РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Русе, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Т.а
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Т.а Гражданско дело №
20224520102010 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск за съдебна делба на недвижими имоти,
с правно основание чл.69 ЗН, във фазата по допускане на делбата.
Ищците Р. Х. Н.а – Л. и И. Х. Н. твърдят, че с Решение №576/09.02.1999 г. на
Поземлена комисия – гр. Русе е било възстановено правото на собственост на наследниците
на К.Ц.С., починал на 11.11.1958 г. върху следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор .......... с площ 13,800 дка, находящ се в землището на с. Ч.в......“, трета
категория на земята, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, с номер по предходен план: 011029, при граници и съседи: имот №
80460.11.28, имот № 80460.11.55, имот № 80460.11.16, имот № 80460.11.15, имот №
80460.11.30, имот № 80460.10.739; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........., с площ
16,179 дка, находящ се в землището на с. Ч.В., общ. Русе, в местността „К.ч.“, трета
категория на земята, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, с номер по предходен план: 055001, при граници и съседи: имот
№80460.55.636, имот № 80460.55.4, имот № 80460.55.3, имот № 80460.55.633; 3.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...... с площ 20,006 дка, находящ се в землището на с.
Ч.В., общ. Русе, в местността „С.б.“, трета категория на земята, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен план:
152006, при граници и съседи: имот № 80460.152.7, имот № 80460.152.20, имот №
80460.152.11, имот № 80460.152.17, имот № 80460.147.863.
Ищците твърдят, че съгласно издадено от Кметство Ч.В. удостоверение за наследници
1
на К.Ц.С., негови законни наследници били петте му деца – М.Д., Н.В. Ц.Ц., Л.Ц. и С.Г. –
всички починали. С нотариални актове от 11.07.2013 г. наследниците на Л.Ц. – Л. Л., А. К.,
Н. М. и Р. К. прехвърлили притежаваните от тях ид.части от процесните имоти на Г. Д.,
както следва – Л. Л., А. К., Н. М. – по 1/18 ид.ч., Р. К. – 1/6 ид.част. С нотариален акт от
18.10.2017 г. наследникът на М.Д. - Р. Р. продал на Г. Д. 1/20 ид.ч. от описаните в исковата
молба недвижими имоти. С нотариален акт от 13.12.2017 г. наследниците на М.Д. – И. З. и
К. З. продали на Г. Д. 1/20 ид. ч. от имотите.
Ищците твърдят, че при възстановяване на собствеността през 1999 г. са знаели, че
наследник на М.Д. е нейният син С.М. но до 2017 г. не разполагали с данни, че след смъртта
му през 2012 г. негови наследници се явявали И. М. и ИвА. Я.а – негови еднокръвни брат и
сестра от предходен брак на баща му. До 2017 г. арендното плащане се получавало от Ц.Ц.,
Л.Ц. и С.Г. и техните наследници. Всеки от тях получавал по 1/3 от арендата, каквито
смятали, че са техните дялове. По тази причина наследниците на Л.Ц. прехвърлили на Г. Д.
общо 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху наследствените земи.
Ищците се позовават на изтекла в полза на Ц.Ц., Л.Ц., С.Г. и техните наследници
придобивна давност при права по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, тъй като от възстановяване на
собствеността през 1999 г. до 2017 г. имотите се владеели само от тях. По тази причина
считат, че извършените през 2017 г. разпореждания от Р. Р., И. З. и К. З. не са произвели
правно действие и не следва да бъдат зачитани, тъй като тези лица са се разпоредили с
чужди дялове. Молят съда да допусне делба при права по 1/6 ид.ч. за ищците, за Д. В. и П.
П. и 2/6 ид.ч. за Г. Д..
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците Ю. И., П. М. и А. М. са представили
такъв, с който излагат възражение, според което прехвърлителите на свои наследствени
дялове - А. К., Н. М., Л. Л. и Р. К. са се разпоредили с по-голям дял от притежавания от тях.
Ответниците считат, че следва да участват в делбата, при посочени в отговора на исковата
молба наследствени права.
Ответникът Г. Д. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва като неоснователно
твърдението на ищците за придобИ.е на 1/3 ид.ч. от делбените имоти по давност. Счита, че е
придобил по силата на сключените правни сделки право на собственост върху съответните
ид.части от недвижимите имоти, като прехвърлителите са се разпоредили с притежаваните
от тях части от имотите.
След обезсилване от РОС на постановеното по гр.д. № 1787/2020 г. решение на
първата инстанция, с решение по в.гр.д. № 656/2021 г. делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действие от друг състав
на съда, при спазване на указанията, дадени от въззивната инстанция и същото е образувано
под номер гр.д. № 2010/2022 г.
В хода на производството на осн. чл.227 ГПК и чл.76 ЗН като страни в процеса са
конституирани наследниците на дъщерите на съпругата на общия наследодател К.Ц.С. -
Д.Т.Ц. от предходен неин брак – И. Б., М. Б., Т. А. и Г. Г. /заместена в производството по реда
2
на чл.227 ГПК от правоприемника й – С. Г./ и лицата, прехвърлили на ответника Г. Д.
идеални части от процесните имоти – И. З., К. З., А. К., Н. М., Л. Л., Р. Л. К. /заместен в
производството по реда на чл.227 ГПК от наследниците си по закон Е. К., В. К. и Й. К..
Ищците оспорват правата на Р. Р., И. З., К. З., Ю. И., П. М. и А. М. върху
наследствените имоти, защото от 1999 г. 2017 г. те не са владели процесните имоти и
техните дялове са били придобити по давност от Ц.Ц., Л.Ц., С.Г. и техните наследници.
Молят делбата да бъде допусната при права на ищците общо 1/3 ид.ч. от трите имота.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците М. Б. и И. Б. възразяват срещу
твърдението на ищците за придобИ.е по давност на 1/3 ид.ч. от наследствените имоти.
Релевират възражение, че сделките с наследственото имущество, сключени без знанието на
останалите, неучастващи в тях наследници, не са произвели правно действие. Ответниците
К. З., И. З. и Р. Р. оспорват да е осъществен фактическият състав на придобивната давност в
полза на ищците. Считат, че са се разпоредили валидно с притежаваните от тях наследствени
дялове в полза на Г. Д.. Ответниците П. П. и Д. В. чрез процесуалния си представител
изразяват становище за основателност на исковата молба.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение на
лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на
делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата
върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.
С Решение № 576/09.02.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Русе е възстановено
правото на собственост на наследниците на К.Ц.С., починал на 11.11.1958 г. върху описаните
в исковата молба недвижими имоти. Доколкото част от преките наследници, които са били
живи към датата на открИ.е на наследството, са починали към момента на възстановяване на
собствеността през 1999 г. /М.Д., Н.В. Л.Ц., Д.Ц./, процесните имоти следва да се поделят по
начин, образуващ толкова дялове, колкото са били преките наследници при открИ.е на
наследството, а именно – шест равни дяла от по 1/6 ид.част. Общият наследодател е
наследен от петте си деца - М.К.Д. Н.К.В., Ц.К.Ц., С.К.Г., Л.К..Ц., и от преживялата съпруга
към датата на открИ.е на наследството – Д.Т.Ц., на осн. чл.5 и чл.9 от ЗН, като всеки от
преките наследници, респ. наследниците на починалите преки наследници по силата на
наследственото правоприемство, е придобил 1/6 ид. ч. от наследените недвижими имоти.
Съпругата на наследодателя е починала на 28.09.1963 г. и нейният наследствен дял от
процесното имущество е наследен при равни права на осн. чл.5 ЗН от петте й деца – от
трите й общи деца от брака с К.С. - С.Г., Л.Ц., Ц.Ц. и две дъщери от неин предходен брак –
С. М. и Х.М. Х.М.е починала през 1984 г. и нейният дял от 1/30 ид.ч. от процесните имоти е
наследен от съпруга й И. М. /починал през 1999 г. и дъщеря й Д. Б.а, а впоследствие след
тяхната смърт – от децата на Д. Б.а – И. Б. и М. Б., при равни дялове от по 1/60 ид.ч. След
3
смъртта на дъщерята на Д.Ц. – С. М. през 1991 г., нейният наследствен дял от 1/30 от
имотите преминава върху съпруга й С. М. и сина й Т. Т., а впоследствие преминава в
наследство на децата на Т. Т. – Т. А. и Г. Г. /починала през 2024 г. и наследена от сина си С.
Г./, при равни дялове от по 1/60 ид.ч.
Дъщерята на наследодателя К.С. от предходен брак - Н.К.В. починала на 03.12.1986 г.
и тъй като е била неомъжена и без деца, нейният дял от 1/6 ид.ч. от процесните имоти е
наследен от нейните братя и сестри, като с оглед обстоятелството, че М.Д. /починала на
01.08.1986 г./ е била нейна родна /пълнокръвна/ сестра, делът й е наследен от нейния син С.
К. М., който на осн. чл.8 ЗН е получил двойно по-голям дял от наследственото имущество,
оставено от Н.В. в сравнение с този, получен от всеки от останалите еднокръвни братя и
сестри на Н.В. – С.Г., Л.Ц. и Ц.Ц..
Така след прибавяне към наследствените им дялове на съответната полагаща им се
част от наследствените дялове на Д.Ц. и Н.В. С.Г. е придобила собствеността върху общо
7/30 ид.ч. от процесните имоти, Л.Ц. – 7/30 ид.ч., Ц.Ц. – 7/30 ид.ч., С. М. – 7/30 ид.ч.
С. М. е починал през 2012 г. и тъй като е бил неженен и без деца, на осн. чл.8 ЗН е
наследен от неговите еднокръвни брат и сестра – И. М. и ИвА. Я.а при равни права. ИвА.
Я.а /починала през 1999 г./ е наследена от сина си Р. Р. и от наследниците на дъщеря й Н. З.,
починала през 1993 г. – И. З. и К. З., които на осн. чл.10 ЗН заместват своята майка в
наследяването и наследяват при равни права нейния наследствен дял, равен на дела на Р. Р. –
7/120 ид.ч., като всеки от двамата получава съответно по 7/240 ид.ч. от имотите. Наследници
на дела на И. М. се явяват дъщеря му Ю. И. и синът на дъщеря му Н. М.а – А. М., при равни
права от по 7/120 ид.ч.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищците за изтекла в полза на Ц.Ц.,
Л.Ц. и С.Г. и техните наследници придобивна давност върху 1/3 ид.ч. от наследствените
имоти.
Според постоянната съдебна практика /вкл. ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/, когато
наследственият имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите части и
държател на частите на другите сънаследници. Ако иска да ги придобие по давност, той
трябва да отблъсне владението на другите наследници като манифестира с действията си, че
владее тези части за себе си, освен ако това е обективно невъзможно. В настоящия случай
съдът намира за неоснователни твърденията на ищците, че не са знаели кои са наследниците
на С.М. с оглед на което е било обективно невъзможно да манифестират пред тях промяната
в намерението си за своене на имотите. С. М. е син на сестрата на дядото на ищците - Ц.Ц.,
живеел е в България, притежавал е регистриран адрес на територията на страната и не е
било обективно невъзможно при полагане на дължимата грижа наследниците на Ц.Ц. да се
снабдят с удостоверение за наследници или удостоверение за родствени връзки на С.М. от
което да установят кои са неговите наследници по закон. Неоснователни са доводите на
ищците, че Ц.Ц., Л.Ц. и С.Г. са започнали да упражняват фактическата власт върху имотите с
намерението да държат имотите изцяло като свои, превръщайки се във владелци на
4
идеалните части на останалите наследници. В тежест на страните, позоваващи се на
придобивна давност, е да докажат осъществяване на елементите от фактическия й състав,
което не е сторено. По делото не са налице доказателства, удостоверяващи, че
наследодателят на ищците Ц.Ц. е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си,
превръщайки държането във владение. Сключването на договор за наем или аренда
представлява действие на управление и не може да бъде прието за доказателство,
установяващо по категоричен начин намерението му за своене на посочените ид.ч. от
недвижимите имоти, принадлежащи на други наследници. Този извод се основава и на
разпоредбата на чл.3 на Закона за арендата в земеделието, съгласно която договор за аренда
може да се сключи и с някои от съсобствениците на земеделската земя, като в тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността. Следователно въз основа на сключването на договор за наем/аренда и
неговото вписване в АВ не може да се достигне до заключение за упражняване на
фактическа власт върху съответните ид. ч. от имотите с намерение за своене.
От друга страна, позоваване на ищците на изтекла придобивна давност в полза на
други съделители – наследниците на Л.Ц. и С.Г. е процесуално недопустимо – на осн. чл.26,
ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, каквото се явява
релевирането в съдебното производство на възражение/изявление за придобИ.е на ид.ч. от
недвижим имот по давност, освен в предвидените от закона случаи, каквито понастоящем не
са налице.
Предвид изложеното, при определяне на притежаваните от съделителите дялове от
наследствените имоти, следва да се съобрази, че твърденията за придобивна давност в полза
на наследниците на Ц.Ц., Л.Ц. и С.Г. са неоснователни и недоказани.
Л.Ц. е починал през 1984 г. и неговият наследствен дял, образуван от получените от
К.С., Д.Ц. и Н.В. наследствени дялове, на осн. чл.5 и чл.9 ЗН е наследен от съпругата му
В.Ц. /починала през 2003 г./ и синовете му К. К. и Р. К. при равни дялове, като след смъртта
на съпругата му, неговите синове получават равни дялове от наследственото имущество – по
7/60 ид.ч. Делът на К. К. /починал през 1993 г./ е наследен при равни права от съпругата му
А. К. и децата му Л. Л. и Н. М..
Съдът намира за основателно възражението на Ю. И., П. М. и А. М. в отговора на
исковата молба, че наследниците на Л.К..Ц. – А. К., Н. М., Л. Л. и Р. К. са се разпоредили в
полза на Г. Д. с идеални части от процесните имоти, надвишаващи притежаваните от тях
наследствени дялове. В делбеното производство съдът е длъжен да установи действителните
права на страните. Нотариален акт, с който е продаден чужд имот /съответно чужди ид.
части от имот/, не създава права, тъй като никой не може да прехвърли повече права,
отколкото сам притежава. Сделката е действителна, но не може да се противопостави на
действителните собственици, които могат да установят правата си и в производството по
делба /в този смисъл Решение № 167/24.06.2013 г. по гр.д. № 1889/2012 г. на ВКС, Iг.о./,
включително чрез възражение относно размера на дяловете на останалите съделители.
5
Съгласно приложените нотариални актове, Л. Л. се е разпоредил с 1/18 ид.ч., докато е
притежавал в действителност 7/180 ид.ч. А. К. и Н. М. са се разпоредили с 1/18 ид.ч. от
процесните имоти, докато в действителност са притежавали по 7/180 ид.ч. Р. К. се е
разпоредил с 1/6 ид.ч. от наследствените имоти, докато в действителност е притежавал 7/60
ид.ч. Предвид изложеното в частите, надхвърлящи притежаваните от тях дялове, сделките,
обективирани в нот. акт за замяна №.............от 11.07.2013 г. на нотариус С. В. с рег. № 632 на
Нот.камара с р-н на действие РРС и нот.акт № .......... от 11.07.2013 г. на нотариус С. В. с рег.
№ 632 на Нот.камара с р-н на действие РРС, не са породили вещно-транслативно действие.
С оглед извършените разпоредителни действия с наследствените им дялове, при
допускане на делбата от кръга на съделителите следва да се изключат А. К., Н. М., Л. Л. и
наследниците на Р. К. - Й., В., Е., чиито дялове са придобити изцяло от правоприемника им
Г. Д. по силата на сключените разпоредителни сделки.
Съгласно приложения нотариален акт Р. Я. Р. се е разпоредил в полза на Г. Д. с част от
притежаваните от него дялове от процесните имоти чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № ............. от 18.10.2017 г. на нотариус Г.Ф. с рег. № 414 на Нот.
камара с р-н на действие РРС – 1/20 ид.ч., докато в действителност е притежавал 7/120 ид.ч.
от имотите. Следователно след сключването на договора, в негова собственост е останала
1/120 ид.ч. от недвижимите имоти.
Ц.Ц. е починал през 2008 г. и неговият наследствен дял, образуван от получените от
К.С., Д.Ц. и Н.В. наследствени дялове, на осн. чл.9 и чл.5 вр. чл.10 ЗН е наследен от
съпругата му Р.Ц. /починала през 2009 г./ и наследниците на дъщеря му М. Н.а /последната
починала през 2005 г./ по заместване - ищците Р. Н.а – Л. и И. Н., като всеки от тях е
придобил равни дялове от наследеното от Ц.Ц. имущество.
С.Г. е починала през 2014 г. и нейният наследствен дял, образуван от получените от
К.С., Д.Ц. и Н.В. наследствени дялове, е наследен от нейните деца – П. П. и Д. В., при равни
права на осн. чл.5 ЗН.
Съделителят Г. Д. като приобритател по сключените договори за покупко-продажба и
за замяна е придобил общо 17/60 ид.ч. от делбените имоти, съобразно действително
притежаваните от прехвърлителите дялове.
Въз основа на гореизложените съображения, съдът намира, че процесните недвижими
имоти са собственост по силата на наследствено правоприемство на И. Б., М. Б., Т. А., С. Г.,
Р. Н.а – Л., И. Н., П. П., Д. В., И. З., К. З., Р. Р., Ю. И. и А. М. и по силата на сключените
правни сделки – на Г. Д., при горепосочените квоти в съсобствеността, с оглед на което
делбата следва да се допусне само между тези лица.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И. З. Б. с ЕГН **********, М. З. Б. с
ЕГН **********, Т. Т. А. с ЕГН **********, С. И. Г. с ЕГН **********, Р. Х. Н.а – Л. с ЕГН
**********, И. Х. Н. с ЕГН **********, П. С. П. с ЕГН **********, Д. С. В. с ЕГН
**********, И. П. З. с ЕГН **********, К. П. З. с ЕГН **********, Р. Я. Р. с ЕГН
**********, Ю. И. И. с ЕГН **********, А. П. М. с ЕГН ********** и Г. А. Д. с ЕГН
**********, на следното имущество:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .......... с площ 13,800 дка, находящ се в
землището на с. Ч.в......“, трета категория на земята, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план:
011029, при граници и съседи: имот № 80460.11.28, имот № 80460.11.55, имот №
80460.11.16, имот № 80460.11.15, имот № 80460.11.30, имот № 80460.10.739;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ........., с площ 16,179 дка, находящ се в
землището на с. Ч.В., общ. Русе, в местността „К.ч.“, трета категория на земята, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с номер по
предходен план: 055001, при граници и съседи: имот №80460.55.636, имот № 80460.55.4,
имот № 80460.55.3, имот № 80460.55.633;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ...... с площ 20,006 дка, находящ се в
землището на с. Ч.В., общ. Русе, в местността „С.б.“, трета категория на земята, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване - нива, с номер по
предходен план: 152006, при граници и съседи: имот № 80460.152.7, имот № 80460.152.20,
имот № 80460.152.11, имот № 80460.152.17, имот № 80460.147.863.
ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
4/240 идеални части за И. З. Б. с ЕГН **********,
4/240 идеални части за М. З. Б. с ЕГН **********,
4/240 идеални части за Т. Т. А. с ЕГН **********,
4/240 идеални части за С. И. Г. с ЕГН **********,
28/240 идеални части за Р. Х. Н.а – Л. с ЕГН **********,
28/240 идеални части за И. Х. Н. с ЕГН **********,
28/240 идеални части за П. С. П. с ЕГН **********,
28/240 идеални части за Д. С. В. с ЕГН **********,
7/240 идеални части за И. П. З. с ЕГН **********,
7/240 идеални части за К. П. З. с ЕГН **********,
2/240 идеални части за Р. Я. Р. с ЕГН **********,
14/240 идеални части за Ю. И. И. с ЕГН **********,
7
14/240 идеални части за А. П. М. с ЕГН **********,
68/240 идеални части за Г. А. Д. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8