ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468
гр. ХАСКОВО, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20255600600607 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р. Т. от АК – Хасково, защитник на
подсъдимия Г. М. М. с ЕГН ********** от гр.Д. против протоколно определение
253/26.06.2025г., постановено по НОХД № 88/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което
съдът по реда чл.306, ал.1 т.1 от НПК, на осн.чл.343б, ал.5вр.ал.1 от НК и вр.чл.53 НК, отнел
в полза на държавата МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген„ , модел „Джета“ с рег. №
*****, послужил за извършване на престъплението.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, поради което се иска отмяна на обжалваното определение.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира определението
за правилно, обосновано, законосъобразно и предвид произнасянето на Конституционния
съд, предлага то да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му, редовно призовани, се
явяват и поддържат въззивната жалба. В съдебно заседание въззивната жлба се допълни с
твърдения за противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и
несъобразеността й с правото на ЕС за съразмерност и пропорционалност на наказанието.
Обосновават се с образуваното КД № 15/2024г. и предстоящото по него произнасяне, както
1
и отправено от РС – Велики Преслав преюдициално запитване до СЕС, по което било
образувано Дело С-655/24 на Съда на ЕС.
В последната си дума въззивният жалбоподател и подсъдим моли определението на
РС- Димитровград да бъде отменено, вместо което да му бъде върнат отнетият в полза на
държавата лек автомобил.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното
определение, по наведените от страните доводи и служебно на осн.чл.314 от НПК намира,
че жалбата е допустима, но неоснователна поради следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП –
Хасково – ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по БП № 697/2024г. по описа на РУ
МВР – Димитровград, с който подсъдимият Г. М. М. с ЕГН ********** от гр.Д. е предаден
на съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В проведеното на 25.06.2025г. съдебно
заседание, е одобрено споразумение по делото, постигнато на същата дата между прокурор
при РП – Хасково – ТО – Димитровград и защитника на подсъдимия, с което последният е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на
30.12.2024г. в гр.Д., обл.Х. управлявал МПС – лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел
„Джета“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.41
на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози, с химическа експертиза Протокол № 13/11.02.2025год. на
Специализирана химическа лаборатория в СНТЛ при ОД на МВР – Хасково, за което му е
наложено наказание 5 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и кумулативно на осн.чл. 343 г, вр.чл. 343 б ал.1 и
чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. Приспаднато е
времето, през което е бил задържан с мярка за процесуална принуда, както и времето, през
което е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, осъден е и за
разноски.
След одобрение на споразумението, съдът по реда на чл.383, ал.2, предл.2 от НПК е
провел производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.53 от НК относно приложението на
чл.343б, ал.5 от НК по отношение на лекия автомобил, послужил за извършване на
престъплението и след изслушване становищата на страните приел, че разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК се явява приложим закон в случаите на чл.343 б ал.1- 4 от НК,
предвиждащ отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на
престъплението, когато е собственост на дееца или присъждане на равностойността му,
когато деецът не е негов собственик. Конкретно в случая е прието, че въпросното МПС,
послужило за извършване на престъплението, е изключителна собственост на дееца и с тези
доводи, с обжалваното определение, на осн.чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК, съдът е отнел
МПС-то, собственост на подсъдимия М..
Настоящият съд споделя виждането, според което в законовия текст е допуснато
лесно доловимо смешение между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1
2
от НК – предмет и средство. Принципно, съображения относно невъзможността
управляваното от водача с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда МПС да бъде
средство за извършване на престъплението, каквото е семантичното звучене на нормата,
могат да се допълнят и с редица други теоретични доводи, изключващи тази роля на
автомобила в наказателното правоотношение. Един от тях се корени в недопустимата
законова предопределеност на използваното от дееца средство, т.е. в принципната
несъстоятелност на нормативна конструкция, предполагаща, че идентично по правната си
природа престъпление във всеки случай и от всеки деец се извършва с еднородно по
характера си средство – положение, което доктрината отрича. По тези въпроси тя е
последователна /И.Н., Наказателно право, Обща част, стр.230/ и според нея: „за разлика от
предмета на престъплението, средствата за неговото извършване представляват нещо
външно на общественото отношение, защото тяхната определеност като такива зависи от
мястото, което деецът им е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху
предмета“, т.е. от дееца зависи с какво той ще си послужи при извършване на
престъплението и как дадена съществуваща извън общественото отношение и предмета вещ,
той ще пригоди, така че да влияе върху защитения обект противоправно. В този смисъл
немислимо е наказателната норма да посочва и така изначално да обявява средството на
престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не деецът, да избира предназначението й
като оръдие на престъпното посегателство. Поради това управляваното от дееца моторно
превозно средство при реализацията на престъпния състав в чл.343б, ал.1от НК категорично
не може да се дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно
такова е правното му значение при буквалния и необременен от законодателните намерения
прочит на обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343 б, ал 5 от НК. В
постановеното на 17.07.2025 г. Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд
е приел, че тази непрецизност на правната норма не влияе върху нейното съзвучие с
основния закон, тъй като не засяга принципа на законоустановеност и не се компрометира с
изискването за известност и предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява
провеждането на тълкуване в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че
макар и несъвършена, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната
цел и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на
засегнатите от престъплението. В заключението, Конституционният съд не открива такава
степен на вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да
налага обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е
уточнено, че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и
разпоредбите в „Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо
тълкуване“, което е неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от
правоприлагането. Това означава, че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то
поради изложените по-горе съображения, изключва третиране на автомобила като средство
на престъплението. Следва да бъде съобразено представеното към Решението на КС особено
мнение, според което моторното превозно средство е предмет на престъплението, тъй като
„защитените обществени отношения са свързани с движението по пътищата, които
произтичат от взаимодействието на човек, моторно средство и път“. И след като
автомобилът е предметът на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от
НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), което настоящият съд е длъжен да
приложи, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК. И
макар напълно да се споделя обоснованата отново в „особеното мнение“ на петимата
конституционни съдии невъзможност за отнемане на непритежавана към момента на
деянието и към момента на постановяване на превантивната мярка вещ, то нормата в чл.
343б, ал.5 от НК остава част от действащото позитивно право, поради което, но с
пояснението, че засилената наказателна интервенция е насочена към предмета на
престъплението, а не към средството за осъществяването му,определението на РС-
Димитровград следва да бъде потвърдено.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и
осъден с одобреното споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, е
3
умишлено. Лекият автомобил, с който престъплението е било извършено от подсъдимия,
следователно е негов предмет, защото е елемент от фактическия му състав, а не средство,
както непрецизно се сочи в разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК. Както се посочи, тази
непрецизност обаче не води до противоконституционност на цитираната разпоредба, а
налага тълкуването й, както вече се посочи с приетото в Решение № 8 /17.07.2025 г. по к. д.
№ 15/2024 г. на КС на Република България. Посочената норма на чл.343б, ал.5 от НК, макар
да намира принципно основание в чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, я доразвива и се явява специална
по отношение на нея, поради което намира приложение в случая, защото касае
престъпленията, обхванати от чл.343 б ал.1- 4 от НК и по отношения на тези престъпления,
се явява императивна. Ето защо, след като подсъдимият е признат за виновен и осъден с
одобреното споразумение за престъплението по чл.343б ал.1 от НК, приложението на
чл.343б ал.5 от НК относно МПС, което е управлявал при извършването му, е задължително.
Въпросният автомобил представляващ марка „ Фолксваген „, модел „Джета“ с рег. № *****,
е изключителна собственост на подсъдимия с оглед отбелязано в регистрационния му талон,
в който единствено подсъдимият е вписан като негов собственик.
Не се споделят и оплакванията, че разпоредбата на чл.343 б, ал.5 от НК противоречи
на правото на ЕС, а обстоятелството, че от друг съдебен орган е отправено преюдициално
запитване за съответността й с правото на ЕС, след като няма произнасяне от СЕС, е
ирелевантно за настоящото дело. По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като
правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 253/26.06.2025г., постановено по НОХД
№ 88/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което на осн.чл.343б, ал.5 от НК е отнет в
полза на държавата лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „Джета“ с рег. № *****,
ведно с ключ за него, на съхранение в РУ – Димитровград, изключителна собственост на Г.
М. М. с ЕГН ********** от гр.Д.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5