Определение по адм. дело №937/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е образувано по жалба, подадена от адв. Ц. Д. от ВТАК, като пълномощник на Т. Д. Т. с [ЕГН], адрес с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица], срещу Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София и искане работодателят да бъде осъден да заплати на жалбоподателя обезщетение за времето, което не заемал държавна служба, но не за повече от 6 месеца, ведно със законната лихва. С оспорената заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение между Държавен фонд „Земеделие“ и Т. Д. Т., заемащ длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново, ранг IV старши, длъжностно ниво 3 по Класификатора на длъжностите в администрацията. Към жалбата са приложени пълномощно на адв. Д., а във вид на преписи, заверени по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата - оспорената заповед, заявление за възстановяване на заеманата длъжност от 17.10.2025 г., заповед от 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за възстановяване и допускане на работа на Т. Т., Заповед № 03-РД/5087 от 26.10.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и два броя разпечатки от интернет страница на ДФЗ. Няма данни жалбата да е подадена чрез органа издал оспорения акт, съответно последният не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК.

Заедно с жалбата е подадено и искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Към същото във вид на заверени преписи са приложени писмени доказателства – сигнал от Т. Д. Т. до Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ от 10.10.2025 г., писма с изх. № КВПС-01-59#6 от 16.10.2025 г. и изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. от председателя на КЗЛД до Т. Т., разпечатка от електронна поща, която се твърди да е на жалбоподателя, с писмо от 10.10.2025 г. на Европейската прокуратура, писмо вх. № 02-040-6500/4014 от 05.11.2025 г. от Т. Т., адресирано до изпълнителния директор на ДФЗ.

Съгласно отбелязаното в нея, Заповед № 1766/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е връчена на държавния служител на датата на издаването й, жалбата срещу нея е входирана в деловодството на АСВТ на 18.11.2025 г., при което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ЗДСл. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателят Т. Д. Т. от гр. Велико Търново и ответникът по жалбата – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

От ответния административен орган следва да бъде изискано в 7-дневен срок от получаване на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 937/ 2025 г. на АСВТ, във вид на заверен препис, цялата преписка по издаването на негова Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., вкл. доказателства за осъществяването на контролни, договорни и разпоредителни функции от страна на Т. Д. Т. в качеството му на директор на Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново, по отношение на „СС Агро Инвест“ ЕООД и на „Агростренд“ ЕООД, както и цялото служебно досие на жалбоподателя от момента на назначаването му на посочената длъжност, до датата на издаване на обжалваната заповед.

На ответника следва да се изпратят преписи от жалбата на Т. Д. Т., от искането за спиране на изпълнението и от приложените доказателства, като му се укаже, че в 14–дневен срок от получаването на преписа може да представи писмен отговор на жалбата и да посочи други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка и в служебното досие на жалбоподателя за длъжността от която е освободен. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за прекратяването на служебното правоотношение с Т. Д. Т. и изпълнението на законовите изисквания при издаването на негова Заповед № 1766/ 05.11.2025 година.

Направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е мотивирано с твърдения, че настоящото прекратяване на служебното му правоотношение с ДФЗ е четвърто по ред и трето на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като всички предходни уволнения са отменени като незаконосъобразни след обжалването им по съдебен ред. Жалбоподателят сочи и че е подал сигнали срещу настоящия министър на земеделието и храните, той и председател на Управителния съвет на ДФЗ, а преди това бил изпълнителен директор на разплащателната агенция, както и срещу други служители на ДФЗ, с твърдения за неправомерни действия, вкл. такива засягащи финансовите интереси на Е. С.. Сигналите са били регистрирани в КЗЛД на 10.10.2025 г., а също и в Европейската прокуратура под № PP.02372_25_BG от 10.10.2025 г., като с писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД, подателят е уведомен, че на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, в качеството му на сигнализиращо лице, има право на защита. В тази връзка жалбоподателят счита, че уволнението му представлява ответно действие, имащо характер на репресия и поставящо го в неблагоприятно положение в хипотезата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, като по този начин е подложен и на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.

Истинността на твърденията за трето прекратяване на служебното правоотношение на Т. с ДФЗ на едно и също правно основание е служебно известна на съда от друго разглеждано дело – адм. дело № 422/ 2025 г. на АСВТ. От наличните в преписката документи се установява, че след отмяна по съдебен ред на предходното му уволнение /Решение № 3679 от 26.11.2024 г. по адм. дело № 164 от 2024 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 9299 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1078 от 2025 г. на ВАС/ и подаване на заявление от дата 17.10.2025 г., със Заповед № 1765/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Т. Д. Т. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, считано от 05.11.2025 година. Заповедта за възстановяване на длъжност е връчена на служителя на 05.11.2025 г. в 10:56 часа, след което е издадена процесната Заповед № 1766/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение, връчена на Т. на 05.11.2025 г. в 11:31 часа. Приложените към искането за спиране доказателства установяват сочените обстоятелства във връзка с подадени от жалбоподателя сигнали, както и обстоятелството, че писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД е било доведено от служителя до знанието на органа по назначаване, на датата на издаване на процесната заповед. В искането се твърди и че на 21.10.2025 г. Т. е предоставил лично документи и е дал писмени сведения пред европейския делегиран прокурор, което твърдение към момента не е подкрепено с доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 124, ал. 2 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена, така и неимуществена, но трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Видно е, че на 10.10.2025 г. Т. Д. Т. е подал сигнал заведен в КЗЛД и препратен към Комисията за противодействие на корупцията, както и такъв, заведен в Европейската прокуратура, с твърдения за неправомерни действия и злоупотреба със служебно положение от страна бивш изпълнителен директор на ДФЗ и настоящ министър на земеделието и храните, както и на други служители на фонда. Междувременно след отмяна по съдебен ред на поредното му уволнение, Т. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност и на същата дата е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, се забранява всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. Нормата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН гласи, че в случай на образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 от същия закон може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение. Видно от писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД, комисията, която е централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, е приела, че Т. Д. Т. е лице по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН и има правото на защита при условията и реда на същия закон.

При така цитираните нормативна уредба и данни, съдът намира, че защитата по реда на ЗЗЛПСПОИН е специална спрямо тази, предоставена по реда на АПК по отношение на предпоставките за прилагане. В случая по реда на ЗЗЛПСПОИН, от компетентния за това орган /чл. 19 от закона/, е прието, че жалбоподателят Т. е лице подало сигнал, поради което спрямо него не може да се предприемат ответни действия от органа, срещу когото е подаден сигнала. Доколкото защитата по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН предвижда прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, съдът намира че това е особено производство за спиране изпълнението на оспорения акт. Същевременно, такова спиране е допустимо при условията на чл. 166, ал. 4 от АПК, като вероятността от причиняване от предварителното изпълнение на значителна или трудно поправима вреда на оспорващото лице, се презюмира по силата на последно цитираната норма от ЗЗЛПСПОИН.

В случая наличието на ново обстоятелство е писмото на председателя на КЗЛД от 16.10.2025 г., с което е прието, че Т. Т. е лице по чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН и се ползва от неговата защита, и което писмо не е било известно на органа по назначаването преди издаването на процесната заповед. Отделно от това настоящият състав не споделя становището, че в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, искането за спиране следва да се базира единствено на обстоятелства, възникнали или узнати след издаването на акта, т.е. „нови обстоятелства“ по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. В тази хипотеза за адресата на административния акт не съществува възможност да се брани срещу нормативно допуснатото предварително изпълнение на етап, предхождащ подаването на жалбата срещу акта. Нещо повече, допускането на предварително изпълнение не зависи и от преценката на самия административен орган, независимо от фактите по конкретния казус. При това положение, оправдано с оглед целта на закона е съдът да извърши преценката си за вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението, при съобразяване и на обстоятелствата, съществували към момента на издаване на акта, а не само на новонастъпилите/новооткрити такива. Обратното би означавало да бъдат игнорирани дори факти с решаващо значение при произнасянето, единствено поради обстоятелството, че са били осъществени към момента на издаването на ИАА, при това без възможност за тяхната преценка и от страна на административния орган, а подобно тълкуване в голяма степен обезмисля нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК и не съответства на законодателната цел, обусловила нейното създаване.

По изложените съображения, съдът намира, че от страна на ответника следва да бъдат преустановени предприетите действия, до постановяването на съдебно решение. Предварителното изпълнение на обжалваната Заповед № 1765/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ следва да бъде спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорването ѝ.

Водим от горните съображения и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 152, ал. 4 и чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Конституира като страни по адм. дело № 937/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя Т. Д. Т. с [ЕГН], адрес с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица] ответник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му адв. Ц. Д. на посочения служебен адрес гр. Велико Търново, [улица]. Призоваването на ответника да се извърши на адреса му по месторабота гр. София, [улица], чрез Държавен фонд „Земеделие“.

Спира допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София.

Изисква от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, в 7-дневен срок от получаване на съобщението с преписа от настоящото определение, да представи по адм. дело № 937/ 2025 г. на АСВТ във вид на заверен препис, цялата преписка по издаването на негова Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., вкл. доказателства за осъществяването на контролни, договорни и разпоредителни функции от страна на Т. Д. Т. в качеството му на директор на Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново, по отношение на „СС Агро Инвест“ ЕООД и на „Агростренд“ ЕООД, както и цялото служебно досие на жалбоподателя от момента на назначаването му на посочената длъжност, до датата на издаване на обжалваната заповед.

Указва на ответника, че в 14-дневен срок от получаването на преписа от жалбата може да представи писмен отговор и да посочи други доказателства, които желае да бъдат събрани в производството, извън документите съдържащи се в административната преписка и в служебното досие на жалбоподателя за длъжността от която е освободен. Писмените доказателства следва да се представят заедно с отговора.

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на съществуването на посочените фактически основания за прекратяването на служебното правоотношение с Т. Д. Т. и изпълнението на законовите изисквания при издаването на обжалваната Заповед № 1766/ 05.11.2025 година.

Определението, в частта му с която е спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя.

Преписи от настоящото определение, от жалбата на Т. Д. Т., от искането за спиране на изпълнението и от приложените доказателства, да се изпратят на ответника.