№ 12374
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110171184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 415, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал.
1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09.06.2021 г. от разстояние е сключен договор за паричен заем
№534696, по силата на който „Сити кеш“ ООД предоставило на Л. В. К. потребителски
кредит в размер на 1000 лв. Твърди, че сумата по кредита била усвоена изцяло чрез банков
превод по посочена банкова сметка на кредитополучателя. Твърди, че длъжникът не
изпълнил задълженията си по договора, като не заплатил дължимите се суми. При тези
твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 27.09.2022 г. по ч. гр. д.
№47715/2022 г. на СРС, 113 състав:
- 1000 лв., представляваща непогасена главница по договора за паричен заем, ведно
със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 67,49 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
09.06.2021 г. до 09.09.2021 г.;
- 142,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.09.2021 г. до 01.08.2022 г.
Ответникът признава предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 113-ти състав е сезиран обективно и кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 415, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр.
1
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки: валиден договор за паричен заем, съдържанието на договора, включително
съществуването на валидни клаузи за начисляване на възнаградителна лихва, усвояването на
заема, настъпването на изискуемост и забава.
Процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са
ответникът да е признал иска и изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието. Признанието на иска
представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск, тоест по същество се
признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се
поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ.
В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а
именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, като признанието
на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със съответното право.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не може да намери приложение, доколкото към датата на подаване на исковата
молба ответникът е бил в забава на плащането. При това положение съдът намира, че с
поведението си именно ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което на
ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 25 лева за
държавна такса и 50 лева за щрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
25 лева задържавна такса и 100 лева за щрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. В. К. с ЕГН
********** с адрес ......... дължи на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7 на основание чл. 415, ал. 1 т. 1
вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите от 1000 лв., представляваща непогасена главница по договора за паричен заем
№534696/09.06.2021г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането, сумата от 67,49 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 09.06.2021 г. до 09.09.2021 г., сумата от 142,89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.2021 г. до 01.08.2022 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2022 г. по ч.гр. д. №47715/2022 г.
по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА Л. В. К. с ЕГН ********** с адрес ......... да заплати на „Сити Кеш“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7
сумата от общо 200 лв. за разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТO може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
2
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3