Решение по дело №887/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, подадена чрез гл. юрисконсулт Т. К. против Решение № 300/06.03.2024г. постановено по АНД № 3636/2023г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № ВН-14-ДНСК-55/ 20.06.2023г., с което на „Строна Консулт“ ЕООД за извършено нарушение на чл.142 ал.5 т.1 от ЗУТ на основание чл.237 ал.1 т.6 предл. 1 от ЗУТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000лв.В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон. По подробно изложени възражения се отправя искане за отмяна решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което счита, че решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

За да отмени оспореното НП, ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган – началник на ДНСК, съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 т.6 от ЗУТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ. По форма и съдържание АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат предвидените реквизити, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а именно неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Кредитирал е заключението на Съдебно-техническата експертиза и направените в съдебно заседание разяснения от вещото лице.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му рефлектира като резултат в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса или недоказаност съществено засяга правото на защита на наказаното лице.

Според разпоредбата на чл.237, ал.1, т.6 ЗУТ изпълнителното деяние се изразява в извършването на оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му изискванията към строежите. С изготвянето му от консултантът проектът се предоставя на инвеститора за заверяването му, респ. получаването на разрешение за строеж. В този смисъл консултантът няма отношение към момента и намерението на инвеститора да го ползва.

Не е спорно по делото, че процесният комплексен доклад за съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите, е бил изготвен на 14.10.2022г. Видно от нормата на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ изпълнителното деяние е описано като „извършило оценка“. След като действията по извършване на оценка са от тази дата, то правилно ВРС е приел, че извършване на нарушението съобразно естеството на изпълнителното деяние не е извършено на посочената в НП дата. С изготвянето на оценката деянието е довършено. То не е довършено впоследствие с представянето й пред компетентните органи, тъй като действията по представянето не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а и това са действия, които не се извършват от санкционираното дружество, а от възложителя. Действително, след представяне на оценката и в производството по проверка законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, става възможно да се установи дали при изготвянето й са допуснати нарушения, но това не довършва нарушението, тъй като оценката е вече изготвена. Обратното би довело до ситуация, в която нарушението започва да се извърша от едни субект – дружеството, а се довършва от друг субект – възложителя, който го представя. След като представянето на доклада пред компетентен орган не е елемент от обективната страна на деянието, то няма основание за дата на нарушението да се счита датата на представянето на доклада.

В изложения смисъл във връзка със спор за подсъдност при изготвяне на оценката в едно населено място и предаване на проекта със заверката, пред съответния компетентен орган, в друго населено място, ВКС е постановил Определение № 60071/16.06.2021г. по дело № 471/2021г., на което се позовава и ВРС в оспореното решение.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски и следва да бъде присъдена сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение, която не надвишава минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300/ 06.03.2024г., постановено по АНД № 3636/2023г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол [населено място] да заплати на „Строна Консулт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]ап.офис 1, представлявано от В. Й. В., сумата в размер на 500лв. /петстотин/, представляваща разноски по делото.

 

 

 

Решението е окончателно.