№ 32818
гр. София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110164575 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз
основа на документ, посочен в чл.417 ГПК – запис на заповед.
Видно от заявлението, претендира се освен главницата, за която съдът издаде заповед
и изпълнителен лист, и лихва за забава, от датата 25.8.2021г. до 11.11.2021г, в размер на
269,92 лева..
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение
се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. С
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.4а/ се прие
следното: „За законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване
на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.
4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това
тълкувателно решение разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо
издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за
периода от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй
като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, а освен това съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ТЗ не
включва данни относно размера на закъснителните лихви.“ За да се издаде заповед по
чл.417 ГПК, документът следва да удостоверява дължимостта на вземането, а в записа на
заповед няма такава уговорка.
Поради изложеното, заявлението в тази му част следва да се отхвърли, тъй като от
документа не е удостоверено, по реда, предвиден в чл.418,ал.2 ГПК, дължимостта на
1
вземането за лихва за забава, поради което и в тази част претенцията следва да се отхвърли,
съразмерно и за адвокатското възнаграждение над сумата 870,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за лихва
за забава от 269,92 лева от датата 25.8.2021г. до 11.11.2021г., както и над сумата 870,89 лева
– адвокатско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа, от заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2