№………./ 08.2015 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на 03.08.2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана
ЦАНКОВА
Евгения МЕЧЕВА - мл.
с.
като
разгледа докладваното от съдия Неделчева
въззивно гр. дело №1879 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК.
Образувано е по молба вх. №21676/08.07.2015г.
на „Енерго – Про Продажби” – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, чрез проц. представител, в която се съдържа искане за
изменение на постановеното по делото Определение №2312/29.06.2015 г. в частта
за разноските, като въззивникът моли да му бъдат присъдени по реда на чл. 78,
ал.4 ГПК направените по делото в двете инстанции разноски съобразно
представените доказателства и списъци, на осн.
чл. 248 ГПК. Молителят твърди, че като въззивник по в.гр. дело по описа на ОС – гр. Варна е заявил
своевременно искане за присъждане на разноски - с подаването на въззивната
жалба, като е представил и документи, установяващи плащането на адв. възнаграждение.
Излага, че по това искане, прекратявайки производството по делото, предвид
заявен от въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство, отказ
от исковата претенция, по реда на чл. 82, ал.1 ГПК – приключвайки делото в
съответната инстанция, съдът не се е произнесъл, поради което моли
определението да бъде допълнено с
присъждане на направените от него разноски и възлагането им в тежест на
въззиваемата страна.
Ответната страна, редовно уведомена
по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не изразява становище по депозираната молба.
За да се произнесе по депозираната
молба, настоящата инстанция взе предвид следното :
Молбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице, в
предвидения от ГПК срок.
С цитираното определение, постановено
по в.гр.дело №1879/2015 г. Варненският окръжен съд, след като е приел заявеният
от “КНМ ГРУП” - ООД, ЕИК ********* /след извършено преобразуване в правно
-организационната форма на дружеството в хода на процеса/ – ищец в
първоинстанционното производство, представлявано от управителя К.Д., по реда на
чл. 232 ГПК, отказ от исковите претенции, предявени срещу „Енерго –Про Продажби” – АД – гр. Варна,
обезсилил е Решение №1799/17.04.2015г., постановено по гр. дело №10259/2014г.
по описа на ВРС, и е прекратил производството по в. гр. дело №1879 по описа на
ВОС за 2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК,
с всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Действително, с определението, с което
настоящият състав е прекратил производството, липсва произнасяне относно
дължимите се на въззивника разноски.
Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК,
ответникът – каквото процесуално качество е имало „Енерго – Про Продажби” – АД,
ЕИК ********* в първоинстанционното производство по делото, а понастоящем въззивник по в. гр. дело №1879/2015 г. по
описа на ОС – гр. Варна, има право да иска заплащането на направените от него
разноски и при прекратяване на делото.
С оглед приключването на делото, а
именно прекратяване на производството по инициатива на ищцовата страна, съдът
намира за основателно и доказано, с оглед представените по делото договори за
правна помощ и проц.представителство, платежни документи и списък на разноските
по чл. 80 ГПК, искането на въззивника за присъждане на направените по делото
разноски както следва: в размер на 1385.68 лева във въззивното производство, от
които 1344.00 лева – платено възнаграждение на един адвокат, и 41.68 лева – платена държ. такса, както и 1684.00 лв. в първоинстанционното производство, от
които 1344.00 лева – платено
възнаграждение на един адвокат, 260.00 лв. – платено възнаграждение за
експертиза, и 80.00 лв. –за съдебно-почеркова експертиза.
При наличието на своевременно заявени
в хода на делото възражения за прекомерност на платените от страната адвокатски
възнаграждения, по реда и на основание чл. 78, ал.5 ГПК, които съдът намира за
основателни, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, молбата
следва да бъде уважена до размера на действително направените от страната
разноски за плащане на държ. такса и депозити за експертизи, установени в общ
размер за двете инстанции – 381.68 лева, и минималния, съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер на дължимото адвокатско
възнаграждение – по 451.00 лева / с
включен ДДС/ за всяка от двете инстанции.
С оглед изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №2312/29.06.2015
г., постановено по в.гр.д. №1879/2015 г. по описа Варненския окръжен съд,
VІІІ-ми състав, в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА “КНМ ГРУП” - ООД, ЕИК
*********, след извършено преобразуване в правно -организационната форма на
дружеството в хода на процеса – ищец в първоинстанционното производство,
представлявано от управителя К.Д., ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго – Про Продажби” – АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, сумата 1283.68 /хиляда двеста осемдесет и три лв. и 68
ст./ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :