Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,30.06.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на първи юни двехиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №1701 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г., САК, съдебен
адрес:*** против А.М.Я.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.М.Я. е образувано ч.гр.д. №2783/2019г. по описа на PC
Пазарджик. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 578.21 лв.
за незаплатени далекосъобщителни услуги. Заявява, че във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 ГПК, предявява на основание
чл.422, във връзка с чл.415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 136.73 лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги и
285.68 лв. начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги.
Наред с
установителния иск по чл.422 ГПК
и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявява
и осъдителен иск срещу ответника за плащане на неплатени лизингови вноски в размер на 155.80 лв.
Сочи, че е допустимо
съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното производство,
но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Допустимо е също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и
осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието
разглеждане се прилагат общите правила.
Твърди, че по повод
Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г.,
сключен за мобилен номер ****/******по
програма Тотал 30.99 лв., с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, ответникът А.М.Я. е абонат
на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Теленор България“ ЕАД с абонатен
номер №********* за уговорения
срок на действие 24 месеца на
предпочетената абонаментна програма до
13.04.2020г. като при възползване от преференциални условия на Оператора,
абонатът е взел мобилно устройство
SAMSUNG GALAXY J3 2017 Black на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 7.79 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Твърди, че въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги, чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване
на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“.
Твърди, че за
потребените от абоната-ответник услуги за периода 13.04.2018г. до 04.09.2018г. „Теленор“ е издал:
- фактура
№**********/05.05.2018г. за отчетения
период на потребление 13/04/2018г.-04/05/2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 61.49лв. /с
ДДС/, от които: за мобилен номер ****/******- 44.75 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал 30.99 лв., лизингова вноска 7.79
лв. Дължимата сума е платима в срок
20.05.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер;
- фактура №**********/05.06.2018г. за
отчетения период на потребление
05/05/2018г.-04/06/2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 39.67 лв.
/с ДДС/, от които: за мобилен номер ****/******- 25.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 30.99 лв., лизингова вноска - 7.79 лв. Дължимата сума е
платима в срок 20.06.2018г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура №**********/05.07.2018г. за
отчетения период на потребление
05/06/2018г.-04/07/2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 38.77 лв.
/с ДДС/, от които: за мобилен номер ****/******- 25.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Тотал 30.99 лв., лизингова вноска - 7.79 лв. Дължимата сума е
платима в срок 20.07.2018г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди, че абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 139.93 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец
05/2018г., за месец 06/2018г.
и за месец 07/2018г. Към всяка
от фактурите има приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер.
Твърди, че Кредитно
известие №**********/05.08.2018г.
за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -10,99 лв., начислени са дължимите се
лизингови вноски в общ размер на 7,79 лв.
и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 139.93 лв., при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на
136.73 лв., платима в срок
20.08.2018г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от
потреблението на ползвания номер.
Твърди, че неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 136.73 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, връзка с чл.19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника А.М.Я. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №********* крайна фактура №**********/05.09.2018г. с начислена
обща сума за плащане в размер на 578.21
лв.
В издадената крайна
фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 285.68 лв.;
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 155.80 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 136,73 лв.
Сочи, че датата на
деактивация на процесния абонамент е
29.08.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента
Тотал 30.99 лв. за мобилен номер
****/******до 13.04.2020г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г.
Твърди, че неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина
или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка.
Сочи, че съгласно
т.11 от договор за мобилни услуги от дата 13.04.2018г.: „В случай на
прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в т.11 по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/.Неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и б/.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Твърди, че ищецът
претендира неустойка, съгласно уговорените правила с Комисията за защита на
потребителите, а именно: *********** - 77.46 лв. неустойка договор и ***********
- 208.22 лв. – устройство.
Твърди, че са приложени
уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер ****/******е
начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 77.46 лв., както и неустойка за предоставено
устройство в размер от 208.22 лв. Освен това, поради прекратяване на договорите
на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната устройство марка SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи, че съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ****/*****, „Месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя, съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България" ЕАД".
Посочва, че при
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 5-то число от месеца.
Така падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Твърди, че поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12 ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно тези
договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 09/2018г.,
когато е издадена крайната фактура №**********/05.09.2018г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black, взето във
връзка с мобилен номер ****/******се
дължи цената в размер на 155.80 лв. след
месец 09/2018г. до м.04/2020г.
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД А.М.Я. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49
от Общите Условия, „Теленор“ има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Твърди, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.М.Я.. „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на
т.19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него".
Сочи, че съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор“. Съгласно
чл.23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди, че в конкретния
случай ответникът А.М.Я. е подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал е мобилен номер ****/******и
не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в
срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
Твърди, че представените
фактури, сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Моли съда, на
основание чл.415, във връзка с чл.422 от ГПК, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника А.М.Я., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* в общ размер на 422.41 лв., от които: 136.73 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №********* за
периода от 13.04.2018г. до 04.09.2018г.; 285.68 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 13.04.2018г.,
със срок на действие 24 месеца до
13.04.2020г., предсрочно прекратен на дата 29.08.2018г., от които неустойка по договор за мобилни услуги в
размер на тримесечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 77.46 лв., както и неустойка за
предоставено устройство в размер от 208.22 лв.
Моли да бъде осъден
ответникът А.М.Я., с ЕГН **********
да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 155.80 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м.09/2018г. до м.04/2020г.
по Договор за лизинг от 13.04.2018г.
за устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017
Black, взето във връзка с мобилен номер ****/******с абонатен номер №*********.
Моли съда да
постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който взема становище, че искът е предявен
в преклузивния срок и процесуално допустим. Не оспорва, че между ответника и
ищеца съществуват облигационни отношения.
Заявява, че поради
това, че няма връзка с ответника, не може да вземе отношение относно
изпълнение на задължението /плащането/, визирано в договора предмет на иска. Също
така извършвал ли е плащане, каква част от него, какъв размер, ако е имал
частични плащания по част от задълженията си. И ако има такива, то каква сума е
изплатил, в какъв срок и дали действително дължи претендираната такава, ведно с
всички законни и мораторни лихви, произтичащи от вземането. Възразява, че не е
установено дали твърденията в исковата молба за дължима сума отговарят изцяло
на действителното състояние на договорните отношения между страните.
Твърди, че от
представените писмени доказателства от ищеца не е ясно, че действително ответникът
изцяло е дезинтересиран от клаузите, визирани в договора и отказва да плаща
задълженията си.
Сочи, че „доброволното
начално изпълнение на задълженията по един договор изразява по мълчалив начин
признаването на действителността на този договор. То съдържа и мълчалив отказ от
възраженията, които страната би могла да противопостави на един иск за
изпълнение на същия договор“ /Тълкувателно решение №73/1960г. на ОСГК на ВС/.
Още повече, че
ответникът има начално плащане на първоначална дължима сума, което показва
неговата добросъвестност и отговорност при поетите задължения при сключване на
договорите с ищеца по настоящия иск.
Сочи, че отсъствието
на страната и невъзможността на една действителна защита с факти и аргументи
прави искът едностранно доказан. Също така твърденията на ищеца се базират
изцяло и единствено на доказателствата, представени от него.
Моли съда да
отхвърли иска, предявен срещу ответника, като необоснован и недоказан. Заявява,
че не може да посочи писмени и гласни доказателства в подкрепа на ответника,
поради липса на какъвто и да било контакт с него и ще се ползва от тези на
ищеца.
В съдебно заседание, ищецът,
чрез пълномощника си и с депозираната писмена молба-становище поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в
исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.
Особеният
представител на ответника оспорва иска като неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Излага съображения.
Съдът, като взе предвид твърденията на
ищеца в исковата молба и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 04.07.2019г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника в качеството му на длъжник, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №2783/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1575 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
на 08.07.2019г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата
от 578,21 лв. – главница, от които: сумата от 292,53 лв. - представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
сумата 285,68 лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; сумата в размер на
21,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2018г. до
12.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
04.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00
лв. – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата
13.04.2018г., потребени в периода от 13.04.2018г. до
04.09.2018г., за който период е издадена крайна фактура
№**********/05.09.2018г., платима в срок до 20.09.2018г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
С
разпореждане №6967/20.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №2783/2019г. по описа
на Районен съд-Пазарджик е обезсилена Заповед №1575 от 08.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №2783/2019г. по описа
на Районен съд-Пазарджик, в частта относно паричното
вземане за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за разликата над 136,73 лв. до пълния предявен размер от 292,53
лв., както и за вземането за лихва за забава в размер на 21,55 лв.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният установителен
иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. Допустим е и предявеният осъдителен иск. По съществото им,
съдът счита следното:
От представените по
делото и приети писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответника А.М.Я. на 13.04.2018г. е бил сключен Договор за мобилни услуги. Договорът е приложен към исковата
молба. Същият е подписан от страните по него. Ответникът собственоръчно е
изписал трите си имена и е положил подписа си. Подписването на договора и
наличието на договорни отношения между страните не бе оспорено от ответната
страна. Следователно сключеният между ищеца и ответника договорът е валиден и е
породил своето правно действие. Ответната страна не оспори сключването,
валидността и действието на договора, приложен към исковата молба. Не оспори и твърденията на
ищеца, че по така сключения договор на ответника са му били предоставяни мобилни
услуги. Потреблението на ответника е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Във връзка с договора
за мобилни услуги от дата 13.04.2018г.,
сключен за мобилен номер ****/******по
програма Тотал 30.99 лв., с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, ответникът е абонат на
дружеството-ищец с абонатен номер
№********* за уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 13.04.2020г. Ответникът се е възползвал
от преференциални условия на мобилния оператор, като е взел мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J3 2017 Black на
изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.79 лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор от същата дата –
13.04.2018г.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор, при ползване на услуги, чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
- страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми“.
В срока на действието на процесния договор за мобилни услуги и по-конкретно от 13.04.2018г.
до 04.09.2018г., ищецът е издал на ответника следните фактури: фактура №**********/05.05.2018г. за отчетен период на потребление
13/04/2018г.-04/05/2018г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 61.49лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер ****/******- 44.75 лв.
/без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал 30.99 лв., лизингова вноска 7.79 лв. Дължимата сума е
платима в срок до 20.05.2018г.; фактура №**********/05.06.2018г. за
отчетен период на потребление от 05/05/2018г.-04/06/2018г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 39.67 лв. /с ДДС/, от които: за
мобилен номер ****/******- 25.82 лв.
/без ДДС/ за месечен абонамент Тотал
30.99 лв., лизингова вноска - 7.79 лв. Дължимата сума е платима в срок 20.06.2018г. и фактура №**********/05.07.2018г. за
отчетен период на потребление
05/06/2018г.-04/07/2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 38.77 лв.
/с ДДС/, от които: за мобилен номер ****/******- 25.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент 30.99 лв., лизингова вноска - 7.79 лв. Дължимата сума е платима в
срок 20.07.2018г.
Към всяка от
фактурите има приложено извлечение - справка от потреблението на ползвания
номер.
Общият размер на
потребените и фактурирани мобилни услуги по процесните фактури е 139.93 лв.
Ищецът е издал и Кредитно известие
№**********/05.08.2018г. за извършена корекция по дълга, видно, от което
е, че е сторнирана сумата в размер на
-10,99 лв., начислени са дължимите се лизингови вноски в общ размер на 7,79 лв. и е отразен незаплатения
баланс от предходния отчетен период в размер на 139.93 лв. При това положение задължението за плащане възлиза на
сума в размер на 136.73 лв.,
платима в срок 20.08.2018г.
Мобилният оператор,
на основание чл.75 от договора за мобилни услуги и във връзка с чл.19б, б.в от
Общите условия, е прекратил едностранно договора с ответника и е издал крайна
фактура №**********/05.09.2018г.
с начислена обща сума за плащане в размер на 578.21 лв. и със срок за плащане 20/09/2018г. В тази фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 285.68 лв. Фактурирана е цената за
оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план,
в размер на 155.80 лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периода в
размер на 136,73 лв.
В исковата молба
ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 29.08.2018г., което не е оспорено от
ответната страна.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания по процесните
фактури от ответника. Непогасени са месечни 23 лизингови вноски на обща
стойност от 7,79 лв., от които 4 броя от по 7,79 лева са падежирали /по
процесните четири фактури/ и 19 броя са начислени като дължими при
прекратяването на договора и вноска в размер на 7,79 лв. за придобиване на
собственост /по процесната пета фактура/ или общо 186,96 лв. Вещото лице е
изчислило, че три месечни абонаметни такси са равни на 92.97 лв. /3х30.99 лв./.
В договора за мобилни услуги от 13.04.20218г. е посочена стандарнна цена на
лизинговото мобилно устройство /в брой, без абонамент/ - 529,90 лв. и цена на
устройството с абонаментния план – 239,46 лв. Разликата между двете е равна на
290.44 лв. В договора за лизинг от 13.04.2018г. е посочена лизингова цена на
устройството 231.67 лв. и 7.79 лв. цена на придобиване. Общо: 239,46 лв.
Ответната страна не
представи доказателства за плащане на дължимите суми по процесните договори и
фактури. Не доказа наличието на други правопогасяващи или правоизключващи факти
и обстоятелства.
Не се установи по
делото ответникът да е върнал на ищеца полученото по процесния договор за
лизинг мобилно устройство.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за съществуващи вземания за използвани и
незаплатени мобилни услуги по процесния договор и неустойка за предсрочното му
прекратяване - е основателен и доказан.
Основателен е и
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.342 ал.1 от ТЗ – за заплащане
на дължими и незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг, сключен между
страните по делото.
Настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и
съществували облигационни отношения между ищеца – мобилен оператор и ответника
– потребител /клиент/ по сключените помежду им договор за мобилни услуги и
договор за лизинг към него. Договорите са подписани от страните по тях – ищеца
и ответника. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план. Освен това в договора за мобилни
услуги е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карта,
която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния
оператор. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договорите. Освен това е
издал на ответника фактури за месеците от процесния отчетен период. Ответникът
от своя страна не е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на
дължимите месечните абонаметни такси и услуги по договора за мобилни услуги.
Предвид това за
ищеца е възникнало правото на прекрати процесния договор едностранно.
Предсрочното прекратяване на процесния договор не е оспорено от ответната
страна.
В случая
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между ищеца
„Теленор България“ ЕАД и ответника А.М.Я. е настъпило по вина на ответника,
поради изпадането му в забава. Преди прекратяването на договора, мобилният
номер на ответника е бил включен в мрежата на мобилния оператор /с което
последният е изпълнил договорното си задължение/ и съответно клиентът-ответникът
е имал възможността да се ползва от всички предоставени му по договора услуги.
Размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка за мобилния номер на ответника при
предсрочно прекратяване на
договора са уредени в Договора за мобилни услуги от 13.04.2018г.
В конкретния случай
размерът на дължимата неустойка по процесния договор е определена в
съответствие с условията на чл.1.2, във връзка с чл.1.1 от Спогодба от
11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България"
ЕАД по гр.д. №15539/2014г. и гр.д. №16476/2014г. на Софийски градски съд,
приложими при прекратяване на договори за мобилни услуги, видно от заключението
на вещото лице-икономист.
В настоящия казус
ответната страна не оспори начина на формиране на процесната неустойка, както и
нейния размер.
По договора за
лизинг се установи, че ответникът е получил лизинговото устройство, предмет на
договора като не е заплатил дължимите месечни лизингови вноски на ищеца, не е
върнал и устройството. Ответникът е получил лизинговото устройство, предмет на
процесния договор за лизинг, въз основа на изрично отразеното в чл.4 от същия -
деклариране и потвърждаване от негова страна, с полагането на подпис и
собственоръчното изписване на трите имена, че е получил лизинговата вещ в добро
техническо състояние и годна за употреба, ведно с цялата документация за нея. В
тази му част договорът за лизинг имат характер на приемо-предавателна разписка.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че процесните претендирани вземания са съществуващи
и изискуеми и че длъжникът-ответникът дължи заплащането на ищеца на претендираните
суми.
Исковите претенции
като доказани и основателни ще следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на
делото, ответницата дължи на ищеца разноски, както в заповедното, така и в
исковото производство, в размер общо на 750 лева, съгласно приложените разходни
документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
По иска на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г., САК, съдебен
адрес:*** против А.М.Я.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.М.Я., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* за сумите, както следва: сумата от 136.73 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №********* за
периода от 13.04.2018г. до 04.09.2018г., сумата от 285.68 лв. - неустойка за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.04.2018г., със срок на действие 24 месеца /до 13.04.2020г./, предсрочно прекратен
на 29.08.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 04.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №1575 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 08.07.2019г. по ч.гр.д. №2783/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА А.М.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с
пълномощник адв.В.П.Г., САК, съдебен
адрес:***, на
основание чл.342 ал.1 от ТЗ сумата в размер на 155.80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от месец 09/2018г. до месец
04/2020г. по Договор за лизинг
от 13.04.2018г. за устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black, взето
във връзка с мобилен номер ****/******с
абонатен номер №*********, както и разноски
по заповедното и по исковото производство в общ размер на 750 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: