РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2401
гр. Пловдив, 22.12.2020
год.
Административен съд – Пловдив, ХIХ к.с., в открито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски,
като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2415 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда
на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район", срещу Решение № 1097 от 10.07.2020
г., постановено по АНД № 2418/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V наказателен състав, с което е
отменено наказателно постановление /НП/ № 251/ 11.12.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район", с което на С.Н.И., ЕГН **********,***, на основание чл.200 т.2 от Закон за водите /ЗВ/ е наложена глоба в размер на 2 000.00
лв., за нарушение на чл.48 ал.1
т.11 от ЗВ.
Твърди
се незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна,
съответно потвърждаване на отмененото с него НП.
Ответникът
– С.И., чрез адв. П. Д., представя писмено становище за
неоснователност на жалбата.
За
Окръжна прокуратура – Пловдив се дава
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция, след като провери правилността на постановеното решение по наведените
в жалбата касационни основания, счита жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРС
е приел за установено, че на 15.11.2019 г. служители на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район"
извършили проверка на плаващи съоръжения в акваторията на язовир „Въча“,
намиращ се в местността „Сухото дере“, в землището на гр. Кричим. При
проверката е установено, че несамоходна плаваща база „Светослава“ /несамоходен
понтон/, с дължина 10 м. и широчина 10 м., добре закотвена, с изградена жилищна
площ – 3 стаи, представляваща дървена конструкция с покрив от ламаринено
покрития, собственост на С.И. ползва акваторията на язовира. Проверяващите
установили, че собственикът С.И., не притежава действащо разрешително за
ползване на воден обект, съобразно разпоредбата на чл.46 ал.1 т.1 б.“е“ от ЗВ.
Констатациите от проверката са обективирани в съставен за целта констативен протокол № СМ
– 462/15.11.2019 г., в който е посочено, че несамоходна плаваща база
„Светослава“ собственост на С.И. ползва акваторията на язовир „Въча“ без да има
това право, като не притежава действащо разрешително за ползване на воден
обект, съгласно чл.46 ал.1 т.1 б.“е“ от ЗВ. В КП на И. е даден срок –
15.01.2020 г., за демонтиране и отстраняване на съоръжението от акваторията на
язовира. Впоследствие, е издаден АУАН, в който за нарушени са посочени
разпоредбите на чл.46 ал.1 т.1 б.“е“ от ЗВ.
С.И. е подписал АУАН и на 20.11.2019 г. е депозирал възражение вх. №
ПО-02-977, което АНО е разгледал, но е приел за неоснователно и на 11.12.2019
г. е издаден атакуваното НП, с което на И. е наложена, на основание чл.200 т.2 от ЗВ глоба в размер на 2 000.00 лв.,
за нарушение на чл.48 ал.1
т.11 от ЗВ.
ПРС
е приел, че между посочената за нарушена норма и приложената санкционна норма
липсва съответствие, което е необходимо условие за законосъобразност на
наказателното постановление, доколкото само при съответствие на приложените
предписваща и санкционна норма може да се приеме, че не е нарушено правото на
наказаното лице да узнае какво нарушение е извършило и съответно за какво е
наказано. Посочено в мотивите е, че като е приложил неотносима
към твърдяното нарушение санкционна разпоредба, АНО е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като е наказал жалбоподателя за различно
нарушение от приетото за осъществено. Мотиви се излагат също така и в насока,
че некоректно е посочена нарушената норма, а именно – чл.200 т.2 от ЗВ, като е
следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.200 чл.1 т.2 от ЗВ, с което е
нарушена разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН
Настоящият касационен състав счита, че
от въззивната инстанция, правилно е приложен материалния закон, както и,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което оспореното
съдебно решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Тук е необходимо да се посочи следното:
И. е наказан за осъществяване състава
на чл.200 т.2 от ЗВ, в случая, каза се, това е некоректно посочен текст на
нарушението, а се касае до чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, според който, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва
водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. Към И. е отправено фактическо и правно
обвинение за неизпълнение на задължението на водоползвателя
по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ за изпълнение на условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по
реда на Закона за опазване на околната среда. Същевременно е посочено, че
лицето не притежава действащо разрешително за плаване на воден обект, съгласно
чл.46 ал.1 т.1 б.“е“ от ЗВ.
Спорът по коя административнонаказателна
разпоредба следва да се подведе наличието на несамоходна плаваща база
„Светослава“, когато субект на отговорността е лице по чл.48 от същия закон, се
разрешава от съставомерните елементи на съставите по
чл.200 от ЗВ. Конкретно, спорът се свежда до съотношението между чл.200 ал.1
т.2, чл.48 ал.1 т.11 и чл.46 ал.1 т.11 от ЗВ, тъй като, първата хипотеза на
административно нарушение визира ползване на воден обект в отклонение от
предвидените условия в разрешителното; втората представлява конкретен състав на
административно нарушение – неизпълнение на условията по издадено разрешително,
а третата установява разрешителния режим за ползване воден обект.
В
съответствие със съставите на административни нарушения са различни и субектите
на отговорността. Субект на отговорност по чл.200 ал.1 т.2 предл.
второ от ЗВ може да бъде само титулярът на
разрешителното, в качеството му и на субект на задълженията по чл.48 от ЗВ,
която норма визира като задължено лице за спазването им водоползвателят.
Следователно, всяко обвинение за неспазване на условията на разрешителното,
независимо дали представлява неизпълнение на общото задължение по чл.48 ал.1
т.11 или на друго специално задължение от изброените в същата разпоредба, се
подвежда под състава на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, освен ако, друга, специална
административно наказателна разпоредба не съдържа конкретен състав на
отговорност за неизпълнение на специфично задължение на водоползвателя.
В
случая обаче, каза се, едва в наказателното постановление е посочена и като
неправилно цитирана, разпоредбата на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, както правилно е
посочил ПРС.
АНО
е допуснало съществено нарушение на изискването за единство между правно и
фактическо обвинение, конкретно – неяснота и противоречие между фактическата и
правната рамка на описаното нарушение, което води до сериозно накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1097 от 10.07.2020 г.,
постановено по АНД № 2418/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V наказателен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: