МОТИВИ към
присъдата по БП-НОХД № 276/17 на РОС.
Русенска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Х.Т. /T. H./,
турски гражданин, в това, че на 11.04.2017г., на главен път I-5- Русе- Велико
Търново, на км.13, в землището на с. Пиргово, обл. Русенска, дал подкуп - дар ,
пари 10 долара - един брой банкнота с номинал от 10 долара с № ***, на длъжностни лица- полицейски орган: Т.Л.К. и
К.Н.П., двамата *** при Сектор Пътна полиция - ОД на МВР Русе, за да не
извършат действия по служба- да не изпълнят, съобразно типовата си длъжностна
характеристика, основните си длъжностни права и задължения по т.II: да не
работи по предотвратяване и пресичането на нарушенията по пътищата; да не
изготви документи, свързани с административно-наказателната дейност, а именно
да не му състави Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за
допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП /участниците в движението съобразяват
своето поведение с пътната маркировка/- престъпление по чл. 304а, пр.3, вр.чл.304,ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Предлага да му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца и глоба в размер на хиляда лева, като изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода предлага да бъде отложено за изпитателен срок
от четири години.
Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно заседание.
В хода на ДП той е дал обяснения пред съдия, в които се признава за виновен и
подробно обяснява случилото се. Упълномощеният му защитник адв. М.П. изразява
становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
определено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на хиляда лева, като
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Т. е турски
гражданин, роден на ***г., в гр. Каракьой, Турция, личен № ***, женен, със
средно образование, работи като шофьор, неосъждан. Той е правоспособен водач на
МПС и притежавал СУМПС № ***.
На 11.04.2017г., около 12,00 часа,
подсъдимият Х.Т. управлявал състав на ППС с влекач, марка „MAN“ с рег. № *** и
прикачено към него полуремарке с рег. № ***, собственост на N. T. T.C. K. като
се движел по Главен път I-5 гр.Русе – гр.Велико Търново, в посока към гр. Бяла.
Свидетелите К.Н.П.- *** І степен и Т.Л.К.-
*** ІІ степен, работели като служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе,
към отдел „Охранителна полиция“, Група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ при Областна дирекция МВР- Русе. Съгласно
предварително утвърден часови график от Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Русе, двамата свидетели били дежурни от 07:00 часа до 19:00 часа на
11.04.2017г. На полицейските служители било възложено да осъществяват патрулно
постова дейност по контрол и осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на
територията на гр. Русе и по Главен път I-5 от републиканската пътна мрежа.
Задълженията на двамата свидетели били
свързани с извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата,
в това число и да съставят актове при установяване на административни
нарушения. Двамата били облечени в полицейски униформи и използвали маркиран с
отличителни знаци „Полиция“ и „КАТ“ служебен автомобил, с регистрационен № Р 60-40
АР.
Във връзка с тези свои задължение, на
11.04.2017г., около 11,30 часа,
полицейския автомобил и двамата полицейски служители- свидетелите П. и К.,
застанали на установъчен пункт на Главен път I-5
Русе – Велико Търново, в района на км.13-ти, в землището на с. Пиргово, обл.
Русенска.
Около 12,00 часа управлявания от подсъдимия
Х.Т. състав на ППС с влекач, марка „MAN“ с рег. № *** и прикачено към него
полуремарке с рег. № *** се движел в посока гр. Бяла по Главен път I-5 Русе –
Велико Търново в района на км.13-ти. На този пътен участък било забранено
изпреварването в посоката на движение към гр.Бяла, като маркировката била „М-1“-
единична непрекъсната линия. Въпреки тази забрана, товарния автомобил,
управляван от подсъдимия, предприел маневра „изпреварване“ и започнал да
изпреварва колона от няколко автомобили, при което нарушил пътната маркировка и
„М-1“, навлязъл в насрещното движение и създал реална предпоставка за
настъпването на пътно-транспортно произшествие.
Полицейските служители видели действията
на подсъдимия и извършеното от него нарушение и спрели управлявания от него
влекач с полуремарке, за да съставят на водача акт за установяване на
административно нарушение. Полицейския служител - св. К. отишъл при подсъдимия,
казал му да си даде паспорта и шофьорската книжка и се върнал в патрулния
автомобил.
Подсъдимият знаел, че е извършил нарушение
и решил на даде подкуп на двамата полицейски служители, за да не му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение. Затова той сложил в
документите си една банкноти от 10 долара, която била с № ***. След това подсъдимият
отишъл до полицейския автомобил и през
отворения прозорец подал документите си, ведно с поставената в тях банкнота от
10 долара с посочения номер, на св. К.П..
Когато св.П. отворил паспорта на
подсъдимия, банкнотата от 10 долара паднала на предната дясна седалка на
полицейския автомобил. Двамата полицейски служители напуснали автомобила, а
банкнотата от 10 долара с № *** оставили
на предната дясна седалка на полицейския автомобил. Незабавно полицейските
служители докладвали за случилото се на оперативния дежурен на ОД на МВР- Русе,
който от своя страна изпратил на място дежурна оперативна група.
При започване на настоящото наказателно
производство, бил извършен оглед на местопроизшествие. При него, в служебен
автомобил, с регистрационен № Р 60-40 АР била установена банкнота от 10 долара
с № ***, задграничен паспорт и черен калъф с документите на подсъдимия. Иззета
била 1бр. банкнота от 10 долара с № ***.
От изготвената експертна справка №
88/11.04.2017г. е установено, че банкнота от 10 долара с № *** е редовно платежно средство.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно доказана според:
признанията на подсъдимия показания; от показанията на свидетелите К.Н.П. и Т.Л.К.;
както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
заключението по извършеното експертно изследване- справка с № 88/11.04.2017г.
на БНТЛ при ОД МВР- Русе, АУАН №
772903/11.04.2017г., справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, удостоверение за предоставяне на
информация за заемана длъжност, типова длъжностна характеристика, часови
график, ежедневна форма за отчет, приемо-предавателен протокол и други, както и
от приложеното по делото веществено доказателство.
По делото
няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока
всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето,
мястото, начина на извършване на престъплението и поведението на подсъдимия,
довело до спирането му от органите на полицията, както и извършените от него
действия във връзка с даването на подкупа, са установени по безспорен начин от
писмените, гласните доказателства и заключението на посочената експертна
справка, които съдът намира за обективни и логични, а експертната справка за
обоснована и компетентна. От протокола за оглед на местопроизшествие е
установено по категоричен начин къде и каква банкнота е открита. От изготвената
експертна справка, неоспорена от страните, е установено по безспорен начин, че
тази банкнота е редовно платежно средство.
Съдът дава вяра на гласните
доказателства, като обективни, последователни и кореспондиращи помежду си.
Съдът намира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, пред съдия, пред
упълномощения му защитник и преводач и приобщени към доказателствата по делото,
за обективни, последователни и житейски правдиви, поради което ги кредитира с
доверие. Съдът дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели-
полицейските служители П. и К., като последователни, обективни, непротиворечиви
и такива на очевидци на случилото се. Тези гласни доказателства кореспондират
помежду си и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, от заключението на експертната справка, както и от
вещественото доказателство по делото, поради което съдът ги кредитира с
доверие.
Анализа на кредитираните
доказателства, налага следните правни изводи:
Подсъдидмият Х.Т. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 304а, пр.3,вр.чл.304,ал.1 от НК, тъй като на
11.04.2017г., на главен път
I-5-Русе-Велико Търново, на км.13, в землището на с. Пиргово,обл. Русенска, дал
подкуп - дар – пари 10 долара – един брой банкнота с номинал от 10 долара с № ***
- на длъжностни лица – полицейски орган – Т.Л.К. и К.Н.П. и двамата *** при
Сектор Пътна полиция- ОД на МВР- Русе, за да не извършат действия по служба: да
не изпълнят съобразно типовата си длъжностна характеристика основните си
длъжностни права и задължения по т.II: да не работи по предотвратяване и
пресичането на нарушенията по пътищата; да не изготви документи, свързани с
административнонаказателната дейност, а именно да не му съставят Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за допуснато нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП /участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътната маркировка/.
Подсъдимият е извършил престъплението с действие, изразяващо се в даване
на подкуп, гореописаните 10 долара, поставени сред документите поискане за
порверка. Той е сторил това, за да мотивира двамата полицейски служители, които
са длъжностни лица, да не извършат действие по служба- да не изпълнят,
съобразно типовата си длъжностна характеристика, основните си длъжностни права
и задължения по т.II и да не му съставят Акт за установяване на административно
нарушение за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП /участниците в движението
съобразяват своето поведение с пътната маркировка/.
Свидетелите Т.Л.К. и К.Н.П. имат характера на
длъжностни лица- полицейски органи, по смисъла на чл.93 т.1 от НК. Двамата са
работели като *** при Сектор Пътна полиция- ОД на МВР- Русе и в правомощията им
са влизали задълженията да работят по
предотвратяване и пресичането на нарушенията по пътищата; да изготвят документи, свързани с
административно-наказателната дейност, а именно да съставят АУАН при
констатирани такива нарушения. С оглед посоченото по-горе в деня на
инкриминираното престъпление двамата свидетели са изпълнявали тези свои
правомощия на горепосоченото място, съгласно графика на полицейския наряд.
Предвид опита си на водач на МПС и
това, че е осъществявал чести превози през територията на Р България, както и с
оглед отличителните белези на полицейския автомобил и облеклото на двамата
свидетели и обстоятелството, че единият от свидетелите се е представил и е
поискал документите за проверка, сочи че подсъдимият е разбрал и много добре е
съзнавал какво се иска от него, както правомощията на проверяващия. Именно, за
да не му бъде извършена проверка, знаейки че е извършил неправилно изпреварване,
той е поставил в документите си посочената сума пари, за да не изпълнят
свидетелите действия по служба и да не му съставят АН.
Изпълнителното деяние е
довършено с даването на подкупа-пари в размер на 10 щатски долара. Подсъдимият
е предприел конкретни действия по даване на имотната облага, която имотна
облага, като предмет на престъплението, безспорно има имуществен характер, със
съответната левова равностойност.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл- съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, което се
потвърждава от цялостното му поведение. Съзнавал е, че дава пари, които не се
следват на проверяващите и е направил това, за да ги накара да не му съставят
АН за извършеното нарушение при движението по пътищата, изразяващо се в
извършено изпреварване на място, където това е забранено.
Не е налице провокация
към подкуп, по смисъла на чл.307 от НК, тъй като по делото липсват
доказателства някой от свидетелите преднамерено да е създал обстановка, при
която да е предизвикал подсъдимия да даде подкупа, да го е убеждавал и
мотивирал да вземе това решение и да е направил това именно с цел подсъдимият
да бъде изобличен след това в извършването на престъпление. Напротив, наличните
доказателства, включително и обясненията на подсъдимия сочат на даден от
подсъдимия на свидетеля подкуп- конкретна сума пари, за конкретно поведение от
негова страна, инициативата за което е била единствено и само на подсъдимия.
С оглед изложеното подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено съответно наказание.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия; направените признания още
в хода на ДП; полагането на труд; ниската стойност на предложения подкуп. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство отчете
обществената опасност и укоримост на извършеното от него конкретно
престъпление, което е по отношение на двама полицейски служители.
Не са налице
предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито някое от посочените се явява изключително
такова. Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, в рамките на предвиденото в текста, при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства малко над минимума, предвиден в закона. При тези
предпоставки на подсъдимия следва да бъдат наложени и двете комулативно
предвидени в текста наказания- лишаване от свобода и глоба. Относно наказанието
глоба, съдът съобрази разпоредбата на чл.47 от НК и доказателствата по делото
относно имотното състояние на подсъдимия. По тези съображения съдът налага на
подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
ХИЛЯДА лева, платима в полза на Държавата.
При
наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и с оглед
личността на подсъдимия,така определеното наказание лишаване от свобода не е
необходимо да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът го ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С така определените наказания, по вид и размер, ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция, като се даде възможност на
подсъдимия да преосмисли поведението си занапред и същевременно се въздейства
възпиращо върху останалите граждани, включително и на чужди държави, стриктно
да спазват законите на страната ни при преминаването през територията на
България .
На основание чл.307а от НК, съдът ОТНЕМА в полза на
Държавата предмета на престъплението- 1 банкнота от 10 долара, с посочения
номер.
На основание чл.189 ал.2 от НПК направените разноски
за преводач на ДП не следва да се възлагат на подсъдимия. В хода на съдебното
производство не са направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така,съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: