Решение по дело №25/2025 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение рег.№ 15/27.01.2025г. по ЧНД № 25/2025г. по описа на
СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-ал.8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение
за налагане на финансова санкция № 19.5536013.0 от 27.02.2024г., влязло в
сила на 28.03.2024г., издадено от Zentrale Buβgeldstelle des Polizeipräsidiums
Rheinpfalz, ФРГ, с което по отношение на българския гражданин К.Д.К., ЕГН
**********, роден на 26.02.1984г. в С., с постоянен и настоящ адрес с.С.,
местност „П.“ № 15, е наложена финансова санкция в общ размер 88.50 Евро,
от които глоба в размер на 60 Евро, за това, че на 15.12.2023г. в 22.31 часа в
Neustadt/Wied, BAB 3, Km 48,050, Fahrtrichtung Köln, е превишена
допустимата максимална скорост с 20 км/ч извън населени места с лек
автомобил с регистрационен номер ...... при допустима скорост 100 км/ч
установената скорост е 120 км/ч (след приспадане на допустимите
отклонения), за което е санкциониран по реда на чл.41 ал.1 в съвкупност с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24
от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за
финансови санкции (BKat) и 28.50 Евро - разходи по съдебното и
административно производство.
Изпратеното удостоверение, включително и на български език, е
издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.С.
заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за
налагане на финансовата санкция. Предлага да се признае решението на
несъдебния орган и да се изпрати на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице К.Д.К., редовно призовано, не се явява лично в
съдебно заседание. За не го се явява упълномощен защитник. Защитникът на
засегнатото лице посочва, че К. е запознат с решението на несъдебния орган
на Г., с което е осъден да заплати финансова санкция за това, че е нарушил
ЗДвП и знае какъв е размера й. Пледира да бъде признато решението на
несъдебния орган на Г., като лицето ще заплати глобата.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
1

установено следното:
Засегнатото лице гражданин К.Д.К. е български гражданин, с постоянен
и настоящ адрес с.С., местност „П.“ № 15, и компетентен да разгледа делото,
съобразно чл.31, вр.чл.6 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, е Окръжен съд гр.С..
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
19.5536013.0 от 27.02.2024г., влязло в сила на 28.03.2024г., издадено от
Zentrale Buβgeldstelle des Polizeipräsidiums Rheinpfalz, ФРГ, с което по
отношение на българския гражданин К.Д.К., ЕГН **********, роден на
26.02.1984г. в С., с постоянен и настоящ адрес с.С., местност „П.“ № 15, е
наложена финансова санкция в общ размер 88.50 Евро, от които глоба в размер
на 60 Евро, наложена по реда на чл.41 ал.1 в съвкупност с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat), както и 28.50 Евро, разходи по съдебното и
административното производство. Левовата равностойност на сумата от 88.50
Евро е 173.09 лева.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване
на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно на 15.12.2023г. в
22.31 часа в Neustadt/Wied, BAB 3, Km 48,050, Fahrtrichtung Köln, е превишена
допустимата максимална скорост с 20 км/ч извън населени места с лек
автомобил с регистрационен номер ...... при допустима скорост 100 км/ч
установената скорост е 120 км/ч, след приспадане на допустимите отклонения.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение
(нарушение на правилата за движение) и разходи по административното
производство.
От описанието на извършеното от К. нарушение следва извод, че
деянието му представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице К. при определяне на санкцията от
компетентния орган в Г., въпреки, че е уведомен, като производството е било
писмено. Поради това настоящият състав на съда приема, че К. е извършил
описаното нарушение. Съобразно обстоятелството, че поведението му
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
2

изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено копие от органа, който го е издал, и е придружено с Удостоверение
по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Същото е издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-членка
на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този
орган на българския гражданин К.Д.К., ЕГН **********, роден на 26.02.1984г.
в С., с постоянен и настоящ адрес с.С., местност „П.“ № 15.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в Б. или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата,
да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции;
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не
следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Република Б.; наложената финансова санкция не е
по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на физическо лице, което е
наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето е
било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган – Zentrale Buβgeldstelle des
Polizeipräsidiums Rheinpfalz, ФРГ. С решението на несъдебния орган
българският гражданин К.Д.К. е осъден да заплати глоба и направените
3

разноски по съдебното и административното производство в общ размер на
88.50 Евро, чиято левова равностойност към 27.02.2024г., датата на
постановяване на решението в издаващата държава, е 173.09 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република Б..
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	15
Дата:	27 януари 2025 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20252200200025
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 януари 2025 г.

Решение по дело №25/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите