РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Исперих, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100479 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба “Е.П. П.”, ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление: гр.В. В. Т.-Г, бул.”В. В.” ..., представлявано от П. С. С., Я. М.
Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт М.М., против М. АС. Т., ЕГН-**********, от гр.И., обл.Р.,
ул.”С.” № .., за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер на 278.53
(двеста седемдесет и осем лева и 53 ст) лева за обект на потребление,
находящ се в гр.И., обл.Р., ул.”С.” №.., заведен с абонатен №.... в която сума
са включени неплатено задължение от 264.80 (двеста шестдесет и четири
лева и 80 ст) лева - главница за консумирана ел.енергия по Фактури, издадени
в периода от 15.07.2020г. до 15.09.2020г., съответно с падежи от 03.08.2020г.
до 01.10.2020г., мораторна лихва върху главницата в общ размер на 13.73
(тринадесет лева и 73 ст) лева, представляваща сбор от мораторната лихва
по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 25.02.2021г.,
посочени подробно в извлечение от сметка по клиентски номер:...... към
същата дата, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до
окончателното му изплащане. В исковата молба се твърди, че ответникът не
изпълнил задължението си да заплаща доставената и консумирана от него
ел.енергия, като клиент на ищцовото дружество, с посочения горе клиентски
номер във връзка с продажба на ел.енергия за посочения обект на
потребление, поради което ищцовото дружество предприело постъпки и по
реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 184/2021г. по описа на РС-гр.Исперих за
неизплатените задължения, претендирани за установяване в настоящото
производство. След подаване на заявлението по цитираното дело и до
1
настоящия момент, ответникът не е извършвал плащания по задължението си.
Тъй като същият не бил намерен на установения постоянен и настоящ адрес в
страната за връчване на издадената срещу него заповед за изпълнение, и е
установено, че живее в чужбина, по указание на заповедния съд, дадено по
реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземанията по издадената заповед.
Претендира за присъждане на направените съдебни разноски по настоящото
дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №
4/06.01.2006г.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът М. АС. Т., ЕГН-**********, от гр.И., обл.Р., ул.”С.” № ..., не е
намерен на установения постоянен и настоящ адрес в страната. Назначеният
му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-гр.Р.,
представя писмен отговор, като счита предявения иск за допустим. В съдебно
заседание ангажира становище за произнасяне на съда по исковата претенция,
съобразно разпоредбите на закона и събраните доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Е.П.П.” АД
– гр.В.осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо
предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа на “Е.-П. М.” АД-гр.В.
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
териториално обособена дейност. В тази връзка е безспорно, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях договор за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, по силата на които ответникът е потребител на
енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и клиент на ищцовото дружество за описания в исковата молба обект на
потребление, находящ се в гр.И., обл.Р., ул.”С.” № .., абонатен №......,
клиентски номер: .......
Видно от представеното извлечение от сметка към 25.02.2021г. и
описаните в него, и приложени по делото фактури, издадени за периода от
15.07.2020г. до 15.09.2020г., е отчетена за посочения обект на потребление
консумация на ел.енергия, както следва:
- по Фактура № ФП0296530697/15.07.2020г., с падеж – 03.08.2020г., за
сумата от 116.56 лева, за период 28.05.2020г. до 26.06.2020г.;
- по Фактура № ФП0297404168/13.08.2020г., с падеж – 01.09.2020г., за
сумата от 121.22 лева, за период 27.06.2020г. – 27.07.2020г. и
- по Фактура № ФП0298875054/15.09.2020г., с падеж – 01.10.2020г., за
сумата от 27.02 лева, за период 28.07.2020г. – 27.08.2020г.
Според същите документи, изследвани и в заключението вх.№
2562/29.11.2021г. на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, през периода от 28.05.2020г. до 27.08.2020г. ищцовото дружество
е доставяло за посочения обект на потребление и ежемесечно е отчитана
консумирана електрическа енергия на обща стойност от 264.80 лева. Според
заключението на същата експертиза, цитираните горе фактури са относими
към периода на исковата претенция и по тях не са извършвани плащания за
задълженията, които установяват. По този начин определя неизплатено
задължение за консумирана ел.енергия за процесния период по обсъжданите
фактури в посочения горе размер, като изчислява и размера на мораторната
2
лихва върху главницата за претендирания от ищеца период - от датата на
възникване на задължението за плащане (падежа на всяка фактура) до
25.02.2021г., възлища на 13.73 лева.
Експертизата констатира (т.4 от заключението), че количествата
ел.енергия по обсъжданите горе фактури са осчетоводени и остойностени
правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период.
Поради неплащане от страна на ответника на обсъдените горе парични
задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№
134/15.03.2021г. сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 184/2021г. по
описа на РС- И., по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед
от 15.03.2021г. за изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на
264.80 (двеста шестдесет и четири лева и 80 ст) лева - главница за
консумирана ел.енергия по Фактури, издадени в периода от 15.07.2020г. до
15.09.2020г., 13.73 (тринадесет лева и 73 ст) лева - мораторна лихва,
представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за периода
от датата на падежа й до 25.02.2021г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2021г. до изплащане на
вземането, както и направени по делото разноски в размер на 25.00 лева –
платена ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00
лева, като претендираните за установяване вземания по настоящото исково
производство представляват вземанията за главница и лихва по цитираната
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът-ответник не
бил намерен на установения постоянен и настоящ адрес в страната за
връчване на издадената срещу него заповед за изпълнение, по указание на
съда, дадено с Разпореждане от 14.05.2021г. по реда на чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземанията по издадената заповед.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни
разноски в общ размер на 600.00 лева, включващи: 100.00 лева – заплатената
държавна такса (ДТ) при образуване на делото (25.00 лева по заповедното
производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по исковото производство), 300.00
лева – заплатено възнаграждение за особен представител на ответника и
200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза. Отделно са присъденото възнаграждение за
юрисконсулт по заповедното производство в размер на 50.00 лева и
претендирано в настоящото исково производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, за които разноски ищцовата страна
представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по
делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване
указанието на РС-И. по Разпореждане от 14.05.2021г. по ч.гр.д.№ 184/2021г.
по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство
“Е.-П. П.” АД-гр.В.. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.03.2021г.
Разгледан по същество – искът е основателен.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че на
името на ответника М. АС. Т., ЕГН-**********, се води открита партида като
3
ползвател, респ. и консуматор на ел.енергия (потребител на енергийна услуга)
за обект на потребление в гр.И., обл.Р., ул.”С.” №..
При това положение съдът приема възникнало между страните и
съществуващо все още договорно правоотношение за продажба на
електрическа енергия, което не е прекратено поради наличие на неразплатени
задължения от страна на потребителя (арг. от чл.23, ал.1, изр.2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.-П. П.”
АД). В качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия,
ищцовото дружество доставяло такава на ответника за периода от
28.05.2020г. до 27.08.2020г., отчетена по обсъдените горе фактури, издадени в
периода от 15.07.2020г. до 15.09.2020г., съответно с падежи от 03.08.2020г. до
01.10.2020г. Дължимите от М. АС. Т., ЕГН-**********, суми за този период,
са му съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.-П. П.” АД
чрез представените по делото фактури, като от своя страна потребителят е
следвало да заплати използваната електрическа енергия по начина и в
сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в
изпълнение на задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други
правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това,
като не ангажира пред съда ползващи го и допутими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение по цитираните фактури. По този
начин същото се явява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с
исковата молба, а именно в размера от 264.80 лева – консумирана и
незаплатена електрическа енергия през посочения горе период.
По правилата на чл.38 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Е. - П.П.” АД, неизпълнението в срок на
задължението за плащане на дължимите суми към ищцовото дружество,
ангажира отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, доказана за
обсъденото горе задължение и период в размера от 13.73 лева., изчислена
като сбор от датата на падежа на всяка една от обсъжданите фактури до
25.02.2021г. Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главното
задължение се следва и за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане –
15.03.2021г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на
вземането, до окончателното му изплащане.
Предвид всичко гореизложено, претенцията на ищеца, заявена в
настоящото производство следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна претендираните от нея съдебни и деловодни
разноски, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
650.00 лева, обсъдени по-горе, в това число заплатената ДТ от 100.00 лева
(25.00 лева по заповедното производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по
исковото производство), 300.00 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
4
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и дължимото
възнагаждение за юрисконсулт на заявителя по заповедното производство в
размер на 50.00 лева, присъдено по заповедното производство. По исковото
производство също следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение
в претендирания размер от 100.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 от
ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По
този начин и разграничени помежду си, разноските възлизат в общ размер на
750.00 лева, от които 75.00 лева - по заповедното производство и 675.00 лева
– по исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника М. АС. Т., ЕГН-
**********, от гр.И., обл.Р., ул.”С.” №.., че има парично задължение към “Е.-
П. П.” АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.В. В. Та.-Г,
бул.”В. В.” ....., представлявано от П. С.С., Я. М. Д. и Д. К. Д. - членове на
Управителния съвет, в общ размер на 278.53 (двеста седемдесет и осем лева и
53 ст) лева за обект на потребление, находящ се в гр.И., обл.Р., ул.”С.” № ,
заведен с абонатен №, в която сума са включени неплатено задължение от
264.80 (двеста шестдесет и четири лева и 80 ст) лева - главница за
консумирана ел.енергия по Фактури, издадени в периода от 15.07.2020г. до
15.09.2020г., съответно с падежи от 03.08.2020г. до 01.10.2020г. (отчетен
период на потребение от 28.05.2020г. до 27.08.2020г.) , мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 13.73 (тринадесет лева и 73 ст) лева,
представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за периода
от датата на падежа й до 25.02.2021г., посочени подробно в извлечение от
сметка по клиентски номер: ********** към същата дата, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за същото вземане – 15.03.2021г. до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. АС. Т., ЕГН-
**********ДА ЗАПЛАТИ на “Е.-П. П.” АД - гр.В., ЕИК, представлявано от
П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева – направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 184/2021г. на РС-И. и
- сумата от 675.00 (шестстотин седемдесет и пет) лева – направени
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 184/2021г. на РС-И. с оглед на правните последици по чл.416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5