Р Е Ш Е Н И Е
№260024
гр.Пазарджик 01.02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в
открито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията
Трънджиева В гр. д. №792 по описа за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
Пазарджик, постановено по гр.д.№2759 по описа на съда за 2019 година е
отхвърлен като неоснователен
предявения от „Х.“ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. П., район Ц., ул. «К.П.В.
****представлявано от управителя К.А.Н. против «Л.Г.А. 1» ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : гр. В.,
общ. С., ул. «П. **иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на
вземане в размер на 1479,00 лв. главница и
законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окночателното изплащане -
предмет на Заповед за изпълнение № 893/ 09.04.2019 г. по гр.д. № 1480/ 2019 г.
по описа на ПРС.
Осъдено е
дружеството «Х.» «ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. П.,
район Ц., ул. «К.П.В. « № 34, ет.8, ап.16 представлявано от управителя К.А.Н.
да заплати на «Л.Г.А. 1»ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. В., общ. С., ул. «П. **представлявано от
управителя С.М.Б. сумата в размер на 19550,00
лв. - неизплатена част от
възнаграждение по договор за производство, доставка , монтаж и организация по
узаконяване на хидравличен асансьор , в сграда находяща се в гр. А. , бул. «Б.»
, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в
производството в размер на 2397,29 лв. , като е отхвърлена претенцията над размера от 19550,00 лв. до
претендирания размер от 19591,00 лв.
Присъдени са
разноски.
В срок така постановеното
решение е обжалвано от «Х.» ООД в осъдителната част. Излагат се оплаквания за неправилност,
поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
За да постанови решението си ,
съдът приел, че по договора от 13.02.2018 година за производство, доставка, монтаж и
организация по узаконяването на хидравличен асансьор в сграда в гр.А. на бул. Б. жалбоподателят платил само сумата
7000 лева с платежно нареждане от 19.02.2018 година, поради което е присъдил
неиздължения остатък.
Намира изводите за неправилни.
Установено било от събраните по
делото доказателства,че на посочената дата е платена сумата 21 000
лева именно по този
договор.Обстоятелството , че на следващата дата „Л. Г. Е. „ЕООД издава две фактури и разбива плащането
на две различни суми по два различни договора не било противпоставимо на
жалбоподателя. Волята на жалбоподаеля била да заплати задължението си именно по
този договор,за да получи необходимия сертификат и да въведе в експлоатация
асансьора.
Ако била заплатена само сумата
7000 лева , то договора не би следвало да е породил действието си , според
уговорките в него.
След като съдът е приел,че е
заплатена само сумата от 7000 лева , то
то договорът не бил породил действие и съдът следвало да отхвърли
иска.
Известно несъответствие има в
искането , но като се имат предвид изложените обстоятелства следва да се
приеме,че жалбоподателят цели отмяна на решението в тази част и отхвърляне на
иска.
Следва да се посочи , че
процесуална възможност за връщане на делото , за да се произнесе пъвоинстанционния
съд по евентуалния иск не съществува.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът по жалбата намира
решението за правилно и постановено в съответствие със събраните доказателства.
Безспорно било , че на 13.02.2018
. между страните са подписани два договора за асансьор в А., бул. Б., на обща
стойност 13560 евро с ДДС, или 26521 лева с ДДС и за асансьор в гр. П., ул. Д.Н.78,
на стойност 14760 евро с ДДС, равняващи се на 28868,05 лева.
Безспорно било, че за двата
асансьора - в А. и в П., ищецът заплати по банков път обща сума 21000 лева на
19.02.2018 г., като м платежното нареждане било посочено „плащане за
асансьори“.
Асансьорът в А. бил изцяло
доставен, монтиран, сертифициран от "Булгарконтрола" и приет от ищеца
"Х." ЕООД. Издадена е фактура № 7467/20.02.2018 г. на стойност 7000
лева с ДДС, с основание: Авансово плащане пътнически хидравличен асансьор,
забележка: Аванс - А., бул. Б.. Тази фактура ответникът бил включил в дневника
си за продажби и в справката-декларация по ЗДДС, ползвал е и данъчен кредит. Други
данни за плащане нямало.
Другата фактура за 14000 лева ответникът по жалбата също е
включил в дневника си за продажби и в справката-декларация по ЗДДС, ползвал е и
данъчен кредит. Това показвало недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
Неоснователни били твърденията на
жалбоподателя, че след като за асансьора в А. били заплатени само 7000 лева, то
съгласно чл. 4 договорът не е породил действие. Това е така, тъй като никой
няма право да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът , като прецени валидността
и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на
спора, взе предвид следното:
В исковата си молба против «Л.Г.А. 1» ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр. В., общ. С., ул. «П. **дружеството
«Х.»ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. П., район Ц.,
ул. «К.П.В. « № 34, ет.8, ап.16 твърди ,че на 13.02.2018 г. между
„Х.” ЕООД в качеството му на възложител и „Л.Г.А. 1” ЕООД в качеството му на
изпълнител бил сключен Договор за производство, доставка, монтаж и организация
по узаконяването на един брой хидравличен асансьор в гр. А., бул. „Б.” срещу
дължимо за изпълнителя възнаграждение в размер на 13 560 евро /тринадесет
хиляди петстотин и шестдесет лева/ с ДДС, равняващи се на 26 521 лв. /двадесет
и шест хиляди петстотин двадесет и един лева/ с ДДС. Твърди още, е при
сключване на договора била изплатена в брой сумата 7000 лева. На 19.02.2018 г.
ищецът заплатил на „Л.Г.А. 1” ЕООД по банков път сумата от 21 000 лева,
като по този начин било платено не просто уговореното в чл. 4 от Договора
авансово плащане в размер на 50 % от стойността на договора, а цялото
възнаграждение на изпълнителя за изработването, доставката, монтажа и узаконяването
на асансьора. В този смисъл договорът породил действие считано от 19.02.2018 г.
Съгласно чл. 12, тире 1 срокът за производство, доставка, монтаж и издаване на
декларация на подемника бил 60 дни при условие, че били изпълнени изискванията
по чл. 13 от договора, който съдържал задължение за ищцовото дружество за
оформяне на шахти и машинни помещения преди започване на изпълнение на договора
и монтажа.
Въпреки дългото забавяне и неспазване на
сроковете по договора от страна на изпълнителя, към настоящия момент асансьорът
бил доставен, монтиран и узаконен. С оглед уговореното в чл. 15 от Договора
задължение за ищцовото дружество да заплати таксите по сертифицирането на
асансьора на посоченото дружество „Булгарконтрола” АД, ищецът направил превод
за сумата от 660 лв. с ДДС. Още на следващия ден от дружеството върнали сумата
на „Х.” ЕООД, като заявили, че „Л.Г.А. 1” ЕООД вече ги било заплатило и
сертификатите били предадени на тях. По този начин ответното дружество получило
документи, които съгласно процесния договор следвало да бъдат предадени на „Х.”
ЕООД. Въпреки многократните опити от ответното дружество отказвали да
съдействат и да предадат на ищеца сертификатите, свидетелстващи, че асансьорът
бил преминал законоустановените проверки и бил готов за експлоатация. По този
начин ищцовото дружество не могло да окомплектова документите, необходими му за
получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на цялата сграда и търпи
вреди. Твърди се , че ищцовото дружество било заплатило изцяло възнаграждението
на изпълнителя по процесния договор, дори
надплатило сумата от 1479,00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет
лева/. В този смисъл съгласно чл. 14 от Договора собствеността върху асансьора
преминала върху ищцовото дружество. Същевременно ответното дружество
продължавало да действа недобросъвестно и отказвало да окаже необходимото
съдействие, като не предавало сертификатите за асансьора.
Моли да се приеме за установено, че „Л.Г.А. 1” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. С., гр. В. 4480, ул.
„Пе.” № 108 дължи на „Х.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., район Ц., ул. „К.Р.” № 34, ет. 8, ап. 16 сумата от 1479,00
лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева/, представляваща получена без
основание сума, ведно със законната лихва считано от 08.04.2019г., за което
вземане била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 892 от 09.04.2019 г. по ч.гр.д № 1480/2019 г, по описа на Районен съд -
Пазарджик.
Съдът е отхвърлил този иск с правно основание чл.422 от ГПК и в тази част решението не е обжалвано.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор .
Оспорва
дължимостта на сумата , като излага подробни обстоятелства , че между страните
са сключени два договора .Асансьорът в А. бил изцяло доставен, монтиран и
сертифициран от "Булгарконтрола". По отношение на другия договор за
асансьор в гл.П. не било приключило изпълнението. За двата асансьора - в А. и в
П., ищецът заплатил по банков път обща сума 21000 лева на 19.02.2018 г., като
посочил в преводното нареждане "плащане за асансьори". В съответствие
с устните им договорки, за платената сума ответната страна издала на ищеца
фактура № 7467/20.02.2018 г. на стойност 7000 лева с ДДС, с основание: Авансово
плащане пътнически хидравличен асансьор, забележка: Аванс - А., бул. Б., и
фактура № 7468/20.02.2019 г. на стойност 14000 лева с ДДС, с основание:
Авансово плащане пътнически хидравличен асансьор, забележка: Аванс - П., ул. Д.Н.78.
Ищецът приел двете фактури и ги осчетоводил в своето счетоводство. Други
плащания не били извършени и за за асансьора в А. ищецът дължал сумата
19591,00 лева, представляваща остатък за плащане по договор от 13.02.2018 г.
С
писмо от 14.02.2019 г. от своята електронна поща, управителят на „Х.“ ЕООД
уведомило ответника, че считал договорите от 13.02.2018 г. за доставка и монтаж
на 2 броя хидравлични асансьори и заплатена сума в размер 21000 лева по банка и
7000 лева в брой, за прекратени поради неизпълнение в срок. Претендирал и
неустойка.
Предявен
е насрещен иск за сумата 19591,00 лева, представляваща остатък за плащане по договор
от 13.02.2018 г. за изработка, доставка и монтаж на един брой пътнически
хидравличен асансьор в гр. А., бул. Б., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска.
При
условията на евентуалност молят да бъде
осъдено "Х." ЕООД, ЕИК ********
да им заплати сумата 14239,20 лева, представляваща стойността на вложените от
тях труд и материали по договор от 13.02.2018 г. за изработка, доставка и
монтаж на един брой пътнически хидравличен асансьор в гр. П., бул. Д.Н.78,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
предявяване на иска.
По
евентуалния иск няма произнасяне , тъй като не са настъпили предпоставките за
това.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на насрещния иск от ищецът по първоначалния иск,в който претенциите се оспорват.
Ответникът по насрещния иск твърди, че при сключването на договора
от 13.02.2018 г. между „Х.” ЕООД в
качеството му на възложител и „Л.Г.А. 1” ЕООД в качеството му на изпълнител
била заплатена в брой сумата от 7000,00 лв. , а впоследствие на
дата 19.02.2018 г. извършил плащане на сумата от 21 000 лв.
Това
плащане било изпълнение на задължението по договор за изработка, доставка и монтаж на
асансьор в гр. А.. Последващите действия по издаването на фактури и разбиването
на сумите на две не бил противопоставими на „Х.” ЕООД.
Устни
уговорки за погасяване на задължения, различни от задълженията по договора за
доставка на асансьор в гр. А., каквито се твърдели в насрещната искова молба,
никога не било имало. По този договор задължението било изпълнено изцяло , дори
била надплатена сумата от 1479 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет
лева/, именно поради това асансьорът бил изцяло изработен и монтиран, въпреки
голямото закъснение
Оспорват
предявения при условията на евентуалност иск, като подържат , че след като не е
изпратена дъжимата сума по този договор , съобразно уговорките в чл.2 и 4 от
него , то той не бил породил действие. Поради тази причина „Х.“ЕООД ангажирало
услугите на друго дружество, което да достави и монтира асансьор в този .
Изразява
становището си по представените доказателства.
Съдът
, като прецени събраните по делото доказателства , относими към предмета на
спора , въведен с въззивната жалба в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК ,прие за установено следното:
Развитието
на заповедното производство и обстоятелствата относно предявеният иск за
установяване на вземането няма основание да бъдат обсъждани във въззивното
производство. Предявеният установителен иск е отхвърлен и решението в тази част
не е обжалвано.
По
делото са представени два договора за производство , доставка , монтаж и
организация по узаконяване по на един
брой хидравличен асансьор , сключени на
13.02.2018 г. – за монтаж на
асансьор в А., бул. Б., на обща стойност 13560 евро с ДДС и за
изработка, доставка и монтаж на един брой пътнически хидравличен асансьор в гр.
П., ул. Д.Н.78, на стойност 14760 евро с ДДС.
Безспорно е ,че асансьорът в гр. А. бил изцяло доставен,
монтиран и сертифициран от "Булгарконтрола". Представени са писмени доказателства .
Не е спорно още, че на 19.02.2018 г. „Х. „ ЕООД е превело
по сметка на „Л.Г.А. 1“ ЕООД сумата в размер на 21000,00 лв. При превеждането
на тази сума не е посочено плащане по конкретен договор ,а като основанието посочено за извършеното
плащане е „ плащане за асансьори „ .
Не е спорно, че на 20.02.2018 г. , „Л.Г.А. 1 „ ЕООД е издало две фактури - № 7467/ 20.02.2018 г.
за сумата в размер на 7000,00 лв. с ДДС
с основание „ авансово плащане пътнически асансьор“ и в забележка „ аванс – А. , бул. „Б. „ и №
7468/ 20.02.2018 г. и за сумата в размер на 14000,00 лв. с ДДС и
посочено основание : авансово плащане пътнически хидравличен асансьор и в забележка „аванс – П., ул. „Д.Н.„ № 78 .
Неоспорено е заключението на експерта , според което процесните фактури са били осчетоводени от
ответника по насрещния иск , като същите са включени в дневниците за покупка и справка –
декларация по ЗДДС в месеца на издаването
им.
Представени са доказателства , касаещи изпълнение на
договора за асансьор в гр.П..
По делото е приета и техническа експертиза , изясняващи
въпроси относно техническите параметри
на асансьорите, стойността на вложените материали и монтажни работи.
Между двете дружества е проведена електронна
кореспонденция.На 14.02.2019 г. , представител на възложителя е отправил
изявление до изпълнителя, че поради договорно неизпълнение / неспазване на
уговорения срок /, считат договорите за прекратени , като е отправена и покана
за плащане на неустойка по двата договора в общ размер от 1180 ,00 евро.
Ответникът не е приел доводите на възложителя , като е посочил ,че договорът за
асансьора в А. е изпълнен, частично е изпълнен и другия договор , но не е
извършено надлежно плащане.
Събрани са гласни и писмени доказателства , относими към
договора за доставка и монтаж на асансьор в гр. П..
При тази фактическа обстановка ,съдът намира предявеният
насрещен иск /главен/ за основателен. Задължение на съда , включително и на
въззивния, да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск ще
възникне единствено при отхвърляне на главния. За произнасяне по този иск не е
възможно връщане на делото на първоинстанционния съд, каквото искане е направено
във въззивната жалба.
Тезата на ответника по насрещния иск е ,че дължимата сума
по договора за изработка , касаещ асансьор в гр. А. е изплатена изцяло. В
исковата молба и отговора се съдържат твърдения , че е платена в брой сума от
7000 лева , както и доводи, че изплатената сума по банков път в размер на
21 000 лева е платена изцяло в изпълнение на задължението по този договор
, поради което дори е извършено надплащане. Позовават се на разпоредби в
договора , за да направят извода , чу след като не е било извършено пращане на
50% от стойността на асансьорната уредба , то договора не е породил
действие.Това са и двата основни довода , подържани във въззивната жалба.
Предявеният
насрещен иск е с правно основание чл. 79
ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 266 ал.1 ЗЗД и
евентуално съединен с него иск за заплащане стойността на вложени материали и
стойност на труд за монтаж по втория
договор за изработка с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 268 ЗЗД . Търговското
качество на страните по него обуславят търговския характер на сделката. По
силата на препращащата норма на чл.286 ТЗ тази търговска сделка се
регламентира и разпоредбите на ЗЗД .
Не може да бъде възприето твърдението на ищеца по първоначалниа иск, че
е извършено плащане в брой на 7000,00 лв.Единствените пащания, установени по
делото са на сумата 7000 лева при сключване на договора за изработка на
асансьорна уредба на адреса в гр.А. и превод на сумата 21 000 лева.В платежното
нареждане за тази сума , извършващия плащането е посочил като основание за това
„плащане за асансьори“. От така посоченото , изводи ,че се касае за плащане
изцяло по договора за асансьор в гр.А. не може да се направи,като се има
предвид ,че на една и съща дата между страните са сключени два договора с
идентичен предмет. Нещо повече , съставени са две фактури ,в които е разделена сумата от
21 000 лева като авансово плащане по двата договора, 7000,00 лв. от които по договора за асансьора
в гр. А. са приети от ищеца и са осчетоводени. Тоест – макар да не е постигнато
изрично съгласие към задължението по кой от договорите да бъде отнесена
платената сума ,то са налице действия и на двете страни .Още повече – този
начин на разпределяне на плащането съответства във висока степен с уговореното
в сключените два договора .Като се има предвид ,че е извършено плащане при сключване
на договора 7000 лева,по което страните не спорят , то заедно с останалата
преведена сума , плащането се доближава / като се има предвид точния курс на
еврото/ до дължимото авансово плащане по двата договора.
Тъй като предмета на спора е произнасяне
по въпроса дали е установено изпълнение по конкретен договор – този за
асансьора в гр. А., то при анализ на събраните доказателства следва да се
приеме, че е налице неизпълнение , като се дължи плащане именно в размера ,
определен от първоинстанционния съд.
Възражение за некачествено
,несвоевременно изпълнение на този договор не са направени.
Не могат да бъдат възприети и доводите
,че договора не е породил действието си , поради твърдяното неизпълнение от
страна на ответника.В договора е уговорено ,че той започва да „тече“ след
плащане на авансово уговорената сума.безспорно тази уговорка следва да бъде
обсъждана в светлината на чл.20 от ЗЗД.това е уговорка , която следва да се
тълкува в смисъл ,че от този момент възниква задължението на изпълнителя.в
конкретния случай обаче изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по
договора и възложителят е прел това изпълнение.
Като
е уважил иска с посочения размер , приемайки ,че е налице неизпълнение от
страна на ответника по насрещния иск за конкретен договор – този за изработка
на асансьорна уредба в гр.А., съдът е направил напълно съответни на
установената фактическа обстановка и материалния закон изводи и постановил правилно
решение , което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора пред тази инстанция на ответника по жалбата се дължат
сторените разноски ,възлизащи на 558 лева ,съгласно представените доказателства
и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд Пазарджик, постановено по
гр.д.№2759 по описа на съда за 2019 година , в частта ,с която е осъдено дружеството «Х.» «ЕООД ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление : гр. П., район Ц., ул. «К.П.В. « № 34, ет.8, ап.16
представлявано от управителя К.А.Н. да заплати на «Л.Г.А. 1»ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : гр. В.,
общ. С., ул. «П. **представлявано от управителя С.М.Б. сумата в размер на 19550,00 лв. - неизплатена част от възнаграждение по
договор за производство, доставка , монтаж и организация по узаконяване на
хидравличен асансьор , в сграда находяща се в гр. А. , бул. «Б.» , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 г.
до окончателното изплащане, както и сторените разноски в производството в
размер на 2397,29 лв.
Осъжда
«Х.» «ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление : гр. П., район Ц., ул. «К.П.В. « № 34, ет.8, ап.16 представлявано
от управителя К.А.Н. да заплати на «Л.Г.А. 1»ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление : гр. В., общ. С., ул. «П.
**представлявано от управителя С.М.Б. разноски в размер на 558 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.