Решение по дело №550/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 439
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Неделин Йорданов Захариев
Дело: 20237080700550
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№439

 

гр. Враца, 21.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 23 ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                       АДМ. СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Д.Монова, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 550 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44, вр. чл. 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.         

            Образувано е по ЖАЛБА на „Р.“ ЕООД ***, с управител П. Г. П., чрез * Г.Г. от **, против РЕШЕНИЕ № 32-524531/22.08.2023г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на „лек употребяван автомобил“ марка „BMW 335 I“ на 9863 USD при износ и 400  USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са установени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и  ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114  от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС.

В с.з. оспорващото дружество, чрез *. Г.Г. поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Моли за  отмяна на атакуваното решение. Счита, че в случая митницата се базира само на данни от износната информация от САЩ, като дружеството не е участвало в митническите формалности, извършени в САЩ и не може да носи отговорност за данните, подадени там и какво стои зад тях. Не е договаряна цена от дружеството по-висока от декларираната за закупуване на въпросния автомобил, което се потвърждава от всички представени доказателства. Развива довод, че в случая митницата е заобиколила закона, твърдейки, че е използвала резервния метод, като по същество е използвала основния. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Представени са и писмени бележки с изложени съображения по съществото на спора.      

            Ответникът – Директора на ТД Митница - Варна, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се представлява. От процесуален представител – **К., в представена по делото молба с писмено становище се поддържа, че решението на директора на  ТД Митница – Варна, с което е определена по-висока митническа стойност от декларираната пред митническите органи по МД е правилно и законосъобразно. Намира жалбата за неоснователна и отправя искане съдът да я отхвърли.

            По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган административна преписка.

Адм. съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и представените от страните, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2019 г. в ТД Митници Варна е приета Митническа декларация /МД/ с MRN 19BG002002013779R7, с вносител „Р. ЕООД, за режим „допускане за свободно обращение“ на стока „лек употребяван автомобил“  марка „BMW 335 I“ първа регистрация 24.11.2014г., шаси: WBA3В 9G51ENR92590, 1683 кг. бруто тегло, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 1 700 USD, с курс 1.75568 за 1 USD, декларирана митническа стойност 2 984.66 лв., условие на доставка CFR Варна. Към МД са приложени документи – договор за продажба от 22.04.2019г., сертификат за собственост, линеен коносамент и спедиторски коносамент.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размера на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е " CFR – Доставено на място". Начислени, взети на отчет и заплатени са мита 298.47 лв. и ДДС 676.63 лв., които са заплатени.

С Писмо с peг. № 32-101434/16.03.2023 г. /л.23/, ТД Митници Варна е уведомила управителя на фирма „Р.“ ЕООД, П. Г. П., че за нуждите на допълнителна проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа стойност, породени след получен отговор от американските митнически органи за продажната цена на л.а. в значително по-висок размер от декларирана, в 7-дневен срок от получаване на писмото е поискано да представи допълнителни документи и информация.

Налице е приложена към адм. преписка кореспонденция между ТД Митници Варна и американски митнически органи /л. 25-29/.

Във връзка с писмо peг. № 32-101434/16.03.2023 г. жалбоподателя, чрез управителя, е депозирал отговор от 18.04.2023г. и е предоставил писмени доказателства, съгласно искането. Декларирал е и съгласие на основание чл.62, ал.5, т.1 от ЗКИ за достъп до банковата му сметка, за установяване липсата на международни плащания към доставчика.

С писмо с peг. №32-165740/03.05.2023 г. /л.20/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.74, пар.3 от Регламент /ИС/ № 952/2013г. ще се определи нов размер на митническата стойност по МД с MRN 19BG002002013779R7. Изложени са мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище.

С писмо рег.№ 32-451968/27.06.2023г. ТД Митници Варна е сезирала Окръжна Прокуратура Варна /л.49-51/, с която я уведомява за извършена повторна проверка на декларирането, относно достоверността на декларираната митническа стойност на МПС по процесната МД, с вносител „Р.“ ЕООД. Твърди се в писмото, че в резултат на проверката и предоставени документи от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, е определена нова митническа стойност и са определени публични държавни вземания за досъбиране в общ размер от 4810.83 лв. Отправено е искане към прокуратурата за извършване на проверка и при наличие на данни за извършено престъпление да се образува досъдебно производство.

Видно от уведомително писмо от 13.08.2019г. на „Ф.“ ООД до Митница Варна Запад, по коносамент за контейнер с автомобил 2014 ВMW 335I VIN WBA3В 9G51ENR92590, реалният получател е „Р.“ ЕООД, *** а „Ф.“ ООД да се счита получаващ спедитор на контейнера.  С пълномощно от 03.07.2018г. с нотариална заверка на подписа/л.48/, П. Г. П., в качеството на управител на „Р.“ ЕООД, *** е упълномощил „Ф.“ ООД с права да осъществява пряко представителство по смисъла на чл.18 и 19 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за извършване на действия и процедури за получаване на поискано митническо направление при въвеждане и извеждане от общността на несъюзни стоки, което да важи пред митници, митнически бюра и пунктове към тях в РБългария. 

Представена е фактура № 00000007/10.12.2019г., издадена от жалбоподателя с получател И. М. Г. за продажба на „BMW 335 I на цена 5400 лева с ДДС.

            С оспореното Решение № 32-524531/22.08.2023г. на Директора на ТД Митница Варна е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на „лек употребяван автомобил“ марка „BMW 335 I“ на 9863 USD при износ и 400 USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са установени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и  ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114  от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС. С решението митническите органи променят митническата стойност на автомобила, прилагайки стойността съдържащата се в електронната информация за износ, като се посочва, че новата стойност е определена посредством използване на т.нар. резервни методи по чл.74, §3 от МКС, вследствие на което са определени и допълнителните задължения за доплащане, ведно с дължимите лихви. Посочено е, че  съгласно представената информация от американските власти Електронна експортна информация ITN: Х20190603968870, XTN: *********-8022518080А е установена декларирана стойност при износ от САЩ с износител *** на автомобила с шаси № WBA3В 9G51ENR92590, съдържаща данни, подадени при износа на автомобила от САЩ в размер на 9862 USD /17316.27 лв./. Същата е по-висока от декларираната при внос и стоката се идентифицира по марка, модел, номер на шаси, който е уникално за автомобила. Посочва се, че в резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установена по-висока декларирана стойност при експорт от САЩ с износител ***, който я е заявил пред американските митнически власти. Същата е значително по-висока от декларираната при внос.  Прието е, че  митническата стойност следва да се определи на основание чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение/ЕС/ 2015/2447, във вр. с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти. Административният орган е счел, че за декларираната стока по процесната митническа декларация възникват допълнително държавни вземания за мито и ДДС от общо 4810.83 лева.

По делото по искане на оспорващия с протоколно определение на съда от 19.10.2023г. е открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК по оспорване истинността на представената електронна износна информация, касаеща декларираната стока при износ - таблица 2, озаглавена 20. График Б.Описание на стоките-последна колона, озаглавена стойност. Указана е от съда, че разпределението на доказателствената тежест се носи от ответника, тъй като в тази част данните са декларирани от дружеството износител и документът има характер на частен такъв. Във връзка с откритото производство по оспорване от страна на ответника не са  представени и ангажирани доказателства.

Назначена и изслушана е специализирана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като обективна и компетентна, от заключението на която се установява, че договорената цена, на която е бил закупен и внесен употребяван лак автомобил марка „BMW 335 I“ с номер на шаси WBA3В 9G51ENR92590,  е в размер на общо 1 700 USD, видно от договор за покупко-продажба от 22.04.2019г. Митническата му стойност е определена чрез прилагане метода на договорната стойност, съгласно чл.70, ал.1 от Регламент ЕС № 952/2013г.  и е декларирана в размер на 1700 USD при курс  за 1 USD 1,75568 или 2984.66 лева. Внесеният автомобил е заприходен като стока в счетоводните регистри на дружеството вносител с митническа стойност 3383.13 лева, а при продажбата му е отписан със същата стойност от 3383.13 лева. Цената на последващата му продажба е 4500 лв. без ДДС, което формира разлика между покупна и продажна цена 1116.87 лева. Експертът е отговорила, че счетоводната отчетност на „Р.“ ЕООД е водена редовно при спазване на ЗСч, НСчС и данъчното законодателство. Митническата декларация е отразена в дневника за покупки по ДДС за м.08.2019г. , а фактурата за продажба е отразена в дневника за продажби за м.12.2019г.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 05.09.2023 г., видно от известие за доставяне /л.17/, а жалбата срещу него е  постъпила на 12.09.2023 г. /л.8/.

Съдът счита, че като адресат на жалбата оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 150 от АПК.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

          Оспорения акт е издаден от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма. Съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл.87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на  чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай.

Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 ЗМ, проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на  декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т.1 ЗМ. Съгласно чл.84в ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. В случая такава заповед липсва и не се съдържа в адм.преписка, като не се посочва и в самото решение. Налице е нарушение по отношение на реда и условията за провеждане на последващия контрол, с оглед на което и възражението на жалбоподателя за това е основателно.

         По отношение на приложимостта на материалния закон.

         Основния спорен въпрос по делото е обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на §3 от чл.74 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на  чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

 Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време

По случая са представени Договор за продажба на автомобила от 22.04.2019г., представляващ и потвърждение за пълното получаване на плащането на договорената цена, както и документи, касаещи техническото състояние на автомобила, представени са и счетоводните записи за извършената покупка и внос на автомобила, анализирани от назначената по делото счетоводна експертиза, както и доказателства за неговата продажба след вноса. Посочените документи доказват, че е внесен лек употребяван автомобил, за доставката на който е била договорена и заплатена цена от общо 1700 щ.д., на база на която е декларирана и митническата стойност при вноса. 

            Във връзка с последваща проверка относно достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са изискали допълнителна информация от дружеството и информация от митническите власти на държавата на износа – САЩ.  От  американската служба „Митници и гранична защита“, е  изпратено писмо, ведно с Electronic Export Information/ с ITN: Х20190603968870, XTN: *********-8022518080А. Видно от обжалваното решение ответника е обосновал своите основателни съмнения, единствено и само на данни, съдържащи се в представената Electronic Export Information. Така представената декларация за износ, в която е декларирана стойността на въпросния автомобил и, въз основа на която митническите органи са приели, че действителната стойност на процесния автомобил е 9863 щ.д. не могат да бъдат обвързващи за оспорващото дружество, доколкото няма данни същите да отразяват реално сключен договор между *** и фирма "Р." ЕООД за закупуване на автомобила по посочената цена (9863 USD), както и липсват доказателства за плащане на въпросната цена. Дружеството не е посочено в представената електронна информация за износ, нито като получател, нито като страна по покупката, респективно посочената стойност не може да се приеме за договорена и платена от него. В случая няма  и представен договор или фактура, както и липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната стойност. Точно обратното, дружеството има сключен договор с *** за закупуването на автомобила на цена от 1700 щ.д., както и доказателства за плащането и осчетоводяването на въпросната цена.

           По отношение на Електронна износна информация, в частта, касаеща стойността на процесното МПС 9863 щ.д. е извършено оспорване и открито производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК, като от страна на ответника не бяха представени и ангажирани доказателства за достоверността на обявената в нея стойност за процесния автомобил.

Доколкото износната митническа декларация, подадена пред американските митнически власти при износа и вносната митническа декларация, подадена пред българските митнически власти при вноса на автомобила, имат абсолютно еднаква правна стойност, включително и еднаква доказателствена тежест, няма никаква причина и аргумент за това, българските митнически власти да отхвърлят декларираното при вноса в България и да приемат стойността при износа на автомобила от САЩ. В митническата декларация автомобилът е описан като „употребяван автомобил“ без да има данни за щети, но въпреки това стоката е вдигната от митницата, без да е извършван оглед от специалист, който да определи дали декларираната митническа стойност съответства на покупната цена. След като митническите органи са имали съмнения, относно декларираната митническа стойност, същите е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобила, включително и чрез събиране на информация от трети лица, съответно да докажат, че отразената  в  договора  стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена.  Извършената проверка по реда на международното сътрудничество, според настоящият съдебен състав не е установила по безспорен начин продажната цена от 9863 щ. д., тъй като са налице противоречия с останалите събрани по делото доказателства. 

          Отделно от това следва да се посочи, че полученият отговор от американските митнически власти и по-конкретно в частта му относно предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Официален документ е само придружителното писмо                    от американските митнически власти, което не съдържа никаква релевантна за делото информация. Писмото не съдържа удостоверително изявление от Американските митнически власти за цената, на която автомобилът е бил продаден на дружеството, подкрепено със съответните доказателства за действителното й плащане. По административната преписка не е наличен нито един документ в подкрепа на валидността и истинността на данните от износния документ.

            От оспореното решение не става ясно и защо Директорът на ТД Митница Варна е възприел, че именно заявената пред американските власти от износителя информация отговаря на действителността, при положение че не се оспорва автентичността на представените от жалбоподателя документи към МД, включително и при последващия контрол. Дори и да са налице основания за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена  в износната декларация.  В случая следва да се има предвид, че дори не се касае за липсата на документи, които да обосновават стойността на декларираната стока, респ. достатъчно данни и информация, които да не са представени от жалбоподателя при вноса на процесното МПС, тъй като такива, за целите на вноса, са представени - първичните документи, с които е закупено и заплатено процесното МПС. Въпросът е в декларирането на различна стойност в декларацията за износ и декларацията за внос, т. е. в два вторични документа, имащи еднаква правна стойност. Съдът счита, че с оглед изложеното, в настоящото съдебно производство, тази стойност не е установена като действителна, поради което в тази част информацията не следва  да  бъде  кредитирана като достоверна.

            На следващо място съдът приема, че е нарушен реда за определяне на новата митническа стойност на внесения автомобил, доколкото съгласно                 чл.74, ал.1 от МКС, митническите органи са били длъжни да приложат методите по § 2 на посочената разпоредба, и то в последователността, в която същите са разписани. В атакуваното решение са изложени напълно формални твърдения за неприложимостта на метода по чл.74, § 2, б. „а“ и „б“ от МКС (метод на идентични и метод на сходни стоки), както и на този по чл. 74, § 3 от МКС, базиращ се на разумно гъвкаво прилагане на горните два метода, които твърдения, обаче са необосновани и недоказани. По - специално, в решението се сочи, че била „направена справка за продадени в МИСЗА... по зададени критерии, произход EU, за периода от 16.05.2019 г. до 16.08.2019 г…. “, на база на която справка митническите органи били достигнали до извод, че „ ....не може да се определи митническата стойност въз основа на идентични / сходни стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, изминати километри и др. данни на съпоставяне... “ (стр. 3, абз. 3 и 4 от решението). В представената административна преписка и в документите, представени впоследствие, не се съдържат доказателства за извършена подобна проверка в Митническата информационна система, което води до необоснованост на твърденията, както и до невъзможност за осъществяване на обективен съдебен контрол, който да прецени обективността на справката, заложените критерии и действията на администрацията като цяло. Също така, не може да се установи безспорно дали периодът на справката съответства на посочения от СЕС период от 90 дни, съгласно решение по преюдициално дело С-187/21.

          Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената не представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че договорната цена на внесения автомобил е тази с договора за покупко-продажба, но на база събраните допълнителни доказателства при проверката приемат, че цената е по-ниска от тази, декларирана в износната декларация. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена. При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да съберат цялата относима информация, за да установят стойност на внасяните стоки, която да бъде обоснована и адекватна на приетата нормативна уредба, а в случая това не е направено.

            Поради горното, не може да се приеме, че митническата стойност е определена въз основа на безспорни налични данни на митническата територия на Съюза, при използвани правно регламентирани способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото законодателство. Като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено основаваща се на износната декларация и при липса на безспорна обосновка, органа е постановил незаконосъобразен административен акт, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК.

Доколкото новата митническа стойност на стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло.

          При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния.представител на жалбоподателя, съобразно чл.143, ал.1 АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените и доказани съдебно деловодни разноски по представения списък, а именно 50.00 лева държавна такса,               960.00 лева с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение и 350.00 лева, внесен депозит за експертиза, или общ размер на разноските 1360.00 лева.

 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът

 

 

 

 

 

                                                            Р Е Ш И :

 

              

 

 

 

ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ № 32-524531/22.08.2023г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност по митническа декларация МД с MRN 19BG002002013779R7 от 16.08.2019г. на стойност 1 700 USD, определена е митническа стойност на „лек употребяван автомобил“ марка „BMW 335 I“ в размер на 9863 USD при износ и 400 USD транспорт или общо18018.54 лв., коригирана е митническата декларация и са начислени суми за досъбиране: мито 1 503.38 лв. и  ДДС 3307.45 лв., или общо 4810.83 лв. за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114  от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.59, ал.2 ЗДДС.

  ОСЪЖДА Агенция Митници, Териториална дирекция Митница Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ ЕООД, ***, ЕИК ********, с управител П. Г. П. направените по делото разноски в общ размер на 1360.00 лева.

  Решението подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                           АДМ.СЪДИЯ: