Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
27.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен
съд трети
граждански състав
на седми юли две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА
ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
258 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „М.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и
адрес управление:***, п.к. 1309, район И., ул. „К.“ № 1 със законен
представител: А.В.Д.и М.М., чрез процесуалния си представител твърди, че между
кредитора „М.” ЕАД и длъжника Д.Я.Я. е бил сключен и валидно действал договор с
клиентски номер Я0142710 от дата 29.07.2005 г., с който на абоната били
предоставяни мобилни услуги за мобилни номера ***, ***и ***по избрани тарифни
планове. Срокът на договор с клиентски номер Я0142710 бил продължен с анекс от
22.12.2012г. с още 24 месеца, а по отношение на телефонен номер ***абонатът
избрал нов план, а именно Mtel surf and talk L.
Между кредитора „М.” ЕАД и длъжника Д.Я.Я.
е бил сключен и валидно действал договор с клиентски номер Я0238753 от дата
25.04.2007 г., с който на абоната били предоставяни мобилни услуги за мобилни
номера ***и ***за срок от 24 месеца. На 30.05.2014г. абонатът – ответник
сключил приложение, с което избрал нов тарифен план за мобилен номер ***за срок
от 24 месеца. При подписване на приложението, абонатът се възползвал от
преференциалната бонус система на оператора и взел устройство на изплащане Sony Xperia M2 White трансфер със сериен номер
353255060516906.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
следвало ищецът да уведоми всеки абонат за таксувания период, за който ще му
бъде издавана фактура. От страна на ищеца можела да бъде извършена едностранно
промяна на периода след предварително уведомяване на абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за заплащане на
дължимите суми.
В срока на действие на договорите за
мобилни услуги, ищецът издал на ответника следните фактури:
1) По договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер Я0142710 от дата 29.07.2005 г., били издадени
както следва:
- фактура № ********* от 02.09.2016 г., с
падеж на плащане 22.09.2016 г., за отчетен период от 28.07.2016 г. до
27.08.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 117.29 лева
(сто и седемнадесет лева, двадесет и девет стотинки);
- фактура № ********* от 04.10.2016 г., с
падеж на плащане 24.10.2016 г., за отчетен период от 28.08.2016 г. до
27.09.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 68.94 лева
(шестдесет и осем лева, деветдесет и четири стотинки);
Длъжникът не изпълнил задълженията си по
посочения договор като не заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, за които мобилният оператор издал на
абоната-длъжник фактури, поради което вземането по договора с длъжника не било
погасено към подаването на заявлението. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД,
претендира и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на
4.08 лева (четири лева и осем стотинки) за период от 25.10.2016 г. до
11.01.2017 г.
2) По договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер Я0238753 от дата 25.04.2007 г., били издадени
както следва:
- фактура № ********* от 23.04.2016 г., с
падеж на плащане 13.05.2016 г., за отчетен период от 21.03.2016 г. до
20.04.2016 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 128.69 лева (сто
двадесет и осем лева, шестдесет и девет стотинки);
- фактура № ********* от 25.05.2016 г., с
падеж на плащане 14.06.2016 г., за отчетен период от 21.04.2016 г. до
20.05.2016 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 138.99 лева (сто
тридесет и осем лева, деветдесет и девет стотинки);
- фактура № ********* от 24.06.2016 г., с падеж
на плащане 14.07.2016 г., за отчетен период от 21.05.2016 г. до 20.06.2016 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.32 лева (двадесет и
шест лева тридесет и две стотинки);
- фактура № ********* от 26.07.2016 г., с
падеж на плащане 15.08.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 19 (деветнадесет)
лева;
- фактура № ********* от 25.08.2016 г., с
падеж на плащане 14.09.2016 г., за отчетен период от 21.07.2016 г. до 20.08.2016
г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 19.12 лева (деветнадесет лева
и дванадесет стотинки);
- фактура № ********* от 26.09.2016 г., с
падеж на плащане 16.10.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19
(деветнадесет) лева;
- фактура № ********* от 27.10.2016 г., с
падеж на плащане 16.11.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19
(деветнадесет) лева;
- фактура № ********* от 04.11.2016 г., с
падеж на плащане 04.11.2016 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 216.71 лева
(двеста и шестнадесет лева, седемдесет и една стотинки).
Длъжникът не изпълнил задълженията си по
посочения договор като не заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Д.Я.Я. договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер
на 9.12 лева (девет лева и дванадесет стотинки) за период от 17.11.2016 г. до
11.01.2017 г.
Претендиранта от ответника сума
представлявала сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни
услуги по сключените между страните договори Я0142710 от 29.07.2005 г., и
Я0238753 от 25.04.2007 г., за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а главницата
била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги
по договори в размер на
- 556.35 лева (петстотин петдесет и шест
лева, тридесет и пет стотинки) незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за
начислена неустойка в размер на
- 216.71 лева (двеста и шестнадесет лева,
седемдесет и една стотинки) неустойка предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги.
Сумата за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги била формирана като сбор от начислените по всеки от
изброените договори суми за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, а
именно:
- 186.23 лева - сума за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор Я0142710 от дата 29.07.2005 г.,
- 370.12 лева - сума за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор Я0238753 от дата 25.04.2007 г.,
Претендираната сума за неустойка в размер
на 216.71 лева, представлявала начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договор Я0238753 от дата 24.07.2014г.
Поради забавата на длъжника, ищецът
претендира на основание чл. 86 от ЗЗД, мораторна лихва за забава общо в размер
на 13.20 лева (тринадесет лева и двадесет стотинки), начислена върху начислена
върху главниците по последните издадени на абоната фактури по всеки един от
договорите, а именно:
- 4.08 лева (четири лева и осем стотинки)
за периода от 25.10.2016 г. до 11.01.2017 г. по фактура № ********* от
04.10.2016 г., издадена по договор Я0142710 от 29.07.2005 г.;
- 9.12 лева (девет лева и дванадесет
стотинки) за периода от 17.11.2016 г. до 11.01.2017 г. по фактура № *********
от 04.11.2016 г., издадена по договор Я0238753 от дата 25.04.2007 г.,
Ищецът имал право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал
право да получава в срок всички суми по т. 34.а–34.в от Общите условия.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставени на абоната
била отразена в процесните фактури. Доколкото последните не били погасени от
ответника, ищецът прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни
услуги, поради което на последния била начислена неустойка.
Ответникът се съгласил и приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) ищецът има право да получава в срок всички дължими от
абоната суми за ползването на предоставените услуги. Съгласно чл. 37.б. ищецът
имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите условия.
Съгласно чл. 26.5. ищецът предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно
сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги
по договорите с Оператора, обусловило правото на ищеца по чл.54 от ОУ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.Я., съгласно който:
„М. има право едностранно да прекрати
Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в
следните случаи: 54.1. При неплащане на дължими суми след
изтичане срока заплащане.
Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение - неустойка
по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било начислено
съобразно изрично договореното, в раздел „Отговорност“ от Приложенията към
договорите: „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
това Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на
договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален
срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора срок“. Неустойката има обезщетителен характер, а
не санкционен.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия „Всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на М..“
Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвал
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26.4 от Общите условия на
„М.“ ЕАД неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума: „26.4. (Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.)
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора М. уведомява всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от М. след предварително уведомление
до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.“
Потребителят отговарял и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Д.Я.
подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените му мобилни
услуги, не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури,
които не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Цената на иска представлявала сумата, за
която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена била
мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й. Относно претенцията за
лихви върху просрочена главница: Началният период за начисляване на мораторна
лихва бил определен, съгласно Общите условия към договора за предоставяне на
мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят следващ, посочения като
краен срок за плащане на последната издадена на абоната-ответник фактура. На
основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по представените
фактури била начислена мораторна лихва за забава.
Вземането по договора на било погасено,
поради което на 20.01.2017г. ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
пред Районен съд К.. Било образувано ЧГрД № 76/2017г. по което била издадена
Заповед за изпълнение № 43 от 24.01.2017г. Длъжникът подал възражение в срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Д.Я.Я. дължи на „М.“ сумата 556.35 лева (петстотин
петдесет и шест лева тридесет и пет стотинки) главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за далекосъобщителни услуги -
Я0142710 от дата 29.07.2005 г., Я0238753 от дата 25.04.2007 г.; сумата 216.71
лева (двеста и шестнадесет лева седемдесет и една стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
сумата 4.08 лева (четири лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от 25.10.2016г. до
11.01.2017г. върху неизплатените задължения по договор за далекосъобщителна
услуга Я0142710 от дата 29.07.2005 г.; сумата 9.12 лева (девет лева и
дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на лихвата за забава за периода от 17.11.2016г. до 11.01.2017г. върху
неизплатените задължения по договор за далекосъобщителна услуга М3821211 от
дата 07.10.2013 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 18.01.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена Заповед № 43 от 24.102017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 76/2017г. по описа
на КрлРС. Претендира за разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът Д.Я.Я. с ЕГН ********** *** не е
представил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В първо съдебно заседание
оспорва иска. Не е направил конкретни възражения срещу обстоятелствата, на
които той се основава.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
І. Не се спори че ищецът „М.” ЕАД гр. С., в
качеството му на оператор, и ответникът, в качеството му на потребител–абонат
са сключили писмен договор с клиентски номер Я0142710 от дата 29.07.2005 г., по
силата на който на ответника са
предоставени услугите с три телефонни номера: ***, ***и ***по избрани тарифни
планове. Доказателства ответникът да е предоставял услуги за телефонни
номера *** и ***не са представени. С
приложение от 22.12.2012г. (л. 78) и Анекс от същата дата (л.80), срокът на
договор с клиентски номер Я0142710 бил продължен с още 24 месеца и по отношение
на телефонен номер ***абонатът избрал нов план, а именно Mtel surf and talk L.
По договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер Я0142710 от дата 29.07.2005 г., били издадени
както следва:
- фактура № ********* от 02.09.2016 г., с
падеж на плащане 22.09.2016 г., за отчетен период от 28.07.2016 г. до
27.08.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 117.29 лева
(сто и седемнадесет лева, двадесет и девет стотинки) с ДДС;
- фактура № ********* от 04.10.2016 г., с
падеж на плащане 24.10.2016 г., за отчетен период от 28.08.2016 г. до
27.09.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 68.94 лева
(шестдесет и осем лева, деветдесет и четири стотинки) с ДДС;
Доказателства ответникът да е заплатил
дължимите суми по тези фактури не са ангажирани от ответника, същият е оспорил
иска общо, без да направи конкретни възражения за недължимост на отделни суми
или изцяло.
Не са направени конкретни възражения за
недължимост и във възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано в заповедното
производство.
При това положение съдът намира, че е
налице валидно сключен договор за електронни съобщителни услуги и за лизинг,
въз основа на които са възникнали облигационни
правоотношения между страните. От представените по делото писмени
доказателства – договори, приложения, фактури се установи несъмнено, че
ищецът е изпълнил договорните си
задължения да предостави определените услуги и движими вещи - на изплащане,
ответникът не е изпълнил задължението си да ги заплати по стойност и за
съответните периоди така, както са посочени в издадените фактури. Съдът приема,
че с подписването на анекса от 22.12.2012г. ответникът е признал ползването на
услугите по трите телефонни номера, доколкото фактурите затова не са оспорени
по надлежния ред. При липса за извършено плащане от страна на ответника, съдът
приема, че същият е неизправна страна, не е изпълнил задължението си да заплати
ползваните услуги и абонаментни такси, поради което искът по отношение на договор с клиентски номер Я0142710 от дата
29.07.2005 г., следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
С уважаване на главния иск, следва да се
уважи и акцесорния за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Претендира
се от ищеца, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4.08 лева (както е
предявена) върху неизплатеното задължение по фактура № ********* от 04.10.2016
г., с падеж на плащане 24.10.2016 г., съставляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 28.08.2016 г. до 27.09.2016
г.
ІІ. Не се спори, че ищецът „М.” ЕАД гр. С.,
в качеството му на оператор, и ответникът, в качеството му на потребител–абонат
са сключили писмен договор с клиентски номер Я0238753 от дата 25.04.2007 г., с
който на абоната били предоставяни мобилни услуги за мобилни номера ***и ***за
срок от 24 месеца.
По делото е представен договор № *********
от дата 30.05.2014г. (л.70-73) за предоставяне на мобилни услуги от страна на
ищеца, в който не е отразено за кои телефонни номера се отнася, нито за
избрания от ответника тарифен план. Съгласно чл. 3.3, ответникът е приел общите
условия на мобилния оператор. На
30.05.2014г. страните са сключили договор за продажба на изплащане № *********
(л.61-63) с предмет – телефонен апарат. Към договора е представено приложение №
2 от същата дата (л.60), представляващо погасителен план и гаранционна карта на
апарата (л.64). Представено е по делото Приложение № 1 към договор № *********
от 30.05.2014г. (л.66), с което ответникът е избрал тарифен план за ползвания
от нето телефонен номер ***за срок от 24 месеца. Представено е подписано от
ответника допълнение към приложение № 1 от същата дата и към същия договор
(л.73) за избор на тарифен план за номер ***. Представено е по делото приложение
№ 3 към договор № ********* от дата 30.05.2014г. съставляващо ценоразпис за
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (л.74-77), подписано от
ответника. Представено е подписано от ответника допълнение към приложение № 1
от същата дата и към същия договор (л.81) за избор на тарифен план за номер
***. Представено е подписано от
ответника допълнение към приложение № 1 от същата дата и към същия договор
(л.82-85) за условия за ползване на тарифни планове за номер ***. По делото е
представен договор № ********* от дата 12.11.2014г. (л.52-54) за предоставяне
на мобилни услуги от страна на ищеца, в който не е отразено за кои телефонни
номера се отнася, нито за избрания от ответника тарифен план. Съгласно чл. 3.3,
ответникът е приел общите условия на мобилния оператор. По делото е представен
договор за продажба на изплащане № ********* от 12.11.2014г. (л.47-50), сключен
между страните с предмет – таблет. Към договора е представено приложение № 2 от
същата дата (л.51), представляващо погасителен план. Представено е по делото
приложение № 3 към договор № ********* от дата 12.11.2014г. съставляващо
ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (л.55-58),
подписано от ответника и допълнение към приложение № 1 от същата дата и към същия
договор, с което ответникът е декларирал, че е запознат с общите условия (л.
59). По делото е представен договор № ********* от дата 24.12.2015г. (л.39-41)
за предоставяне на мобилни услуги от страна на ищеца, в който не е отразено за
кои телефонни номера се отнася, нито за избрания от ответника тарифен план.
Съгласно чл. 3.3, ответникът е приел общите условия на мобилния оператор.
Представено е по делото приложение № 3 към договор № ********* от дата
24.12.2015г. съставляващо ценоразпис за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги (л.55-58), подписано от ответника (л.42-45). Представено е
подписано от ответника допълнение към приложение № 1 от същата дата и към същия
договор (л.46) – декларация по ЗЗП.
С подписване на новите договори и приложенията
към тях са уредени условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната,
като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок на
ползване, ценови и други условия за ползване се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора (чл.3.2.). За всяка от услугите,
ползвани от абоната по договора се прилагат действащите ОУ за съответната
услуга и/или мрежа (чл.3.3.) Активирането на всяка услуга, начинът и сроковете
за плащане на сумите, дължими от абоната по този договор, са уредени
приложимите за съответната услуга Общи условия (чл.3.4.). Съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната и неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на
дължимите суми. Не се спори, че ищецът е приел общите условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
В срока на договора на ищеца били издадени
следните фактури:
- фактура № ********* от 23.04.2016 г., с
падеж на плащане 13.05.2016 г., за отчетен период от 21.03.2016 г. до
20.04.2016 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 128.69 лева (сто
двадесет и осем лева, шестдесет и девет стотинки);
- фактура № ********* от 25.05.2016 г., с
падеж на плащане 14.06.2016 г., за отчетен период от 21.04.2016 г. до
20.05.2016 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 138.99 лева (сто
тридесет и осем лева, деветдесет и девет стотинки);
- фактура № ********* от 24.06.2016 г., с
падеж на плащане 14.07.2016 г., за отчетен период от 21.05.2016 г. до
20.06.2016 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.32 лева
(двадесет и шест лева тридесет и две стотинки);
- фактура № ********* от 26.07.2016 г., с
падеж на плащане 15.08.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 19 (деветнадесет)
лева;
- фактура № ********* от 25.08.2016 г., с
падеж на плащане 14.09.2016 г., за отчетен период от 21.07.2016 г. до
20.08.2016 г., за ползване на далекосъобщителни за сумата от 19.12 лева
(деветнадесет лева и дванадесет стотинки);
- фактура № ********* от 26.09.2016 г., с
падеж на плащане 16.10.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19
(деветнадесет) лева;
- фактура № ********* от 27.10.2016 г., с
падеж на плащане 16.11.2016 г., за отчетен период от 01.01.0001 г. до
01.01.0001 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19
(деветнадесет) лева;
- фактура № ********* от 04.11.2016 г., с
падеж на плащане 04.11.2016 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 216.71 лева (двеста
и шестнадесет лева, седемдесет и една стотинки).
Доказателства ответникът да е заплатил
дължимите суми по тези фактури не са ангажирани от ответника, същият е оспорил
иска общо, без да направи конкретни възражения за недължимост на отделни суми
или изцяло.
Не са направени конкретни възражения за
недължимост и във възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано в заповедното
производство.
При това положение съдът намира, че е
налице валидно сключен договор за електронни съобщителни услуги и за лизинг,
въз основа на които са възникнали облигационни
правоотношения между страните. От представените по делото писмени
доказателства – договори, приложения, фактури се установи несъмнено, че ищецът
е изпълнил договорните си задължения да предостави определените услуги и
движими вещи - на изплащане, ответникът не е изпълнил задължението си да ги
заплати по стойност и за съответните периоди така, както са посочени в
издадените фактури. Съдът приема, че с подписването на договорите от
30.05.2014г., 12.11.2014г. и 24.12.2015г. и приложенията към тях, ответникът е
признал ползването на услугите по двата телефонни номера, доколкото фактурите
затова не са оспорени по надлежния ред. При липса за извършено плащане от
страна на ответника, съдът приема, че същият е неизправна страна, не е изпълнил
задължението си да заплати ползваните услуги и абонаментни такси, поради което
искът по отношение на договор с
клиентски номер Я0238753 от дата 25.04.2007 г., следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
С уважаване на главния иск, следва да се
уважи и акцесорния за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Претендира
се от ищеца, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 9.12 лева (както е
предявена) върху неизплатеното задължение по фактура № ********* от 04.11.2016 г.,
съставляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 17.11.2016 г. до 11.01.2017 г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство
деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на 200 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, поради което следва в тежест на ответника
да се възложат разноски в общ размер от 380 лева по исковото производство.
Направено е искане от ищеца за присъждане
на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане,
дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
25 за държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение, поради което
следва в тежест на ответника да се възложат разноски в общ размер от 205 лева
по заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание 124,
ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание член
124, ал.1 от във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че Д.Я.Я. с ЕГН **********
*** дължи на „М.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес управление:***, п.к. 1309,
район И., ул. „К.“ № 1 със законен представител: А.В.Д.и М.М.1) сумата 556.35
лева (петстотин петдесет и шест лева тридесет и пет стотинки) главница,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори за
далекосъобщителни услуги - Я0142710 от дата 29.07.2005 г. и Я0238753 от дата
25.04.2007 г., за която сума са издадени фактури, както следва: фактура №
********* от 02.09.2016 г. за сумата от 117.29 лева; фактура № ********* от 04.10.2016 г. за
сумата от 68.94 лева; фактура № ********* от 23.04.2016 г. за сумата от 128.69
лева; фактура № ********* от 25.05.2016 г. за сумата от 138.99 лева; фактура №
********* от 24.06.2016 г. за сумата от 26.32 лева; фактура № ********* от
26.07.2016 г. за сумата от 19 лева;
фактура № ********* от 25.08.2016 г. за сумата от 19.12 лева; фактура №
********* от 26.09.2016 г. за сумата от 19 лева; фактура № ********* от
27.10.2016 г. за сумата от 19 лева;
2) сумата 216.71 лева (двеста и шестнадесет
лева седемдесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
3) сумата 4.08 лева (четири лева и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата
за забава за периода от 25.10.2016г. до 11.01.2017г. върху неизплатените
задължения по договор за далекосъобщителна услуга Я0142710 от дата 29.07.2005
г.;
4) сумата 9.12 лева (девет лева и
дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на лихвата за забава за периода от 17.11.2016г. до 11.01.2017г. върху
неизплатените задължения по договор за далекосъобщителна услуга М3821211 от
дата 07.10.2013 г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 18.01.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането,
за които суми е била издадена Заповед № 43
от 24.102017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
76/2017г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските по исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д.Я.Я. с ЕГН ********** *** да
заплати на „М.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес управление:***, п.к. 1309,
район И., ул. „К.“ № 1 със законен представител: А.В.Д.и М.М.направените в
настоящото производство разноски в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Д.Я.Я. с ЕГН ********** *** да
заплати на „М.“ ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес управление:***, п.к. 1309,
район И., ул. „К.“ № 1 със законен представител: А.В.Д.и М.М.разноските по ЧГрД
№ 76/2017г. по описа на Районен съд К. в размер на 205 (двеста и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.