О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260681 29.10.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Шести състав
На
двадесет и девети октомври
година 2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка
Майска
2. мл.с. Александър Муртев
като
разгледа докладваното от съдия Таня
Евтимова частно гражданско дело № 2498 по описа за 2020г.,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба от "Ай тръст" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. Витоша № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, представлявано от И.Шаламанова, заявена чрез ю.к. В.Генов против разпореждане № 14478/28.08.2020г. по ч.гр.д.№ 5021/2020г. по описа на РС-Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на "Ай тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника З.В.Т. с ЕГН: ********** *** по договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2018г., сключен за обезпечаване на вземане на длъжника по договор за кредит № 1092841 от 15.06.2018г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ АД за сумата от 178,58лв. представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, както и за присъждане на разноски за разликата между присъдените разноски от 94,35лв. до претендираните такива от 151,39лв. Твърди, че вземането е дължимо по договор за потребителски кредит № 1092841 от 15.06.2018г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство. Твърди сключен договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, както и сключен такъв с потребителя З.Т.. Излага подробни аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на З.В.Т. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 5021/20г. по описа на БРС е образувано по заявление от "Ай тръст" ЕООД, представлявано от пълномощника ю.к. Генов, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против З.В.Т. с ЕГН: ********** *** за следните суми: 1737,10 лв. главница по договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство; 371,45 лв. - договорна лихва за периода 21.12.2018г. – 20.06.2020г.; 202,38лв. - наказателна лихва за периода 16.01.2020г. – 03.08.2020г. и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане на сумата; 80,14лв.-административни разноски, 178,58 лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и разноските по заповедното производство. Прилага договор за потребителски кредит № № 1092841/15.06.2018г. между „Кредисимо“ ЕАД и Т. с избрано от кредитополучателя обезпечение: „банкова гаранция“ или поръчителство с Приложение № 1 към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД от 15.06.2018г. и договор от 15.06.2018г. между „Ай тръст“ ЕООД и З.В.Т.. Твърди се, че поради неплащане от страна на заемополучателя, поръчителят е бил поканен от кредитора и е изплатил на последния задължението по договора за заем, поради което се претендира от Т. дължимост на описаните по-горе суми. Ангажира доказателства.
Издадена е по делото заповед за изпълнение за главницата по договора за кредит от 1737,10 лв., 371,45 лв. - договорна лихва за периода 21.12.2018г. – 20.06.2020г.; 202,38лв. - наказателна лихва за периода 16.01.2020г. – 03.08.2020г. и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане на сумата; 80,14лв. - административни разноски и разноски от 94,35лв., съобразно уважената част от сумите.
С обжалваното разпореждане № 14478/28.08.2020г. по ч.гр.д.№ 5021/20г. по описа на БРС районният съд е приел, че е налице договор за кредит, който се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Ето защо следва да е съобразен по реквизити и съдържание с цитирания нормативен акт. Приел е, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са свързани лица, а условието за приемане на поръчителството е обвързано с предварително одобрено от кредитора юридическо лице. С оглед на това, съдът е заключил, че на кредитополучателя не е било предоставено право на избор и възможност за договаряне с избран от него поръчител. Това е квалифицирано от съда като неравноправна клауза. На изложените основания е постановил обжалвания акт.
Бургаският окръжен съд, като
взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт и като съобрази
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на частния жалбоподател и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Заповедният съд е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това,
за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на
заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай вземането
произтича от договор за потребителски кредит, сключен на 15.06.2018г. между
,,Кредисимо“ ЕАД (заемодател) и З.В.Т. (кредитополучател) за сумата от 1737,10
лева, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на
поръчителство(между кредитополучателя и
,,Ай Тръст“ЕООД- поръчител. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по
договора за кредит, за което кредитополучателят дължал възнаграждение на поръчителя. Тъй като
задължението към заемодателя станало изискуемо, искане за плащане било
изпратено от заемодателя „Кредисимо“ до
поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, който в указания срок изплатил задълженията си и
заплатил на заемодателя „Кредисимо“
всички задължения на заемателя, с оглед
на което претендира предявените със заявлението парични суми.
Следователно, искането за издаване заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.
Според индивидуализацията на
вземането “възнаграждение за поръчителство“
в размер на 219,07 лева, съдържаща се в т.9 от заявлението и изложението
в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай тест“
ЕООД за това, че по силата на договор за
поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на последния към третото лице-кредитор. Следва да се
посочи, че претендираното със
заявлението възнаграждение е в размер на 219,07 лева, докато в договора за
поръчителство е посочена сумата от 64,55
лева на месец за целия период на договора, което след изчисления води до размер на задължение
от общо 839,15 лева за цялото времетраене на договора. Изложеното е достатъчно само на това основание
заявлението в тази му част да бъде оставено без уважение, тъй като тази сума/
„възнаграждение на поръчителя/ е близък до размера на кредита от 1000 лева.
В допълнение, така претендираната в
заявлението сума от 219,07 лева не е достатъчно ясна и конкретизирана с оглед отразеното в договора
месечно възнаграждение за потребителя от 64,55 лева.
Неоснователно е твърдението на
частният жалбоподател- че потребителят по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по
потребителския кредит чрез поръчителство, поради което не била налице
констатираната от първоинстанционния съд неравноправност за потребителя клауза.
Действително, от формулировката на клаузата на чл. 4,ал.1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави
обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл.4,ал.1-3 от същия процесен договор
следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване
на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит
в този случай е 24 часа. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му.
Тоест, налице е неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в
полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ-поръчител,което
освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат
на доброволност при избора на обезпечение, дори
напротив: от формулировката им
става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да подпише т.н.- „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Освен всичко
изложено се налага и извода, че в
конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга- да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства,съответна на получените гаранции.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя- че
на длъжника била предоставена финансова услуга от разстояние и че същият направил електронно изявление, че приема условията по договора, като е имал възможност
да се откаже от договора, включително поръчителството от страна на ,,Ай Тръст“ЕООД. Изразената
воля от кредитополучателя- да се обвърже с усвояването на сумата и плащането на
вноски,не могат да бъдат обсъждани като аргумент в полза на заявителя по чл.410 ГПК. Това е така, тъй като правилата на договорната автономия и на обвързващата
сила на изразената воля са ограничени от
общите разпоредби за недействителност на правните сделки и в частност-от разпоредбите
на потребителското законодателство. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/
2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се
счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В конкретният случай ситуацията е точно такава. Потребителят, с оглед голямото различие в сроковете за разглеждане
на обезпечени и необезпечени кредити, е
житейски оправдано и нормално да
предпочете обезпечения кредит, който
обаче се предлага с поръчителство от
одобрено от кредитодателя ЮЛ-поръчител-т.е. в случая се установява наличие на клауза, която е
съставена предварително и върху съдържанието
на която потребителя не би могъл да влияе.
В тази връзка, макар всеки
един от договорите, представени на съда със заявлението по чл.410 ГПК, а
именно: договорът за кредит и договорът
за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно
както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
ЮЛ-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така
и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено
в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Както правилно е приел и
районният съд, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва
да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението
към поръчителя е неделим от основното задължение по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита.
С оглед въведените от жалбоподателя
доводи – че неправилно районният съд възприел, че в изчисляването на годишния
процент на разходите /“ГПР“/ следвало да
се включи и дължимо възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство, при което обаче ще се превиши стойността на максимално
допустимия размер на ГПР, следва да се отбележи следното:
По смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Както се изтъкна и по-горе при анализиране на чл.4,ал.1-3 от процесния Договор за потребителски кредит, става ясно, че при сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, сроковете за одобрение и за сключване на потребителски кредит са неколкократно по-кратки .Изрично в чл.4,ал.1,изречение последно от кредитния договор е предвидено, че при сключване на договор за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЮЛ-поръчител в отношенията между страните по кредитния договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. От изложеното безспорно се налага извода- че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГДП“ по процесния договор за кредит. Освен това от двата договора: договора за кредит и договора за поръчителство е видно, че са сключени на една и съща дата, без да има данни за последователността им в темпорално отношение, с оглед на което неоснователен се явява довода на жалбоподателя- че договорът за поръчителство бил сключен след сключване на договора за кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не може да надвишава 50%. Видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ГПК по настоящия договор за кредит е точно 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Въпреки това относно дължимостта на сумата от 219,07лв. – възнаграждение по договор за поръчителство, настоящият състав приема извод, аналогичен на този на районния съд. Аргумент в тази насока е неразривната и функционална връзка между договора за кредит и втория договор за поръчителство. Прочита на договора за кредит води до заключение, че вторият договор за поръчителство е негова функция и двата следва да се тълкуват в тяхната съвкупност, което води до несъмнения извод за възлагане на допълнителни финансови тежести за потребителя, ерго, до заобикаляне на разпоредбите, уреждащи размера на ГПР по ЗПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14478/28.08.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 5021/2020г.
на Районен съд – Бургас на Районен съд – Бургас в обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: