Р Е Ш Е Н И Е
№ 471
16.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Гергана Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 258 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Н.Г.Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 23-0254-000032/17.02.2023 г. на полицейски инспектор към ОД на
МВР, РУ Димитровград.
В
жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
противоречието му със закона и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени
правила. В тази връзка се твърди най-напред, че заповедта била издадена, без да са били изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, т.е. в нарушение на чл. 35 АПК. На
следващо място, на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване,
въз основа на което му била взета кръвна проба и урина за извършване на токсикологично
лабораторно изследване в присъствието на служители на РУ
– Димитровград, а посочване на противното довело до несъответствието на
оспорената заповед с материалния закон.
Предвид изложеното
се иска да се отмени ЗППАМ № 23-0254-000032/17.02.2023 г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР, РУ Димитровград, като се претендират направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - полицейски
инспектор към ОД на МВР, РУ Димитровград (С.
И. И.), не изразява становище по нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ №
23-0254-000032/17.02.2023 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ
Димитровград е наложена на Н.Г.Г. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
(СУМПС) № ********* - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече
от 18 месеца.
В мотивите на
заповедта е посочено на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № GA742540/17.02.2023
г. за това, че на 17.02.2023., около 19.00 ч., в гр. Димитровград, по бул.
„Съединение“ до номер 47 в посока към „Изток“ е управлявал лек автомобил с №
********, собственост на П.И.К., и е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000
с номер ARLK-0007, като му е бил издаден талон за медицинско изследване с номер
110069. Посочено е още, че освен отказът да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
По делото са
приети като писмени доказателства гореописаните АУАН и талон за изследване
110069, както и фиш за спешна медицинска помощ амб. № 6886/17.02.2023 г. от
ЦСМП – Димитровград и писмо с рег. № **********/17.02.2023 г., като от
последните две се установява, че в определеното му време Н.Г. е дал проби от
кръв и урина, които са изпратени на НИК гр. София за изготвяне на химическа
експертиза за относно наличие на НВТА в тях.
Видно от
отбелязването в ЗППАМ № 23-0254-000032/17.02.2023 г., същата е връчена срещу
подпис на адресата й на 20.02.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена в съда на
02.03.2022 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така,
защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2,
чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът
на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а
от заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.02.2023 г. се установява, че той
оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП
и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР –
Хасково. Видно от представеното писмо с рег. №
272р-7571/31.03.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, към 17.02.2023 г. С.
И. И. е бил назначен на длъжност полицейски инспектор в
група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ на ОДМВР – Хасково,
която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т.
12).
Оспорената ЗППАМ
е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното
правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, които кореспондират помежду си.
На следващо
място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, като направеното бланкетно възражение от
жалбоподателя не може да бъде споделено. Дори и да се приеме, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 36 АПК, то в
случая това нарушение не е повлияло или не би могло да повлияе върху
изясняването на релевантните факти и обстоятелства, а оттам и върху
съдържанието на оспорения административен акт, като подробни съображения
относно наведеното в тази връзка оплакване, че в изпълнение на издадения му
талон за медицинско изследване Н.Г. е дал кръвна проба и урина за извършване на токсикологично лабораторно изследване, ще бъдат изложени по-долу.
Според настоящия
съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в
съответствие
и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП,
който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС
се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. При анализа
на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Следователно, при самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях административният
орган
следва да упражни властническата си компетентност за прилагане на процесната
ПАМ. В този смисъл е и трайната съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от
11.12.2018 г. по адм. д. № 3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д.
№ 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от
08.05.2015 г. по адм. д. № 12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.
В конкретния
случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал
МПС и след като е спрян от полицейски орган е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство. При това положение следва да се приеме, че са налице материалните
предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което обжалваният акт се
явява постановен при правилно приложение на закона. Както се посочи по-горе,
установените факти съставляват достатъчно и самостоятелно основание за
законосъобразно прилагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на водача, до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Ето
защо е ирелевантно, че Н.Г.
*** и е дал проби от кръв и урина, а посочването на обратното в процесната
ЗППАМ не води до нейната материална законосъобразност. Това обстоятелство би
могло да бъде от значение само за административнонаказателната отговорност на
лицето, но не и за правилното прилагане на ПАМ от органа.
Накрая следва да се отбележи и че оспореният
акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази,
предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 22 ЗАНН -
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения на правилата за движение по
пътищата.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на Н.Г. е неоснователна, респ. обжалваната от него заповед е
законосъобразна, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.Г.Г., ЕГН **********, адрес:
***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0254-000032/17.02.2023 г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР, РУ Димитровград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/