№ 193
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. №
19931/26.09.2022 г. на процесуалния представител на Гаранционен фонд за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 1145/17.08.2022 г., постановено по
настоящото дело – в частта, в която въззивният съд е пропуснал да обективира формираната
в мотивите на съдебния акт воля за неоснователност на предявения регресен иск над
присъдената сума от 12315,61 лв. до претендирания размер от 77312,73 лв.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както
и в случаите на очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава,
когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия
в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище
или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка
спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е
направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на
диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези
правни изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на
съда.
Препис от тази молба е бил надлежно връчен на ответника, но в дадения от съда срок
1
той не е подал писмен отговор.
В мотивите на Решение № 1145/17.08.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът
е приел, че предявеният регресен иск е основателен до сумата от 12315,61 лв., като той
трябва да бъде уважен до този размер, поради което в останалата отхвърлителна част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Но САС е пропуснал в диспозитива да
изрази формираната в мотивите на съдебния акт правосъдна воля.
Достигайки до тези правни изводи, настоящата съдебна инстанция счита, че е налице
несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно
обективиране. Допуснатата очевидна фактическа грешка по смисъла на ГПК следва да бъде
поправена.
Установи се, че учредената по делото от Гаранционен фонд на адв. Р. И. от БлАК
представителна власт е ограничена с прекратителен срок – до 31.12.2022 г., поради което
трябва да се даде възможност на този адвокат да представи доказателства за надлежно
учредена представителна власт за подаване на отговор на касационната жалба (след
прекратяване на неговите пълномощия).
Воден от гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
1145/17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 2818/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 с-в, като
след диспозитива: „ОСЪЖДА Р. В. О., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***,
ет. **, ап. ** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ **********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 по иска с правно основание
чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от
12315,61 лв., представляваща възстановеното от Гаранционния фонд на НББАЗ
компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди, който е възстановил на
Националното бюра на Република Италия заплатеното компенсаторно обезщетение на
пострадалия собственик на т. а. „Мицубиши”, с рег. № ******* от виновното противоправно
поведение на Р. В. О., чиято деликтна отговорност не е била обезпечена към момента на
настъпване на непозволеното увреждане – 24.11.2012 г., чрез договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (по преписка, наречена „щета
120008/07.01.2014 г. – за сумата от 28706,91 лв.”), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 21.01.2019 г., до окончателното й заплащане“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част, в която предявеният от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД срещу Р. В. О. иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), във вр. с чл. 288, ал.
12 КЗ (отм.) и чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 12315,61 лв. до пълния му
предявен размер от 77312,73 лв.“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
2
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Р. И. от БлАК в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото Решение да представи доказателства за надлежно учредена
представителна власт за подаване на отговор на касационната жалба (след прекратяване на
нейните пълномощия по делото на 31.12.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3