РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 587
гр. Пловдив, 06 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното
от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 8 по описа за
2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „АМИГО
РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е.А.Д., чрез процесуалния си представител адвокат А.С.,
иска ответникът ОД на МВР –
Смолян да бъде осъден да заплати
сумата от 340 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на
Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0000737, издаден от ОД на МВР гр. Смолян и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД № 83/2019
г. по описа на Районен съд – Чепеларе) разноски за заплатен адвокатски хонорар, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Исковата претенция се основава на
факта, че на „АМИГО РЕПРЕЗЕНТАТИВ“
ООД е издаден ЕФ серия Г № 0000737 от ОД на МВР гр. Смолян, с който на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ). Електронният
фиш е обжалван от ищеца и е отменен с влязло в сила Решение № 120/29.09.2019
г. постановено по АНД № 83 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Чепеларе.
Пред съдебната инстанция по посоченото дело „АМИГО РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД е представлявано от адвокат А.С., съгласно пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие от 13.06.2019 г., като дружеството е заплатило по
банкова сметка ***.06.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева. С
действията на своите служители по издаване на порочният ЕФ ответната
организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесния
ЕФ. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за
претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът ОД на МВР гр. Смолян, чрез Директора
комисар Николай Димов в писмен отговор на исковата молба, е направил признание на иска и в
тази връзка счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което моли разноските в
съдебното производство да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд
– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От данните по делото се
установява, че на 19.01.2019 г. в 15:41 часа, в Смолян,
гр. Чепеларе, на Път ІІ 86,75+728 км. и посока на движение от гр. Смолян към
гр. Пловдив, с насочена камера към гр. Смолян, е заснет с автоматизирано
техническо средство/система № TFR1-М 617 товарен автомобил „АУДИ А 6“ с рег. № РВ8877ТР, собственост на със скорост„АМИГО
РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е съставен ЕФ серия Г № 0000737 от ОД на МВР гр. Смолян и на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Посоченият ЕФ е обжалван от „АМИГО РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД, за което е образувано
АНД № 83 по описа за 2019 г. на
Районен съд Чепеларе (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено
Решение № 120/26.09.2019 г., влязло в законна сила 18.10.2019 г., с
което процесният ЕФ е отменен изцяло. Пред районния съд „АМИГО РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД е представляван от адвокат А.С., съгласно пълномощно и Договор
за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г., като дружеството е заплатило в брой
уговореното в договора от 13.06.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 340
лева.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от
ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че ЕФ серия Г № 0000737, издаден от ОД на МВР гр. Смолян, е отменен по съответния ред (с Решение № 120/26.09.2019 г. постановено по
АНД № 83 по описа за 2019 г. на ЧРС).
От материалите по приложеното АНД
№ 83 по описа за 2019 г. на ЧРС и според констатациите на
решаващия съд изложени в отменителното решение, ЕФ серия Г № 0000737 от ОД на МВР гр. Смолян, е издаден в нарушение на
закона и като такова се явява незаконосъобразен. Решението на съда (№ 120/26.09.2019 г.) е влязло в законна сила на 18.10.2019 г., т.е. налице е първият елемент
от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се
за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП/ЕФ, тъй като същият е упражнил
законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред,
по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен.
Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на
ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008
г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесния ЕФ. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издадения ЕФ.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В
тази връзка следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С процесния ЕФ на ищеца е наложена
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., за което
минималният размер на адвокатското възнаграждение определено по правилата на
чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
възлиза на 370 лв., като договореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 340 лв. за производството пред
Районен съд Чепеларе, който следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, но не от 04.07.2019
така както се претендира в исковата молба, а от 18.10.2019 г. – датата на влизане в сила на решението на РС - Чепеларе,
до окончателното изплащане на сумата в
размер на 340 лв. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г.
на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди
става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
- от момента на неговото издаване. От
така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност
и се дължи мораторна лихва.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразния ЕФ (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Преди съдът да се
произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено
възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния
случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Материалният интерес в случая е 400 лв.
Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. При това
положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно
единствено съдебно заседание, приема че на ищецът трябва да бъдат
заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в
размер на 300 лева.
С оглед
изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на
325 лв. – заплатените държавна такса (25 лв.) и адвокатско възнаграждение (300
лв.).
Доколкото отговорността за разноските
в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл. 10, ал.
2 и ал. 3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби
на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл. 78, ал. 2 от ГПК, се
явява неоснователно. В този смисъл Определение № 3446 от 19.03.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 1728/2018 г., III о., Определение № 3983 от 28.03.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3647/2018 г., III о., и др.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Смолян, да заплати на „АМИГО РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Е.А.Д., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в размер на 340 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на
Електронен фиш серия Г № 0000737, издаден от ОД на МВР гр. Смолян и представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 83/2019 г. по описа на Районен
съд – Чепеларе, разноски за заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано 18.10.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Смолян, да заплати на „АМИГО
РЕПРЕЗЕНТАТИВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Е.А.Д., сумата в размер на 325 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: