РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Нова Загора, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220101073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Производството е образувано по искова молба от И.С.К. с ЕГН **********, с адрес:
********, чрез адв.Н.А. С. от АК – Стара Загора против ТП на НОИ - гр.Сливен, с която е
предявен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж, за положен труд във фирма
ОП „Булгарплод” гр.Нова Загора за периодите от 04.03.1981 - 31.12.1981 г.; 04.01.1982 -
08.04.1982 г.; 09.02.1983 - 31.12.1983 г.; 02.01.1984 - 15.05.1984 г. на длъжност „чукач“.
Ищецът твърди, че на 04.03.1981 г. постъпил на работа в ОП „Булгарплод”, гр.Нова Загора,
на длъжност „чукач“ II разряд, което се потвърждавало и от приложената към исковата
молба трудова книжка, както и приложените трудови книжки на свидетелите Ж.С.К. и
В.Н.В., които работили по същото време заедно с него в горепосоченото предприятие.
Твърди още, че е работил в ОП „Булгарплод” в периода от 04.03.1981 - 31.12.1981 г.;
04.01.1982 - 08.04.1982 г.; 09.02.1983 - 31.12.1983 г.; 02.01.1984 - 15.05.1984 г.
Посочва, че в началото на 2021 г. при опита му да установи трудовия си стаж за посочения
период се оказало, че предприятието в което е работил не било представило в
Осигурителния архив при ТП на НОИ гр.Сливен разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод” гр.Нова Загора, за което представя документи.
На основание гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да установи
трудовия му стаж за периода 04.03.1981 - 31.12.1981 г.; 04.01.1982 - 08.04.1982 г.; 09.02.1983
- 31.12.1983 г.; 02.01.1984 - 15.05.1984 г. в предприятие ОП „Булгарплод” гр.Нова Загора.
Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели в режим на довеждане, които са
1
работили заедно с него в същото предприятие през същото време.
Представя писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага съображенията си за това:
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към исковата молба се представят
съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл.6 от
ЗУТОССР искът следва да се счита за допустим.
Сочи, че към предявената искова молба, ищецът е представил Удостоверение обр.№ УП-17 с
изх.№ 5510-19-4/24.06.2021 г. , издадено от ТП на НОИ - Сливен, с което било удостоверено
обстоятелство, че в Осигурителния архив на НОИ не са приети документи на осигурителя
ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора, поради което липсват данни за ищеца.
Разяснява, че ТП на НОИ - Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали
да установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова
Загора, като и те са окомплектовали с доказателства своите искови молби и делата били
прекратени.
В тази връзка и независимо, че ответната страна нямала задължение да изяснява фактите, на
които ищците основават исковете си, се опитала да установи къде се съхраняват
разплащателните ведомости на ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора.
Установено било от ответника, че в Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са
приемани за съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ
„Булгарплод“, гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. За да установят
правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в
Държавен архив, гр.Сливен. Служител на архива ги уведоми, че не разполагат с данни за
предприятие „Булгарплод“, гр.Нова Загора. От предоставената им информация установили,
че през 1974 г. се създало обединено предприятие „Булгарплод“, гр.Сливен, към което се
числяла и консервната фабрика „Загорец“, гр.Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд -
Сливен вписал в регистъра на съда ДФ „Фрукто“, гр.Сливен, която била правоприемник на
ОП „Булгарплод“, но в новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод
„Загорец“ - Нова Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран
самостоятелно, като ДФ „Загорец“. Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ -
Сливен и ДФ „Загорец“ - Нова Загора били уредени.
Посочва също, че трудовите книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали
записи, че те са работили до 28.02.1990 г. в ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора, а от
01.03.1990 г. били преназначени в ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора.
Гореизложеното им давало основание да считат, че е съществувало прелИ.е между двете
предприятия и основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора се съхраняват от ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора, а във връзка с
последната фирма са извършвали справки и са установили следното:
2
През 1991 г. на основание чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение №
1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър била вписана държавна фирма
„Загорец“ със седалище гр.Нова Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник
на консервен завод „Загорец“ - Нова Загора към предприятие „Булгарплод“ - Сливен -
обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г.
През 1992 г. ДФ „Загорец“ - Нова Загора се преобразувала в ЕООД с фирма „Загорец“.
Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ „Загорец“ - Нова Загора - обявление №
8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.
През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал промени за „Загорец“ ЕООД, гр.Нова
Загора, а именно вписвал съдружниците „Скай груп“ АД, гр.София и РКС „Загорец“ - Нова
Загора и преобразувал дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец“ ООД -
обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.
През 1999 г. Софийски градски съд регистрирал промени за „Загорец“ ООД, състоящи се в
промяна на седалището и адреса на управление в София, район „Витоша“, кв.„Драгалевци“,
ул.„Лешникова гора“ № 46 - обявление № 61448 от ДВ бр.107/1999 г.
През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение от 29.09.2000 г. промени за „Скай
груп“ АД, а именно: вписал влИ.е на „Загорец“ ООД в „Скай груп“ АД; вписал прекратяване
без ликвидация на „Загорец“ ООД чрез влИ.ето му в „Скай груп“ АД при условията на
универсално правоприемство и вписал нова фирма - „Агропромишлено строителство“ АД -
обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. била променена правната форма на
дружеството и същото вече било „Агропромишлено строителство“ ООД, гр.София.
От справка в търговския регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство“
ООД, гр.София с Булстат/ЕИК ********* от 14.11.2011 г. е заличен търговец.
Извършили справка и установили, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и
тези, на които е правоприемник, не били предадени в Осигурителните архиви на
териториалните поделения на НОИ.
Предвид изложеното, счита че е основателно да се предположи, че разплащателните
ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат „Загорец“, Консервна
фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора са били загубени или унищожени.
Предвид горното, искът на И.С.К., с която той иска да установи положен трудов стаж в ОП
„Булгарплод“ - Нова Загора на длъжност „чукач“ за периодите:
от 04.03.1981 - 31.12.1981 г.,
от 04.01.1982 - 08.04.1982 г.,
от 09.02.1983 - 31.12.1983 г. и
от 02.01.1984 - 15.05.1984 г. считал за процесуално допустим.
Посочва, че съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски
показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на
3
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа.
Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброявала писмените доказателства, които по смисъла
на Закона представлявали „начало на писмено доказателство“. В настоящото производство
такова доказателство било трудовата книжка на ищеца, в която имало вписвания за
претендираните от него периоди.
Относно обстоятелствата, на които се основава иска, ответникът е посочил следното:
В искова си молба ищецът твърди, че е работил в ОП „Булгарплод" - Нова Загора, но
предприятието не било представило в осигурителния архив при ТП на НОИ ведомости.
Сочи се, че ищецът не представял доказателства, че предприятието е закрито и няма
правоприемник, че ведомостите били загубени или унищожени, както и мотив, че за
процеснит периоди имало вписвания в трудовата книжка, но стажът за тях не бил оформен
съгласно нормативните изисквания. Липсвало твърдение за цеха в който е работил,
работното време и заплащането, което бил получавал.
Съгласно чл.4 от ЗУТОССР „Исковата молба трябвало да бъде написана на български език и
да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името, единния граждански номер и адреса на ищеца;
3. наименование и адрес на ответника;
4. В какво се състои искането;
5. адресите на работодателите/осигурителите, при които ищецът е упражнявал трудова
дейност:
6. времето на претендирания стаж, продължителността на работния ден за работещите по
трудово правоотношение, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, начина на
заплащане на труда;
7. имена и адреси на лица, с които ищецът е работил;
8. подпис на ищеца.
Въпреки непълното изложение на исковата молба, за ищеца бил налице правен интерес да
установи по съдебен ред трудовия си стаж при горепосочения работодател.
Излага възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:
От представеното копие от трудова книжка на ищеца не ставало ясно дали това са всички
страници, тъй като липсвало началото и края на книжката. Въпреки лошото качество на
представеното копие, моли съдът да вземе предвид следните обстоятелства: имената
посочени в копието били: И.С.К. и печатите за процесните периоди били нечетими.
С оглед на това, моли съдът да задължи ищеца, да представи в съдебно заседание трудовата
си книжка, предмет на спора, в оригинал.
Относно направеното доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели, а
4
именно Ж.С.К. и В.Н.В., за които се твърдяло, че през процесните периоди са работили в ОП
„Булгарплод“, посочва, че за допускане до разпит на посочените свидетели същите следвало
да представят пред съда в оригинал надлежно оформен документ за стажа си в процесните
периоди като писмено доказателство относно обстоятелствата, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през процесните периоди,
съгласно чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.
Относно представеното като доказателство копие на част от трудовата книжка на В.В. се
посочва, че при извършена служебна проверка било установено, че лицето е пенсионер и
стажът му в ОП „Булгарплод“ за процесните периоди е зачетен на длъжност „стоковед,
окачествител“.
За искането за допускане до разпит на Ж.К. ответника моли същото да не се уважава,
предвид, че свидетелката е съпруга на ищеца и е заинтересована от изхода на делото и на
второ място - трудовият й стаж също бил зачетен по съдебен ред, като В.В. е бил свидетел
по делото й.
Моли съда да задължи ищеца да посочи и други свидетели, които да дадат свидетелски
показания, които преди това представят доказателства, че през процесните периоди и при
същия работодател са работили.
Твърди, че представянето в съдебно заседание на писмените доказателства, които
потвърждават положения от свидетелите стаж при същия осигурител и период,
ограничавало проверката, дали същите отговарят на условията на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.
Предвид това, ищецът следвало да посочи самоличността на свидетелите, както и при
възможност да им представи препис на надлежно оформен документ за стажа им в
процесния период като писмено доказателство относно обстоятелствата, че са работили или
изпълнявали длъжност при същия работодател. Навременното представяне на
доказателства, които подкрепят твърденията на ищеца било важно с оглед доказването пред
съда на трудов стаж, от който лицата черпят пенсионно-осигурителни права и не на
последно място - с оглед извършване на проверка, предвид случаите на представените пред
ТП на НОИ документи с невярно съдържание за ОП „Булгарплод“.
На основание гореизложеното ответната страна считала предявеният от И.С.К. иск срещу
ТП на НОИ – Сливен, с който се претендира, че е работил през процесните периодите в ОП
„Булгарплод” – Нова Загора на длъжност „чукач” за неоснователен и недоказан.
В откритото съдебно заседание на 09.03.2022 г. бяха изслушани свидетелите В.Н.В. и
С.Й.М..
Процесуалния представител на ответника юрк.Х. заявява, че с оглед на събраните по делото
доказателства счита, че ищеца, чрез своя процесуален представител е доказал исковата си
претенция, с която желаел да установи по съдебен ред трудов стаж на длъжност „чукач“
през процесните периоди, като признава за установени обстоятелствата. Видно и от
книжката, просто била зачетена по-ранната дата от една по-предна страница.
5
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Представени са следните писмени доказателства: Договор за правна защита и съдействие,
Копие на трудовата книжка на В.Н.В. на л.5, 6, 7 и 8 по делото, Удостоверение обр.№ УП-17
с изх.№ 5510-19-4/24.06.2021 г. , издадено от ТП на НОИ – Сливен, Решение № 260013 от
10.02.2021 г. по гр.д. № 516 по описа на Районен съд – Нова Загора, Копие на трудовата
книжка на И.С.К. на л.12 и л.13 по делото, Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, Копие на трудовата книжка на С.Й.М. на л.27, 28, 29, 30, 31 и 32 по делото,
Юрисконсултско пълномощно, както и гласните свидетелски показания на В.Н.В. и С.Й.М..
Съдът уважи искането на ищеца и допусна до разпит свидетелите В.Н.В. и С.Й.М..
От показанията на свидетелят В. се установява, че познава ищеца И. от работата си в
„Булгарплод“ и неговата работа там. В. посочва, че е бил началник отдел вътрешен пазар, а
после началник отдел износ до демокрацията, а ищеца бил „чукач“ - сглобявал касетки
двойки, като е работил почти през цялото време и няма спомен да е напуснал. Предполага,
че може малко преди 1990 година да е напуснал. Посочва, че работния ден, когато не бил в
сезона е бил с продължителност 8 часа, а по време на сезона - понякога и 16 часа.
Свидетелства, че ищеца работел с жена си. Разяснява, че това била обособена база за
изкупуване на плодове и зеленчуци, търговия и експорт. Той работел до прозореца на
канцеларията му.
От показанията на свидетелят М. се установява, че познава И. от работата - заедно ходели,
заедно се връщали. Работили в Консервен завод „Загорец“. Сочи, че не е имало друго име.
Свид.М. заявява, че е самият той е работил от 1982 до 1997 година, като през този период И.
работел там и бил преди него. В началото малко време бил бъчвар, а после вакуумист,
докато ищеца чукал щайги. Работното време било 8 часа. По това време посочва, че
директор бил Т.Г..
От ксерокопията на трудовите книжки на свидетелите В. и М., съдът е констатирал, че
съвпадат с представените оригинали на трудовите им книжки.
Ищецът К., чрез процесуалния си представител - адв.С. поддържа предявения иск.
Юрк.Х. заявява, че с оглед на събраните по делото доказателства счита, че ищеца, чрез своя
процесуален представител е доказал исковата си претенция, с която желаел да установи по
съдебен ред трудов стаж на длъжност „чукач“ през процесните периоди, като признава за
установени обстоятелствата. Видно и от книжката, просто била зачетена по-ранната дата от
една по-предна страница.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
6
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Иска се да бъде установен
трудов и осигурителен стаж за положен от ищеца труд на длъжност „чукач“, на пълен
работен ден във фирма ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора за периодите от 04.03.1981 -
31.12.1981 г.; 04.01.1982 - 08.04.1982 г.; 09.02.1983 - 31.12.1983 г.; 02.01.1984 - 15.05.1984 г.
По същество съдът намира иска за основателен и доказан.
От представените и приети от съда писмени доказателства се констатира наличието на
трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател ОП „Булгарплод“ гр.Нова
Загора за претендираният период и на съответната длъжност.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на ангажираните от ищеца двама
свидетели. Съдът кредитира напълно свидетелските показания, доколкото същите са
достоверни, последователни и съответни на останалия доказателствен материал. От тях се
потвърждава наличието на трудово правоотношение, установено от приобщените
документи, и се доказват отделните елементи на правоотношението, посочени в исковата
молба, вкл. заеманите от ищеца длъжности, периода на работа във фирмата и
продължителността на работния ден. Така установените релевантни по делото факти налагат
извод, че положеният от ищеца труд в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора в периодите от
04.03.1981 - 31.12.1981 г.; 04.01.1982 - 08.04.1982 г.; 09.02.1983 - 31.12.1983 г.; 02.01.1984 -
15.05.1984 г. се признава за трудов стаж и осигурителен стаж при пенсиониране.
На открито съдебно заседание по делото, проведено на 06.03.2022 г. процесуалният
представител на ответника юрк.Х. посочи, че с оглед събраните доказателства счита, че
ищеца е доказал исковата си претенция и признава обстоятелствата по него.
Предявения положителен установителен иск за признаване на трудов и осигурителен стаж,
следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответната
страна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред в настоящото производство не се събират
държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат на
ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
Приема за установено в отношенията между И.С.К. с ЕГН ********** и адрес:
********, и Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Сливен, с
адрес: гр.Сливен, бул.„Стефан Караджа“ № 10, представлявано от С.Р. – директор, че И.С.К.
е работил в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора в периодите от 04.03.1981 г. - 31.12.1981 г.;
04.01.1982 г. - 08.04.1982 г.; 09.02.1983 г. - 31.12.1983 г. и от 02.01.1984 г. - 15.05.1984 г. на
длъжност „Чукач“, непрекъснато при осемчасов работен ден, което време му се зачита за
трудов и осигурителен стаж и при пенсиониране, на основание чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8