№.. 636 / 18..10..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
18..10..2019 година, град М..
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М.., ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 26..09..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с.. участието на прокурора......................................................................................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №.. 1152 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл..357 от КТ..
Предявени са в обективно съединение искове с.. правно основание чл..128 ал..1 от КТ и по чл..86 ЗЗД..
Ищецът Ц..П..Т.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н..Б..,xxx е предявил иск срещу „Б.. -.. С.... А.. ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление г.. С.... р.. В.., ж.. И.. з.. „.. у.. 3.. №.. 3.. е.. 6.. представлявано от Р.. Д.. Ч.., Производствена база: г.. М.., у..“Диана“ №.. 25, с.. правно основание: чл..128 от КТ и чл.. 86 от ЗЗД и цена на исковете: 3 151..63 лева главница и лихва -.. 170 лева..
В исковата си молба твърди, че до 25..02..2019 година работел като портиер в „Б.. -.. С.... А.. с.. място на работа -.. Производствена база, находяща се в г.. М.., у.. „. №.. 25..
Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №.. 4 от 25..02..2019 година на основание чл.. 327 ал..1, т.. 2 от КТ..
Ответникът не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за следните месеци:
За месец май 2016 година -.. 98,43 лева,
За месец юни 2016 година -.. 32,19 лева,
За месец юли 2016 година -.. 28,43 лева,
За месец август 2016 година -.. 32,19 лева,
За месец юли 2018 година -.. 423,04 лева,
За месец август 2018 година -.. 421,17 лева,
За месец септември 2018 година -.. 446..71 лева,
За месец октомври 2018 година -.. 281,44 лева,
За месец ноември 2018 година -.. 424,89 лева
За месец декември 2018 година -.. 465,15 лева
За месец януари 2019 година -.. 497,33 лева
За месец февруари 2019 година -.. 190,00 лева
Общо дължимото ми от ответника трудово възнаграждение е в размер на 3 340,97 лева..
Многократно е разговарял с.. работодателя за заплащане на дължимите суми.. Пуснал и жалба до „Инспекцията по труда“ г.. М.... При проверката се установило, че действително трудовото му възнаграждение за месеците май, юни, юли и август 2016 година, за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 година и месец януари 2019 година, е начислено, но не е изплатено.. Не му е начислено възнаграждението за месец февруари 2019 година до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а такова му се дължи..
Ответникът му дължи и лихва върху неизплатените суми..
Обезщетението за забава върху неизплатеното трудовото възнаграждение е в размер на 170 лева, считано падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба..
Моли съда да постанови решение, с.. което да се ОСЪДИ „Б.. -.. С.... А.. ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление г.. С.... р.. В.., ж.. И.. з.. „.. у.. 3.. №.. 3.. е.. 6.. представлявано от Р.. Д.. Ч.. да му заплати следните суми:
-.. 3 151..63 лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 година и месеците януари и февруари 2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
-.. 170 лева представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба
Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски..
Ответникът „Б.. -.. С....А.. ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление г.. С.... р.. В.., ж.. И.. з.. „.. у.. 3.. №.. 3.. е.. 6.. представлявано от Р.. Д.. Ч.., в срока, предвиден за отговор не взема становище по исковата молба.. Редовно призован не изпраща представител в насрочено съдебно заседание, не преви възражения, оспорвания.. В хода на процеса е заплатил трудовото възнаграждение на ищеца за месеците май, юни, юли и август 2016 година в размер на 191..24 лв..
Доказателствата по делото са писмени..
Допусната е и назначена съдебно-..икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..В.., приета от съда и не оспорена от страните..
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото, съобрази и констатациите на съдебно-..икономическата експертиза, на основание чл..235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е подаден в предвидения от чл.. 358, ал.. 1, т.. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, което е било в трудово правоотношение с.. ответника, като претендира, че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяването на договора, което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за които се твърди в исковата молба, че са останали задължения към последния с.. неизплатено трудово възнаграждение, обуславящо извода за допустимостта на исковете, с.. оглед активната и пасивна легитимация на страните..
Налице е спор между страните – бивш работник на ответника относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо трудово възнаграждение при прекратяването на трудовия договор.. От друга страна ответникът не взе становище по иска в определения от закона срок, ангажира доказателства в насока изпълнение на задължение за изплащане част претендираните суми относно неизплатено трудово възнаграждение за посочения период, установено от констатациите на вещото лице..
Трудовият договор с.. ищеца е прекратен на 25..02..2019 година, със Заповед №.. 4, след подадено заявление за напускане, на основание чл..327 ал..1 т..2 от КТ поради обстоятелството, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение.. Искът е предявен на 24..04..2019 година, с.. депозиране на исковата молба в Районен съд М....
По основателността:
Съгласно чл.. 128, т.. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение.. Задължението по чл.. 128, т.. 2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение -.. при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове".. Най-..често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото възнаграждение в по-..кратки срокове -.. (например на седмица) или на по-..дълги срокове (например на тримесечие или на шестмесечие -.. за моряци при далечни пътувания), на траншове, както е в конкретния случай.. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение..
От изложените по-..горе обстоятелства, се налага извода, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на Ц..П..Т.. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание..
В производствата по трудови спорове доказателствената тежест е изместена и ответникът следваше да докаже по безспорен и категоричен начин, че е изпълнил задължението си на работодател, който по силата на закона е длъжен да заплати по договорените срокове сумите, съобразно подписания между него и ищеца трудов договор, което не бе направено.. Не се установи и недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по подписания трудов договор.. Тези обстоятелства налагат единствено възможния извод, че е налице неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати договореното възнаграждение на ищеца за времето на договора, установено и по размер, което следва да бъде уважено изцяло, така както е заявено, с.. направеното изменение на иска по чл..128 ал..1 от КТ, с.. оглед изплащане в хода на производството част от неизплатеното трудово възнаграждение..
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, съгласно чл.. 242 КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.. 128 т..2 КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл.. 270 ал.. 3 КТ: в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане -.. на негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по писмено искане на работника или служителя..
Установено е, че в периода от месец май 2016 година до месец февруари 2019 г.. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.. За периода, в който се сочи, че не е изплатено договореното трудово възнаграждение, не се спори, че ищецът се е явявал на работа, че същия реално обективно е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, което обуславя извода, че възнаграждение му се следва..
За да бъде уважен иск с.. правно основание 128 т..2 КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател -.. т.. е.. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т.. е.., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила и в случая бе установено, че това е сторено, от което следва извода, че трудовоправната връзка между ищеца и ответника е възникнала валидно и не е прекратена към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение.. Не се спори и по въпроса, че в този период ищецът е изпълнявал длъжността „портиер”, поради което съгласно чл.. 128, т.. 2 от КТ нему се дължи възнаграждение.. Няма значение обстоятелството дали в този период дружеството е реализирало печалби или загуби, дали има финансови затруднения, тъй като дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с.. постигането на положителен финансов резултат.. По така възникналото правоотношение не може да се приеме за основателно забавянето на заплащане на положен труд.. За положения преди прекратяване на правоотношението труд възнаграждение се дължи и трябва да бъде платено..
От изложените по-..горе обстоятелства, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на Ц..П.. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание, налице са достатъчно данни за дължимия размер относно неизплатено трудово възнаграждение за процесния период..
При иск с.. правно основание чл.. 128 т.. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство.. В конкретния случай, след приспадане дължимите данъци и обществени осигуровки, на ищеца се следва чиста сума за получаване, или нетното трудово възнаграждение по разплащателната ведомост при ответника, за периода от месец юли 2018 година до 24..02..2019 в размер на 3 151..63 лв..
Налице е неизпълнение на задължение на работодателя, в установени срокове да заплати изработен от ответника труд.. След като трудовия договор е бил прекратен, работодателят е бил длъжен да изплати полагащите се суми за трудовото възнаграждение, което и до приключване съдебното дирене не бе установено да е извършено.. Направено е плащане на трудовото възнаграждение за посочените по-..горе месеци и размер от 191..24 лв..
Съдът приобщава заключението на вещото лице В.. по делото, извършило проверка при ответника и направила своите констатации.. Вещото лице е изготвило обективно, безпристрастно, компетентно и професионално заключението си, в което са налице категорични данни за неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от месец юли до декември 2018 година и за месеците януари и февруари 2019 година..
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното трудово възнаграждение, дължим от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане..
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.. 359 от КТ, във връзка с.. чл.. 83 ал.. 1 т..1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите -.. те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл.. 78, ал.. 6 от ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд М.. сума в размер на 132..86 лв..
На основание чл.. 242, ал.. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с.. която присъжда възнаграждение за работа..
На ищеца, предвид изхода от делото, се присъждат разноски, такива са претендирани, за което е представен и нарочен списък по чл..80 ГПК..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.. -.. С.... А.. ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление г.. С.... р.. В.., ж.. И.. з.. „.. у.. 3.. №.. 3.. е.. 6.. представлявано от Р.. Д.. Ч.., ДА ЗАПЛАТИ на Ц..П..Т.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- по чл..128 от КТ – 3 151..63 лв.., представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от юли 2018 г.. до 24..02..2019 година, ведно със законната лихва, считано от 24..04..2019 година до окончателното изплащане,
- по чл..86 ЗЗД – 170..00 лв.., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от падежа на всяко плащане до 24..04..2019 година;
- 476..00 лв..за изплатеното адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА „Б.. -.. С.... А.. ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление г.. С.... р.. В.., ж.. И.. з.. „.. у.. 3.. №.. 3.. е.. 6.. представлявано от Р.. Д.. Ч.., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М.. държавна такса за уважените искове в размер на 132..86 лв.., 150..00 лв.. за изплатеното възнаграждение за вещото лице, както и 5..00 лв.. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите..
На основание чл.. 242, ал.. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му, с.. която присъжда НЕИЗПЛАТЕНОТО възнаграждение за работа..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -.. М.. в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: