Решение по к. адм. дело №2225/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Р. Б. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание в затвор Бургас, ЗО Дебелт. Касаторът взема участие в производството лично.

Ответник по касация е Министерство на правосъдието [населено място] (съобразно редакцията на закона, действаща към процесния период). Тази страна участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т. Ч..

Страна в производството е и прокурор от ОП Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 6983/27.09.2024г. по а.д. № 672/2024г. на Административен съд Бургас. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Д. против ГДИН за заплащане на 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за ищеца в следствие подробно описани в исковата молба лоши условия за изтърпяване на лишаване от свобода, за периода от началото на м.април 2007 година до края на м.януари 2008 година, в следствения арест в [населено място]. С решението съдът е уважил искането на ответника и е осъдил ищеца да заплати 100лв. разноски, предвид реализираната защита от упълномощен юрисконсулт.

В касационната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, съгласно които направеното от ответната страна възражения за погасяване по давност на исковата претенция е основателно. Правят се доводи в тази връзка, че давността е започнала да тече от момента на изтърпяване на наказанието и конкретно в случая от момента на изтичане на изпитателния срок по условното предсрочно освобождаване на Д.. Сочи се, че този изпитателен срок е изтекъл през 2019 година и искът е предявен преди изтичането на пет години от това събитие, т.е. преди изтичането на погасителната давност. Изрично се оспорват изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията на ответника за присъждане на разноски. Касаторът счита в тази връзка, че такива не се дължан, тъй като в проведеното открито съдебно заседание не се е явил представител на ответника. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново по същество, с което да се уважи предявения иск, а претенциите на ответника за присъждане на разноски да бъдат отхвърлени. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация, чрез упълномощения юрисконсулт, представя подробен писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва. Поддържа възражението си за погасяване по давност на исковата претенция, като споделя направените в този смисъл изводи на първоинстанционния съд. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът Д. наистина е бил задържан в следствения арест в [населено място] през м.април 2007 година, като на 08.01.2008 година е бил преведен в затвор Стара Загора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено с присъда № 84/28.01.2008 година, в сила от 06.11.2008 година (данните са съгласно приложена по делото справка). Д. бил освободен от затвора на 23.12.2015 г., но освобождаването било условно предсрочно, с изпитателен срок от 3 години, 11 месеца и 15 дни, който изтекъл на 08.12.2019 г.

Не са формирани подробни фактически констатации относно условията на изтърпяване на лишаването от свобода през процесния период, поради изводите за изтекла погасителна давност.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства. Спорни са произтичащите от тях правни изводи.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичащо от установените факти и направено съответно възражение погасяване на претенцията по давност, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД. Позовавайки се на задължителното тълкуване на закона, дадено с т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.г.д. № 3/2004 г. съдът ясно и в съответствие със закона е формирал извод, че давността по претенцията за присъждане на обезщетение за незаконосъобразно въздействие е започнала да тече от момента на преустановяването на това въздействие, т.е. от преместването от следствения арест [населено място] на 08.01.2008 г. и [възраст] давностен срок по чл.110 от ЗЗД е изтекъл на 08.01.2013 г. Доводите на ищеца за начало на давностния срок, свързано с края на изтърпяване на наказанието, са негови лични разсъждения, които не са в съответствие със закона, поради което основателно не са били възприети от съда. Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, поради което не намира за уместно преповтарянето им в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

Правилно първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Тази страна е била реално защитавана от пълномощника юрисконсулт, който е положил съответния труд, като е представил подробна писмена защита по делото. Соченото от касатора неявяване на представител на ответника в открито съдебно заседание не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на разноски. Касационната жалба е неоснователна.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски по делото във връзка с осъществената защита от пълномощник юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 6983/27.09.2024г. по а.д. № 672/2024г. на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Р. Б. Д., [ЕГН], изтърпяващ наказание в затвор Бургас, ЗО Дебелт, да заплати на Министерство на правосъдието 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.