Р Е Ш
Е Н И Е
№ 219
Гр.
Н., 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Н., 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 18.06.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1650 по описа на съда за 2019 г., при секретаря Диана Славова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото
е образувано по искова молба вх. рег. № 8437 от 04.12.2018 г., подадена от Ф.С.Ш.
с ЕГН ********** ***, Н.К.А. с ЕГН ********** от с. Х, както и от адв. Б.И. от ШАК, действащ като процесуален представител Г.К.А.
с ЕГН ********** *** и В.К.О. с ЕГН ********** *** К. с ЕИК *********,
представлявана от кмета Е.В.Р., с която е предявен иск за установяване
собствеността на ищците на основание покупка и давност върху недвижимо
имущество, представляващо имот № 111002 с площ 4732 кв.м., находящ се в м. „***.“
по плана за земеразделяне на с. Х, ведно с находящите
се в него жилище 36 кв.м., навес 75
кв.м., плевня 60 кв.м. В исковата молба се твърди, че имотът бил закупен от
съпругът на първата ищца и баща на другите три. От този момент всички те
установили владение върху имота и до момента четирите ищци живеели в имота и
никога не отстъпвали собствеността му на трети лица, считали го за свой,
владели го, стопанисвали го и плащали данъците за него вече 39-години, поради
което го придобили по давностно владение и наследство при квоти – Ф. – 5/8 ид.ч., а за Н.К.А., Г.К.А. и В.К.О. – по 1/8 ид.ч. Въпреки това Община Н.К.се снабдила на актове за
общинска собственост на имота, който през 1967 г. бил изключен от
регулационните граници на с. Х. Молят съдът да ги признае за собственици на
процесния имот спрямо Община Н.К.по силата на давност и наследство и да им
присъди разноските по делото.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба.
Твърди, че от всички доказателства по делото се установява, че ищците никога не
са губили владение над имота. Техният наследодател и те самите владели имота
като свой от 1979 г. досега. По тази причина моли съда да уважи иска.
В
предоставения на ответника Община Н.К.едномесечен срок е постъпил отговор от
процесуалния представител юрк. Н.К.. В отговора се
прави възражение, че ищците няма как да са придобили имота по давност поради предвидената
в закона забрана за придобиване на общински недвижими имоти по давност, която
забрана е удължена последно до 31.12.2022 г. Считат, че имотът е земеделска
земя и като такъв е подлежал на
възстановяване. След като никой не подал молба за възстановяване на процесния
имот, той станал земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и за него има съставен акт за общинска
собственост. По посочените причини ответникът моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен като им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание представител на ответника не се явява. Подадена е молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Изложено е и становище по същество,
според което ищците няма как да са придобили имот по давност, тъй като той
представлява имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представения по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, дело № 27 от 24.01.1958 г. на НПНС се установява, че В.П.Т.е продал на М.В.С.дворно място от 5500 кв.м., ведно с намиращите се в него къща, сайвант, хамбар и плевня, в с. Х, общ. Н., съставляващо парцели IV и VIII в кв. 2.
На 21.12.1979 г. собствениците прехвърлили владението на 5000 кв.м. на К. А.Ш., който заплатил част от продажната цена и получил горецитирания нотариален акт. За това бил съставен писмен договор пред свидетели.
От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установява следното: По плана на с. Х от 1923 г., действал до 1967 г. процесния имот е отразен с планоснимачен № 2 и в горецитирания нотариален акт е описан като парцели IV и VIII в кв. 2, съгласно регулационния план от 1923 г. Изрично вещото лице заявява, че целия недвижим имот ПИ № 2 включва и двата УПИ – IV-2 и VIII-2 в кв. 2 по плана на с. Х от 1923 г., но макар в нотариалния акт да е посочена общата им площ от 5500 кв.м., в действителност общата им площ е повече от 7,5 дка. С регулационен план от 1967 г. имотите били изключени от регулационните граници на селото. От огледа на място се установило, че се владее в границите на стария имот пл. № 2. Означените на скиците и пописани в нотариалния акт и договора от 1979 г. сгради съществуват и към момента. Вещото лице е отбелязало, че в картата на възстановената собственост процесният имот е нанесен като два отделни имота – имот № 111002 с площ 4732 кв.м. и имот № 111021 с площ 2840 кв.м. според измерванията на вещото лице към настоящия момент ищците владеят със сигурност 5500 кв.м., т.е. целия имот № 111002 с площ 4732 кв.м. и част от имот № 111021. Съгласно изложеното в заключението му и поясненията от съдебна зала, на място има трайно установени граници, които макар и да не са чрез поставяне на стабилна ограда, но има синори със струпани камъни и обрасли с храсти и дървета, които на място очертават границите на владението. Посочва, че разликата в площта, посочена в договора и нотариалния кат, най-вероятно се дължи на погрешно изчисляване назад в годините, което после е било преписвано във всеки следващ документ.
Според заключението на вещото лице имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От показанията на св. Х.А.се установява, че К. Ш. е закупил имота през 70-те години и от тогава се владее от него, съпругата му Ф.С.Ш. и дъщерите им – Н.К.А., Г.К.А. и В.К.О.. Самият имот според свидетеля е около половин декар двор и 5 декара ясак. Обяснява, че откакто са взели имота все те са го работили и никой не им е пречил.
От приетите по делото са приети като доказателства Заповед № РД 27-126 от 24.11.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ш. и протоколно решение № 1 от 18.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ към ОСЗ-Н.К, се установява, че процесният имот е определен като такъв по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Видно от това протоколно решение процесния имот е записан на позиция 72, с № 111002, нива с площ 4732 кв.м. във възстановими реални граници.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни владелци, трябва да докажат, че са владели процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Приетият по делото като доказателство договор за покупко-продажба на движими и недвижими имоти от 21.12.1979 г. по естеството си не е годен да прехвърли собствеността върху процесния имот, но удостоверява началният момент, от който е започнало владението на имота от наследодателя на наследодателя на ищците К. Ш.. Това владение той е осъществявал непрекъснато, явно, открито и несмущаван от никого до смъртта си на 12.04.2005 г. В този период в негова полза е изтекъл придобивания давностен срок, но очевидно той не се е позовал на давността като основание за придобиването на имота. След смъртта на наследодателя ищците Ф.С.Ш. (негова съпруга) и Н.К.А., В.К.О. и Г.К.А. – негови дъщери – продължават да владеят имота и до настоящия момент, присъединявайки владението на наследодателя към своето.
Установява се с категоричност от заключението на назначената съдебно техническа експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че имотът, описан в договора от 1979 г. е идентичен с имота, който се владее от ищците. Установява се с категоричност от същите доказателства, че в имота съществуват сгради, ограден е с ясни граници от съседните имоти. Доказателствата по делото сочат, че имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Той е изключен от регулация през 1967 г., след приключване на масовизацията на собствеността. Целта е била да се окрупнят съществуващите вече кооперации. По делото обаче липсват доказателства процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или др. подобна селскостопанска организация. Включването на имота в подобна организация не може да стане само по силата на изключването му от регулация. С това той сменя статута си и може да стане земеделска земя, но включването му в ТКЗС, ДЗС или др. подобно трябва да стане с нарочен административен акт или чрез доброволното му „внасяне“ от собственика.
Безспорно към настоящия момент имотът има статут на земеделска земя и е бил обявен за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Липсва обаче каквото и да е правно основание за последното. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват възможността Община Н.К.да е собственик на процесния имот, защото той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща на възстановяване. Нещо повече, подобно искане би било неоснователно, тъй като нито собствеността, нито владението върху имота някога е било отнемано на ищците. Поради това и общината не може да стане собственик на същия в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като това не е останала земя след възстановяване правата на собствениците.
Доказва се, че владението е получено през 1979 г. и от тогава наследодателя на ищците го е владял без прекъсване, като свой, а след смъртта му това владение са продължили неговите наследници. Съгласно тълкувателната практика на ВКС с позоваването на давността, последиците от нея се считат настъпили от датата, в който е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Тъй като давността е изтекла през време на брака наследодателя със съпругата му – ищцата Ф.С.Ш., то имотът е бил СИО и след смъртта му тя е станалата собственик на ½ ид.ч. от прекратената със смъртта СИО и още 1/8 ид.ч. по наследство – или притежава общо 5/8 ид.ч. Останалите наследници също са получили по 1/8 ид.ч. от имота по наследство от баща си.
С оглед на
изложените изводи съдът намира предявения иск за доказан по същество и
следователно основателен.
Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, поискани своевременно от ищците в размер на 581,50 лв., от които 250 лв. – адвокатско възнаграждение, 260 лв. – разноски по назначаването на съдебно техническа експертиза и 71,50 лв. – държавни такси.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н.К.с ЕИК *********, представлявана от кмета Е.В.Р., че Ф.С.Ш. с ЕГН ********** *** е собственик по давност и наследство на 5/8 ид.ч. от следния недвижим имот: нива с площ 4,732 дка, представляваща имот № 111002, находяща се в местността „***.” в землището на с. Х, обл. Ш., ведно с находящите се в имота жилище 36 кв.м., навес 75 кв.м., плевня 60 кв.м., при граници за имота: имот № 111021, имот № 111003, полски път и имот № 111001.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н.К.с ЕИК *********, представлявана от кмета Е.В.Р., че Н.К.А. с ЕГН ********** от с. Х е собственик по давност и наследство на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: нива с площ 4,732 дка, представляваща имот № 111002, находяща се в местността „***.” в землището на с. Х, обл. Ш., ведно с находящите се в имота жилище 36 кв.м., навес 75 кв.м., плевня 60 кв.м., при граници за имота: имот № 111021, имот № 111003, полски път и имот № 111001.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н.К.с ЕИК *********, представлявана от кмета Е.В.Р., че Г.К.А. с ЕГН ********** *** е собственик по давност и наследство на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: нива с площ 4,732 дка, представляваща имот № 111002, находяща се в местността „***.” в землището на с. Х, обл. Ш., ведно с находящите се в имота жилище 36 кв.м., навес 75 кв.м., плевня 60 кв.м., при граници за имота: имот № 111021, имот № 111003, полски път и имот № 111001.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н.К.с ЕИК *********, представлявана от кмета Е.В.Р., че В.К.О. с ЕГН ********** от с. Хе собственик по давност и наследство на 1/8 ид.ч. от следния недвижим имот: нива с площ 4,732 дка, представляваща имот № 111002, находяща се в местността „***.” в землището на с. Х, обл. Ш., ведно с находящите се в имота жилище 36 кв.м., навес 75 кв.м., плевня 60 кв.м., при граници за имота: имот № 111021, имот № 111003, полски път и имот № 111001.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КАОЛИНОВО, обл. Ш., с ЕИК *********, представлявана от Кмета на Общината Н.Н.А., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.С.Ш. с ЕГН ********** ***, Н.К.А. с ЕГН ********** от с. Х, Г.К.А. с ЕГН ********** *** и В.К.О. с ЕГН ********** от с. Х, сумата от 581,50 лв. (петстотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки), представляващи направени от ищците разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова