РЕШЕНИЕ
№ 13636
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110124084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответниците П. А. Н. и А. И. П., действащ лично и със
съгласието на своята майка Н. Д. Д. /конституиран като ответник в хода на процеса на
мястото на починалия ответник И. А. П./, са били потребители на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..... Твърди, че за периода от м.11.2018
г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, чиято цена
последните не са заплатили, поради което моли съда да осъди същите да му заплатят при
условията на разделност – 2/3 първата ответница и 1/3 вторият ответник от следните суми:
от сумата от 763,65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане, от
сумата от 139,50 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг
за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., от сумата от 25,71 лв., представляваща цена на
извършената услуга „дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 6,22 лв.,
предтавляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“
за периода от 31.05.2019 г. до 12.04.2022 г. Претендира и разноски.
1
Ответниците П. А. Н. и А. И. П. са депозирали в срок отговор на исковата молба, с
който оспорват единствено основанието на предявените искове, като въвеждат и възражение
за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот /че
ответниците се явяват потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответниците в претендирания обем,
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответниците е при
доказване на горните факти, да установят положителния факт на плащане.
Собственици на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер през
процесния период са били П. А. Н. и наследодателят на А. И. П. при дялове от 2/3 идеални
части за първата ответница и 1/3 идеална част за втория ответник, като това обстоятелство
се установява от приетите писмени доказателства /на лист 9-14, 36, 41, 58/.
Ето защо, ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
2
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответниците са били
собственици на процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до извод, че
предявените искове за главница се явяват доказани в своето основание. А доколкото
ответникът не оспорва размера на претенцията, то същата се явява доказана за сумата от
763,65 лв.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 25,71 лв. за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между /фирма/ и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
От тази сума ответницата П. А. Н. следва да бъде осъдена да заплати 2/3 или сумата
от 17,14 лв., а ответникът А. И. П. следва да бъде осъден да заплати 1/3 или сумата от 8,57
лв.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. В настоящия случай давността е прекъсната,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.05.2022 г. (съгласно чл.116,
б.„б.”, пр.І ЗЗД).
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Ето защо, с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност са именно
вземанията за периода м.11.2018 г. - м.02.2019 г. включително, тъй като тригодишната
погасителната давност за тях е изтекла преди депозиране на исковата молба в съда. Същите
се равняват на сумата от 422,72 лв.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 340,93 лв., като от тази сума
3
ответницата П. А. Н. следва да бъде осъдена да заплати 2/3 или сумата от 227,29 лв., а
ответникът А. И. П. следва да бъде осъден да заплати 1/3 или сумата от 113,64 лв. За
горниците исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
Вземането на ищеца за такса за „дялово разпределение“ не е погасено по давност.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2019 г., от 15.09.2020 г. и от 15.09.2021 г. Предвид изложеното, за
периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г. лихвата за забава върху задължението по общите
фактури, издадени за отчетния период от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. е в размер на 139,50
лв..
Искът е основателен в пълния му предявен размер.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 6,22
лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 89,12 лв. /изчислена
от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на ЕПИ онлайн електронен калкулатор за
изчисляване на лихви/. Ето защо, като се съобрази и установеното частично погасяване по
давност, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 50,38 лв., а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 139,50 лв., като неоснователен.
От тази сума ответницата П. А. Н. следва да бъде осъдена да заплати 2/3 или сумата
от 33,59 лв., а ответникът А. И. П. следва да бъде осъден да заплати 1/3 или сумата от 16,79
4
лв. За горниците исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 73,11 лв., изчислени
съразмерно на уважената част от исковите претенции, като от тази сума ответницата П. А.
Н. следва да бъде осъдена да заплати 2/3 или сумата от 48,74 лв., а ответникът А. И. П.
следва да бъде осъден да заплати 1/3 или сумата от 24,37 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата П. А. Н. сумата от 153,78 лв., представляваща сторените от последната
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответника А. И. П. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. К. А. С. от САК в размер на 153,78 лв. за настоящото
производство, изчислено от съда при съобразяване на отхвърлената част от исковите
претенции.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ П. А. Н., ЕГН
**********, да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ......,
сумата от 227,29 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от м.03.2019 г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: гр. ....,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 33,59 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
12.04.2022 г., сумата от 17,14 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово
разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, като
неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ А. И. П., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Д. Д., ЕГН **********, да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 113,64 лв.
- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.03.2019
г. до м.04.2020 г. в имот с абонатен №, находящ се на адрес: гр. ...., ведно със законната
5
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2022
г. до окончателното й изплащане, сумата от 16,79 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., сумата от
8,57 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение за периода от
м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, като неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. А. Н., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 48,74 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. И. П., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Н. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 24,37 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата /фирма/,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ......, да заплати на адв. К. А. С. от САК, с
адрес на кантората: ....., сумата от 153,78 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника А. И. П. в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ......, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6