Решение по КНАХД №1630/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от заместник кмета на Община Варна чрез процесуалния му представител ю.к.С. Д., против Решение №693/09.06.2025г по АНД №1953/2025г на ВРС, ХХІХ с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 130/14.03.2025г и наложената на Р. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.178е от ЗДвП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за липса на реквизити по чл.57 от ЗАНН в НП и за непълно описание на нарушението от обективна страна. Изложени са съображения за законосъобразност на НП, въз основа на които се претендира отмяна на обжалваното въззивно съдебно решение и постановяване на нов акт по същество, с който НП да бъде потвърдено; претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява; с молба с.д. №15216/23.09.2025г ю.к. С. Д. поддържа изцяло жалбата и настоява за уважаването й.

Касационният ответник Р. Т. Ч., редовно призована, не се явява, не се представлява и не е ангажирала становище по жалбата.

Участващият в производството представител на В. О. прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 09.02.2025г около 10:40ч в [населено място], [улица], Р. Ч. паркрала т.а. „Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Веслец Трейд“ ЕООД, върху тротоара на ул. „Добротица“ пред № ХХ,с което създала пречки за преминаването на пешеходците. За това нарушение, квалифицирано по чл.94 ал.3 от ЗДвП, на Ч. била наложена глоба с фиш. По повод оспорването му било извършено разследване, изготвена били докладна записка, и въз основа на тези писмени данни компетентното длъжностно лице в сектор „Общинска полиция“, съставил против нея АУАН от 21.02.2025г – за това, че на посочените дата и място паркирала товарния автомобил върху тротоара, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място. Актът бил предявен лично на нарушителя, която в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирала писмени възражения, идентични с тези срещу глобата с фиш, поддържани и в хода на съдебното производство, а именно – че за същото нарушение вече й е била наложена глоба с фиш на 16.08.2024г, а налагането на две глоби за едно и също нарушение противоречи на правния принцип „ne bis in idem“, инкорпориран в чл.17 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.178е от ЗДвП наложил на Ч. глоба в размер на 50лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, от правна страна съдът приел, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН за пълно описание на нарушението, на обстоятелствата по извършването му, и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът приел, че в НП липсват съществени елементи от обективния състав на нарушението по чл.178е от ЗДвП – твърдение, че мястото не е сред разрешените за паркиране; че паркираното МПС е над 2.5 т; и че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Предходният съдебен състав е посочил, че НП е постановено при неизяснена фактология, а непълното описание на нарушението в АУАН и в НП е ограничило правото на защита на наказаното лице. С тези съображения отменил НП изцяло, и осъдил община Варна да заплати на Р. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 400в.

Настоящата инстанция счита, че така достигнатият краен правен извод противоречи на фактите по делото и на описанието на нарушението в НП, поради което – и на приложимите в случая процесуални и материалноправи норми.

По силата на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона (1) се допуска върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места (2), успоредно на оста на пътя (3), ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци (4). Четирите условия за допустимост на паркирането върху тротоар в населено място в цитирания текст са предвидени в условията на кумулативност, т.е. липсата дори само на едно от тях резултира в забрана за такова паркиране. В конкретния казус по отношение на паркирания от Р. Ч. автомобил липсват две от тези четири условия: първо, автомобилът е товарен „Рено Мастер“ с допустима максимална маса 3.5 тона, т.е. с тегло над 2.5 тона; второ, тротоарът, на който е бил паркиран, не е определено място за тази цел от собственика на пътя или от администрацията, предвид липсата на поставен знак за паркиране върху тротоар. Неизпълнението на тези две условия е изрично и ясно описано както в АУАН, така и в НП, което е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото административно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП, без да е необходимо да се описват и останалите две условия на текста и да се събират доказателства дали и те са изпълнени. Описание на обективните признаци на нарушението в посочения обем в случая е достатъчно и за нарушителя, за да разбере извършването на какво точно нарушение му е вменено и да организира защитата си срещу него, което Ч. очевидно е направила, оспорвайки глобата с фиш, АУАН по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, и НП пред съда. Поради изложеното и в отклика от въззивния съдебен състав настоящия приема, че съдържанието на НП не е обременено с недостатък по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и с наличното описание на нарушението в АУАН и в НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо или осуетяващо правото на защита на наказаното лице. Същевременно АУАН и НП са издадени при установена в пълнота релевантна фактология, обосноваваща еднозначен извод за извършено обективно и субективно съставомерно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП от Р. Ч., което е безспорно доказано и правилно [жк], и за него законосъобразно е ангажирана отговорността й чрез налагане на глоба в специалния минимум от 50 лв. по приложимия чл.178е от ЗДвП в актуалната й за казуса редакция, преди увеличението на глобата на 100лв. с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна на НП, и при правилно приложение на материалния закон, като е наложена глоба за безспорно доказано и съставомерно административно нарушение.

В тази насока, и понеже това възражение не е коментирано от въззивния съд, касационният дължи да посочи неоснователността на възражението на Р. Ч., че е наказана два пъти за едно нарушение. С цитирания от нея фиш, с който й е наложена глоба от 50лв. за паркиране на т.а. върху тротоара на неразрешено място на 16.08.2024г, тя не е наказана за същото нарушение, а за еднакво такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП, извършено на различна дата от настоящото. Всяко паркиране на товарния л.а. на неразрешено място на тротоара в [населено място] осъществява състав на отделно административно нарушение, за което съгл.чл.18 от ЗАНН тя следва да понесе отделна административнонаказателна отговорност, т.е. отделна глоба. Да се приеме тезата й означава, че с еднократното заплащане на глоба в размер на 50лв. Ч. е придобила право завинаги да паркира товарния автомобил на същото неразрешено място на тротоара на ул.“Добротица“ № ХХ, което е правно недопустимо.

По изложените съображения изводът на въззвния съдебен състав за отмяна на НП е незаконосъобразен, което налага отмяна на решението му и постановяване на ново такова по същество, с което НП да бъде потвърдено, като се даде възможност да настъпят целените с него правни последици.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лв. на осн.чл.143 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №693/09.06.2025г по АНД №1953/2025г на ВРС, ХХIХ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯ:

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Зам. Кмета на Община Варна НП № 130/14.03.2025г и наложената на Р. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], глоба в размер на 50 (петдесет) лв. на осн.чл.178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Т. Ч., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.