№ 20080
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110129230 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от К. В. М. срещу „Б. Е.“ АД по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент №
***/2004 г. за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет
FB407 по маршрута летище София – летище Брюксел, Белгия, на 27.06.2024 г., както и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,26 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.08.2024 г. до 06.01.2025 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет FB407 с направление летище
София – летище Брюксел, Белгия, планиран да излети на 27.06.2024 г. в 18:05 ч.
българско време с превозвач „Б. Е.“ АД. Твърди, че полетът е закъснял повече от 3
часа, като е излетял от София на 28.06.2024 г. в 00:39 ч. Сочи, че вследствие на
закъснението и с оглед разстоянието между София и Брюксел, което е над 1500 км., в
нейна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент /ЕС/ ***/2004г. в размер на 400 евро. Твърди, че ответникът е бил
поканен да заплати претендираната сума на 12.08.2024 г., но е отказал, поради което е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава на стойност 22,26 евро за периода от
12.08.2024 г. до 06.01.2025 г. Въз основа на изложеното иска да бъде прието за
установено, че ответникът й дължи посочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.
Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв. Поддържа,
че в случая са налице освобождаващи го от отговорност извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № ***/2004 г., а именно – влошени метрологични
1
условия, които са предизвикали ограничения в потока на въздушното движение и
липса на възможност въздушният превозвач да предприеме други мерки, за да избегне
закъснението. Излага твърдения, че закъснението на полет FB407 се дължи влошени
метеорологични условия на летището за пристигане, несъвместими с безопасното му
изпълнение, а именно гръмотевична буря над Брюксел и затваряне на перона, което е
довело до пропускане на първоначално предвидения слот. Същевременно излага
съображения, че по делото не е доказано, че ищцата се е явила навреме за регистрация
за полета, поради което за нея не е възникнало право на обезщетение вследствие
закъснението на полета.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание
чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № ***/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за
който ищецът има потвърдена резервация, че ищецът се е явил навреме за
регистрация, както и че полетът е закъснял над 3 часа. В тежест на ответника, при
доказване на горните факти, е да докаже, че закъснението се дължи на извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача, както и че е взел всички
необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети, респективно да
докаже плащане на претендираното обезщетение.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е над 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а
именно – 400 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата относно това, че страните са били обвързани от
договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет за с
направление летище София – летище Брюксел, Белгия, планиран да излети на
27.06.2024 г. в 18:05 ч. българско време с превозвач „Б. Е.“ АД, че полет FВ407 е
кацнал със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между София и Брюксел е
над 1500 км.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното обезщетение
при наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които той определя като
извънредни, засегнали възможността за извършване на полета по разписание, както и
че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на
2
полета. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен
да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Разпоредбата на чл. 5 от Регламент /ЕО/ ***/2004
предвижда субективното материално право на пътник да получи обезщетение за
отменя на полета, освен ако последната не се дължи на изрично посочени като
изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5.3 от Регламент /ЕО/
***/2004 предвижда право на превозвача да откаже изплащане на обезщетение, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от
Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността
на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така
изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си
„извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да
бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на
такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда
/четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. Следва да се посочи, че с решение
на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито член 5, параграф 3 от Регламент № ***/2004 ограничават признатата на
опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно
обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или
отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която
посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото
въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses,
C 74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко
последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно
обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява
и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos
Portugueses, C-74/19).
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
полета се дължи на извънредни обстоятелства, поради влошени метеорологични
условия в Брюксел – гръмотевична буря, затваряне на перона и предизвиканото от това
пропускане на слота.
За доказване на възражението си за наличие на извънредни обстоятелства
ответникът е ангажирал писмени доказателства – справка за наложени регулации и
слотове на летище, от които обаче не се установяват твърдените от ответника
обстоятелства. Според трайно установената съдебна практика, когато ангажираните от
страна в процеса доказателства не са достатъчни да установят твърдените факти,
съдът не дължи даване на указания на страната, че не сочи доказателства. Нормата на
чл. 146, ал. 2 ГПК се прилага в случаите, в които страната не е ангажирала никакви
доказателства за установяване на твърденията си, но не и когато представените такива
не са достатъчни.
Ето защо на база на така ангажираните по делото от ответника доказателства
съдът не може да приеме за доказано възражението му за извънреден характер на
изтъкнатите обстоятелства. Поначало метеорологични условия могат да имат характер
3
на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на
съответния полет. Съдът приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е
длъжен да забави или отмени полет поради лоши метеорологични условия, не може по
своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а отделно
от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на фактори от
природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността на
въздушния превозвач и в летищната дейност/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага, обаче, наличието
на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство,
засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се вземе
предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в която
със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени предходни
свързани полети преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на забава
поради въведени слотове заради лоши метеорологични условия по отношение на
предходните полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на
механичен сбор от забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при
изследване на въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните
обстоятелства /въведените слотове, свързани с влошените метеорологични условия/,
засегнали предходните полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи
единствено от факта, че полетите са свързани, но взема предвид и изискването към
превозвача да положи дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че
забавата на един или няколко от тях да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № ***/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за
България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно,
въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на
авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети
не само с притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е
прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване
на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният
превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да
предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква
запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая, както вече бе посочено, не може да се установи нито причината за
закъснението на полета, нито пряка причинно-следствена връзка между извънредно
обстоятелство и закъснението му. Ето защо съдът намира, че в случая забавата не
може да бъде оправдана с извънредните обстоятелства.
На следващо място, според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-
315/15 г, С-402/07 и С-432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните
обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа
за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. В т. 4 от
Решение от 04.05.2017г. по дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, пар. 3 от
Регламент № ***/2004, във връзка със съображения 14 от същия регламент, трябва да
4
се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при
пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се
избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният
предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на
последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория,
закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата
продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се
прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по
чл. 7.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач не
е доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета.
За неоснователно съдът намира и възражението на ответника за недължимост на
обезщетението, поради това, че ищцата не е доказала да се е явила на гишето за
регистрация навреме. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз
(Определение от 24.10.2019 г. по дело С - 756/18 на Съда на Европейския съюз) "чл. 3,
§ 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради
това, че в рамките на претенцията си за обезщетение не са доказали, че са се
представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че
тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, §
2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 обосновава извод, че ако пътникът разполага с
потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето
му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се
презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно
доказване, че пътникът не е бил превозен чрез съответния полет. Такова доказване не е
проведено по делото.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на претенцията за обезщетение за забава в тежест на ищеца
е да установи наличието на главен паричен дълг и изпадане на ответника в забава,
която в случая е обусловена от покана.
Ищецът не представя по делото писмена покана, от която да се установи датата
на изпадане на ответника в забава, поради което акцесорният иск подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат поначало и двете страни, като
такива претендира ищецът. С оглед изхода на спора и доказаните като извършени
разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 402,97 лева разноски за исковото производство и 402,59 лева
разноски за заповедното производство. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
ответника съдът намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско
възнаграждение съответства на размера, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., че „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София дължи на К. В. М., ЕГН **********, сумата
400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB407 по маршрута
летище София – летище Брюксел, Белгия, на 27.06.2024 г., за ко ято сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на
СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. М., ЕГН ********** срещу Б. Е.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,26 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2024 г. до 06.01.2025 г.,
като неоснователен, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара София да заплати на К. В. М.,
ЕГН ********** сумата от 402,97 лева разноски за исковото производство и 402,59
лева разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6