РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. ХАСКОВО, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500580 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258
– 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Р. А. А. е останала
недоволна от Решение № 235 от 03.04.2025 год., постановено по гр.д. № 3029 /
2024 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са отхвърлени
предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА
ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – ОБЕДИНЕНИ УЧЕНИЧЕСКИ
ОБЩЕЖИТИЯ – гр.*** – оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Р. А. А.
против Център за подкрепа за личностно развитие – Обединени ученически
общежития /ЦПЛР – ОУО/, с искане за отмяна на Заповед № 44 от 09.10.2024
год. на директора на ЦПЛР – ОУО, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ
1
и чл.329 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р. А., за
възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност *** и за
присъждане на сума в размер на 17 198.94 лева – обезщетение по чл.225 от КТ
- за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно
от 10.10.2024 год. до 10.04.2025 год.
Изложените в исковата молба доводи за
незаконосъобразност на уволнението, ищцата е обосновала с твърдения за
това, че: 1. От страна на работодателя не бил извършен реален подбор, поради
допуснати нарушения на императивните изисквания и критерии, предвидени в
КТ и без необходимо атестиране, оспорвайки компетентността на комисията,
извършила подбора; 2. От страна на работодателя не било изискано и
съответно не било дадено предварително съгласие за уволнението й от страна
на синдикалната организация, в която членувала; 3. Уволнителната заповед не
била мотивирана.
Безспорно по делото е установено, че със
Заповед № 44 от 09.10.2024 год. на директора на ЦПЛР – ОУО ***, издадена
на основание чл.328, ал.1, т.2 и чл.329 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, заемала длъжността *** – поради съкращаване на
щата, считано от 10.10.2024 год. Като причина за прекратяване на трудовия
договор в заповедта е посочено – „намаляване броя на учениците, приети в
ЦПЛР – ОУО – гр.*** за учебната 2024 г./2025 г.“.
Като безспорно съдът приема и това, че по
щатно разписание в сила от 16.09.2024 год., общата численост на персонала е
била 32 щатни бройки, от които 15 бр. – педагогически персонал, в това число
11 бр. за длъжността „старши възпитател“ и 2 бр. за длъжността „възпитател“,
и 17 бр. – непедагогически персонал.
Със заповед № 42 от 07.10.2024 год. на
директора на ОУО е утвърдено щатно разписание в сила от 10.10.2024 год., с
обща численост на персонала от 30 щатни бройки, от които 14 бр. за
педагогически персонал, в това число 10 бр. за длъжността „старши
възпитател“ и 2 бр. за длъжността „възпитател“, и 16 бр. за непедагогически
персонал.
Съпоставката на двете щатни разписания
обосновава извод за реално съкращение на една от бройките за длъжността
***, каквато длъжност е заемала ищцата, поради което заявеното от нея
становище за несъответствие между посоченото в уволнителната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – поради
съкращаване на щата и причината за уволнението – намаляване на броя на
учениците, не сочи на извод на незаконосъобразност за заповедта, предвид
безспорно установените по делото данни за това, че реалното съкращаване на
една от бройките за длъжността *** е обусловено именно от намаляване на
броя на учениците за учебната 2024 /2025 год., данни в каквато насока съдът
цени от приетите като писмени доказателства докладна записка с вх.№ 36 от
02.10.2024 год.; протокол № 2 от 02.10.2024 год. и заповед № 37 от 02.10.2024
год.
2
Изложените по-горе обстоятелства обосновават
извод за нА.чие на елементите от фактическия състав на основанието по ч.328,
ал.1, т.2 от КТ – прекратяване на трудовия договор поради съкращение на
щата.
Като безспорно съдът приема и това, че ищцата
е била член на синдикалната организация на СБУ при ЦПЛР – ОУО – гр.***,
видно от приетата като писмено доказателство служебна бележка от
20.10.2024 год. Безспорно е и това, че от страна на СБУ към ЦПЛР – ОУО –
гр.*** е дадено съгласие да се прекрати трудовия договор с ищцата, видно от
приетия като писмено доказателство, протокол от 08.10.2024 год., с което
съдът приема, че е спазено изискването, предвидено в чл.333, ал.4 от КТ –
обстоятелство, обосноваващо извод за неоснователност на въведените в
исковата молба твърдения в противна насока.
По отношение на заявеното оспорване
законосъобразността на уволнителната заповед, обосновано с твърдения за
това, че от страна на работодателя не бил извършен реален подбор; че били
допуснати нарушения на императивните изисквания и критерии, предвидени в
КТ; че не било извършено необходимото атестиране, оспорвайки
компетентността на комисията, извършила подбора, съдът констатира
следното:
Когато с исковата молба е въведен довод за
неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да
установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията.
Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията като частен
свидетелстващ документ установява, че съдържащите се в него изявления са
направени от подписА.те го лица, но няма доказателствена сила за
истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза
работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите,
обусловили тази преценка, което съдът намира за успешно проведено, по
следните съображения:
Трайно и последователно съдебната практика
приема, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ – кой от
работниците и служителите има по-висока квА.фикация и работи по-добре
подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 от
КТ за действително притежаваните от работниците и служителите
квА.фикации и ниво на изпълнение на възложената работа, че ищецът е
длъжен да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване, че съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба, че когато извършената от комисията по
подбор преценка е обективирана в писмен документ, то той представлява
писмено доказателство за извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ. По делото
3
ищцата не се е домогвала да докаже, че протоколът за подбор е неавтентичен.
Спорният въпрос е в това дА. отразените в него констатации отговарят на
действителното положение. Поради изложеното предвидените в чл.193, ал.1
от КТ срокове и правила не важат при оспорване на съдържанието на
протокола за подбор, при което работодателят следва да установи, че подборът
е извършен законосъобразно с всички допустими доказателствени средства.
В разглеждания казус съдът приема за
установено, че извършения от работодателя подбор е осъществен съобразно
изискванията за законност, предвидени в чл.329, ал.1 от КТ, по следните
съображения:
Безспорно в тази насока се установи, че със
Заповед № 38 от 02.10.2024 год. на директора на ЦПЛР – ОУО – гр.*** е
назначена комисия със задача да извърши подбор и класиране по следните
критерии: 1. КвА.фикация, включваща степен на образование; професионална
квА.фикационна степен; длъжности, според чл.124/2, Постановление № 254
МС от 26.09.2009 год. за кариерното развитие, за които показатели е
предвиден общ максимален брой точки – 19; 2. Ниво извършена работа,
включващо даване на консултации по учебната програма; подпомагане
процеса на самоподготовка; организация с децата по тематични събрания,
състезания, беседи и др.; спазване на етичен кодекс, за които показатели е
предвиден общ максимален брой точки – 19; и 3. Нарушения по КТ –
наказание „забележка“ и наказание „предупреждение за уволнение“, за които
се отнемат 5 и съответно – 10 точки.
Безспорно е и това, че всеки един от членовете
на комисията – М.П. – заместник директор по АСД, М.Ц. – главен
счетоводител и К.И. – кариерен консултант, са извършили самостоятелно
оценяване по посочените в заповедта критерии, обективирано в изготвена от
тях „оценъчна карта за подбор на възпитателите в ЦПЛР – ОУО – ***“, приети
като писмени доказателства, резултатите от които са обобщени в „осреднена
оценъчна карта..“, видно от която е, че ищцата е получила най-нисък брой
точки – 24.01, в резултат и на това, че е оценена с най-нисък брой точки по
показателя – спазване на етичния кодекс – 2.67, при максимален брой точки –
10.
В подкрепа на констатациите, отразени в
протокол № 1 от 04.10.2024 год., приет като писмено доказателство са и
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
П., И. и Ц., определени като председател и съответно членове на назначената
от работодателя, комисия за извършване на подбор, от които се установява, че
мотивите им при определяне на най-нисък брой точки по критерия – спазване
на етичен кодекс се свеждат до нА.чието на конфликтни ситуации, създадени
от ищцата – скандА., разправии и обиди пред деца и родители, насочени към
директора. Свидетелката И. споделя, че ищцата не желаела да контактува с
някой от колегите си. В задължение на свидетелката, на която било възложено
поддържането на техниката в двете общежития, било възложено и това да
следи дА. възпитателите попълват електронния дневник. По време на приема
на документи в електронната система при кандидатстване след 7 – ми клас се
4
разиграла „сага“ между директора и ищцата, свързана с констатация на
свидетелката, че ищцата е пропуснала да попълни електронния дневник. При
предаване на смяната от един възпитател на друг трябвало да се попълва
книга, в която се отразяват допуснати нарушения – ако някой ученик направи
нещо или има някакъв проблем, възникнал при дежурството, като в
задължение на възпитателите бил и да отразяват направените от тях
констатации при проверка на учениците в общежитието. Ищцата
пренебрегвала тези си задължения, като отказвала контакт с някои от колегите
си и не предавала дежурството, съгласно изискванията, посочени по-горе. От
показанията на свидетеля П. се установява, че имало „драстичен случай“, при
който бил зашеметен от държанието на ищцата. Поводът бил проверка,
възложена от директора за това попълва ли се електронния дневник и как от
страна на възпитателите. Първоначално, след като получила протокола,
установяващ констатирани от нея нарушения при попълване на електронния
дневник, ищцата посетила свидетеля в кабинета му, проявявайки арогантност.
Непосредствено след това възникнал скандал между ищцата и директора, в
присъствието на ученици и на родители в двора на общежитието. Свидетелят
определя поведението на ищцата като непристойно. Случилото се датирало от
м.юни 2024 год. Имало и други причини поради които свидетелят определил
по-ниска оценка на ищцата, свеждащи се до това, че редовно ходила при него
и при директора да се оплаква от колегите си – „че този направил това, онзи
направил онова, все беше недоволна от нещо“. Ищцата била съветвана да
подаде писмена жалба, в която да опише твърдените от нея нарушения,
допуснати от колегите, но това не било сторено. До знанието на свидетеля
достигнало, че по време на ремонт на общежитията, ищцата е агитирала
децата да напускат и да отиват другаде. Оценките, отразени в картите за
определяне на допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ на
педагогическите специА.сти били еднакви за всички, доколкото там влияели
синдикалните лидери, което означавало всички да получат едни и същи пари,
за да не се карат помежду си. На въпрос на пълномощника на ищцата относно
комуникацията й с учениците, настанени в общежитията, свидетелят отговаря,
че не е могъл да разбере какво си говорят помежду си, поради това, че не
говорили на български език, а на турски. Основно комуникацията с учениците
се извършвала в заведение на майката на ищцата, намиращо се в района на
общежитията. От показанията на свидетелката Ц. се установява, че през месец
юни 2024 год. станала свидетел на много „грозни думи“, казани от ищцата по
адрес на директора, уронващи неговия авторитет. Описва скандала като много
грозен, продължил 10 – 15 минути, с крещене и използване на нецензурни
думи, в присъствието на деца и на родители. Имало случаи, когато ищцата се
оплаквала на свидетелката от свои колеги, които последната възприемала като
такива с цел създаване на интриги. Свидетелката станала очевидец на
настройване от страна на ищцата на родители да не записват децата си в
общежитие по повод предстоящо саниране на едно от двете такива. В 95 % от
случаите виждала контактите между децата и учениците да се извършва в
заведението й, намиращо се между двата блока на общежитията.
Съвкупният анА.з на събраните по делото
5
писмени и гласни доказателства, обосновава извод за това, че поставянето на
най-ниска оценка на ищцата относно критерия - спазване на етичния кодекс, в
резултат на което се е стигнало до определянето на най-ниска крайна оценка
при извършения подбор, е в резултат на обективни данни, установени от
показанията на свидетелите, посочени от ответника, свеждащи се до липса на
умения на ищцата за работа в екип, създавани от нея затруднения при
предаване на дежурството, свеждащи в нежелание да осъществява контакт с
част от колегите си, в уронване престижа на директора в присъствието на
ученици и родители, опити за създаване на интриги в колектива, които съдът
намира, че са несъвместими с естеството на заеманата от ищцата преди
уволнението длъжност ***, а от тук и извода, че определената от комисията
оценка за ниво на изпълнение на работата на ищцата, при оценяването по
който критерий е включен и този за спазване на етичния кодекс, отговаря на
действителното положение, което прави издадената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение законосъобразна.
В подкрепа този извод, съдът отчита и това, че
посочените от ищцата и събрани по делото гласни доказателства не
опровергават установените чрез показанията на свидетелите, посочени от
ответника, фактически обстоятелства относно определената от комисията най
– ниска оценка по критерия ниво на изпълнение на работа, при определянето
на която е включено и спазване на етичните норми за поведение между колеги
и ръководство, доколкото от показанията на посочените от ищцата свидетели
К. и Ф. - ученици, обитавА. общежитията във времевия период, за който са
оценявани лицата, заемащи длъжността *** и ***, се установяват данни за
отношенията между тях като ученици, обитаващи общежитията и ищцата като
възпитател, по които критерии комисията е определила на ищцата оценки в
размер над средния – от 0 до 3 точки, съгласно т.II, т.1, 2 и 3, а именно – 1.79.
В тази връзка съдът отчита и това, че ищцата макар и да е вземала участие в
мероприятията, не е участвала в организацията им, данни в каквато насока
съдът цени от показанията на свидетелите, посочени от ответника, участвА. в
извършването на подбора.
Като неоснователно съдът намира и
твърдението на ищцата за фиктивност на подбора, обосновано с твърдения за
това, че при атестирането, извършено по повод определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение /ДТВ/, всички възпитатели са били
оценени с равен брой точки, включително и по критерия - спазване на етичния
кодекс. В тази насока съдът цени показанията на свидетеля П., от които се
установява, че анкетирането при определянето на ДТВ, е напълно формален
акт, подчинен изцяло на решението на синдикалните лидери, така, че хората
да получат едни и същи пари, за да не се карат помежду си.
Като неоснователно съдът намира и
твърдението на ищцата за фиктивност и на извършеното съкращаване на
щата, позовавайки се на установените от показанията на посочените от нея
свидетели обстоятелства за това, че след съкращението й са били назначени
други лица на длъжност, идентична с нейната. За установяване на това
обстоятелство е поискала събиране на писмени доказателства при разглеждане
6
на делото пред първонистанционния съд, което е оставено без уважение.
Доколкото доказателственото искане е било направено в същото съдебно
заседание, в което са събрани гласните доказателства, чрез разпита на
посочените от нея свидетели, при разглеждане на делото пред въззивния съд,
искането е преценено като основателно, съгласно нормата на чл.147 от ГПК,
поради което за изясняване на същото съдът назначи съдебна експертиза, от
представеното по която заключение се установи, че на 07.02.2025 год. Й.Д.П.
/с висше образование – магистър по математика и информатика/ била
назначена като *** по чл.63, ал.1, т.3 от КТ - за заместване на *** С.Н. П.,
която била в болнични. Това била единственото назначение след 10.10.2024
год., което е на сходна или еднаква длъжност с изпълняваната от въззивницата,
като трудовият договор с П. бил прекратен на 02.04.2025 год. – с връщане на
титуляра, като към датата на документалната проверка, извършена от вещото
лице, това лице не работило в Центъра. Ценейки заключението като
обективно дадено и неоспорено от въззивницата, съдът намира за
неоснователно заявеното от нея твърдение за фиктивност на съкращаването и
за допусната от страна на работодателя злоупотреба с права.
Като неоснователно съдът преценя и
становището на ищцата, че неправилно при извършването на подбора, от
страна на работодателя не били отчетени притежаваните от нея награди /
грамоти за работа с ученици, изхождайки от обстоятелството, че в
приложените от работодателя критерии на членовете на комисията, извършила
подбора не са били вменени в задължение да оценяват възпитателите за това
кой и колко грамоти и награди е получил. От друга страна, следва да се посочи
и това, че описаните в заключението на вещото лице грамоти и награди, са
издадени в периода 2011 год. – 2014 год., т.е след повече от десет години от
извършването на подбора.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за неоснователност на исковете, предявени на основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ и отхвърляйки същите, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения
следва да бъде потвърдено.
По отношение на подадената от Р. А. А., частна
жалба против Определение № 1264 от 03.06.2025 год., постановено по гр.д.№
2029 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, съдът констатира
следното:
С обжалваното решение, първоинстанционният
съд е възложил в тежест на ищцата направените от ответника разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 2 500 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 04.12.2024 год. В срока за обжалване на решението,
пълномощникът на ищцата е подал молба за изменение на решението в частта
за разноските, с доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с
искане за намаляването му на 933 лева – до размера на минималната работна
заплата за страната, актуален към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие.
7
С определението, предмет на обжалване в
настоящото производство съдът е оставил без уважение молбата, подадена от
пълномощника на ищцата за изменение на решението в частта за разноските,
приемайки за неоснователно възражението на прекомерност на адвокатското
възнаграждение, присъдено като разноски в полза на насрещната страна.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа, възнаграждението е в размер на
минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ, равняващ се в случая на 933 лева, определен
съгласно ПМС № 193 от 12.10.2023 год. Съдържанието на посочената норма
от Наредбата, обосновава извод за това, че определеното по-горе минимално
възнаграждение се явява относимо само по отношение на исковете, предявени
на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. В случая е предявен и осъдителен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сума в размер на 17 198.94
лева, при което размерът на дължимото за този иск адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен по правилата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата, според която същото възлиза на 1 947.90 лева, или сборът от двете
минимално определени възнаграждения се равнява на 2 880.90 лева.
Обстоятелството, че присъдените в полза на ответника – въззиваем в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 500 лева, са под предвидения в Наредбата минимален размер, обосновава
извод за неоснователност на заявеното от насрещната страна възражение за
прекомерност и за правилност на обжалваното определение, постановено в
производство по чл.248 от ГПК, което по изложените по-горе съображения
следва да бъде потвърдено. Отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, допълнително въвежданите в хода на разглеждане на делото
възражения и оспорвания от страна на ищцата и това, че в настоящото
производство тежестта на доказване се възлага на ответника – работодател, от
страна на който са посочени и представени многобройни писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че поисканото и присъдено като разноски
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, съпоставено и с размера на
претендираното от ищцата като разноски – възнаграждение за адвокат в
размер на 1 600 лева.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лева, вместо претендирания такъв от 2 500 лева, отчитайки обема на
извършената от пълномощника работа при разглеждане на делото пред
въззивния съд, изразяваща се в подаване на отговори на въззивната и на
частната жалби, и участие в три съдебни заседания.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235 от 03.04.2025
год., постановено по гр.д. № 3029 / 2024 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1264 от
03.06.2025 год., постановено по гр.д. № 3029 / 2024 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН ********** от гр.***,
с адрес за призоваване: гр.*** – адвокат Е. А. Р. да заплати на ЦЕНТЪР ЗА
ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – ОБЕДИНЕНИ УЧЕНИЧЕСКИ
ОБЩЕЖИТИЯ - *** /ЦПЛР – ОУО/, БУЛСТАТ *********, със седА.ще:
гр.***, с адрес за призоваване: гр.***, ет.4, ап.5 – адвокат Т. В., сумата в
размер на 1 000 /хиляда/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, считано от обявяването му - 26.11.2025
год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9