О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2096 23.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1583 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №775 от 28.02.2020г. по
гр.д.№9271/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на И.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 318, адв. В.С.,
сумата от 1596,90 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд от 230,52 часа, за периода от 01.09.2016г. до 30.06.2019г.,
получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г.
до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и
сумата от 480 лв.- адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на БРС сумата от 63,88 лв.- държавна такса и 190 лв.-
възнаграждение за вещо лице.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 6.03.2020г., а на ОДМВР- на 10.03.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№12463/13.03.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото,
които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положения от
ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време
между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането
му е в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за необоснован и в
противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице разлика между
отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него. Неправилно съдът
приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служителите от МВР, както и че същата следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен
случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Въззивникът счита, че
не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация,
предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Страните били обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по приложението му. В закона липсвала препращаща норма, която да дава
основание за субсидиарно приложение на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове., включително НСОРЗ. Развити са съображения.
Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143 се получава извънреден труд не били съобразени с целта на коефициента- да
определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд
през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Като е приел
обратното, районният съд постановил незаконосъобразно решение. Въззивникът моли
решението на БРС да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази
възможност чрез пълномощника си- адв.С., на 10.06.2020г.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да
го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 3.08.2020г. от 10.20ч., за когато на страните са
изпратени призовки.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.