Решение по адм. дело №619/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кадекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

 

 

Образувано е по жалба на Х. И. Ф. от [населено място], ул.“Черни връх“ № 20, доуточнена с молба вх. №3651/04.08.2025г. чрез ...Хр.П., против Решение № 2153-04-37/30.6.2025г. на Директор на ТП на НОИ - В.Търново, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено като законосъобразно Разпореждане №2113-04-1302#15 от 21.11.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с което на жалбоподателя е отказано отпускането лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО по заявление вх. № 2113-04-1302/15.08.2022г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, противоречие с материалния закон и неговата цел. Излагат се подробни съображения за наличието на всички кумулативно предвидените предпоставки за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 696, ал. 2, т. 2 от КСО във връзка с чл. 186, ал. 2, т. 7 от НПОС. В жалбата се правят оплаквания за неправомерен отказ да му бъде издадено УП-3 от осигурителя „ЕСМ – [населено място]“, както посочва, че е полагал труд и в Германия. Намира, че неправилно и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от НПОС органът не е признал осигурителния стаж за времето от 01.11.1998 г. до 11.12.2001 г. Счита че трудовите книжки са надлежно оформени, съгласно изискванията на закона, поради са достатъчни и достоверни, за да се приеме за доказан отразеният в тях осигурителен стаж. Отбелязва, че дори и да не се приспадне времето, през което осигуреното лице е отбивал редовна наборна служба /две години/, отново ще е налице изискуемия осигурителен стаж от втора категория труд за придобиване на право на пенсия по чл. 696, ал. 2, т. 2 от КСО. По тези съображения, моли да бъде отменено решението на Директор ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание се представлява от ...П., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Представя писмени бележки. Претендира за заплащане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

 

Ответникът, директорът на ТП на НОИ - [населено място], в депозираното по делото становище вх. №4759/15.10.2025г. и в съдебно заседание чрез ... В. оспорва жалбата като неоснователна и доказана. Представя писмена защита. Претендира се присъждане на ...ско възнаграждение като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Административен съд Велико Търново осми състав, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

От писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административна преписка, се установява, че Х. И. Ф. е подал заявление с вх. № 2113-04-1302/15.08.2022г., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени следните документи, удостоверяващи осигурителен стаж: Трудова книжка №245, издадена от СУ „Заводски строежи“, [населено място]; Удостоверение обр. УП- 3 изх.№ 81 от 29.07.2021г., издадено от „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, [населено място], в което е отразен осигурителен стаж на Х. Ф. на длъжността „ВиК“ за времето от 05.08.1986г. до 01.01.1986г./ 4г. 04 м. и 26 дни) и от 01.02.1986г. до 01.11.1998г. (12г. 09м. и 00 дни) като направено предложение трудовият стаж да бъде зачетен като такъв от втора категория по т.26 от ПКТП(отм.). В забележки е отбелязано, че за периода 05.08.1981г.-01.01.1986г. лицето е работило в СУ „Заводски строежи“ – Свищов. Представено е Удостоверение Обр. УП-3 изх.№ 063/08.06.2021 г. от осигурител „Енергостроймонтаж - Инженеринг“ АД, [населено място] за времето от 11.08.1999 г. до 18.07.2003 г.(общо 3г. 5 м. и 14 дни) за длъжност „водопроводчик“ като е посочено, че стажът на длъжността в периода 11.08.199г.-31.12.199г. (0г. 4м. и 20 дни) е такъв от втора категория труд, съгласно т. 53а от ПКТП (отм.) и чл.2,т.25 от НКТП от 01.01.2000г., а за останалия период е такъв от трета категория.

С писмо изх. № 2113-04-1302#6/25.08.2022 г. на Н. О. „Пенсии“ към ТП на НОИ – В. Търново е поискано от „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, [населено място] да изготви ново УП-3 поради констатирани несъответствия между заверения трудов стаж в трудовата книжка и представеното УП- 3 изх.№ 81 от 29.07.2021г., в това число да уточни заеманата длъжност. От осигурителя е представено удостоверение УП-3 изх.№ 103/08.09.2022 г., коригирано с УП-3 изх.№ 112/20.10.2022г., в което е заверен осигурителен стаж за времето от 25.01.1982 г. до 29.12.1985 г.(11м и 04 дни) на длъжност „водопроводчик“ с предложение стажът да се зачете като такъв от втора категория труд по т.26 от ПКТП(отм.), а в забележки е записано, че за периода 05.08.1981г.-24.01.1982г. лицето не е намерено в изплащателните документи, работило е в „Заводски строежи“ – Свищов, а през 1983г. и 1984г. е бил 2 г. неплатен отпуск – военна служба. Във второ Удостоверение УП-3 изх.№ 104/08.09.2022г., в което е отразен осигурителен стаж за времето от 22.01.1985г. – 01.11.1998г. на длъжност „водопроводчик“ с предложение стажът да се зачете като такъв от втора категория труд по т.26 от ПКТП(отм.). В забележки е записано, че в предприятието се съхраняват изплащателни документи, касаещи работа в Германия за 1998г., 1999г. и 2000г., а за 1993г., 1994г. и 1998г. на лицето са зачетени до 30 дни неплатен отпуск. В това удостоверение за записани следните периоди без трудов стаж по КТ: 24.09.1993г.-31.12.1993г.;14.02.1994г.-28.02.1994г.;25.03.1994г.-31.03.1994г.;26.04.1994г.-30.04.1994г.;26.05.1994г.-30.05.1944г.;26.10.1998г.-30.10.1998г. Тези две удостоверения анулирали Удостоверение обр. УП- 3 изх.№ 81 от 29.07.2021г. и записите в трудовата книжка.

С писмо изх. № 2113-04-1302#425.08.2022 г. на Н. О. „Пенсии“ към ТП на НОИ – В. Търново от осигурителя Енергостроймонтаж - Инженеринг“ АД, [населено място] е изискана информация и документи относно осигурителния стаж на Х. Ф. за периода 01.11.1998г.-11.08.1999г.; за периода м.03.2000г. и м.02.2001г. поради липса на информация в РОЛ, както и да бъде извършена проверка и съставено УП-2 за м.08.2000г., тъй като според РОЛ лицето има пълен отработен месец. В отговор са депозирани допълнителни документи и е издадено Удостоверение УП-2 № 20 от 15.09.2022 г. от осигурителя, в което е заверен осигурителен стаж за времето от 01.03.2000 г. до 31.03.2000 г., от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. и от 01.02.2001г. до 28.02.2001г. на длъжност „водопроводчик“. В това удостоверение е посочено, че през периода 01.11.1998г.-11.08.1999г. лицето е било назначено, но не е работило.

С писмо изх. № 2113-04-1302#7/25.08.2022 г. на пенсионния орган е изискано от заявителя да представи удостоверение за отбита военна служба поради некоректно заверена военна книжка. Приложено е Удостоверение №02-4912/26.08.2022г. от Държавна агенция“Архиви“, Дирекция „ДВА“ – гр. В. Търново, според което Х. Ф. е бил наборна военна служба през периода от 05.01.1983г. до 28.12.1984г. и военна книжка.

Приложено е и представено с писмо изх. №33-00-133/14.09.2022г. на О. С. У. от 14.09.2022г. за идентичност на лице с различни имена, според което Х. И. Ф. и Х. И. Ф. са имена на едно и също лице.

 

При така събраните и представени доказателства, с разпореждане [номер]-04-1302#15 от 21.11.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново е отказано да бъде отпусната поисканата от Х. И. Ф. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както при условията на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО, така и по чл. 69б, ал.2 от КСО. Съгласно това разпореждане към датата на заявлението /15.08.2022г./ лицето има навършена възраст 58г.10м. и 4 дни и зачетен осигурителен стаж от II – ра категория труд в размер на 12г. 03 м. и 23 дни и осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 24г. 03м. и 28г., като превърнат към III-та категория труд общият осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО е изчислен на 39 г. 08 м. 19 дни или сбор от осигурител стаж и възраст от 98 г. 06 м. 23 дни. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО, тъй като има изискуемия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст, която е 64г. и 05 м. Прието е също, че заявителят има навършена изискуема възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, но няма изискуемия 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Разпореждането е получено от Х. Ф. чрез член от домакинството на 25.11.2022г./л.47 от делото/.

 

Недоволен от разпореждането на пенсионния орган, от Х. Ф. е подадена жалба по административен ред, към която е приложил незаверени копия на трудово-правни документи (трудов договор рег.№Г-45/01.06.1994г. (подписан от работника на 31.05.1994 г.,, ведно с анекс №1 от 31.05.1994 г. и анекс № 2 от 26.06.1994г. към този договор), в това число на такива на чужд език. В жалбата са изложени съображения, че с оглед представените от заявителя документи, следва осигурителният стаж за времето от 05.08.1981 г. до 01.11.1998 г. в размер на 16 г. 01 м. 15 дни да бъде зачетен в цялост като втора категория труд. Счита че в издадените впоследствие удостоверения УП-3 е допусната грешка, тъй като не било отразено времето, през което е работил в СУ „Заводски строежи“ - [населено място], чиито ведомости според него се намират в Община Русе, и периодът от 01.07.1994 г. до 30.11.1996 г. на положен труд в Германия.

 

С писмо изх. № 1012-04-198#1/03.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново Х. Ф. е уведомен, че удостоверение обр. УП-3 изх. № 81/29.07.2021 г., издадено от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД - [населено място], и заверката в трудовата книжка са анулирани с Удостоверение УП-3 изх.№ 103/08.09.2022 г. и Удостоверение УП-3 изх.№ 104/08.09.2022г. на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД – [населено място]. С това писмо са дадени указания към заявителя да уточни периодите (с начална и крайна дата), за които смята, че неправилно не са взети предвид от административния орган при изчисляване на осигурителния му стаж, в т.ч да уточни и изразява ли несъгласие с отразените периоди на неплатен отпуск и поради каква причина, като представи доказателства по повод твърденията си. Дадени са указания относно изискванията за представяне на документи, в т.ч и за тези на чужд език и т.н. Предоставен е 7-дневен срок. В отговор с уведомително писмо вх. № 1012-04-198#3 / 12.01.2023г. заявител е посочил, че иска времето от 05.08.1981 г. до 24.01.1982 г. да бъде зачетен за осигурителен стаж, тъй като е получавал трудово възнаграждение за този период; за времето от 24.09.1993 г. до 31.12.1993 г. и от 01.07.1994 г. до 30.11.1996 г. е полагал труд в Германия. Изразява несъгласие и с отразените периоди на неплатен отпуск. Отправя искане да бъде извършена проверка във ведомостите за заплати на „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД - [населено място] и да бъде установено как е определена началната дата на трудовата му дейност - 25.01.1982 г., отразена в УП-3 изх. № 103/08.09.2022 г. като изразява несъгласие с незачитането на осигурителен стаж за периода. Прилага писмо от 23.12.2022г. от Община Русе, Акт №РД-Г-15-070/16.05.1994г. за прекратяване на индивидуален трудов договор; вече представените с жалбата трудов договор от рег.№Г-45/01.06.1994г. и два броя анекси към него; заявление и разрешително за работа в Германия за периода 12.07.1993г. до 24.12.1993г. и за периода 29.06.1994г. до 05.02.1995г., ведно с превод от заклет преводач.

 

С писмо изх. №1012-04-198#4/13.01.2023г. от Директора на ТП на НОИ - В.Търново е поискано от Директора на ТП на НОИ –Плевен да бъде извършена проверка по разходите на ДОО на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД - [населено място] за установяване на това на какво основание и за какъв период се съхраняват разплащателни и трудовоправни документи на „Заводски строежи“ – Свищов, както и наличието на данни при и този осигурител за Х. Ф. за времето от 05.08.1981г. до 01.11.1998г., заеманата длъжност и времето на ползван неплатен отпуск. За проверката е изготвен Констативен протокол №КП-5-14-01293401/07.02.2023г. За извършената проверка и резултатите от същата Х. Ф. е уведомен с писмо изх. №1056-14-42#2/7.2.2023г.

 

След получаването на констативния протокол от 07.02.2023г., Директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е предприел допълнителни действия за изясняване на фактическата обстановка, като междувременно производството по жалбата на Х. Ф. е било няколкократно спирано и възобновявано със съответните решения на компетентния орган.

 

С писмо изх. № 1012-04-198#6/08.02.2023г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново от Регионален архивен център - Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил е изискано предоставянето на заверени копия на документите, касаещи процедура по приемане на ведомости за заплати и/или трудово-правни документи на „Промишлено строителство–холдинг“ ЕАД- в несъстоятелност („Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД - [населено място] било негово дъщерно дружество). След служебна справка било установено, че от представляващия това дружество била представена в хода на проверката саморъчна декларация, според която във ведомствения архив не се съхраняват ведомости за заплати на лицата, работещи на обекти в Германия. Не е уточнено дали това касае определен период или се отнася за цялото време на дейност на дружеството. Съхранявали се само трудови договори, актове за прекратяване и справки за ДОО и ПКБ. Поради това с писмо изх. № 1012-04-198#7/08.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е отправено искане от ТП на НОИ - София-град да бъде предоставено заверено копие на посочената саморъчна декларация, както и на други документи, от които се установяват данни, относими към настоящия случай, в случай че разполагат с такива. На 27.03.2023 г. в ТП на НОИ - Велико Търново е получено писмо вх. № 1029-21-1366#4 на директора на ТП на НОИ - София-град, към което е приложен констативен протокол № КП-5-21-01327051/23.03.2023 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на „ПС Холдинг" ЕООД, [ЕИК], отделено от „Промишлено строителство-холдинг" ЕАД, считано от 01.09.2016 г. Посочва се, че поради липсата на разплащателни ведомости и/или фишове за заплати на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД не може да бъде извършена проверка относно потвърждаване на осигурителния стаж на Х. Ф. за периода от 1993 г. до 1996 г.

На 15.02.2023 г. е получен отговор с изх. № 5531-09-457#2/15.02.2023 г., от който се установява, че в приети архив на „Промишлено строителство Холдинг" ЕАД - София липсва информация за лицето за времето от м. 07.1993 г. до м. 11.1996 г. Приложени са заверени копия на приемателно-предавателен протокол № 7957/27.03.2020 г. и приложените към него описи, с които са приети разплащателните и трудовоправните документи на осигурителя. По останалите въпроси не са предоставени данни.

С писмо изх. № 1012-04-198#8/09.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е изискана информация от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД - [населено място] е изискана допълнителна информация относно съхранението на ведомости за заплати и/или трудовоправни документи на ДСО „Промишлено строителство" - СУ „Заводски строежи" - Русе - група Свищов; начин на водене след изпращането на работниците на работа в чужбина; разполагат с целия архив, или има липсващи периоди; налице ли е щатно разписание на работниците, полагали труд на обекти в Германия през периода - 1993 г. - 1996 г. въз основа на трудовите си договори, сключени с ДФ „Белене - Енергостроймонтаж" - [населено място], в т.ч има ли такъв на Х. Ф. и т.н. С писмо № 1012-04-198#12/10.02.2023г. е изискана още информация за времето от 15.07.1993г. до 28.02.1994г. и от 01.07.1994г. до 30.11.1996г., и от м.031994г. до м.06.1994г. относно положения труд в Германия. Получен е отговор с изх. № 32/21.02.2023 г. на „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, според който „Заводски строежи – Свищов“ е група без юридическа самостоятелност, която първоначално се числи към „Заводски строежи – Русе“ и е обособена като такава за изграждането на СХК „Свилоза“ - Свищов. Впоследствие същата е прехвърлена към „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, като продължава да съществува без юридическа самостоятелност. На следващо място е посочено, че в архива на дружеството се съхраняват само ведомости за заплати за времето от м. 01.1981 г. до м. 06.1986 г. Уточнено е, че абревиатурата „ПТБ“ означава „Производствено-техническа база“, а ПСЕ - „Енергострой - Производствено-стопанска единица „Енергострой" - и двете - част от структурата на „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, без самостоятелна обособеност.

С писмо изх. № 1012-04-198#10/10.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е изискано от ТП на НОИ - Русе да бъде извършена проверка по разходите на ДОО на „Заводски строежи-ПС-Русе“ АД, която да установи дали в архива на дружеството се съхраняват ведомости за заплати и/или трудовоправни документи на ДСО „Промишлено строителство" - СУ „Заводски строежи" -Русе - група Свищов, обекта, за който се отнасят, периоди, налице ли са данни за заявителя във тези ведомости по периоди, наличие на неплатен отпуск и др. В отговор е получено писмо изх. № 1012-04-198#18 на ТП на НОИ - Русе, към което е приложен констативен протокол № КП-5-17-01313012/24.02.2023 г. на главен инспектор по осигуряването, от който се установявало, че в архива на Община Русе се съхраняват ведомости за заплати на СУ „Заводски строежи" -Русе - група Свищов единствено за 1973 г. и 1974 г. Пенсионния орган е направил извод, че констатацията на контролния орган почива на данните в приложените документи, без да е извършвана допълнителна проверка в архива на Община Русе, поради което повторно е отправено искане за извършване на проверка във ведомостите за заплати на „Заводски строежи-ПС-Русе“ АД. В резултат на това е получено писмо изх. № 1012-04-198#20/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което предоставената вече информация е потвърдена след извършване на проверка на ведомостите за заплати на „Заводски строежи-ПС-Русе" АД.

В ТП на НОИ - Велико Търново е получено писмо изх. № 1029-21-1366# 1/10.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ –София –град с приложен Констативен протокол № КП-5-21-01334372/05.04.2023г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ -София –град за извършване на проверка на „Софстрой“ АД. Бил представен опис от осигурителя, при предходната проверка, приключила с констативен протокол № КП-5-21-01050334\17.12.2021 г. като в дружеството се съхранявали разплащателни ведомости на работници в Германия само за периода от 01.06.1991 г. до 31.12.1993 г. без данни за Х. Ф.. Изразено е становище, че следва да се отправи искане за потвърждаване на стажа на лицето от немския осигурителен институт.

В резултат на това до компетентната осигурителна институция на Федерална република Германия са изпратени формуляр Р2000 - „Искане за пенсия за старост", както и формуляр Р5000 - „Осигурителни периоди/периоди на пребиваване“, като според получените данни съответно няма отразени периоди, признати по законодателството на Федерална република Германия, както и че на лицето не е отпусната пенсия за положен труд в посочената държава членка на ЕС.

След събиране на всичката тази информация по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО Директорът на ТП на НОИ - В.Търново се е произнесъл с Решение № 2153-04-37/30.6.2025г., с което е отхвърли жалбата на Х. Ф. и е потвърдил обжалваното пред него разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново като правилно и законосъобразно. Изложени са, че е налице нередовно вписване на осигурителния стаж на лицето за процесния период в представената трудова книжка. Осигурителен стаж е зачетен въз основа на данните в КП № КП-5-14-01293401/07.02.2023 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Плевен, Удостоверение обр. УП-3 изх. № 112/20.10.2022 г., издадено от „Енергостроймонтаж-ПС-Б" ЕАД - [населено място], и удостоверение изх, № 94-Х-8/02.06.1994 г., издадено от „Промишлено строителство" - София. Не е зачетен осигурителен стаж, за които липсват надлежно удостоверяване, както следва: от 05.08.1981 г. до 31.12.1981 г., от 01.01.1983 г. до 31.12.1984 г„ от 01.01.1992 г. до 31.07.1992 г., от 01.08.1993 г. до 30.09.1993 г., от 01.10.1993 г. до 28.02.1994 г., от 01.07.1994 г. до 30.11.1996 г. С оглед на това е органът е приел, че Х. Ф. има осигурителен стаж от II-ра категория труд - 11 г. 08 м. 04 дни и такъв от III -та категория труд - 24 г. 09 м. 09 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към III -та категория съгласно чл. 104 от КСО - 39 г. 04 м. 14 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст: 98 г. 02 м. и 18 дни. При това положение е изведен извод, че заявителя Х. Ф. не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявление /15.08.2022 г./, тъй като няма необходимата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и поради липсата на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, съгласно условията на чл. 696, ал. 2 от КСО. Решението е връчено на Ф. на 03.07.2025г., видно от известие за доставяне на л.198 от делото, и оспорено по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган на 09.7.2025г., видно от клеймото на пощенския плик.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени като доказателства, съдържащите се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2103-04-51#1/14.07.2025 година по описа на ТП на НОИ Велико Търново, както и два броя трудови книжки на Х. И. Ф. с № 245 и №91, в оригинал.

 

Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника със становище вх.№4759/15.10.2025г. оспорване на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е открито производство по установяване на материалната доказателствена сила на трудова книжка № 245 относно записите за осигурителния стаж на Х. И. Ф. за времето от 05.08.1981г. до 01.11.1998г. при осигурителя СУ „Заводски строежи“,гр Свищов- „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД - [населено място], на трудова книжка № 91 относно осигурителния стаж за периода 01.11.1998г. до 11.12.2001г., както и на Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 с изх. № 81/29.07.2021г., издадено от „Енергостроймонтаж –ПС-Б“ ЕАД, [населено място] и Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3, изх. № 104/08.09.2022 г., издадено от „Енергостроймонтаж –ПС-Б“ ЕАД, [населено място].

 

За установяване на релевантни по делото факт по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси от откритото съдебно заседание на 16.10.2025г. Поради нечетливост на част от записите в трудова книжка № 91, по искане на вещото лице, обективирано в заявление вх. №5140/03.11.2025г. съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е разчела ръкописния текст на стр.7 и 9. След изготвяне на СТЕ по отношение на нечетливата част от трудова книжка № 91, вещото лице по назначената СИЕ дава следното заключение: Отразеният в трудова книжка № 245 осигурителен стаж за период от 05.08.1981 г. до 01.11.1998 г. изчислява на 15г. 2м. и 6 дни (съгласно изготвена таблица по заемана длъжност, период и стаж, осигурител). По отношение на категорията труд вещото лице е изготвило два варианта – Според първи вариант, ако се приеме, че Х. Ф. е работил като водопроводчик в строителството и се приложи чл. 25 и чл. 26 на Раздел II от ПКТП (отм.) за периода от 05.08.1981 г. до 01.11.1998 г. осигурителният стаж следва да се зачете като втора категория труд, като изключвайки стажът в Германия за времето 15.07.1993г.-12.03.1996г. (2г.7м. и 28дни) поради липса на посочена длъжност за негов в трудовата книжка, следва че стажът е 12г. 6м. и 8 дни от втора категория труд. При втория вариант вещото лице е изчислило, че и ако стажът в Германия за периода от 15.07.1993 г. до 12.03.1996г. е в сектор строителство и се приложи ПКТП (отм.), то за целия период от 05.08.1981 г. до 01.11.1998 г. осигурителният стаж е 15г. 2м. и 6 дни при втора категория труд.

Експертът е констатирал, че общият размер на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя за времето от 01.11.1998 г. до 11.12.2001 г., отразен в трудова книжка № 91, е 3 години, 1 месец и 7 дни. По отношение на категорията труд посочва, че за периода от 01.11.1998 г. до 31.12.1999г. (1г. 1м. и 29 дни) по приложимата ПКТП (отм.) е втора категория труд, а 01.01.2000 г. до 11.12.2001 г. (1г. 11м. и 8 дни), съгласно действащата от 01.01.2000 г. НКТП, е трета категория труд.

Предвид горните констатации, вещото лице по назначената СИЕ е посочило, че при първия вариант общият осигурителен трудов стаж на жалбоподателят от втора категория труд за периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1999 г. е 13 години, 8 месеца и 7 дни, а от трета категория труд за периода от 01.01.2000 г. до 11.12.2001 г. е 1 година. 11 месеца и 8 дни. При този вариант не отговаря на условията за пенсиониране по чл.69б, ал.2 от КСО.

 

При вторият вариант е изчислило, че общият осигурителен трудов стаж втора категория труд за периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1999 г. е 16 години, 4 месеца и 5 дни, а трета категория труд за периода от 01.01.2000 г. до 11.12.2001 г. е 1 година, 11 месеца и 8 дни. След към стажа след 2000г. е прибавил осигурителният стаж от трудова книжка № 91 за периода от 11.12.2001 г. до 15.08.2022 г., който е 20 години, 8 месеца и 4 дни от трета категория труд и времето на наборната военна служба от 1г. 11м. и 24 дни, се получавал сумарно 24 години, 7 месеца и 6 дни осигурителен трудов стаж трета категория през периода. Вещото лице е приравнило установения общ осигурителен трудов стаж втора категория труд за периода от 05.08.1981 г. до 31.12.1999 г. /16 години. 4 месеца и 5 дни/ към трета категория и е получило общо 20 години, 5 месеца и 7 дни. Или целият осигурителен стаж на жалбоподателя приравнен към трета категория труд е 45 години, 0 месеца и 13 дни. При тези данни изводът на вещото лице е, че сборът от осигурителен трудов стаж /45 години, 0 месеца и 13 дни / и възраст /58г. 10м. и 4 дни, възлиза на 103 г. 10 м. 17 д. и лицето отговаря на нормативно изискуемите 100 за отпускане на пенсия.

Констатирано е, че в трудови книжки № 245 и № 91 са попълнени всички реквизити, но е установил, че на стр.11 в трудова книжка № 245 не са поставени 4 бр. кръгъл печат в колона 6 и колона 9, в които има само подпис на работодателя, а на стр. 17 след дата на прекратяването 01.11.1998 г. в правоъгълния печат за „всичко прослужено време е отбелязано 16 години, 1 месец и 15 дни, което се различава от констатацията на вещото лице(15г. 2м. и 6 дни). По отношение на записа в трудова книжка № 91 е констатирал също несъответствие между отразеното за прослужено време в печата от 3 години. 1 месец и 10 дни за периода от 01.11.1998 г. до 11.12.2001г., и изчисления осигурителен стаж за периода при експертизата от 3г. 1 м. и 7 дни. Тази обобщена информация е подписана от длъжностните лица завеждащ личен състав, гл. счетоводител и директор, като върху подписите е поставен кръгъл печат на фирмата.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Б. Б. К., който в своите показания заявява, че в периода от 1993 до 1996 година е работил в [населено място] като зидаро-кофражист, като въз основа на договор с Промишлено строителство били изпратени в Мюнхен, Германия, за 6 месеца,а след това в Манхайм. Потвърждава, че с жалбоподателя Ф. работил в Германия в периода от 1993г. до 1996 г., където били екип. Разяснява, че били изпращани от предприятието „ЕСМ“ - Белене да работят в периода 1995-1996г. във ФРГ, а през 1993г. са работили в Мюнхен в „Промишлено строителство“. Според показанията на св. К. работили по два договора и имали прекъсване на договорите - фирма „Промишлено строителство“ сключвала договор с работниците за Германия и плащането било във ФРГ, но не знае по какъв начин се е оформял този период в „ЕСМ“ –[населено място]. Между двата договора от около шест месеца били работили пак в Белене. В Германия работата била свързана със строителство на жилищни блокове - Бетон, кофраж и арматура правили. Пояснява, че в Германия жалбоподателят работел като водопроводчик, но като част от бригадата е работел и като зидар, кофражист. Въпреки че били една и съща комплексна бригада, работодателите се сменяли от „Промишлено строителство“ с „ЕСМ“- Белене, защото „Промишлено строителство“ имала черен печат. Заявява, че при пенсиониране му дали стажът за целия период, а документите за пенсионираме ги правили „ЕСМ“- Белене.

Така събраните по делото доказателства, в т.ч заключенията на назначените по делото експертизи и свидетелските показания, съдът ще обсъди в мотивите на настоящото решение.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, който негативно засяга интереса на жалбоподателя в предвидения от закона преклузивен срок.

 

Съгласно чл. 118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал.3 от КСО.

Видно от чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, по жалбите срещу разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.2а от КСО се произнася Ръководителят на съответното ТП на НОИ, поради което съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 КСО, препращаща към общия ред по АПК, за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на чл. 117, ал.1, т.2а от КСО.

Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, вр. чл.59 ал.2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му.

Въпреки горното, съдът намира, че при постановяване на решението на горестоящия орган и на потвърденото с него разпореждане са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалноправните разпоредби при установяване на размера на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя, положен в различни периоди преди 2000г. Видно от документите в административната преписка, в хода на производството са направени опити за изясняване на спорните обстоятелства чрез изискване на информация, включително чрез сведения от неучастващи в производството лица, но подходът на пенсионния орган е бил неправилен, защото имайки само част от необходимата информация, приема това, което би позволило да откаже отпускането на исканата пенсия, без да си е направил труда да събере повече доказателства, а друга част от наличните при него данни за стаж напълно необосновано са отречени. Всичко това в крайна сметка е попречило на органите да достигнат до действителното фактическо положение, което щеше да се отрази на съдържанието на крайния акт, респ. същият щеше да е в посока отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Ф. при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

С процесното Решение № 2153-04-37/30.6.2025г. на Директор на ТП на НОИ - В.Търново е отхвърлена жалбата на Х. Ф. и е потвърдено разпореждане [номер]-04-1302#15 от 21.11.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с което е отказано отпускането лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО. В потвърдителното решение административният орган е прието, че осигурителният стаж на Х. Ф. от II-ра категория труд е 11 г. 08 м. 04 дни, а този от III -та категория труд е 24 г. 09 м. 09 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към III -та категория, съгласно чл. 104 от КСО е 39 г. 04 м. 14 дни и сбор от осигурителен стаж и възраст от 98 г. 02 м. и 18 дни. Ответникът в своето решение е посочил, че при изчисляване на осигурителния стаж не признава периоди, за които липсва надлежно удостоверяване - от 05.08.1981 г. до 31.12.1981 г., от 01.01.1983 г. до 31.12.1984 г„ от 01.01.1992 г. до 31.07.1992 г., от 01.08.1993 г. до 30.09.1993 г., от 01.10.1993 г. до 28.02.1994 г., от 01.07.1994 г. до 30.11.1996 г. Тези периоди въобще не са включени от органа при изчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя. Следва да се посочи, че в представеното по делото становище от процесуалния представител на ответника са оспорени периоди от време, признати вече от административния орган в решението му като отработени на съответната длъжност при определената втора категория труд, което оспорване съдът намира за недопустимо и че ще се произнесе само по тези, които са отречени от пенсионния орган.

 

Жалбоподателя възразява с изложените от органа аргументи за отказ, като обосновава наличието на изискуемия осигурителен стаж при условията на втора категория труд към датата на подаване на процесното заявление. Всъщност, страните по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието предпоставките по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В приобщената към административната преписка трудова книжка №245 е вписано, че на 05.08.1981 г. жалбоподателят е назначен в СУ „Заводски строежи“-Свищов на длъжността „ВиК III разряд“, сектор/отрасъл „строителство, до 29.12.1982г., когато е освободен поради отбиване на редовна военна служба. Този период попада като част от периода 05.08.1981г.-01.01.1986г., отразен в издаденото Удостоверение обр. УП-3 №81/29.07.2021г. от „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, [населено място], но същото е анулирано с издаването на Удостоверение №103/08.09.2022г. и Удостоверение №112/20.10.2022г. от същия осигурител, поради което оспорването на материалната доказателствена сила от процесуалния представител на този документ се явява безпредметна. Административният орган е приел началната дата на трудовата дейност за невярна и че лицето е работило като водопроводчик в сферата на строителството от 25.01.1982г. до 29.12.1982г., съгласно отразеното в Удостоверение №112/20.10.2022г. на осигурителя „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, [населено място]. От друга страна, в това удостоверение е налице запис, че в периода 05.08.1981 г. до 24.01.1982г. Ф. е работил в Заводски строежи“-Свищов. От писмо изх. № 32/21.02.2023г. на изпълнителния директор на „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД /л.120 от делото/ във връзка с отправено искане за информация от ТП на НОИ се установява, че „Заводски строежи“-Свищов е група без юридическа самостоятелност и е било част от „Заводски строежи – Русе“, след което е прехвърлена като част към „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД, дъщерно дружество на ДФ „Промишлено строителство“ –София (сега промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД). В писмото представляващият дружеството „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД посочва, че от 1981 г. до 1986г. при тях има ведомости за заплати на въпросната група, след което ведомостите са издавани от „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД. От друга страна, от писмо изх. № 1012-04-198#20/15.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и писмо от 07.01.2020г. на управителя на „Заводски строежи – ПС Русе" АД /л.129 и л. 130 от делото/ става ясно, че дружеството съществува и понастоящем, но с преустановена дейност от 2013г. и на територията на сградата, която е била обект на продажба, също са се намирали ведомости на работници, трудови книжки, печати на предприятието и поради риск от унищожение и липса на съхранение по надлежен ред, са предадени с приемо-предавателен протокол на Община Русе. От приложения опис от 29.12.2020г. за приемане на остатъчната част от разплащателни ведомости на „Заводски строежи – ПС Русе“ АД е видно, че е приета документация по години от 1971г. до 2010г., без същата да е конкретизирана и индивидуализирана по някакъв начин, като за целия период между 1991г. и 2000г. липсват разплащателните ведомости на служители. Според лично писмено обяснение на управителя на „Енергостроймонтаж – ПС-Б“ ЕАД при тях се съхранявали ведомости на група „Заводски строежи – Свищов“ от януари 1981г. до юни 1986г., но имайки предвид обстоятелството, че административната сграда на „Заводски строежи – Русе“ е била неохранявана, с безпрепятствен достъп, както и съхраняването на важна документация, касаеща трудовите и осигурителните права на работниците между различни предприятия/осигурители/ и държавен орган без каквато и да била отчетност и яснота и при положение, че „Заводски строежи – ПС Русе“ АД не е заличено от ТР, което поставя под съмнение правилното съхранение на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на "Заводски строежи" АД, тяхната пълнота като цяло. Това обстоятелство не може да бъде преценявано във вреда на лицето, което иска да упражни пенсионните си права. Предвид данните от представената в оригинал трудова книжка, оформена по надлежния ред, съдът приема че за спорния период от 05.08.1981 г. до 29.12.1982г. жалбоподателят е работил в „Заводски строежи-ПС-Русе“ АД, група Свищов, на длъжността „водопроводчик“ в сферата на строителството.

 

В оспореното решение, Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново не признава стажа на Ф. за времето от 01.01.1992г. до 31.07.1992г., от 01.08.1993г. до 28.02.1994г. и от 01.07.1994г. до 30.11.1996г. при осигурителя „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, [населено място](„ДФ “Белене Енергостроймонтаж"-[населено място]). За да откаже да го зачете, пенсионният орган е приел, че стажът е недоказан поради липса на първична документация и липса на надлежно удостоверяване. Този извод на длъжностното лице не се споделя от съда.

 

В приложеното по делото ново коригирано У. О.. УП -3 изх. №104/08.09.2022г., издадено от „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, [населено място] (с което се отменя преходното такова с изх.№81/29.07.2021г. на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД), е налице запис за периода 01.02.1986г.-01.07.1994г. за длъжността „водопроводчик”. Материалната доказателствена сила на това удостоверение за част от отразените данни е отречена и с констативния протокол от 07.02.2023г. от проверката по чл. 108 от КСО на „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД поради липса на разплащателни ведомости, а в хода на съдебното производство е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Съответствието на данните в удостоверението с обективната действителност се преценява от съда свободно и съобразно всички доказателства по делото, като случая същата не е оборена от ответната страна.

 

Според записванията в трудовата книжка на Х. Ф., представена по делото в оригинал, за периода от 01.01.1992г. до 31.07.1992г. е работил на длъжност „водопроводчик” в ДФ “Белене Енергостроймонтаж“-[населено място], като стажът е отразен и в УП -3 изх. №104/08.09.2022г. на „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД. От данните по делото се установява, че до 1999г. жалбоподателят е работил все в сферата на строителството в държавни предприятия под различни наименования, но обединени към „Промишлено строителство – София“, с последващи правоприемници. Липсата на първични документи за периода в „Енергостроймонтаж“-[населено място] предопределя резултата на непризнат осигурителен стаж, но съдът намира, че за този период административният орган не е положил необходимите допълнителни усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата. В хода на производството по отпускане на пенсия органите на НОИ са извършили проверки по реда на чл. 108 от КСО и са изисквали информация както от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“-[населено място], така и от Община Русе, „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД (преди „Промишлено строителство – София“), архива в [населено място], „ПС Холдинг“ ЕАД (правоприемник на „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД), „Строй Инвест“ ЕООД и т.н., където все се съхранявала трудовоправна и разплащателна документация, относима за пенсионирането на жалбоподателя. В случая обаче, за периода от 01.01.1992г. до 31.07.1992г. пенсионният орган е направил проверка и е изискал информация единствено от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“-[населено място], но не е потърсена трудовоправна и разплащателна документация за конкретния период от „Промишлено строителство“ –София, правоприемниците и като цяло местата, за които има данни, че се съхранява такава документация. От тази проверка от последните е потърсена информация, която се отнася само за периода, през който жалбоподателят е работил в Германия. От друга страна, от писмото на Енергостроймонтаж-ПС-Б“-[населено място] от 21.02.2023г. и КП от 07.02.2023г. става ясно, че в дружеството няма запазени трудови досиета, длъжностни характеристики, щатно разписание, също така на трудовия договор Г-45/01.06.1994г. и анексите към него, по които са страна, като всичко това поставя под съмнение цялостното съхранение на ведомостите от дейността на осигурителя. Всичко това не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка.

 

По отношение на следващия спорен период от 01.08.1993г. до 28.02.1994г. в КП от 07.02.2023г. от проверката по разходите на ДОО на осигурителя „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД е вписано, че за м. август 1993г. лицето фигурира във ведомостите за заплати без посочени работни дни, но въпреки това за съда остават неясни причините на органа за невключването на този период при изчисляване на осигурителния стаж на Ф..

 

За времето от 15.07.1993г. до 12.03.1996г., включващ и периода от 01.08.1993г. до 28.02.1994г., в трудовата книжка на Ф. има вписване, че е заемал длъжност „строител в Германия“, като междувременно за времето от 12.03.1996г. до 01.02.1997г. е заемал все длъжност „водопроводчик“ в предприятието „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД с промяна във възнаграждението. От данните по делото се установява, че за процесните 1993 - 1996 г. Промишлено строителство“ - София и дъщерното дружество „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД са изпращало работници на работа в чужбина (Германия) по реда на Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 18.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 70 от 28.08.1992 г. „Промишлено строителство“ - София и дъщерното дружество „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД са държавни предприятия, чиито работници често са били изпращани в чужбина по силата на междуправителствени спогодби, като в тези случаи стажът се доказва с УП-3. В случая изпращането на работниците в Германия се е извършвало основно по силата на Междуправителствената спогодба за заетост на работници от български предприятия за изпълнение на договори за строителни работи от 1991г. Според тази спогодба работниците остават под юрисдикцията на българското трудово и осигурително законодателство.

 

От разпита на свидетеля Б. К. – лице, работило заедно с жалбоподателя през спорния период към Промишлено строителство, се установява характера и тежестта на полагания труд и мястото на изпълняваната работа. Според показанията на този свидетел в периода от 1993г. до 1996 г. заедно с Ф. работили в Германия като част от строителна бригада, като през 1993г. въз основа на договор с Промишлено строителство били изпратени в Мюнхен, Германия, за срок от 6 месеца, а след това в периода 1995-1996г. в Манхайм от предприятието „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, [населено място]. Между двата договора имало прекъсване от около шест месеца, когато работили пак в [населено място]. От показанията още става ясно, че работодателите се сменяли от „Промишлено строителство“ с „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, [населено място], защото „Промишлено строителство“ - София имало черен печат, като заявява, че при неговото пенсиониране нямалопроблеми и бил признат стажът за целия период, а документите за пенсионираме ги правили „ЕСМ – ПС-Б“- Белене. Съдът счита че свидетелските показания на св. К. следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като по своята същност допълват и изясняват именно оня неизяснен момент, за който нееднократно се говори от пенсионния орган, а именно – мястото на работа и какви са били трудовите функции на Ф. от 1993 г. до 1996 г. в Германия и в „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, [населено място]. Показанията на свидетеля кореспондират със записите в трудовата книжка и на представения по делото и неоспорен образец УП-30 №94-х-8/02.06.1994г. от „Промишлено строителство“-София, който обхваща период, включващ и периода от време от 15.07.1993г. – 26.02.1994г., през което жалбоподателят е заемал длъжността „строителен работник“ в Германия/л.182 от делото/. За този период /15.07.1993г. – 26.02.1994г./ от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е бил изпратен на работа извън страната чрез „Промишлено строителство“ – София (сега „Промишлено строителство холдинг” ЕАД – в несъстоятелност) въз основа на договор от 1993г., но без трудовото правоотношение с дъщерното дружество „ЕСМ ПС-Б“- Белене да е било прекратявано. Вярно е, че за периодите 01.08.1993г. до 28.02.1994г. и от 01.07.1994г. до 30.11.1996г. не са открити разплащателни ведомости за жалбоподателя, но нещо повече – от представляващия дружеството „Промишлено строителство холдинг” ЕАД – в несъстоятелност по повод извършената проверка по разходите на ДОО, за която е съставен КП от 07.02.2018г., е декларирано, че дружеството не съхранява разплащателни ведомости за изпращаните на работа в Германия работници, тъй като същите се намирали в тази страна и не са предадени във ведомствения архив, а в издаденото от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, гр. Белене Удостоверение Обр. УП -3 изх. №104/08.09.2022г. е записано, че ведомостите за заплати и други документи, касаещи Германия, се пазят в дружеството единствено за периода 1998-2000г. Констатация за липсата на разплащателни ведомости преди 1997г. при „Промишлено строителство холдинг” ЕАД – в несъстоятелност, в т.ч и за работилите в Германия, се съдържа и в двустранно подписания Констативен протокол № КП-5-21-01327051/23.03.2023г. между контролен орган на ТП на НОИ и представляващия осигурителя/л.139 от делото/. Липсата на част от документацията не се дължи на действие на жалбоподателя. При това положение няма пречка липсващите данни да бъдат извлечени от други автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС. Несъмнено разплащателните ведомости са едни от основните първични документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в първичните документи (чл. 40, ал. 1 от НПОС). Те обаче не са единствените първични документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, което е видно и от изброяването в чл. 40, ал. 3 от НПОС. Такива са всички други документи, които съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж като трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване, заповеди за назначаване, преназначаване, освобождаване, разходооправдателни документи и т.н.Нещо повече, още в производството пред пенсионния орган са представени писмени доказателства за наличието на задграничен обект на работодателя. Именно такива са представените от жалбоподателя превод от немски и копие на Акт №РД-Г-15-070/16.05.1994г., отнасящ се за прекратяване на индивидуален трудов договор от 08.06.1993г., считано от 26.02.1993г. на основание чл. 325,т.4 от КТ, подписан от генералния директор на „Промишлено строителство“-София, за заеманата от жалбоподателя да длъжност като строителен работник на обект в Германия (Мюнхен), и приложеното към него разрешително за работа в Германия за периода 12.07.1993г. до 24.12.1993г. с посочено място на трудова дейност Мюнхен, промишлено строителство, както и представения втори трудов договор за изпълнители професионалисти с рег.№Г-45/01.06.1994г. между „Енергостроймонтаж - ПС-Б“ ЕАД и Х. Ф., въз основа на който отново е бил изпратен като строителен работник на обект в Германия със срок на договора до завършване на обекта, и двата броя анекси към него (анекс №1 от 31.05.1994 г. и анекс № 2 от 26.06.1994г. ) и съответстващото му разрешително за работа от немските власти за периода 29.06.1994г. до 05.02.1995г. Посочените документи имат същата доказателствена стойност като разплащателните ведомости и са годни да удостоверят осигурителния стаж на лицето. Те са надлежно оформени и не са оспорени от ответника, поради което той е бил длъжен да ги вземе предвид при изясняване на обективната истина. Данните в акта за прекратяване на индивидуалния трудов договор и в трудовия договор от 01.06.1994г., както и в останалите документи (анекси, разрешения за работа в чужбина) съвпадат изцяло със записванията в трудовата книжка на жалбоподателя и в удостоверение образец УП – 3. Освен това, от констатациите при проверката по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, за която е съставен Констативен протокол № КП-5-21-01327051/23.03.2023г., се установява и че при „ПС Холдинг“ ЕООД, правоприемник на „Промишлено строителство холдинг“ЕАД, за Х. Ф. са намерени и се съхраняват трудов договор №РД-Г-15-341/08.06.1993г. между жалбоподателя и „Промишлено строителство“-София и два анекса към този договор (за които е бил издаден приложения към делото Акт №РД-Г-15-070/16.05.1994г. за прекратяване на индивидуален трудов договор от 08.06.1993г.), както и същите записи в тетрадки и такива относно втория трудов договор от 1994г., които обаче са изцяло игнорирани от органите. Административният орган е бил длъжен да обсъди горните доказателства при преценката на верността на представеното удостоверение образец УП – 3 изх. №104/08.09.2022г., издадено от „ЕСМ-ПС-Б“ ЕАД, но вместо да го направи, директорът на ТП на НОИ – Велико Търново се е ограничил само да повтори констатациите на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и на тези в КП от 07.02.2023г. за липса на разплащателни ведомости, въз основа на която е издадено удостоверение образец УП – 3, пропускайки наличието на всички други данни за положения от жалбоподателя стаж в Германия през процесния период.

 

Съгласно Указанията № 29/12 от 25.04.2002 г. на Министерство на труда и социалната политика относно зачитане на трудов стаж на лице, работило в чужбина, в случай, че лицето е било изпратено на работа в чужбина от български работодател, е следвало да се сключи трудов договор между лицето и българския работодател или трудовите правоотношения между тях да възникнат и на други основания, предвидени в Кодекса на труда (чл. 6, ал. 1 и 2 на Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели). В тези случаи се определят страната, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, осигурителният доход, както и други права и задължения, които не противоречат на разпоредбите на Кодекса на труда, други закони и международни договори, по които страна е Република България. По горните причини българският работодател, който е изпратил лицето на работа в чужбина, следва да отрази трудовия стаж в трудовата книжка по надлежния ред, както е сторено в случая от „Енергостроймонтаж-ПС-Б“ ЕАД, [населено място]. Невнасянето на осигурителните вноски от юридическото или физическото лице, с което е сключен трудовият договор не лишава осигурените от осигурителни права. Съгласно представения трудов договор и анексите към него, както и акта за прекратяване на трудовото правоотношение става ясно, че за положения труд в Германия жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение от българския работодател, поради което и стажът следва да бъде признат за такъв по българското законодателство.

Съобразявайки заповедите, записите в трудовата книжка, свидетелските показания и удостоверението, съдът намира, че през спорните периоди жалбоподателят е работил като строителен работник в Германия и е заемал длъжността „водопроводчик“ за останалата част от периода. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес, а за игнориране на доказателства от страна на административния орган, който не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. (отм.), при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието, каквото отбелязване е налице. От съдържанието на приложената по делото и относима за спора трудова книжка №245 в оригинал е видно, че тя е оформена по надлежния ред и няма външни недостатъци, поради което следва да се зачете нейната материална доказателствена сила. Действително, периодът от 1993г. до 1996г., който включва и периода от 01.08.1993г. до 28.02.1994г. (за който са налице данни за договор с „Промишлено строителство“ –София), в трудовата книжка е заверен от дъщерното дружество „ЕСМ-ПС-Белене“ ЕАД (с положени печат на предприятието и подпис на ръководител), но това е така, защото документите за трудов стаж, придобит в чужбина са се издавали от предприятието, учреждението или организацията, които са внасяли осигурителни вноски в ДОО въз основа на удостоверение от изпращащата организация относно характера на извършваната работа (УП-30 №94-х-8/02.06.1994г. от „Промишлено строителство“-София).

При определяне на категорията труд за спорните периоди ( с изключение на времето на наборна военна служба) са приложими материалните разпоредби на Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП) (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г. и отм., бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), които са били в сила по време на положения труд на лицето. Съгласно Заключителната разпоредба към Постановление № 235 на Министерския съвет от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) в Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.) се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999г., включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата ПКТП (отм.). В същия смисъл е и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. През целия спорен период жалбоподателят е работил в предприятие, което се занимава с дейност в отрасъл „Строителство“ при изграждането на заводи и промишлени предприятия, в т.ч в построяването на СХК „Свилоза“, АЕЦ „Белене“ и др., като показанията на св. К. потвърждават записванията в трудовата книжка на лицето и установяват, че в Германия Ф. е работил като строителен работник на обект и освен водопроводчик, е изпълнявал и други строителни дейност като кофражист и зидар. Приемайки, че жалбоподателят през целия период е извършвал дейности по водопровод и такива, пряко свързани със строителство в предприятие и организация в отрасъл "Строителство“, то по силата на чл. 25 и чл. 26 от ПКТП (отм.) положения труд следва да се признае за такъв при условията на втора категория.

Абсолютно неаргументирано в решението на ответника не е зачетен за осигурителният стаж и времето от 01.01.1983г. до 31.12.1984г. Пред административния орган са били представени военна книжка №053517 и Удостоверение №02-4912/26.08.2022г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – [населено място], за това, че в периода 05.01.1983г. до 28.12.1984г. Х. Ф. е бил наборна военна служба в частите на Българската армия. Именно това е записано в трудовата книжка №245 като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на 29.12.1982г. и отразено в УП-3 от 08.09.2022г., но тези доказателства са игнорирани от пенсионния орган. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Редовната (наборната) военна служба през процесния период е била действителна и задължителна за всички младежи от подлежащия на повикване набор. Времето на изслужена наборна, респ. редовна, военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г., и съответно - за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е сложилата се последователна съдебна практика, както следва: решение № 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI о., решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г., VI о., решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., решение № 266 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о. и др. Поради това следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория периодът на редовната военна служба и същият да участва в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 69б от КСО.

Предвид изложеното до тук и при зачитане на труда, положен в спорните периоди като такъв от втора категория труд, съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза в неговия втори вариант, при който експертът изчислява, че за целия период от 05.08.1981г. до 31.12.1999г. осигурителният стаж на Х. Ф. е в размер на 16г. 4м. и 5 дни от втора категория труд. Положеният от жалбоподателя труд след 2000г. на длъжността „водопроводчик“ не е спорен по делото, но същият вече не е полаган при условията на втора категория, а е такъв от трета категория по силата на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (в сила от 1.01.2000 г.). Вещото лице е изчислило, че от 01.01.2000 г. до 15.08.2022 г. осигурителният стаж на жалбоподателя е в размер на 22 години, 7 месеца и 12 дни от трета категория труд и след като е прибавил времето на наборната военна служба от 1г. 11м. и 24 дни е получил сумарно 24 години, 7 месеца и 6 дни осигурителен трудов стаж трета категория през периода. Или целият осигурителен стаж на жалбоподателя приравнен към трета категория труд е 45 години, 0 месеца и 13 дни. Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени 58г. 10 месеца и 4 дни, 16г. 4м. и 5 дни труд от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възрастпри превръщане на осигурителния стаж по правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО, възлизащ на 103 г. 10 м. 17 дни, т.е по всички изисквания жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Дори ако осигурителният стаж за времето от 01.01.1992 г. до 31.07.1992 г. не бъде зачетен, това по същество не променя направения краен извод, че жалбоподателят има 15г. осигурителен стаж от втора категория и отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Тези съображения обосновават извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-04-37/30.6.2025г. на Директор на ТП на НОИ - В.Търново и потвърдено с него разпореждане [номер]-04-1302#15 от 2111.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, поради което същото следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

 

В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК и доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Х. И. Ф. заявление с вх. № 2113-04-1302/15.08.2022г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

 

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на жалбоподателя е основателно и ТП на НОИ – Велико Търново следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които са общо в размер на 1000 лв., представляващи 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025г., както и 400 лева – депозит за СИЕ и 100 лв. – допълнителен депозит за СТЕ.

 

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО Административен съд В. Търново, осми състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. И. Ф. от [населено място], ул.“Черни връх“ № 20, доуточнена с молба вх. №3651/04.08.2025г., Решение № 2153-04-37/30.6.2025г. на Директор на ТП на НОИ - В.Търново, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено като законосъобразно разпореждане [номер]-04-1302#15 от 21.11.2022г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - В.Търново, с което е отказано отпускането лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО по заявление вх. № 2113-04-1302/15.08.2022г.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от Х. И. Ф. от [населено място], ул.“Черни връх“ № 20, заявление с вх. № 2113-04-1302/15.08.2022г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да заплати на Х. И. Ф. от [населено място], ул.“Черни връх“ № 20, направените по делото разноски общо в размер на 1000 (хиляда) лева (или 511,29 евро).

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.