№ 786
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500067 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 42067/30.06.2020г., депозирана от П. К. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Спиридон", бл.56а, вх. А, ет.З, ап.1,
действаща чрез пълномощника си адв. Д.Д. от АК-Варна, срещу Решение №
2193/08.06.2020г., постановено по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, в частта относно
квотите, при които Варненският районен съд е допуснал съдебна делба на новообразуван
поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица,
община Варна, целият с площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № 30497.502.163 по КККР на
землище с. Звездица, с искане за неговата отмяна в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, и постановяване на ново решение, с което гореописаният недвижим
имот да бъде допуснат до делба между съделителите при следните квоти: 40/48 ид. части за
П.В.; 2/48 ид.ч. за Й.Г.; 2/48 ид. части за С.В.; 2/48 ид.части за И.И.; 1/48 ид. част за Д. С. и
1/48 ид. част за Г. Д. С..
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот не е придобит в режим
на СИО от Д. В. и въззивницата П.В., а е бил възстановен след неговата смърт в полза на
наследниците му. В тази връзка се сочи, че доколкото заплащането на земята и издаването
на нотариалния акт за собственост е станало през време на брака между Д. В. и П.В., то
1
следва де се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО от съпрузите, като след смъртта
на Д. В. съществувалата СИО е била прекратена, с оглед на което въззивницата е станала
едноличен собственик на 1/2 ид. част от имота, а останалата 1/2 ид. част от същия се
наследява от наследниците по закон на Д. В. при условията на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Г. И., ЕГН
**********, чрез адв. К.Т. от ВАК, в който се застъпва становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага се, че процедурата по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда сложен
фактически състав, завършващ с издаване на заповед от кмета на общината с
индивидуализиране на границите на имота, въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, като именно този административен акт е титул за собственост.
Доколкото такава заповед е издадена след смъртта на Д. В., т.е. след като брачната връзка
между него и въззивницата е била прекратена на основание чл. 44, т.1 от СК, се твърди, че
П.В. не е станала собственик на 1/2 ид. част от процесния имот на основание прекратена
СИО. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата, в случай че
същото надвишава минималното такова съобразно изискванията на Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отговор на въззивната жалба с идентично съдържание е депозиран в срок и от Й. П. Г., ЕГН
**********, чрез процесуалния ѝ представител адв. Д.Д. от АК – Варна.
В срок е постъпил писмен отговор също от Д. Д. С. с ЕГН ********** и Г. Д. С. с ЕГН
**********, чрез настойника си Д. Д. С., действащи чрез пълномощника си адв. Б.З. от АК –
Шумен, в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззиваемият С. Г. В. с ЕГН **********, редовно уведомен по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК,
не е депозирал отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата П.В., редовно призована чрез адв.
Д.Д., не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си е депозирала молба вх. №
6329/05.04.2021г. със становище по хода на делото и по същество на правния спор.
Поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ.
Въззиваемата И.И. се представлява се от адв. М.М., който оспорва въззивната жалба и
поддържа депозирания по нея отговор. Изрично оспорва, че нотариален акт № 9 от 1999г., с
който въззивницата твърди, че Д. Г. В. е признат за собственик на основание пар. 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот, е вписан в Агенция по вписванията и такъв акт
изобщо съществува. С оглед на последното твърди, че по делото не е доказан фактическият
състав на придобиването по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба и присъждане на разноски, за които представя списък.
2
Въззиваемата Й.Г. се представлява се от адв. Д.Д., който оспорва въззивната жалба,
поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Счита, че собствеността върху процесния имот следва да се приеме като съществуваща
такава въз основа на издадената Заповед № 0405/05.02.2019г., издадена от Кмета на Община
Варна по реда на пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззиваемите С.В., Д.С. и Г.С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
За да се произнесе по спора, Варненският Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 17852/2019г. на ВРС, XII състав, е образувано по предявен от И.
Г. И., срещу П. К. В., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д. С., Г. Д. С., иск с правно основание чл. 34 от ЗС
за делба на съсобствени между страните недвижими имоти, както следва:
– Недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3515.775.1.3 (подробно индивидуализиран в исковата молба), с адрес на имота в гр.
Варна, р-н „Младост", П.К. 9000, ул."Отец Спиридон, бл.56а, вх."А", ет.1, ап.3, ведно с
прилежащата ИЗБА 11 - 8.70 кв.м., заедно с 6.3615% идеални части от общите части на
сградата;
– Недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
10135.3515.775.1.23 (подробно индивидуализиран в исковата молба), с адрес: град Варна,
район Младост, П.К. 9000, р-н „Младост", ул."Отец Спиридон", бл. № 56, вх.А,ет.0, гараж №
6, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, ведно с 1.2362 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място на блок №
56, вх. А;
– Новообразуван поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землище с.
Звездица, общ. Варна, попадащ в обхвата на околовръстния полигон на селищното
образувание с местно значение по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (идентичен с ПИ ид. №
30497.502.163 по КККР на землище с. Звездица), с площ 600 кв.м, с начин на трайно
ползване: лозови насаждения (нетерасирани), трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при граници на целия имот: имоти № 161,160,162,250,165 и 9513 - улица,
който имот е подробно описан в Заповед № 0405/05.02.2019г. на кмета на Община Варна.
Ищцата твърди, че заедно с ответниците е наследник по закон на покойния Д. Г. В., ЕГН
**********, починал на 02.01.2018г., както и че последният е бил собственик на
гореописаните недвижими имоти. Навежда твърдения относно придобивното основание за
всеки един от имотите, предмет на иска, като по отношение на новообразуван поземлен
имот №163, кад. район 502 по ПНИ на м."ОРЕХЧЕТО", заявява, че е възстановен на
наследниците на Д. Г. В., а именно: П. К. В., И. Г. И., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д. С., Г. Д. С. на
основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила План на
новообразуваните имоти на м."Орехчето", землище с.Звездица, община Варна. Процедурата
3
по възстановяване била завършена, като е извършен въвод във владение на новообразувани
имоти местност „ОРЕХЧЕТО", землище: с.Звездица, код по ЕКАТТЕ 30497 с Протокол №2-
О/02.07.2019г.
Ответниците П. К. В., Й. П. Г., Д. Д. С. и Г. Д. С. са изразили становище за допустимост и
основателност на предявения иск. Не оспорват наличието на съсобственост между страните
по отношение на процесните недвижими имоти, възникнала на посочените в исковата молба
придобивни основания, като молят да бъде допусната делба на имотите при посочените от
ищцата квоти.
Ответникът С.В. не е депозирал писмен отговор.
Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решение в частта,
относно квотите, при които е допуснат до делба новообразуван поземлен имот № 163, кад.
район 502 по ПНИ на м. „Орехчето", землището на с. Звездица, община Варна, целият с
площ от 600 кв.м., идентичен с ПИ ид. № 30497.502.163 по КККР на землище с. Звездица.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Атакуваното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена
форма, поради което същото е валидно. Решението е постановено при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в
обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма. Такова, според настоящия съдебен състав, не се
установява.
Оплакванията във въззивната жалба съставляват оспорване на извода на районния съд, че
4
процесният новообразуван поземлен имот не е бил СИО приживе на наследодателя и
неговата съпруга – въззивницата П.В., съответно определянето на квотите в съсобствеността
по отношение на този имот между съделителите съобразно този извод.
Настоящият съдебен състав намира така релевираните оплаквания за основателни.
Между страните липсва спор, че процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, че същият е бил предоставен за ползване на общия им наследодател Д. Г. В. с акт на
държавен орган по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че през 1994г. В. е упражнил правото
си на изкупуване на имота, като е заплатил определената в оценителен протокол от 1993г.
стойност на ползваната земя. В подкрепа на горното са и приетите като писмени
доказателства заверени за вярност копия от Удостоверение № 36/05.11.1986г., издадено от
АПК – Аврен и Вносна бележка от 28.09.1994г.
От приложеното по делото заверено за вярност копие от Заповед № 0405/05.02.2019г. на
кмета на Община Варна се установява, че с цитираната заповед, на основание § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено наследниците на Д. Г. В.: П. К. В., И. Г. И., С. Г. В., Й. П. Г., Д. Д.
С. и Г. Д. С. (съделителите в настоящото производство) да придобият правото на
собственост върху процесния недвижим имот при условията на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Спорът в настоящият случай се отнася до момента, в който е завършила трансформацията на
предоставеното на общия наследодател на страните право на ползване върху имота в право
на собственост върху същия (дали това е станало по време на брака му с въззивницата П.В.
или след неговата смърт), доколкото този момент е от обуславящо значение за правата на
съделителите в съсобствеността, съответно за квотите, при които имотът следва да се
допусне до делба.
В тази връзка съдът намира, че от съществено значение е моментът, в който, видно от
представената по делото вносна бележка, Д. Г. В. е упражнил правото си на изкупуване на
предоставената му за ползване земя, заплащайки стойността – 28.09.1994г. С оглед
действащата към този момент редакция на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността
преминава с факта на плащането на стойността на земята. Разпоредбата на § 4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, предвиждаща, че възстановяването, съответно придобиването на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината,
която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс, е приета с изменението на
закона с ДВ бр. 98 от 1997г. и като материалноправна норма има действие единствено
занапред, освен ако изрично не е придадено обратно такова, какъвто не е настоящият
случай. Последното означава, че към момента на заплащане на стойността на процесния
предоставен за ползване имот (1994г.) не е било налице изискване за издаване на заповед от
кмета на общината, съответно фактическият състав на трансформирането на правото на
ползване в право на собственост завършва със самия факт на заплащане на стойността на
земята. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 259 от
9.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 786/2010г., I г. о., ГК, Решение № 828 от 20.12.2010г. на ВКС
5
по гр. д. № 1477/2010г., IV г. о., ГК и др.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че общият наследодател на
страните Д. Г. В. е придобил собствеността върху процесния поземлен имот на 28.09.1994г.
с извършеното плащане на стойността на земята. Доколкото към посочената дата Д. Г. В. е
бил в брак с въззивницата П. К. В. – обстоятелство, по което няма спор между страните, а и
се установява от приложеното на л.38 от първоинстанционното дело заверено за вярност
копие от Удостоверение рег. № АУ109552ВН/08.11.2019г. от Община Варна, Дирекция
„Информационно и административно обслужване“, и предвид това, че се касае за възмездно
придобиване, то следва да се приеме, че процесният имот е придобит от Д. В. и П.В. в
режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на първия при равни
дялове, съгласно чл. 28 от СК, приложим към настоящия случай на осн. § 4, ал.1 от СК от
2009г.
Доколкото, по гореизложените съображения, собствеността върху процесния поземлен имот
е била придобита от Д. Г. В. (съответно и от съпругата му) още със заплащането на
стойността на земята през 1994г., то съдът приема, че в конкретния случай издадената от
кмета на Община Варна Заповед № 0405/05.02.2019г. няма конститутивно действие по
отношение правото на собственост върху процесния имот.
Възраженията за недоказаност на фактическия състав на придобиването по реда на пар. 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, не следва да бъдат разглеждани от настоящия съдебен състав. При липса
на спор и наличие на доказателства по делото за заплащане на стойността на имота от
ползвателя през 1994г., с осъществяването на който елемент фактическият състав на
трансформацията на правото на ползване в право на собственост е завършен, останалите
обстоятелства, касаещи надлежно предоставеното в полза на Д. Г. В. право на ползване,
респективно надлежно възникналото за него право на изкупуване на земята, са неотносими
към настоящото делбено производство, поради което не са обект на изследване в него.
Подобни възражения могат за бъдат релевирани в производство по спор за собственост
между лице, на което е предоставено право на ползване върху земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
легитимиращо се като собственик на земята, вследствие на трансформация на правото му на
ползване в право на собственост по реда на пар. 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (съответно
неговите наследници) и трето лице, заявяващо самостоятелни права върху имота –
реституиран собственик (респ. неговите наследници), какъвто не е настоящият случай. Не на
последно място, по същество тези възражения са насочени срещу придобивното основание
на общия наследодател на съделителите, от което те самите черпят права.
Единствено що се отнася до оспорването от въззиваемите на съществуването на констативен
нотариален акт № 9 от 1999г., с който въззивницата твърди, че Д. Г. В. е признат за
собственик на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния недвижим имот и
направените в тази връзка твърдения за незавършен фактически състав на придобиването по
пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че снабдяването с такъв не е елемент от
6
фактическия състав на придобиването на право на собственост, с оглед на което
съществуването му е ирелевантно. Издаването на констативен нотариален акт не привнася
нищо ново във вещноправното положение. Такъв нотариален акт не създава нови вещни
права, а само удостоверява вече съществуващи в патримониума на молителя вещни права на
посочено от него придобивно основание (в настоящия случай трансформация на право на
ползване в право на собственост по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ) и в този смисъл има
единствено легитимационно действие.
С оглед на всичко изложено и доколкото при прекратяването на СИО със смъртта на Д. В.,
преживялата му съпруга П.В. е придобила в лична собственост 1/2 ид. част от имота, то
останалата 1/2 ид. част от него се наследява от наследниците му по закон, в конкретния
случай при условията на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от ЗН. Предвид обстоятелството, че към момента
на откриване на наследството въззивницата е била в брак с В. повече от десет години, то
квотата в съсобствеността възлиза общо на 40/48 (5/6) ид.ч. (лична собственост и
наследствено правоприемство). Останалите 8/48 (1/6) ид.ч. от процесния имот се разпределя
между останалите наследници, както следва: 2/48 (1/24) ид.ч. за Й. П. Г. (по право на
заместване, в качеството на низходящ на починалата В. Г. П. – сестра на наследодателя);
2/48 (1/24) ид.ч. за С. Г. В. (в качеството му на брат на наследодателя); 2/48 (1/24) ид.ч. за И.
Г. И. (в качеството й на сестра на наследодателя); 1/48 ид.ч. за Д. Д. С. (по право на
заместване, в качеството на низходящ на починалата П. Г. В. – сестра на наследодателя) и
1/48 ид.ч. за Г. Д. С. (по право на заместване, в качеството на низходящ на починалата П.
Г. В. – сестра на наследодателя). Процесният новообразуван поземлен имот следва да се
допусне до делба при тези квоти.
Предвид горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
относно квотите, при които следва да се допусне до делба процесният новообразуван
поземлен имот, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната част, като
процесният имот бъде допуснат до делба при посочените по-горе квоти.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2193/08.06.2020г., постановено по гр.д. № 17852/2019г. на
ВРС, XII състав, в частта относно квотите, при които между съделителите П. К. В. с ЕГН
**********, Й. П. Г. с ЕГН **********, С. Г. В. с ЕГН **********, И. Г. И. с ЕГН
**********, Д. Д. С. с ЕГН ********** и Г. Д. С. с ЕГН **********, е допусната съдебна
делба на новообразуван поземлен имот № 163, кад. район 502 по ПНИ на м. „Орехчето",
землище с. Звездица, общ. Варна, попадащ в обхвата на околовръстния полигон на
селищното образувание с местно значение по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (идентичен с ПИ ид.
№ 30497.502.163 по КККР на землище с. Звездица), с площ 600 кв.м, с начин на трайно
ползване: лозови насаждения (нетерасирани), трайно предназначение на територията –
7
урбанизирана, при граници на целия имот: имоти № 161,160,162,250,165 и 9513 - улица,
който имот е подробно описан в Заповед № 0405/05.02.2019г. на кмета на Община Варна
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЕЛБАТА на гореописания новообразуван поземлен имот ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
между съделителите при следните квоти: 40/48 (5/6) ид.ч. за П. К. В.; 2/48 (1/24) ид.ч. за Й.
П. Г.; 2/48 (1/24) ид.ч. за С. Г. В.; 2/48 (1/24) ид.ч. за И. Г. И.; 1/48 ид.ч. за Д. Д. С. и 1/48
ид.ч. за Г. Д. С..
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8