Определение по дело №2611/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260788
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100502611
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ -260788                             11.11.2020 год.                                       гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                              трети въззивен граждански състав

на единадесети ноември                                  две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ :  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                 ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

ч.гр.дело № 2611 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.220 от ГПК, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

            Подадена е частна жалба от „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК – ********* със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. Иван Вазов № 4, с управител Красимира Тодорова Тодорова - Хрисантова, заявена чрез адв. Севдалина Теофанова от САК с посочен съдебен адрес в гр.Свищов пк 5250, ул.Александър Стамболийски № 14 срещу протоколно определение от 18.09.2020г. постановено в с.з. от същата дата  по гр.д. № 249/2019 год. по описа на Районен съд-Несебър, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за встъпване като трето лице помагач на страната на ответника по делото „Емералд хоспиталити“ ООД. 

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като са налице предпоставките за встъпването на третото лице като помагач на ответника. Твърди се, че молбата по чл.218 ГПК се основава на два облигационни договора, сключени между частния жалбоподател-като изпълнител и ответника по делото, като собственик на пет самостоятелни обекта в комплекса и възложител, за поддръжка  и управление, по силата на които „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД претендира уговореното в тях заплащане. Счита, че съдът неправилно и в нарушение на чл.20 ЗЗД, без да тълкува действителната обща воля на страните е постановил отказ да конституира частния жалбоподател , като е приел, че съгласно клаузите по т.2.2 договорите обхващат периоди от 01.01.2019г., който е различен от периодите, за които се търсят вноски за общи части за 2018г., а именно 01.06.2018г. – 01.09.2018г.. Развива подробни съображения, че съдът е бил длъжен да извърши тълкуване на договорите според критериите на чл.20 ЗЗД и цитира съдебна практика по въпроса.

Моли за отмяна на обжалваното протоколно определение, поради неправилно приложение на материалния закон. Друго искане не е отправено.

            В дадения срок  е постъпил писмен отговор от ищцовата страна – ЕС на к.к.“Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“, бл.Б, сграда Мардас с идентификатор № 61056.502.569, заявен чрез пълномощника адв.Н.Гюмова от БАК, с който частната жалба се намира неоснователна и се моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че НРС правилно е установил че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от встъпване като трето лице помагач на ответната страна. Посочва, че правата на Етажната собственост да получи в срок вноските от етажните собственици не произтичат от договорно правоотношение, а по силата на закона. В този смисъл счита, че не е налице конкуренция и изхода по настоящото производство по чл.422 ГПК, не би нарушил правата на изпълнителя по договорите да получи възнагражденията си. Навежда, че НРС правилно е отбелязал несъответствието в периодите по делото и по представените договори от частния жалбоподател, като счита, че липсва неяснота или спор по точния смисъл на съдържанието на договорите, които да налагат тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, още повече, че те не са и предмет на делото. Претендира разноски.

По делото е постъпило и писмено становище по частната жалба от ответника „Емералд Хоспиталити“ ООД, заявено чрез пълномощника адв.Г.Славов от САК, с което се счита, че НРС неправилно е постановил отказ да конституира „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД като трето лице помагач на ответника на база една единствена клауза от договорите по т.2.2, която счита че следва да се тълкува във връзка с останалите клаузи, договорите в зялост и с оглед действителната воля на страните. В този смисъл развива съображения, че НРС е следвало да извърши тълкуване на договорите според критериите на чл.20 от ЗЗД, които съображения са еднакви с изложените в частната жалба. Счита, че частния жалбоподател има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на ответника, тъй като последния има задължение по двата договора да заплаща такси на изпълнителя за същите периоди и за същите апартаменти. Намира частната жалба за основателна и моли за уважаването й.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на съда и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Районен съд-Несебър е сезиран с искова молба по чл.422 ГПК, вр.чл.38 ЗУЕС подадена от Етажната собственост на к.к.“Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“, бл.Б, сграда Мардас с идентификатор № 61056.502.569 за приемане на установено спрямо ответника „Емералд Хоспиталити“ ООД в качеството му на етажен собственик на пет апартамента, че съществува вземане на ищеца в размер на 7436,25лв-първа вноска за разходи за общи части на ЕС, дължима до 01.06.2018г., ведно с лихва за забава от 332,56лв. за периода от 02.06.2018г. до 09.11.2018г. и за сумата от 7436,25лв.-втора вноска за разходи за общи части  дължима до 01.09.2018г., ведно с лихва за забава от 14,53лв. за периода от 02.09.2018г. до 09.11.2018г., съобразно  решения на Общото събрание на етажната собственост от 10.05.2018г., с които за определени такси, дължими от етажните собственици за 2018г., за които е издадена  Заповед № 541/15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1111/18г. по описа на НРС.

В с.з. от 18.09.2020г./явяващо се второ по делото с.з./ от страна на ответника е поискано привличане на „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД като трето лице помагач на ответната страна, което е оставено без разглеждане от НРС, поради извършването му извън сроковете по чл.219, ал.1 ГПК. Протоколното определение в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

В същото с.з. е постъпила и молба от „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД за встъпване като трето лице помагач на страната на ответника по делото -„Емералд хоспиталити“ ООД. Молбата се основава на приложени към нея два облигационни договора от 01.08.2018г., сключени между „Емералд хоспиталити“ ООД като собственик на пет самостоятелни обекта в комплекса и възложител и „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД-като изпълнител, по силата на които „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД претндира уговореното в тях заплащане за поддръжка  и управление. „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД твърди, че има интерес да встъпи в производството, тъй като има самостоятелни права върху дължимите му по силата на двата договора суми за поддръжка и управление.

С обжалваното определение НРС е отхвърлил молбата на „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД по чл.218 ГПК, като е приел липса на правен интерес за това дружество да встъпва като трето лице помагач на ответника, тъй като основания да се претендират от ЕС такси в образуваното производство са разпоредби на ЗУЕС, като претенции на трети лица срещу същия ответник на договорно основание не са свързани по смисъла на чл.218, ал.1 ГПК с предмета на образуваното производство. Посочено е в мотивите, че в предвидените за това срокове не е въведено, респ. не е докладвано с приетия за окончателен в предходно с.з. доклад възражение от страна на ответника, че за същия период дължи суми на друго лице на същото основание. В мотивите на обжалваното определение съдът е  констатирал и че предмет на делото са претендирани от ЕС такси за периода 01.06.2018г. – 01.09.2018г., докато в представените от „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД договори е уговорена годишна такса и годишен период по т.2.2, които започва да тече от 01.01.2019г..

Настоящият съд споделя крайния извод на районния съд.

От разпоредбата на чл.218 от ГПК следва, че едно лице има право да встъпи, ако има интерес решението да бъде постановено в негова полза. Правният интерес при искане за встъпване на трето лице винаги следва да се преценява конкретно според сочените  обстоятелства. Както е възприето и с Решение № 79 от 30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., I т. о., ТК, при искане за встъпване по чл. 174 ГПК (отм.) или при привличане по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.) на трето лице помагач на страната на ответно дружество, в правомощията на съда е да прецени правният интерес на встъпващия и/ или привличащия.

В случая изхода от спора по установителния иск на етажната собственост срещу етажен собственик по чл.422 ГПК, вр.чл.38 ЗУЕС не засяга и не се отразява на претенциите на трети лица по съществуващи облигационни връзки с  ответника. Това е така, тъй като обстоятелствата, които са от значение за изхода на установителната претенция по чл.422 ГПК, вр.чл.38 ЗУЕС– респ. по отношение на които ще бъдат изложени решаващи мотиви в настоящия процес, са различни от обстоятелствата имащи решаващо значение по евентуалните облигационни  претенции на „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД  спрямо „Емералд хоспиталити“ ООД. Ето защо в евентуално бъдещо производството за договорно неизпълнение/каквито твърдения има от частния жалбоподател, че длъжникът не е заплатил сумите по договора/ помагачът не би могъл да се позове на обвързващи ответника мотиви, изложени при разрешаване на настоящия спор - респ. правният интерес от привличането не е обоснован и не е налице. Доколкото производството по установителния иск по чл.422 ГПК, вр.чл.38 ЗУЕС и производството по евентуална претенция, основаваща се на сключени договори имат различни предмети на доказване, обусловени от различни факти и обстоятелства, не би се осъществила и процесуална икономия.

С оглед изхода по делото в тежест на частния жалбоподател следва да се присъдят сторените от насрещната етажна собственост разноски в размер на 150лв. за заплатено адв.възнаграждение, съобразно представения договор за правна помощ и пълномощно за настоящото производство.

Предвид горното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено от настоящия съд. Съгласно приетото по т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в с.з. от 18.09.2020г. по гр.д. № 249/2019 год. по описа на Районен съд-Несебър, с което е оставена без уважение молбата на „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК – ********* за встъпване като трето лице помагач на страната на ответника по делото „Емералд хоспиталити“ ООД с ЕИК-*********.

            ОСЪЖДА „Пайонир Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК – ********* да заплати на Етажна собственост на к.к.“Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“, бл.Б, сграда Мардас с идентификатор № 61056.502.569.4, представлявана от управителя Виктория Яновна Билова, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Сливница № 26, ет.2, чрез пълномощника адв.Н.Гюмова от БАК  сумата от 150лв./сто и петдесет/ лева представляващи сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

           ЧЛЕНОВЕ : 1.    

 

        

                                  2.