№ 5159
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110109246 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от Закона за водите и чл.422, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че има вземане към ответника Ф. Н. Ч. за
сумата 1 492лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес гр. София, ж.к.
Белите брези, адрес, кл. №**********, за периода от 06.01.2017г. до 09.06.2021г., както
и за сумата 202,40 лв. – лихва за забава за периода от 06.02.2017г. до 09.06.2021г., за
които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №60333/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав. Ответникът е възразил срещу заповедта, поради което
моли съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ф. Н. Ч. е депозирал отговор на ИМ, с който
оспорва исковете. Оспорва да има облигационни правоотношения с ищеца с предмет
доставка на ВиК услуги за процесния имот, като твърди, че не е бил наемател на
1
общинско жилище. Оспорва представените общи условия и релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 от
Закона за водите:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите
на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг.
чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се
предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение
на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на
2
КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г., действащи и към настоящия
момент. Следователно, за основателността на предявената претенция на първо място
ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на ограничено
вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през посочения период,
на което основание между страните би възникнало облигационно правоотношение по
неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
От приложената по делото справка по партидата на Ф. Н. Ч. в Служба по
вписванията – София, не се установява, че ответникът е бил собственик, респективно
ползвател през описания период на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Белите брези“, ул. „Нишава“ № 47, вх. В, ап. 1. Това следва от обстоятелството, че
същата не е представена в пълното съдържание, видно от номерацията на
приложените по делото страници. Други доказателства, в т.ч. и такива ответникът да е
подавал до ищеца заявление за откриване на партида на негово име за процесния имот,
до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са ангажирани от
ищеца, чиято е доказателствената тежест. Недоказването на наличие на валидно
облигационно правоотношение, обвързващо страните през процесния период, като
елемент от фактическия състав на иска, води до извод за неоснователност на същия без
да е необходимо съдът да изследва наличието или липсата на останалите предпоставки.
По иска по чл. 422, ал. ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но доколкото същият до приключване на устните състезания не е
представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, срещу Ф. Н. Ч.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
3
вр. чл.198о,ал.1 от Закона за водите и чл.422, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Ф. Н. Ч., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, сумата 1492 лв., представляваща цена на потребена вода за клиентски №
********** за периода от 06.01.2017г. до 09.06.2021г., както и сумата от 202,40 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за периода 06.02.2017г. – 09.06.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60333/2021г. по описа на
СРС, 77-ми състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4