Решение по дело №54399/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20231110154399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1754
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110154399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано от ДРУЖЕСТВО срещу ДРУЖЕСТВО, като са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.05.2023 г.
по ч.гр.д. № 62064/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, а именно: сумата в размер на
240,84 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор № ********* за периода от 16.12.2020 г. до 15.03.2021 г.; сумата в размер на 340,00
лева, представляваща неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на
договор № ********* оборудване, ведно със законна лихва върху двете главници, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.11.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането; както и сумата в размер на 95,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 40,59 лева - мораторна
лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 20.02.2021 г. до 14.11.2022
г. и 54,91 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.03.2021 г. до
14.11.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент № ********* от 18.12.2017 г., като за всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения. С Приложение № 1
от 18.01.2018 г. за срок от две години е активиран пакет от услуги фиксиран интернет с
1
номер 101001009789, телевизия с номер 201001009788 и мобилна услуга Бизнес безкрай 30
на 3 броя SIM карти за номера ************, ***********, ************* с месечна такса
за пакета 62,90 лева без ДДС. Съгласно т. 6.1. от Приложението на абоната е предоставено за
временно ползване за срока на договора оборудване ТВ приемник, което последният се е
задължил да върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на
договора - т. 6.4. Уговорена е и неустоечна клауза за нарушаване на това задължение - т.
8.3.2. С Приложение № 1 от 29.01.2019 г. за срок от две години към договора е добавен пакет
от услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box с номер *********** и
моиблна услуга Бизнес Безкрай 30 на 3 броя SIM карти за номера ********** **********,
********** с месечна такса за пакета 58,90 лева без ДДС. Съгласно т. 6.1. от Приложението
на абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване Data Box
устройство, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и
изправност при прекратяване на договора - т. 6.3. Уговорена е и неустоечна клауза за
нарушаване на това задължение - т. 8.3.2. С друго Приложение № 1 от 29.01.2019 г. е
активирана и услуга фиксиран интернет с план А1 Пет 100 със стандартна месечна такса
33,99 лева и промоционална такса за срока на договора 25,49 лева. Съгласно т. 5.1. от
Приложението на абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора
оборудване рутер, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна
комплектност и изправност при прекратяване на договора - т. 5.4. Уговорена е и неустоечна
клауза за нарушаване на това задължение - т. 6.3.2. Твърди се, че абонатът е преустановил
плащанията и по договора, като са останали дължими задължения на обща стойност от
240,84 лева, формирана по следния начин по отделните фактури:
по фактура № ********* за период 20.01.2021 г. - 19.02.2021 г. - сумата от 136,55 лева;
по фактура № ********* за период 19.02.2021 г. - 21.03.2021 г. - сумата от 1,31 лева;
по фактура № ********* за период 22.03.2021 г. - 16.02.2021 г. - сумата от 102,98 лева.
Твърди, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор поради
неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на
основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между ДРУЖЕСТВО и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ДРУЖЕСТВО по
стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между
ДРУЖЕСТВО и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена
електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на ДРУЖЕСТВО, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила
повече от 124 дена.
Излага твърдения, че за срока на действие е било предоставено за ползване оборудване,
което след прекратяване на договора не е върнато на мобилния оператор, поради което
абонатът дължи неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на ДРУЖЕСТВО на обща
стойност 340,00 лева, формирана по следния начин по отделните сметки:
2
по сметка № ********* за период 08.02.2021 г. - 25.03.2021 г. - сумата от 100,00 лева;
по сметка № ********* за период 09.02.2021 г. - 26.03.2021 г. - сумата от 100,00 лева;
по сметка № ********* за период 22.02.2021 г. - 06.05.2021 г. - сумата от 140,00 лева.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, длъжникът дължи и обезщетение за
забава. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Срещу заповедта е било подадено възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорва заповедта по
основание и размер. Подаденото от длъжника възражения обуславя съществуването на
правото на иск на кредитора, който при оспорване на вземането може да предяви
претенцията си по исков ред. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014 по
тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС длъжникът има възможност да обоснове своите
твърдения и възражения срещу претендирането вземане в рамките на производството по
чл.414, ал.1 ГПК, като това действие ще има правните последици на отговор на исковата
молба по чл.131, ал.1 ГПК. Следователно не са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, арг. от чл. 238 ГПК.
Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото са предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да
бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 1) по иска с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 240,84 лева представляваща неплатени
месечни такси за използване на услуги по договор № ********* за периода от 16.12.2020 г.
до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното погасяване на дълга; 2) по иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 340,00 лева, представляваща неустойка за предоставено, но
невърнато след прекратяване на договор № ********* оборудване, ведно със законна лихва
върху двете главници, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 15.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 ГПК., 3) както и по иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,59 лева - мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 20.02.2021 г. до 14.11.2022 г., както и сумата от
54,91 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.03.2021 г. до
14.11.2022 г.
Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, 2) по което длъжникът
не е изпълнил точно своето насрещно задължение.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи в
3
условията на пълно и главно доказване 1) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги;
2) предоставяне на насрещната страна на уговорените в договора услуги, т.е. точно
изпълнение на поетите с договора насрещни задължения; 3) цената на доставените стоки и
услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, което
да обуслови несъществуването на твърдяното от ищеца притезание.
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване наличието на валидна клауза за неустойка в
сключения договор, както и възникването на обстоятелствата, обуславящи възникването на
претендираното притезание, а именно факта на предоставяне на индивидуално определено
движимо имущество(оборудване), методиката, по която се определя стойността на вещта,
релевантна за размера на претендираното обезщетение, както и възникването и
упражняването на потестативното право на разваляне на облигационната връзка.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1
вр. ал. 2 ЗЗД, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период са
съществували валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът срещу възнаграждение е предоставял на ответника телекомуникационни услуги по
договор № ********* и ID на клиент № ********* от 18.12.2017 г.
Установява се пълно и главно от събрания писмен доказателствен материал, че ищецът
е издал три броя фактури за неплатени месечни такси за предоставени услуги, а именно
фактура № ********* за период 20.01.2021 г. - 19.02.2021 г. за сумата от 136,55 лева; фактура
№ ********* за период 19.02.2021 г. - 21.03.2021 г. за сумата от 1,31 лева; фактура №
********* за период 22.03.2021 г. - 16.02.2021 г., за сумата от 102,98 лева, т.е. общо 240,84
лева. По делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че вземането е
погасено, поради което искът с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Облигационното правоотношение е прекратено едностранно от доставчика на услугата,
поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни
услуги на основание т. 54.12. от Общи условия. Съгласно т. 5.1. от Приложение № 1 от
29.01.2019 г. на абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора
оборудване рутер, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна
комплектност и изправност при прекратяване на договора - т. 5.4. Уговорена е и неустоечна
клауза за нарушаване на това задължение - т. 6.3.2. Съгласно т. 6.1. от Приложението на
абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване Data Box
устройство, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и
изправност при прекратяване на договора - т. 6.3. Уговорена е и неустоечна клауза за
4
нарушаване на това задължение - т. 8.3.2. Съгласно т. 6.1. от Приложение № 1/18.01.2018 г.
на абоната е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване ТВ
приемник, което последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и
изправност при прекратяване на договора - т. 6.4. Уговорена е и неустоечна клауза за
нарушаване на това задължение - т. 8.3.2.
Настоящият състав приема за установено, че ищецът е предоставил процесното
оборудване на ответника, който не го е върнал след като договорът е преустановил своето
действие на основание чл. 54.12. от Общи условия, т.е. искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен. Притезанието за неустойка е във фиксиран размер по ценоразпис на
ДРУЖЕСТВО на обща стойност 340,00 лева, формирана по следния начин по отделните
сметки: по сметка № ********* за период 08.02.2021 г. - 25.03.2021 г. - сумата от 100,00 лева;
по сметка № ********* за период 09.02.2021 г. - 26.03.2021 г. - сумата от 100,00 лева; по
сметка № ********* за период 22.02.2021 г. - 06.05.2021 г. - сумата от 140,00 лева.
Акцесорните притезания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците следва да бъдат
уважени, доколкото се установи наличието на непогасени и изискуеми задължения, както и
изпадането на длъжника в забава, което настъпва с изтичането на уговорения между
страните срок, чл. 84, ал. 1 ЗДД.
По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 75 лева за държавна такса пред
първоинстанционния съд.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 62064/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът има право на разноски в размер на 425 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 400 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че ДРУЖЕСТВО,
ЕИК **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 240,84 лева,
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №
********* за периода от 16.12.2020 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва от
15.11.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; по иска с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,59 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 20.02.2021 г. до 14.11.2022 г.; по иска с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 340,00 лева, представляваща неустойка за
5
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор № ********* оборудване, ведно
със законната лихва от 15.11.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 54,91 лева, представляваща мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 26.03.2021 г. до 14.11.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 75 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в исковото производство, както и сумата от 425 лева, представляваща сторените
съдебни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6