Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6843 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.12.2017
год., постановено по гр.дело №68071/2015 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, изменено
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските с определение по делото от
14.03.2018 год., е признато за установено по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Л.К.Е. искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с
чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 2 947.96 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, стойност на изравнителните сметки и сума за дялово
разпределение за периода от м.юни 2012 год. до м.април 2014 год. в топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********абонатен №45726, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №41999/2015 год. по описа на СРС, ГО, 50
с-в – 17.07.2015 год., до окончателното й изплащане и сумата от 543.85 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 31.07.2012 год. до 29.06.2015, като
ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
направените разноски по делото за държавна такса в размер на 98.08 лв., за
депозит за вещи лица в размер на 400 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното
производство за държавна такса в размер на 69.84 лв. и сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата Л.К.Е.. Жалбоподателката поддържа, че по делото липсвали
доказателства за наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните.
Отделно от това върху процесния имот било учредено право на ползване и в полза
на И. и К.К.и ответницата не дължала изцяло процесните суми, тъй като в случая
не била налице солидарност. Т.е. отговорността й била до размер на 1/3 част, още
повече че не осъществявала правото на ползване – в представения по делото
списък на етажните собственици се бил подписал другият ползвател К.К.. При
определяне на дължимите суми първоинстанционният съд бил взел предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, а не заключението по
съдебно-техническата експертиза, а именно последното давало информация за
реално доставената и консумирана топлинна енергия. Отделно от това в цената на
иска била включена обща фактура от 31.07.2014 год. на стойност 1 471.45
лв., която се отнасяла за стойност на топлинна енергия за период, различен от
процесния. Срокът за плащането на тази сума бил 14.09.2014 год. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответницата е титуляр на вещното право
на ползване върху процесния апартамент №5 – видно от представения нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 26.05.1993 год., както и че фактически го е ползвала
през исковия период – същата е регистрирала като постоянен и настоящ адреса, на
който се намира този имот, считано от 05.01.2000 год. и го е посочила, както в
разписката за връчване на процесната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, така и в подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Следователно
ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
§ 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ
/отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови
клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя
молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между
страните, тъй като тези отношения се презумират от закона /виж Решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК/. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото
са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия
в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че през исковия период между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
При липсата на представен на ищеца споразумителен протокол за разпределение на
топлинната енергия за имота /виж чл. 62, ал. 2 от Общите условия на ищеца/ – а доказателствената
тежест за това е била на ответницата, няма основание да се приеме, че
отговорността й е ограничена до размер на 1/3 част от претендираните суми.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва
да бъде кредитирано, че делът на ответницата за отопление, за
сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба /в процесното жилище е имало 4 бр. ИРРО и 2 бр. щранг-лири, както и 1
бр. водомер за топла вода/. Установено е също така, че общият топломер в
абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години,
като резултатът от проверките бил, че те съответстват на одобрения тип, както и
че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответницата топлоенергия
в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с
изравнителните
сметки е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени.
На следващо
място, доказано е въз основа на заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи
на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, както и предвид
нейните предмет и задачи, както и естеството на нужните специални знания /виж
чл. 197, ал. 1 ГПК/ че стойността на топлинната енергия за периода от м.юни
2012 год. до м.април 2014 год. възлиза на 2 880.64 лв. – като в съответствие с нормата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ първоинстанционният
съд е съобразил сбора от дължимите прогнозни вноски съгласно издадените от
ищеца данъчни фактури, към който е добавена сумата за доплащане с оглед изготвените
изравнителните сметки за отоплителните сезони, включени в горепосочения период и
съответно е приспадната сумата за възстановяване, стойността на услугата дялово
разпределение – 67.32 лв. /или общо главници 2 947.96 лв./, а обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху главниците за периода от 31.07.2012 год. до 29.06.2015
год. – общ размер на 543.85 лв.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката, че не дължи сумата по издадената от ищеца
обща фактура №********** от 31.07.2014 год. Съгласно клаузата на чл. 32, ал. 2
от Общите условия на ищеца, след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Горепосочената фактура за сумата от 1 361.93
лв. е издадена именно на основание посочената клауза и се отнася до отчетен
период от 01.05.2013 год. до 30.04.2014 год., който е включен в исковия период.
Обстоятелството кога ответницата изпада в забава по отношение на задължението
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия е ирелевантно за
преценката относно това какъв е предмета на делото /спорните права/, който се
очертава чрез основанието и петитума на иска.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия,
законосъобразно първинстанционният съд е приел, че претенциите за главница и
обезщетение за забава са изцяло основателни,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателката няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 20.12.2017
год., постановено по гр.дело №68071/2015 год. по описа на СРС, ГО, 50 с-в,
изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските с определение по
делото от 14.03.2018 год.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/