Решение по адм. дело №1893/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М. И. Х. с настоящ адрес в гр.Правец, кв.“Рудник“, бул.„Трети март“ № 31, вх.А, ет.1, ап.3, против Заповед № 25-0246-000068/18.03.2025г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Ботевград, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

Жалбоподателят Х. оспорва заповедта като нищожна поради издаването й от некомпетентен орган. Възразява също, че е незаконосъобразна, тъй като техническото средство е възможно да допусне грешка до 5%, поради което измерената стойност на концентрация на алкохол в кръвта 0,51 промила би попаднала под нормативния праг от 0,5 промила, както и възразява за липсата на мотиви досежно срока на действие на приложената мярка. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е изпратил молба, видно от която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Административният орган, издал оспорената заповед, също не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се по делото, че против жалбоподателя Х. е бил съставен АУАН № 3675011от 18.03.2025г., видно от който, на посочената дата, около 15,30ч., в гр.Ботевград, е бил установен от контролни длъжностни лица на РУ Ботевград да управлява автомобил марка Мерцедес, модел ГЛ350 Блутек, с рег. СВ2380СР, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер, отчел 0,51 промила алкохол в кръвта. Видно от отбелязването в акта, посочил е, че няма възражения. На водача е връчен талон за медицинско изследване № 260619, с направление ФСМП Ботегвград, като липсват данни да е изпълнил предписанието за даване на кръв за химичен анализ. Възражение против съставения акт е подадено с вх.№ УРИ246000-1624/25.03.2025г. до Началника на РУ МВР Ботевград, видно от което жалбоподателят Х. е оспорил показанията на техническото средство поради възможна допустима грешка от +/- 5%.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 25-0246-000068/18.03.2025г., с която, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, в мотивите на която административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, като е посочил, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред, с което е нарушил нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Приложима в случая е първата хипотеза на закона, която свързва наложената ПАМ при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство, поради което материалният закон е правилно приложен. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно прилагането на принудителната мярка и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. чл. 172, ал.3 от ЗДвП, видно от която, едновременно със съставянето на АУАН се изземва и свидетелството за управление на МПС. Действайки в условията на обвързана компетентност органът няма как да се отклони от целта на закона. В този смисъл материалният закон е правилно приложен.

Неоснователно е възражението за нищожност на разпоредената принудителна административна мярка поради липса на компетентност у издателя, като материалната компетентност на органа е обоснована със Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на директора на ОД на МВР - София, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, в частност т.1.7 - и младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Жалбоподателят счита, че тъй като тази заповед е издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., която е била отменена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., то административният орган не разполага с материална компетентност за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Видно от съдържанието на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. в т.1 от нея се определят служби за контрол по ЗДвП в различни направления – по т.2 за съставяне на АУАН и за издаване на фишове за налагане на глоби и по т.3 – за издаване на наказателни постановления. Тази заповед не касае компетентност относно издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Изрична такава заповед с възложена компетентност е именно Заповед № 517з-2035/14.04.2022г. на директора на ОД на МВР – София. Съдебна практика на друг равен по степен съд не е обвързваща за настоящия.

Неоснователно е също и възражението относно допустимата грешка от +/- 5% на техническото устройство при отчитането на концентрацията на алкохол в кръвта. От една страна административният орган не е длъжен да приложи толеранс от -5% и няма такова нормативно задължение, а от друга страна хипотетично е възможен и обратният вариант – да приложи отклонение от +5%. Също така, ако жалбоподателят е считал, че техническото устройство не е отчело правилно концентрацията, имал е възможност да се възползва от друг метод на установяване – чрез даване на кръв за химичен анализ, за което му е бил даден талон, но той не се явил в лечебното заведение и след като не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, по арг. от чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство.

Неоснователен е също и доводът за липса на мотиви при определяне на срока на мярката. Неправилно страната се позовава на съдебна практика, имаща за предмет напълно различни обществени отношения – принудителна административна мярка по запечатване на търговски обект на основание ЗДДС, където също се определя срок на мярката. За разлика от мярката по ЗДДС мярката по ЗДвП е зависима от периода на решаване на въпроса за отговорността и в този смисъл органът не определя конкретен срок именно защото не се знае кога ще се реши въпросът за отговорността в административнонаказателното производство /не настоящото административно производство/, но мярката не може да продължи повече от 18 месеца, в какъвто смисъл е законовия текст - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Х. от гр.Правец, кв.“Рудник“, бул.„Трети март“ № 31, вх.А, ет.1, ап.3, против Заповед № 25-0246-000068/18.03.2025г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР София, РУ Ботевград.

Решението не подлежи на обжалване.