Определение по дело №1583/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2096
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100501583
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     2096                                                           23.07.2020 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЯРА КАМБУРОВА

         ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                     2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1583 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №775 от 28.02.2020г. по гр.д.№9271/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да заплати на И.Д.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 318, адв. В.С., сумата от 1596,90 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 230,52 часа, за периода от 01.09.2016г. до 30.06.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 480 лв.- адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 63,88 лв.- държавна такса и 190 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Решението е връчено на страните както следва: на ищеца- на 6.03.2020г., а на ОДМВР- на 10.03.2020г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№12463/13.03.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас чрез юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.

Изложени са фактите по делото, които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положения от ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането му е в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за необоснован и в противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него. Неправилно съдът приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите от МВР, както и че същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Въззивникът счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Страните били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В закона липсвала препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове., включително НСОРЗ. Развити са съображения. Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд не били съобразени с целта на коефициента- да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Като е приел обратното, районният съд постановил незаконосъобразно решение. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Не са ангажирани доказателства. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си- адв.С., на 10.06.2020г.   

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 3.08.2020г. от 10.20ч., за когато на страните са изпратени призовки.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                                       

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

                                                                                      

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  

                                                                                 2.