Решение по дело №4688/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6878
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20191100504688
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 10.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4688 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 05.02.2019 г. по гр.д. №64367/2018 г. на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника К.И.Д. установителни искове с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 997,47 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.07.2015 г. – 30.04.2017 г. до пълния претендиран размер от 1601,65 лв. и за периода мес.05.2015 г. – 09.07.2015 г. и за разликата над сумата от 111,47 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 29.06.2018 г. до пълния претендиран размер от 239,75 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че са погасени по давност част от дължими суми по обща фактура за периода мес.05.2015 г. – мес.04.2016 г. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове за пълния им претендиран размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К.И.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника К.И.Д. срещу решение от 05.02.2019 г. по гр.д. №64367/2018 г. на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, в която на основание чл.415 ГПК вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 997,47 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.07.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от 111,47 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 29.06.2018 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е незаконосъобразно. Поддържа, че СРС неправилно и в противоречие с установените факти и доказателства е приел, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респ., че е клиент на топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия през периода мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил изрично обстоятелството, че е собственик на процесния имот, като това обстоятелство се установява и от представената и посочена в първоинстанционното решение справка от Служба по вписванията – гр. София, неоспорена от страните. При тези данни, следва да се приеме, че между страните  е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника сума за топлинна енергия за периода мес.06.2015 г. – мес.04.2017 г. е в размер на 997,47 лв., до който размер искът за главница е основателен, а размерът на дължимата от ответника лихва за забава е в общ размер на сумата от 111,47 лв., до който размер е основателен предявеният иск.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.

При новите Общи условия, влезли в сила от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи и при тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №30896/05.02.2019 г., постановено по гр.д. №64367/2018 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.