РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Кюстендил, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20251520200825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба на Н. П. К., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил, чрез адв.
С. Н. от АК – София, против Заповед за задържане на лице № 1910зз-19448/29.07.2025 г.,
издадена от полицейски служител при РУ – Кюстендил.
В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на атакуваната заповед ,
като се сочи липса на фактически основания, респ. твърди се че е постановена без законово
основание. Прави се искане за отмяната й.
Ответникът, полицейски орган – ст. полицай в ПУ Изток, при РУ Кюстендил ,
чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата.
По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната Заповед за
задържане.
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Според отразеното в Заповедта за задържане и придружаващата я Докладна
1
записка, потвърдено и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. И. и К.
Ф., по повод междусъседски скандал, били изпратени патрули на РУ – Кюстендил на ул.
„**********“ №**, около 21:30 часа. В хода на извършените на място действия от
полицаите, свързани с установяване самоличността на участниците и снемане на сведения
от присъстващите, на мястото на скандала пристигнали Н. К. и сина му. Неизвестно по
каква причиня жалбоподателят К. и синът му започнали да отправят закани към
намиращите се на мястото полицаи, като думите на Н. К. били насочени към С. Н. и били
със заплашителен характер - „ Знам къде живееш, знам къде си пие кафето, ще ти се случи
случка ..“. Полицейските служители отправили устни разпореждания към агресивно
настроените К. и П. да преустановят действията си, но тъй като те не се съобразили с тези
разпореждания се наложило всеки от тях да бъде задържан.
Със Заповед за задържане на лице № 1910зз-19448/29.07.2025 г., издадена от С. Н.
- полицейски служител при РУ – Кюстендил, Н. П. К. е задържана за срок до 24 часа, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, "а именно за това, че на 29.07.2025 г. около 21:30 ч. ,
на „ ул. Николичевски път“ в гр. Кюстендил е отправил закани спрямо полицейски
служители на РУ – Кюстендил“.
Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е предявена на задържаното лице и
връчена срещу подпис.
За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по
чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, му е предоставена декларация, която той е подписал.
Като част от административната преписка по делото е представена Докладна
записка по случая, изготвена от полицай С. Н., в която ДЗ подробно е описано случилото се
непосредствено преди задържането на Н. К. и неговия син.
Описаната в ДЗ фактическа обстановка , съдът прие за доказана по несъмнен
начин.
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката
съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен
ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии,
с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му
2
правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от старши полицай в РУ Кюстендил - С. Н..
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/ и видно от
отбелязването в самата заповед на задържаната са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6
ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното
лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР. Съдът намира че в случая е спазен и
материалния закон, като е посочено и фактическото основание за задържане на лицето.
Като правно основание за задържането на З. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, което съответства и на посочените фактически обстоятелства.
Описани по този начин, мотивите за задържане на лицето покриват минималния
стандарт за мотивиране на Заповед за задържане на лице, съобразно изискванията на чл. 74,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.
Полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали
да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол.
Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност.
По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР състав на Софийски районен
съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-
608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в
България. С решението си СЕС приема следното:
1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени
или обвинени в извършване на престъпление, вкл. информацията за престъпното деяние, в
извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи,
различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да
бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността
на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок
след началото на същото.
2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност
ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да
съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които
фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното
участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
3
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да
не се вреди на напредването на текущото разследване.
Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в
решението на СЕС, води до извод, че атакуваната Заповед, придружена от изготвената от
полицейския служител Докладна записка дава възможност на задържаното лице да разбере
в пълна степен причините , поради които е била взета по отношение на него полицейската
мярка „ задържане за срок от 24 часа“. След като СЕС не отрича възможността мотивите на
акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде
съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога
задържаното лице се е запознало с него. Такъв документ по делото е представен /
докладната записка /.
Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че атакуваната Заповед за
задържане е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба e неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 1910зз-19448/29.07.2025 г.,
издадена от полицейски служител при РУ – Кюстендил, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР , на Н. П. К., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4