№ 19154
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Л. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110125050 по описа за 2023 година
Ищецът В. Г. Д. твърди, че работил при ответника „Б.“ ООД по трудов договор сключен на
18.10.22 г. като „организатор охрана“. Основното месечно трудово възнаграждение било
уговорено в размер на минималната работна заплата от 710 лв., която въпреки, че била
увеличена на 780 лв. през 2023 г., работодателят не атуализирал възнаграждението.
Трудовият договор бил прекратен на 30.3.2023 г. Работодатеят не изплатил дължимото на
ищеца трудово възнаграждение за отработените през м. март дни и на база минимална
работна заплата, в размер на 709.09 лв. Ищецът имал 8 дни неизползван платен годишен
отпуск, обезщетението за които възлиза на 241 лв. Моли да се осъди ответникът да му плати
дължимите възнаграждение и обезщетение в размер на 709.09 лв. и 241 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането им. Претендира разноските
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не
оспорва сключването и прекратяването на трудовия договор, но твърди, че прекратяването
станало по инициатива на работника с депозирано от него заявление по чл. 326 КТ, в което
декларирал, че няма да спази срока на предизвестието. Поради това и на основание чл. 220
КТ за работодателя възникнало право на обезщетение за неспазения едномесечмн срок на
предизвестието, което ищецът се задължил в заявлението да плати на каса. Относно
претенцията по чл. 224 КТ, ответникът твърди, че ищецът имал 6 дни неизползван отпуск,
обезщетението за който е начислено във фиша за м.март. При уважаване на исковете, иска
прихващане на дължимите на ищеца суми със сумата от 780 лв. обезщетение за неспазено
предизвестие.
С протоколно определение от 25.10.2023 г. производството по делото е частично прекратено
1
относно иска по чл. 224 КТ за разликата над 234 лв. до първоначално предявените 241 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е елемент от трудово правоотношение, което
включва престиране на работна сила от физическо лице и насрещно задължение за
възмездяването й чрез заплащане на работна заплата. За основателността на предявения иск
по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния период страните са били
обвързани от трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено
в цялост без да е налице основание за това. В тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването и съществуването на трудово правоотношение
помежду им за периода от 18.10.2022 г. до 30.03.2023 г., по което ищецът заемал
длъжността „организатор охрана“ при пълно работно време, пет дни в седмицата, с основно
трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и с последно БТВ в размер на 780 лв.
Трудовият договор е прекратен със заявление от ищеца, получено от ответника на
29.03.2023 г., считано от 30.03.2023 г. при неспазен срок на предизвестието.
Ответникът работодател издал заповед № 199/30.03.2023 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 326, ал.1 КТ с писмено предизвесите от служителя,
считано от 30.03.2023 г.
Не се спори, че за периода 1-29.03.2023 г. вкл. ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения и работодателят му дължи брутно трудово възнаграждение съразмерно с
отработеното време.
Според заключението на приетата по делото като обективно и компетентно изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, неизплатеното за м.март трудово възнаграждение в брутен
размер възлиза на 709.08 лв. Не се доказа от работодателя да е платил сумата, поради което
искът по чл. 128, т.2 КТ следва да се уважи за така установения размер, като се присъди
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Според чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение се дължи от
работодателя обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на работника
/служителя. По делото се установи, че към датата на прекратяване на трудовия договор
между страните за ищеца е останал неизползван платен годишен отпуск, както следва
според заключението на съдебно счетоводната експертиза: 1 ден за 2022 г. и 5 дни за 2023
г., обезщетението за които възлиза на 234.00 лв. брутен размер, които ответникът не е
платил. Искът следва да се уважи в цялост ведно със законната лихва от датата на
предявяването му.
С оглед основателността на исковете за заплащане на обезщетение, съдът следва да се
произнесе по евентуалното възражение на ответника за прихващане с негово насрещно
вземане за обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие. Възражението за
2
прихващане е основателно, тъй като са налице предпоставките за извършване на
компенсация. По делото се установи, а и се признава от ищеца, че трудовото
правоотношение е прекратено по негова инициатива при неспазен срок на отправеното
предизвестие. Съгласно чл. 220, ал.1 КТ той дължи обезщетение в размер на БТВ възлизащо
на 780 лв. Ето защо от вземанията на ищеца за трудово възнаграждение и обезщетение
следва да се приспадне дължимото от него обезщетение, при което искът по чл. 128 КТ се
явява погасен в цялост /при спазване на чл. 76, ал.1 ЗЗД/, а искът по чл. 224, ал.1 КТ следва
да се уважи за сумата в размер на 163.08 лв., като за разликата до 234.00 лв. се отхвърли като
погасен чрез прихващане с вземането на ответника.
Относно разноските: Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата
по исковете в размер на платените 400 лв. адвокатско възнаграждение, защото се отхъврлят
не поради неоснователността им, а поради прихващане с насрещно вземане на ответника,
т.е. правният спор е предизвикан от поведението на ответника, който е оспорил иска,
релевирайки правопогасяващото възражение за прихващане – така определение №
150/4.6.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2349/2015 г./. Доколкото не се касае до отделна искова
претенция, за защитата срещу възражението на ищеца не се дължат разноски.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв. и разноски за вещо лице в
размер на 280 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, .............., на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата от 163.08 лв. брутен размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 224, ал.1 КТ за разликата над 163.08 лв. до претендираните 234.00 лв. и иска по
чл. 128 КТ лв. за сумата от 709.08 лв. трудово възнаграждение в брутен размер за
отработените дни през м.март 2023 г., като погасени чрез прихващане с насрещно вземане
на ответника за сумата от 780.00 лв. обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, .............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 400.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ............, да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100.00 лв. и разноски по делото в
размер на 280 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4