№ 7701
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110109419 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на П. КР. К.,ЕГН:********** срещу ВЛ. ЕМ. Л.,
ЕГН:**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Молителката излага твърдения,
че с ответника са в процес на развод, като от брака имат едно родено дете-В.В. Л..
Твърди, че ответникът по молбата, на 07.01.2022 г., я е обиждал. Детето е разказало на
майка си, че баща му е следял молителката. Оттогава П. установява, че ответникът
ежедневно я следи до работно й място и до дома й. На 30.01.2022г. и на 05.02.2022г. е
проследил молителката. На 06.02.2022г. твърди, че е намерила нарязани гумите на
автомобила й и този на нейния партньор. Ето защо моли съда да издаде заповед за защита
срещу ответника, като се приложат мерките по чл. 5 ЗЗДН по отношение на молителката и
нейната дъщеря.
Ответникът, не взима становище по молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е лице, с което молителката е в брак и безспорно попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове
1
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се във
психическо насилие.
По делото са представени писмени доказателства – Удостоверение за раждане; декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени
по делото.
От Удостоверение за раждане е видно, че страните са родители на В.В. Л..
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на молителя и ответника.
Видно от показанията на св. Н.К. се установява, че на 05.02.2022г. ответникът и неговата
приятелка са следели молителката и свидетеля. Правили са видео заснемане и снимки.
Видял е приятелката на ответника-И. да влиза в гаража. На 06.02.2022г. са установили, че
гумите и на двата им автомобила са нарязани. Установява се, че тези деяния са системни,
ежедневни.
От показанията на св. И. М., се установява, че е видяла колата на молителката и ги е
снимала. Установява се, че страните са в непрекъснат конфликт.
В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като противоречат
на доказателствата по делото.
Настоящият състав приема, че ответникът системно извършва действия на домашно
насилие, като следи молителката до дома и работата й. Тези действия представляват
психическо насилие над молителката. Системното следене предизвиква страх и притеснение
у П.. Конфликтът между страните не може да се използва за предизвикване на страх.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от
изложението на молителя в молбата, така и от показанията на свидетелите.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1,2 и 3 мерки за защита по отношение на молителката.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
2
пострадалия, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки,
следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на
ответника следва да му бъде забранено да приближава молителката и жилището ѝ, на
разстояние не по-малко от 100 метра; местоработата ѝ, както и местата за социални
контакти и отдих.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителката вредни последици за живота и здравето ѝ.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********, следва да
бъде наложена глоба в размер от 300,00 лева.
Относно разноските за делото.
Молителят претендира разноски за адвокатско представителство в размер на 1200 лв. По
делото е представено пълномощно и договор за правна зашита и съдействие, от които е
видно, че е уговорено заплащане по банков път. Не са представени доказателства за реално
заплащане на адвокатското възнаграждение. Договорът не може да служи като разписка, тъй
като изрично е записано, че е заплатено по банков път. Предвид изложеното на молителя не
следва да се присъждат разноски. При този изход на делото ответникът, следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:********** в
полза на П. КР. К.,ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********, да
приближава П. КР. К.,ЕГН:********** на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от
18месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, на ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********,
да приближава жилището, обитавано от П. КР. К.,ЕГН:**********, находящо се в гр. С., ул.
„С.К.“ №..., и на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от
издаване на заповедта за защита.
3
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********
да приближава местоработата и местата за социални контакти и отдих на П. КР.
К.,ЕГН:********** за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ВЛ. ЕМ. Л., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4