Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077
02.02.2021 год. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Кр. А., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 4872 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Т.П., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-0769-003709 от 12.10.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор "ПП", с което на жалбоподателя на основание чл. 175,
ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба" в размер
на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят
не оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Поддържа жалбата и излага
подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че не е
знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно
прекратена. Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното жалбата
писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 02.07.2020 г.
жалбоподателя управлявал л.а. *** в гр.Бургас, ул.З.Стоянов. Около 20,50 ч. полицейски служители спрели управлявания от жалбоподателя
автомобил. При извършена проверка те констатирали, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със
служебно прекратена регистрация и не е бил надлежно регистриран. Установява се,
че собствеността върху автомобила е на К.Ц., а основанието за служебно
прекратена регистрация е чл.143 ал.10 ЗДвП, поради изпратено електронно
съобщение от гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска отговорност“.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя АУАН. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги
кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се
установява, че на посочената дата и място жалбоподателя е управлявал лек
автомобил, собственост на друго лице, който е бил със служебно прекратена
регистрация.
За целите на настоящото производство обаче, за да се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че
същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като
нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по
делото данни. Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било
невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че
регистрацията на автомобила служебно е била прекратена. В тази връзка не се
доказа субективният елемент от състава на нарушението, поради което и НП
подлежи на отмяна.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-003709 от
12.10.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
"ПП", с което на Д.Т.П., ЕГН
********** на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП са му наложени наказание
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.