Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 57 7.08.2019 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет седми май две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 537 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано
по повод въззивната жалба на адв.Татяна
Янева като пълномощник на И.А.В., против решение №1 от 3.01.2019г., постановено
по гр.д.№266 по описа за 2018г. на Районен съд- Несебър, с което са отхвърлени
исковете ѝ против „Сепърти“ ЕООД ЕИК ********* за
заплащане на сумата от 20210,93 лв., представляващи цената на обзавеждане на
апартамент 62, находящ се на трети етаж в „Апарт
Хотел Рич 2“ в с.Равда, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 23.03.2018г.- завеждане на
иска, до окончателното изплащане, както и сумата от 4016,52 лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода от 5.04.2016г. до 20.03.2018г., както и
сумата от 5000 лв.- нанесени имуществени вреди вследствие от продажбата,
включващи пътувания на ищцата от Русия до България.
Решението е обжалвано в частта, с която са отхвърлени
исковете за неоснователно обогатяване за сумата от 20210,93 лв., както и за мораторната лихва върху тази сума- 4016,52 лв. Въззивницата
сочи, че представените от ответника две споразумения с дата 2.02.2015г.,
съгласно които сключените с ищцата договори са били прекратени, а дружеството
се задължило да плати на ищцата платените до момента суми били оспорени в
първото с.з. на основание чл.143, ал.2 ГПК, като бил представен задграничния
паспорт на ищцата, от който било видно, че същата не е била в България на
2.02.2015г. и не могла да подпише споразуменията. Освен това ответното
дружество не било представило доказателства, че на ищцата са били върнати
дадените суми. Сочи, че била спорна достоверността на датата на двете
споразумения, които представляват частни незаверени документи. Намира за
нелогичен извода на съда, че на 2.02.2015г. предварителния договор за апартамент №62 бил прекратен, без страните
да имат претенции една спрямо друга. Договорите с „Каза декор“ и „Стило“ били
потвърдени от служителите им като сключени от тях, като същите заявили, че
нямат рекламации за неизпълнение на поръчката. Свидетелят от агенцията за
недвижими имоти, който бил на оглед на имота за отдаването му под наем след
оформянето на окончателния нотариален акт посочил, че обзавеждането на двата
апартамента било направено от ищцата. Поддържа твърдението си, че ап.№62 бил
продаден от ответника на трето лице заедно с обзавеждането на 5.04.2016г.,
което било направено от ищцата, с което дружеството се обогатило неоснователно
за нейна сметка. На следващо място е въведено оплакване за допуснато
процесуално нарушение от страна на районния съд, който разгледал делото,
въпреки че според въззивницата следвало да си даде отвод, тъй като разгледал и
отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на иска, която била удовлетворена
частично от окръжния съд.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от адв.Чанка Попова
като пълномощник на ответната страна „Сепърти“ ЕООД.
С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът направил
правилни правни изводи за неоснователност на предявените искове, като
анализирал всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност. За неоснователни намира твърденията на въззивницата, че не е
подписала споразуменията от 2.02.2015г., като изтъква, че противното било
установено от допуснатата по делото експертиза. Намира за неоснователни и
твърденията на въззивницата, че не били представени доказателства въззиваемото
дружество да е върнало сумите на ищцата. След споразумението от 11.08.15г.,
което също било подписано от ищцата, отношенията между тях били уредени по
начина, описан в споразумението, което било видно и от нотариалния акт, касаещ
апартамент №60. Намира също, че липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на въззивницата, че обзавеждането, с
което бил продаден ап.№62 било това, направено от ищцата. Намира за
неоснователни и оплакванията, че разпитаните по делото свидетели установили
сключените от ищцата договори за обзавеждане. Напротив, същите заявили, че
нямат спомени за такъв клиент, за такава поръчка и дали тя е била изпълнена. Намира
също за неоснователно и оплакването за това, че съдът не се отвел от
разглеждането на делото, като изтъква, че доказателства за твърдяното
обезпечително производство липсват в кориците на делото, от друга страна
въззивницата не била правила искане за отвод, а на трето място- че не са били
налице основания за отвод. Моли решението да бъде оставено в сила, а на
въззиваемата страна да се присъдят направените разноски.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която има правен
интерес да го обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете ѝ. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
И.В., руска гражданска, е предявила иск с правно основание
чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника „СЕПЪРТИ” ЕООД да ѝ заплати сумата от
общо 20210,93 лв., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна
лихва в размер на 4016,52 лв. върху главницата, считано от 5.04.2016г. до
завеждането на иска- 20.03.2018г. Предявен е бил и иск с правно основание чл.45
от ЗЗД- отхвърлен, решението по който е влязло в сила и не е
предмет на въззивното производство.
Твърди, че ответното дружество се е обогатило
неоснователно за нейна сметка, като е продало на трето лице апартамент №62 с
площ от 64,46 кв.м., находящ се в с.Равда, в „Апарт
Хотел Рич 2“, построен в УПИ II-550, кв.53 по плана на с.Равда, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 61056.501.382, заедно с обзавеждането на апартамента,
което било поръчано и заплатено от ищцата. Сочи, че на 1.09.2013г. сключила
договор с „ЛС- ГРУП“ ЕООД за закупуване на два апартамента в гореописания
комплекс- ап.60 и 62, находящи се на трети етаж, всеки от които с продажна цена
104425 евро, които е следвало да бъдат заплатени от нея в срок до 28.04.2015г. Започнала
да внася дължимите вноски, като до м.февруари 2015г. заплатила 109320 евро за
двата апартамента. На 1.04.2015г. строителят ѝ разрешил да започне да
обзавежда и двата апартамента, за да ги ползва при идванията си в България. Междувременно
започнала инфлация на рублата в Русия, поради което стойността на апартаментите
се увеличила значително. Ищцата посещавала България многократно- през декември
2014г., за три седмици през м.февруари 2015г., за да предоговори
цената им, както и през м.март 2015г., за да уговори сключването на
окончателния договор, но не осъществила среща със строителя. Установила, че
„ЛС- ГРУП“ ЕООД апортирало процесните имоти в „СЕПЪРТИ“ ЕООД. Била принудена на
11.08.2015г. да сключи договор със „СЕПЪРТИ“ ЕООД за продажба на апартамент №60
за продажна цена 109320 евро /която била платила към онзи момент за двата
апартамента/, макар апартаментите да се продавали вече по 6000 евро. Следващият
път когато дошла в България установила, че в апартамент №62 живеят други лица,
които го били закупили заедно с
обзавеждането, направено от ищцата. Сочи, че претенцията ѝ включва
следните суми:
1/ по договор за изработка от 1.04.2014г. със „Стило“
ООД - 1850 лв. за кухня; 1432 лв. за техника /комбиниран хладилник с фризер-
529 лв.; двутурборен мотор с осветление и филтри- 149
лв., стъклокерамичен плот – 295 лв., комбинирана
микровълнова фурна- 377 лв., мивка от неръждаема стомана- 89 лв./; холна маса-
140 лв.; шкаф за коридор- 640 лв., диван и кресло- 1903 лв., или общо 5965 лв.
/сборът е по-малък със 7 лв., тъй като сумата за техника е неправилно изчислена
от ищцата/;
2/ по договор 0202 от 13.08.2014г. с „КАЗА ДЕКОР“ ООД:
380,24 лв.- секция за хол; 237,65 лв. комод за спалня
и 800 лв. за пералня марка „Беко“ с гаранционна карта от 8.05.2014г., или общо
1417,89 лв.;
3/ 3080 лв.- завеси и корниз по фактура №34/
1.04.2014г. от „Марияна-2013г.“ ООД; 1090 лв.- 4 бели стола + маса+ и 2 кафеви стола + маса,
съгласно стокова разписка №43 от 1.04.2014г. от магазин „Верона“- Сл.Бряг;
2738,99 лв.- телевизор модел 42 LA6903 405WR6X24791 с гаранционна карта от LG ELECTRONICS; 84,99 лв.- ютия; 105,98 лв.- сешоар за коса; 20,39
лв. сушилник за дрехи; 767,72 лв.- консумативи по
разписка от Строителен маркет „Марстерхаус“
с.Равда, 796,47- посуда, хавлиени кърпи, спален комплект, поставка за прибори,
възглавница- по фискален бон от „Бошнаков“ ЕООД- 3.06.2014г. Представя
доказателства
Ответното дружество „СЕПЪРТИ“ ЕООД, представлявано от
управителя Стоян Георгиев Тенев, е подало отговор на исковата молба, с който е
оспорил изцяло предявените искове. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне. Сочи, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Не
оспорва, че между ищцата и „ЛС ГРУП“ ООД /сега „Инхиантер“
ЕООД/ имало сключени предварителни договори за продажба на двата апартамента,
описани в исковата молба, но същите били прекратени още на 2.02.2015г. Макар
ищцата да била в голяма забава с плащанията, страните се споразумели и
прекратили тези договори, а продавачът се задължил да върне на ищцата платените
суми в срок до 21.12.2015г.- 58801 евро за ап.№60 и 50519 евро за ап.№62, общо
109320 евро. В тези споразумения било посочено, че страните са уредили
отношенията си и нямат претенции помежду си. След прекратяването на договорите
ищцата била наясно, че договорна обвързаност между нея и продавача по
предварителните договори не съществува. На 11.08.2015г. била изповядана
покупко-продажба на ап.№60 между ответното дружество и ищцата, с която
последната закупила ап.№60 за цена 109320 евро, платима съгласно сключено на
същия ден тристранно споразумение от „Инхиантер“ ЕООД
на „СЕПЪРТИ“ ЕООД. Отново било записано,
че отношенията между страните са уредени. Оспорва твърденията, че процесните
вещи се намират в апартамент №62.
Оспорва
истинността на ПКО №3/1.04.2014г. в частта за мебелировката на ап.62, чертежи и
спецификации в частта, касаеща кв.62, чертежи за кухня, в частта, касаеща
кв.62, поръчки към договор 0202 Каза декор ООД, в частта, касаеща ап.62.
Представя доказателства. Претендира разноски.
С обжалваното решение исковете за главницата
/квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД/ и лихвите са отхвърлени като неоснователни. Районният съд е приел, че между
страните не е имало договореност и изразено съгласие от ответника за извършване
на обзавеждане от страна на ищцата в ап.62. Констатирал е, че към 1.04.2015г.,
когато ищцата сочи, че е било дадено съгласие за обзавеждане, предварителния
договор за покупко-продажба на апартаментите бил прекратен. Доказателствата,
касаещи вида на обзавеждането датирали близо година преди сочената от ищцата
дата- 1.04.2015г., а по делото не били представени доказателства, че сочените в
тях мебели били поставени в ап.62.
При въззивната проверка на обжалваното решение на
основание чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно,
допустимо, но частично неправилно.
На първо място, въззивната инстанция намира, че
правното основание на иска е чл.59 ЗЗД, а не чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, защото ищцата не твърди да е давала нещо без основание на ответното
дружество. Твърденията ѝ са, че същото се е обогатило за нейна сметка при
продажбата на ап.62 на трето лице, ведно обзавеждането в апартамент №62,
изработено по поръчка на ищцата и платено от нея.
За да се уважи искът за неоснователно обогатяване по
чл.59 от ЗЗД е необходимо да се установят обедняването на ищеца, обогатяването
на ответника и връзката между тях.
Установява се от приложените доказателства, че на
30.08.2013г. и на 1.09.2013г. ищцата, в
качеството на купувач е сключила с „ЛС-ГРУП“ ООД в качеството на продавач-
строител, предварителни договори за строителство и покупко-продажба съответно
на апартамент №60 и на ап.№62, находящи се на трети етаж в новострояща се
жилищна сграда в парцел „Апарт Хотел Рич 2“- жилищен комплекс в УПИ II-550 в кв.53 по плана на с.Равда. Продавачът поел
задължение да осигури завършване на сградата в срок до 30.10.2013г. Цената на
апартаментите била по 104 425 евро, които ищцата се задължила да заплати
на вноски, уговорени в чл.11 от договорите. Последните вноски за двата
апартамента е следвало да бъдат направени до 28.04.2015г. Продавачът-строител
се задължил да предаде на купувача- възложител акт обр.16
и разрешение за ползване на сградата в двумесечен срок след подписването на акт
обр.16./чл.7/, както и да прехвърли собствеността
върху апартаментите по нотариален ред при условие, че последната вноска бъде
платена преди изповядването на сделката по нотариален ред.
Не се спори, че ищцата не е изпълнила точно
задълженията си за плащане на цената /причините са ирелевантни за настоящото
дело/. По двата предварителни договора същата платила общо 109320 евро. В срок,
съобразно уговореното са платени първите две вноски по двата договора /с
фактура от 1.09.2013г.- 7823,32 лв. с ДДС за двата апартамента, и 63000 евро на
30.09.2013г./. На 5.11.2014г., т.е. след срока по договорите са платени от нея
още 22000 евро.
На 1.04.2014г. ищцата сключила със „Стило“ ООД
гр.Бургас договор за изработка /л.28/ на мебелировка по приложен проект с
материали на изпълнителя по приложения опис към договора. Ищцата се задължила
да заплати по този договор възнаграждение на изпълнителя в размер на 13782 лв.,
от които 12400 лв. при подписването на договора. Плащането на авансовата вноска
се установява с ПКО №3 от 1.04.2014г. /л.29/, в която е посочено, че е платена
от ищцата за мебелировка Рич 2, ап.60 и 62. Срокът за
изпълнението на договора от страна на изпълнителя е уговорен на 35 дни от
получаването на авансовата вноска. Видно от опис на л.30-32 от делото на НРС,
същия касае вещи на стойност 5972 лв., като включва кухня на стойност 1850 лв.,
техника на стойност 1439 лв. /мивка от неръждаема стомана 89 лв.; аспиратор
модел Флекса 400 за 149 лв.; комбиниран хладилник с фризерна камера за 529 лв., стъклокерамичен
плот за 295 лв., микровълнова фурна за вграждане за 377 лв./, холна маса на
стойност 140 лв., диван и кресло на стойност 1903 лв., шкаф коридор- 640 лв. В
описа е посочено, че мебелите и техниката касаят Рич
2 квартира 62.
Във връзка с оспорванията от ответната страна по
делото е разпитан св.И.Г., управител на „Стило“ ООД. Той сочи, че няма спомен
да е правен монтаж за конкретния клиент ищцата в ап.№60, съгласно предявения му
договор. Сочи, че договорите на фирмата изглеждат по начина, по който и приложения
към делото, но заявява, че няма представа кой е подписал и издал процесния.
Признава, че не е единствения, който подписва договорите, а вместо него по
различно време са се подписвали и различни служители. Заявява, че няма как да
знае дали клиента и договора са на фирмата, както и ордера, макар печата да
изглеждал като на фирмата. Твърди, че през цялата си практика не са имали
никакви възражения по изпълнение на договорите.
Приложени са и гаранционна карта и касов бон /л.34-35/ за закупена пералня марка
Беко- 406,79 лв. /понеже сумата по касовия бон не се чете, на основание чл.162 ГПК съдът приема тази сума като от общата стойност на покупката са извадени
стойностите на останалите вещи/.
Приложена е и стокова разписка с фискален бон /л.38/ с
дата 1.04.2014г., за закупени от ищцата два ратанови
комплекта- бял и кафяв, на обща стойност 1090 лв.
Приложена е и гаранционна карта и касов бон /л.39/, от
които е видно, че на 3.06.14г. ищцата е закупила телевизор модел 42 LA 690S, сер.№405WRGX24791 на стойност 1099 лв.
Приложен е и ПКО от 1.04.2014г. /л.33/, издаден от
„Марияна 2013“ ЕООД за сумата от 3080 лв., представляващи стойност на завеси и
корниз, в който като купувач е посочена И., рийч 2.
На 13.08.2014г. в гр.Несебър е сключен договор за
поръчка /л.18,19/ между ищцата, в качеството на възложител и „Каза декор“ ООД
/представлявано от Й.М./, съгласно който ищцата възложила на дружеството
цялостно обзавеждане, съгласно приложен опис №1, неделима част от договора, на
недвижимия имот, собственост на възложителя. Ищцата се задължила да заплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 470,93 евро. Изпълнителят се задължил да
изпълни поръчката в срок от 30 работни дни от получаването на договореното
възнаграждение. В този договор ищцата е посочена като собственик на ап.№60 в
комплекс Рич-2, Равда. Приложена е и поръчка към договор 0202 /л.20- лице и
гръб/ с дата 13.08.2014г., в която като клиент е посочена ищцата, а за
изпълнителя същата е подписана от И.В.. В нея като адрес на обекта са посочени
ап.60 и 62 в Рич-2 и са изчерпателно
индивидуализирани продуктите, сред които секция за хол- ап.62- 1 бр. на
стойност 380,24 лв., комод за спалня- 1 бр. на
стойност 237,65 лв. Общата стойност на поръчката е била 908,89 лв., от която
стойността на вещите, които е следвало да бъдат изработени за ап.62- 617,89 лв.
Съгласно разписка от 13.08.2014г. /л.21/ цялата сума е била платена от ищцата
при сключването на договора за поръчка.
Във връзка с оспорванията на ответното дружество по
делото е разпитана св.В.. Същата заявява, че тя е подписала договора. Същата
няма спомен договора да касае обзавеждането на два съседни апартамента, но
допуска и такава възможност. Сочи, че не
си спомня лицето, вписано в договора за поръчка, не знае дали мебелите са
доставени, понеже други лица отговарят за доставките, а тя е дизайнер.
По делото е разпитана и св.К.. Същата заявява, че се
запознала с ищцата през 2014г. понеже свидетелката работела в агенция за
недвижими имоти в гр.Поморие. Ищцата щяла да закупи два апартамента в с.Равда,
единия от които да отдава под наем. Срещнали се през лятото на 2015г.- м.август,
когато апартаментите били обзаведени. Апартаментите били един срещу друг,
огледално разположени. Обзавеждането било стилно, не нискобюджетно, като ищцата
ѝ казала, че фирмите с които работи са „Каза Декор“ и „Стило“.
Обзавеждането в апартаментите било идентично, но различно по цветове. В
апартамента, който следвало да бъде отдаден под наем- ап.62, спалнята била в
бежово и зелено, като била обзаведена със спалня, гардероб, скрин за телевизор,
пердета, плътни завеси. В холната стая с кухненска част имало бели кожени
мебели, бели ратанови мебели, трапезни столове и
кухня в бежово с хладилник и техника. Банята била с пералня, в коридора
/представляващ антре/ имало гардероб. Имало и голям бял телевизор. Понеже все
още ищцата не била собственик не се стигнало до сключването на договор за
отдаване под наем, но се уговорили да се срещнат през следващата година. През
юни месец 2016г. дъщерята на ищцата ѝ се обадила притеснена от това, че разбрали,
че апартамент №62 има нов собственик. Свидетелката отишла на място и през
общата за двата апартамента тераса огледала апартамент №62, в който се намирали
същите вещи, които били там и предната година.
По делото са представени споразумение с дата
2.02.2015г. /л.46 и л.47/, сключени между „ЛС-ГРУП“ ООД и ищцата, с които
страните по предварителните договори за строителство и покупко-продажба на
апартаменти №60 и №62 са ги прекратили, ведно с всички анекси и споразумения
към тях. Посочено е, че сумата от 58801 евро с ДДС за ап.60 и сумата от 50519
евро с ДДС за ап.62 ще бъдат върнати на купувача по банкова сметка, ***.12.2015г.
Посочено е още, че страните са уредили помежду си изцяло отношенията по
предварителните договори от 1.08.2013г. и нямат претенции една спрямо друга.
Във връзка с оспорването подписите /авторството/ на
споразуменията за ищцата, по делото е приета съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на което се установява, че подписите под двете
споразумения от името на ищцата са положени от същата. Затова съдът,
кредитирайки заключението на в.л.Сариев като обосновано и безпристрастно,
приема че оспорването не е успешно проведено от ищцата. Тези документи са
оспорени и като такива с недостоверна дата. Приложени са преписи от паспорта на
ищцата, върху които са положени печати за влизане и излизане в България за
процесния период, като за 2015г. е посочено влизане в България /през летище
Бургас/ на 4.03.2015г. и излизане през същото летище на 11.03.2015г., след
което отново ищцата е посетила България от 2.08.2015г. до 16.08.2015г.
Последното от предходните посещения в България на ищцата е в периода 8.08.14г.- /датата на напускане на
печата не се чете/. В исковата молба обаче е налично признание, че ищцата е
била в България през м.февруари 2015г., поради което съдът намира оспорването
на датата за неуспешно проведено отнея. В заключение-
двете споразумения установяват прекратяването на предварителните договори за
ап.60 и 62, считано от 2.02.2015г. , както и уреждането на отношенията между
страните по тях към тази дата /ищцата и строителя- „ЛС-Груп“ ООД/, с изключение
на възстановяването на сумите, уговорено с краен срок 31.12.2015г.
Не се спори по делото, а и се установява от приложената
разпечатка от ТР /л.25-27/, че преди сключването на споразуменията, на
30.01.2015г. е била вписана апортна вноска в капитала на ответника „Сепърти“ ЕООД, включваща и процесните апартаменти №60 и
№62, извършена от „ЛС-Груп“ ООД. През м.март 2015г. е променена
правно-организационната форма на дружеството- от ООД в ЕООД, а през м.май
2015г. същото е преименувано на „Инхиантер“ ЕООД.
Приложено е и тристранно споразумение от 11.08.2015г., сключено между „СЕПЪРТИ“ ЕООД и
ищцата, както и „Инхиантер“ ЕООД, съгласно което
страните са се съгласили вместо „Инхиантер“ ЕООД да
връща на ищцата сумата от 109320 евро по двете споразумения от 2.02.2015г.,
тази сума да бъде преведена по сметката на „СЕПЪРТИ“ ЕООД като продажна цена за
ап.60, находящ се в к-с „Рич 2“, с.Равда в срок до
31.12.2015г. Посочено е още, че с това споразумение са изцяло уредени
отношенията между ищцата и „Инхиантер“ ЕООД и за в бъдеще същите нямат претенции
помежду си. Според съдебно-почерковата експертиза
подписа на ищцата, положен под споразумението е на И. В..
На същата дата- 11.08.2015г. „СЕПЪРТИ“ ЕООД е продало на ищцата и дъщеря
ѝ апартамент №60, находящ се в к-с „Рич 2“,
с.Равда /нотариален акт на л.49 от делото на НРС/ за сумата от 109320 евро,
относно която е посочено, че ще бъде заплатена в срок до 31.12.2015г. от „Инхиантер“ ЕООД.
Съгласно нотариален акт №7, т.III, рег.№2752, д.№360 от 5.04.2016г. /л.16 от
делото на НРС/, „СЕПЪРТИ“ ЕООД е продало на Ж.М.Н.процесния
апартамент №62 в к-с „Рич-2“, ет.3 за сумата от 60000 евро, включваща и цената на цялото обзавеждане и
оборудване съгласно огледа на 4.03.2016г.
След съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен и доказан за
сумата от 10181,68 лв. В нея се включва цената на следните мебели и оборудване:
секция за хол- 380,24 лв.; комод за спалня- 237,65
лв. /по договор с „Каза декор“ ООД/; пералня Беко- 407,79 лв. /вещи по б.Б от
петитума на исковата молба/; обзавеждане и техника на обща стойност 5972 лв.,
съгласно договор със „Стило“ ООД /вещи по б.А от петитума на исковата молба/;
бял ратанов комплект- 545 лв. /стойността определена
на основание чл.162 ГПК като половината от цената на двата ратанови
комплекта/; бял телевизор модел 42 LA 690S,
сер.№405WRGX24791 на
стойност 1099 лв. /останалата описана в касовия бон техника не е относима към вещите, предмет на исковата молба/; завеси на
стойност 1540 лв. /стойността им е определена на основание чл.162 ГПК като
половината от стойността на закупените от ищцата завеси/.
Двата договора за поръчка и изработка от 2014г.,
независимо, че не са били подписани от законните представители на дружествата-
изпълнители са валидни и установяват сключването им на основание чл. чл.301 от ТЗ. Договорът от 13.08.2014г., ведно с поръчките към договор 0202, както и платежния
документ са съставени на една и съща дата, като от показанията на св.В. се
изяснява, че са подписани от нея, поради което установяват закупуването от
ищцата на описаните по-горе вещи по б.А от петитума на исковата молба, а при
съпоставка с показанията на св.К. същите са се намирали в апартамент №62 както
през м.август 2015г., така и през м.юни 2016г. когато апартамента вече е бил
продаден на трето лице от ответното дружество.
От договора за изработка от 1.04.2014г., ведно с
описа и приходния ордер, във връзка с показанията
на св.К., които са логични, последователни и изчерпателни относно вида на
вещите и цвета им, се установява също, че и вещите по т.Б от исковата молба са
закупени от ищцата и са се намирали в процесния апартамент както през 2015г.,
така и през 2016г., след като е бил продаден от ответника на трето лице.
От показанията на св.К. и приложените доказателства-
гаранционни карти, касови бонове и пр. се установява и закупуването от ищцата
на останалите посочени по-горе вещи пералнята, бял ратанов
комплект, бял телевизор марка LG, завеси,
които вещи са част от процесните по т.В от петитума на исковата молба.
За останалите вещи, подробно описани в т.В от петитума
на исковата молба, макар и да са представени касови бележки, искът е
неоснователен- същите не касаят обзавеждане и оборудване, а дребни вещи- ютия,
сешоар, сушилник за дрехи, консумативи, посуда,
постелъчно бельо, възглавници, кърпи и др., поради което не може да се направи
обоснован извод, че са идентични с вещите, продадени от ответното дружество
ведно с апартамент №62, чиято стойност е била включена в цената на апартамента.
Относно констатирано от РС-Несебър противоречие между
твърденията на ищцата, че е получила разрешение да обзаведе имотите през
м.април 2015г. съпоставено с датите на договорите за поръчка и изработка, които
са от 2014г., както и прекратяването на предварителните договори през
м.февруари 2015г. следва да се посочи, че и според въззивната инстанция същото
е налице, но не води непременно до извод за неидентичност между процесните вещи
и описаните в договорите /както и продадените от ответника/, респективно- за
неоснователност на иска за главницата.
Видно от цялата доказателствена съвкупност строителят
е следвало да изгради сградата до 30.10.2013г., като към февруари 2015г. ищцата
била заплатила част от стойността на двата апартамента /около половината за
всеки от тях/. Според обясненията ѝ в исковата молба, същата е искала
предоговаряне на цената на двата апартамента, която е била непосилна за нея
предвид инфлационните процеси в Русия /ноторно
известни/. Вместо това обаче на 2.02.2015г. двата предварителни договора били
прекратени, с което е отпаднало задължението на „ЛС-ГРУП“ ООД да прехвърли на
ищцата собствеността върху двата апартамента. Че въпреки това ищцата е имала
очаквания да закупи процесните два апартамента и след прекратяването на
предварителните договори сочат показанията на св.К., която била на оглед в
апартамент №62 с цел отдаването му под наем от ищцата. Този извод, в частта му
за ап.60 се потвърждава и от сключените на 11.08.2015г. тристранно споразумение
и нотариален акт, от които е видно, че ответното дружество, в което са били апортирани двата апартамента е продало на ищцата ап.№60,
като строителят /вече преименуван на „Инхиантер“
ЕООД/ се е задължил да плати като продажна цена за този апартамент внесените от
ищцата суми по предварителните договори, което задължение не е било изпълнено
при прекратяването на предварителните договори. От изложеното следва, че ищцата
е имала основание за обзавеждането на апартаментите и след прекратяването на
предварителните договори със строителя.
Установява се от показанията на св.К. /които не са
опровергани от ответната страна/, че към м.август 2015г. обзавеждането на ап.62
/описано подробно по-горе/, поръчано и платено от ищцата е било налично в този
апартамент, както и към м.юни 2016г., когато вече жилището е било продадено
ведно с обзавеждането на трето лице.
Затова въззивният съд приема за доказано твърдението
на ищцата, че ответникът се е обогатил без основание за нейна сметка със
стойността на тези вещи чрез продажбата им като част от стойността на
апартамент 62 през м.юни 2016г. Искът по чл.59 от ЗЗД е основателен до размер
от 10181,68 лв., колкото е сумата, платена от ищцата за тези вещи, съобразно
приложените към делото доказателства. За горницата над тази сума искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Частично основателен е и искът за мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на продажбата на апартамент №62- 5.04.2016г.
до 19.03.2018г. /деня преди предявяването на иска- по пощата на 20.03.2018г./.
Изчислена от съда на основание чл.162 ГПК чрез програмен продукт „АПИС ФИНАНСИ“,
същата е в размер на 2019,61 лв. Ето
защо искът за мораторна лихва следва да се уважи до този размер, а за за
горницата над тази сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид основателността на главния иск следва да се
уважи и акцесорната претенция за законна лихва за периода от датата на предявяването
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като крайните изводите на въззивния съд съвпадат
частично с тези на първоинстанционния, решението на Районен съд- Несебър
касаещо главницата следва да бъде отменено в частта, с която иска е отхвърлен
до размер от 10181,68 лв., като вместо него се постанови ново, с което този иск
бъде уважен до размер от 10181,68 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на исковата молба- 20.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. За горницата над тази сума решението е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Следва да се отмени решението и в частта, с която
искът за мораторна лихва е отхвърлен за сумата от 2019,61 лв., като вместо него
се постанови ново, с което този иск бъде уважен до размер от 2019,61 лв. За
горницата над 2019,61 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въззивницата не е поискала присъждане
на разноски за въззивната инстанция, а единствено за предходната, поради което
такива не ѝ се присъждат за производството по в.гр.д.№537/2019г. по описа
на БОС. Пред РС ищцата е извършила следните разходи- 420,34 лв. /държавна
такса/+ 2,50 лв. комисионна за банков превод; 220 лв. за СГЕ, 748,70 лв. –
доп.държавна такса и 40 лв. – депозит за свидетели, или общо- 1431,54 лв. Няма
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в полза на адв.Я.,
поради което в общия размер на разходите не се включва такъв.
Предвид уважения размер на исковете /12201,29 лв./ от
претенция в размер на 29227,45 лв. /сбора от трите оценяеми
иска/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 597,61 лв. Съответно разноските, присъдени в полза на
ответника следва да се намалят съразмерно на основание чл.78, ал.3 ГПК- на
524,29 лв. /отхвърлена част от исковете- 17026,16 лв. при претенция 29227,45
лв./
Предвид частичното отхвърляне на жалбата на
въззиваемото дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. Общо пред БОС се претендира сумата от 24227,45 лв., а исковете са
уважени за 12201,29 лв. Следователно отхвърлената част от жалбата е в размер на
12026,16 лв. Разноските на ответника съобразно приложения договор за правна
защита са в размер на 1500 лв., платени в брой. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция.
Минималният размер, определен на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г.
на ВАдвС според обжалваемия интерес е 1256,82 лв.,
като приетите от съда разноски в полза на въззиваемия следва да се намалят до
този размер, тъй като въззивното производство не се отличава с правна и
фактическа сложност, а освен това е приключило в едно заседание. Затова
дължимите на въззиваемия разноски за въззивната инстанция следва да се
определят в размер на 623,89 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1 от 3.01.2019г., постановено по гр.д.№266 по
описа за 2018г. на Районен съд- Несебър,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на И.А.В., родена на ***г.,
гражданка на Руска Федерация, срещу „Сепърти“ ЕООД
ЕИК ********* за сумата от 10181,69 лв.,
представляващи цената на обзавеждане на апартамент 62, находящ се на трети етаж
в „Апарт Хотел Рич 2“ в
с.Равда, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от завеждането на иска до
окончателното изплащане, както и за
сумата от 2019,61 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от
5.04.2016г. до 19.03.2018г., както и за
присъдените деловодни разноски в полза на „Сепърти“
ЕООД над сумата от 524,29 лв. до
присъдените 900 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СЕПЪРТИ“ ЕООД
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к-с „Слънчев
бряг“, кв.“Чайка“, представлявано от управителя С.Г.Т.да заплати на И.А.В., родена на ***г., гражданка на Руска
Федерация, живуща ***, д.5 сумата от 10181,69
лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата,
представляваща цената на обзавеждане на апартамент 62, находящ се на трети етаж
в „Апарт Хотел Рич 2“ в
с.Равда, поръчано и заплатено от ищцата и продадено от ответника като част от
цената на ап.62 по нотариален акт №7, т.III, рег.№2752, дело №360 от 5.04.2016г. на нотариус
Стоян Ангелов с р-н на действие НРС, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от
20.03.2018г.- завеждането на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 2019,61 лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода от 5.04.2016г. до 19.03.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1 от 3.01.2019г., постановено по гр.д.№266
по описа за 2018г. на Районен съд- Несебър
В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „СЕПЪРТИ“ ЕООД
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к-с „Слънчев
бряг“, кв.“Чайка“, представлявано от управителя С.Г.Т.да заплати на И.А.В., родена на ***г., гражданка на Руска
Федерация, живуща ***, д.5 сумата от
597,61 лв., представляваща деловодни разноски за първата инстанция
съразмерно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА И.А.В., родена на ***г., гражданка на Руска Федерация,
живуща ***, д.5 да заплати на „СЕПЪРТИ“
ЕООД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Несебър, к-с
„Слънчев бряг“, кв.“Чайка“, представлявано от управителя С.Г.Т.сумата от 623,89 лв., представляваща
деловодни разноски за въззивната инстанция съразмерно отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.