№ 7410
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110132233 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
против Столична Община, с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД за заплащане на сумата от 324,54 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по щета № 44012132020431
за настъпило на 30.07.2020 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чиито
възложител е ответника, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.06.2021 г., до окончателното плащане на
сумата. Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 30.07.2020 г. в град София,
при движение по ул. „Самоковско шосе“, с посока кв . Горубляне към магазин МЕТРО, е
реализирано ПТП, при което на л.а. БМВ с рег. № СВ3883МС, управляван от К.К. Ангелов,
са причинени щети (увредена предна дясна гума) в резултат на преминаването му през
необозначена и необезопасена по съответния ред дупка на пътното платно. Към моменгта на
процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица
№ 440120021010338/21.04.2020г. По заведената пред ищеца преписка по щета №
44012132020431 и след направен опис на повредите е определено обезщетение по експертна
оценка в размер на 302,54 лв., както и 7 лв. за демонтаж на гума, което застрахователят е
прихванал с дължими от застрахования премийни вноски. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните 2 разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на сумата 309,54.00 лева, както и сторените за
определяне на обезщетението ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но претенцията
останала незаплатена. Претендира разноски.
Ответникът Столична Община в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата
1
С Определение от 27.09.2021год. е конституиран като трето лице помагач на
страната на ответника „ГБС[1]Инфраструктурно строителство“АД ,ЕИК : *********,с адрес
в гр.София,ул.“Дамяница“№3- 5.Третото лице помагач излага становище ,от негова страна
са изпълнени и завършени качествено всички СМР в процесния участък,възложени с
възлагателни писма от Столична община,съответно приети без забележки.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица №
440120021010338 от 21.04.2020год., неоспорена по делото, съдът приема за установено, че
ищецът „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД и „К.К. Антонов ,собственик на л.а.“БМВ 650“,с
рег.№СВ3883МС са сключили договор за имуществена застраховка на “Каско +”, съобразно
общите правила на застрахователя, приложени по делото. Застраховката била сключена за
л.а. .“БМВ 650“,с рег.№СВ3883МС ,с период на покритие от 10,59часа на 21.04.2020год. до
23,59часа на 20.04.2021год.
От Уведомление за щета по застраховка 44012132020431 ,подадено до „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД от К.К. Антонов на 31.07.2020год. ,се установява ,че в срока на
застрахователното покритие,а именно на 30.07.2020год в 14,00часа ,в гр.София,Самоковско
шосе,от Горубляне посока магазин Метро,преди светофара ,застрахованото МПС е
претърпяло увреда – предна дясна гума ,след като водача е посочил,че при движение по
пътя е преминал през необезопасена дупка ,намираща се на платното.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца щета – опис –заключение по щета №
44012132020431/31.07.2020год.,калкулация по претенция от 04.06.2021год. и с
Ликвидационен акт от 07.08.2020год.,с който е определено обезщетение в размер на
309,54лв.Тъй като застрахователната премия била в размер на 3491,19лв.,а внесена била
сумата от 1745,59лв. и дължима 1745,60лв.,сумата ,определена за обезщетение не е
изплатена ,а е удържана като вноска.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена
на 10.11.2020год. ,с която се претендира сумата от 324,54лв., от които 309,54лв. – стойност
на щетата и 15лв. ликвидационни разноски.
С писмо от 18.11.2020год. Столична община е възразила и е отказала плащане на
ищеца по регреса.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Йордан Иванов, механизма на настъпване на ПТП,според уведомлението за щета е :на
30.07.2020год. лекия автомобил при движение по ул.“Самоковско шосе“ ,с посока от
ул.“Обреща“ към бул.“Копенхаген“ и в района преди кръстовището с последния ,попада в
дупка на платното за движение.Видимите щети по лекия автомобил са – предна дясна
гума,които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.Според
вещото лице стойността на щетите по автомобила ,изчислени по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 443,16лв.,с вкл.ДДС.Обичайните разноски за ликвидиране на щета по
застраховка „Каско“ са в размер на 15лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
2
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а . БМВ с рег. №
СВ3883МС е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на
МПС в периода 21.04.2020год. до 20.04.2021год.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател от
водач,а и съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по САТЕ ,безспорно се
установява, че на 30.07.2020год. лекия автомобил при движение по ул.“Самоковско шосе“
,с посока от ул.“Обреща“ към бул.“Копенхаген“ и в района преди кръстовището с
последния ,попада в дупка на платното за движение,при което е увредена предна дясна гума
на автомобила.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от страните
,констатираното увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а. БМВ с рег. № СВ3883МС при
ищеца е била заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 309,54 лева.
Действително тази сума не е платена на застрахованото лице ,но за
застрахователя,съгласно ликвидационен акт от 07.08.2020год. е направил прихващане ,с
дължимите по застраховката „Каско „ застрахователни премии.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
3
неоснователни.
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда .Също така , съгласно чл.125 от ЗДвП,посещението на местопроизшествието от
службите на контрол на МВР не е било задължително.В случая обаче са събрани писмени
доказателства ,които са конкретни.В подаденото уведомление до застрахователя
,собственика на лекия автомобил сочи участъка от пътя, на който се случило ПТП ,които
твърдения се подкрепят от заключението на съдебната автотехническа експертиза относно
вида на вредите, настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 443,16лв.
Видно от представеното по делото преводно нареждане по процесната щета
застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ в общ размер на 309,54 лева.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”.
В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло
ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – дупка на платното.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от С. община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините. Следователно Столична община като собственик на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят
препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката на пътното платно като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка
на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че същата е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
4
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необезопасената и необозначена дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 309,54 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 15лв., или общо сумата от
83,05лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/08.06.2021год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 568 лв., от които 50
лева – държавна такса, 350 лева – за експертизи и 168лв. адвокатско възнаграждение
,съгласно представеното по делото пълномощно и доказателства за заплащането му.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление в гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“ № 89Б на основание
чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 324,54 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”
по щета № 44012132020431 за настъпило на 30.07.2020 г. от виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно
на длъжностно лице, чиито възложител е Столична община, включваща и ликвидационни
разноски за неговото определяне в размер на 15лв. , ведно със законната лихва от
08.06.2021год. до окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата в размер на 568лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „ГБС Инфраструктурно строителство“АД ,ЕИК : *********,с адрес в
гр.София,ул.“Дамяница“№3- 5 .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6