№ 342
гр. гр. **град, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100995 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът А. Г. А. посочва, че е собственик на земеделски земи- ниви,
находящи се в землищата на с. ***. Общо площта на нивите му в двете землища била в
размер на 27,048дка. Заявява, че на ответника предоставил притежаваните ниви за ползване,
като сключвал едногодишни договори за наем на земеделска земя. Първият договор бил за
стопанската 2019-2020 година, а следващите за стопанската 2020 -2021 година, и за
стопанска 2021-2022 година. Последният сключен договор бил за стопанската 2022-2023
година. Не били извършвани авансови плащания от страна на ответника. Последното
плащане било в брой за наем на земеделска земя за 2021 - 2022 стопанска година. Поддържа,
че Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г бил сключен с ответното
дружество за срок от 1 стопанска година /2022-2023г./. Съгласно чл.2 от Договора, наемното
ползване от страна на ответника на предоставените земеделски земи било от 01.10.2022г до
30.09.2023г. Твърди, че за стопанска година 2022-2023г. не получил никакво разплащане,
независимо, че ответника обработил земеделските земи и е прибрал реколтата. След
установяване, че на другите собственици е извършено плащане, ищецът отправил писмена
покана с препоръчано писмо с обратна разписка, което писмо, видно от заверката не било
потърсено и е върнато в цялост. На 01.04.2024 г. подал в РС- **град Заявление за издаване
на зaповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 1081,92 лв.,
представляваща неизплатена годишна наемна вноска по договор №332/01.06.2022г за наем
на земеделски земи за стопанска година 2022/2023г., която сума била изчислена на база от 40
лева за декар годишна наемна вноска. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.
№523/2024г., на РС- **град, по което на 02.04.2024 г. съдът издал Заповед №262 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПK. С нея на ответника било разпоредено
1
да заплати на ищеца сумата в размер на 1081,92 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2024г., до окончателното изплащане на вземането, лихва за
забавено плащане в размер на 236,40 лева за периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., както и
сумата от 242,37 лева деловодни разноски. Заповедта била връчена на ответника, който в
законоустановения срок подал възражение с твърдение, че не дължи изпълнение на
вземанията по нея. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което
да признае за установено, че „**“ООД дължи на А. Г. А. сумата от 1081,92 лева- неплатени
годишни наемни вноски по Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.202г. за
стопанската 2022/2023г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 236,40 лева за
периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., както и деловодни разноски в размер на 242,37 лева,
за които суми е издадена заповед №262/02.04.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№523/2024г. на РС-**град. Претендира заплащане на
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът „**“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявените обективно съединени искове са процесуално допустими, но изцяло
неоснователни, поради което моли съдът да ги отхвърли, като му присъди и направените по
делото разноски. Не оспорва, че между страните са сключени 4 едногодишни договора за
наем на земеделска земя, като първия е за стопанската 2019-2020г. - за 27,048 дка земеделска
земя в с. *** при годишно наемно плащане от 40 лв./дка. Другите три договора били за
следващите три години, като параметрите им били идентични с тези, посочени в първия
договор. Заявява, че рентното плащане за всяка една стопанска година било изплатено
авансово от ответното дружество – в стопанската година на сключване на договора за наем,
но преди настъпване на съответната стопанска година, за която се отнасял сключеният
договор за наем и се дължало съответното наемно плащане. На ищеца били платени, както
следва: за стопанската 2019/2020г. - сумата 1 082 лв. в брой на 13.08.2019 г. с РКО
№105/13.08.2019 г., за стопанската 2020/2021 г. – сумата 1 217,20 лв. в брой на 18.08.2020 г. с
РКО №147/18.08.2020 г., за стопанската 2021/2022 г. - сумата 1 325,40 лв. в брой на
03.08.2021г. с РКО №80/03.08.2021 г.; за стопанската 2022/2023 г. - сумата 2 163,80 лв. в брой
на 18.08.2022г. с РКО №210/18.08.2022г. По сключените четири договора за наем на
земеделска земя, отнасящи се за процесните четири стопански години, ответникът платил на
ищеца сумата 5843,40 лева при полагащи му се 4327,68 лева. Не оспорва приложения към
исковата молба договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г. за стопанската
2022/2023г., сключен между А. Г. А. и „**“ ООД.
Предявява насрещна искова молба против А. Г. А., в който поддържа, че за всяка една
от четирите стопански години на А. била изплатена авансово рента от ответното дружество,
в стопанската година на сключване на договора за наем, но преди настъпване на съответната
стопанска година, за която се отнася сключения договор за наем. За въпросните стопански
години на ответника по насрещната искова молба била изплатена общо сумата 5843,40 лева
при полагащи му се 4327,68 лева. По този начин, поради допусната техническа грешка, на А.
2
били изплатени в повече 1515,72 лева. Поради това, за „**“ООД бил налице правен интерес
от предявяване на насрещен иск против А. А. за сумата от 1515,72 лева. Иска съдът да осъди
ответника по насрещния иск да заплати на „**“ООД сумата от 1515,64 лева, представляваща
разликата между дължимите му по трите договора за наем на земеделска земя 3245,76 лева
платените му по тях наемни вноски на стойност 4761,40 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от 1515,64 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-
30.09.2024г. до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност, в случай,
че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от ЗЗД иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1515,64 лева, платена му без основание, ведно със законна лихва,
считано от датата на неподновяване на договора за наем на земеделска земя- 01.10.2023г., до
датата на плащане на сумата. Отново при условията на евентуалност иска съдът на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1515,64 лева,
с която се е обогатил без правно основание за сметка на „**“ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-
30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
От страна на ответника по насрещната искова молба – А. Г. А., е депозиран отговор, в
който се твърди, че в обстоятелствената й част нямало факти и обстоятелства относими към
предявените при условията на евентуалност искове по чл.55 ал.1 и чл.59 ал.1 от ЗЗД. На
следващо място, твърди, че насрещните искове предявени при условията на евентуалност са
недопустими, тъй като между страните са налице договорни отношения, на която плоскост
са уредени техните взаимоотношения. Иска производството по отношение на предявените
при условията на евентуалност насрещни искове по чл.55 ал.1 и чл.59 ал.1 от ЗЗД да бъде
прекратено. От друга страна счита, че предявените искове са неоснователни, като моли те да
бъдат отхвърлени. Представените РКО не били първичен счетоводен документ и не можели
да се ползват като доказателство по делото. Нито един от тях не носел подписа на А. А., а
РКО №80/03.08.2021г. нямал въобще подпис на получател. Главният насрещен иск се
основавал на допусната техническа грешка при извършване на плащанията. Заявява, че
превишаване на плащанията не се дължало на грешка, а било доброволно и добросъвестно
заплащане от страна на ответника на по-голяма сума от договорената в зависимост от
добива и продажната цена на житото. През различните години ответникът заплащал
различна цена в зависимост на взетото самостоятелно решение. Такива били плащанията не
само към А., но и към другите наемодатели в същите две землища. Отрича да е получавал
сумата от 1325,40 лева, за която бил съставен РКО №80/03.08.2023г. Оспорва РКО
№147/18.08.2020г., тъй като в него нямало посочено основание и не ставало ясно за какво
задължение е платена сумата. Твърди, че за стопанската 2019/2020г. е изтекла погасителна
давност. Договорената цена от 40 лева на декар била минимална и се дължала за ползването
на земеделската земя, независимо от по-лошите добиви. В чл.16 от Договора било
предвидено по преценка на наемателя да се изплаща допълнително възнаграждение в
натура, като в някои от представените РКО се сочело, че освен аванс се извършва и
доплащане. Счита, че е неоснователно твърдението за допусната техническа грешка при
плащането и иска съдът да отхвърли основния насрещен иск. Искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД бил
3
неоснователен, защото не се касаело за неоснователно получена сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения като доказателство по делото Договор за наем на земеделска
земя №332/01.06.2022г., сключен между А. Г. А., наемодател, и „**“ООД, наемател, ищецът
е предоставил на ответника за временно ползване земеделска земя- 2бр.ниви в землищата на
с.***, с обща площ от 27,048 дка. Уговорено е, че договора е със срок на действие от една
стопанска година, като започва от 01.10.2022г. и изтича на 30.09.2023г.Наемното
възнаграждение се заплаща от наемателя на наемодателя годишно за всяка от годините от
срока на наема. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, земеделската земя се предоставя
срещу годишно наемно плащане от 40 лева на декар наета земя, като плащането се извършва
авансово при под писване на договора. В разпоредбата на чл.16 от Дговора е предвидено, че
наемателят може по своя преценка да изплати на наемодателя допълнително
възнаграждение в натура /олио, брашно и др.подобни/, от естество и в размер каквито
прецени.
Освен горепосоченият Договор, страните са сключили още три договора с аналогично
съдържание за предходните стопански години 2019г./2020г., 2020г./2021г. и 2021г./2022г.
От представените от ответника 4бр.РКО се установява, че на 13.08.2019г. „**“ООД е
заплатило на А. Г. А. сумата от 1082 лева, на 18.08.2020г. е заплатило 1217,20 лева, на
03.08.2021г.- 1325 лева и на 18.08.2022г. – 2163,80 лева.
На 02.04.2024г. ищецът е подал в РС-**град Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „**“ООД. Образувано било ч.гр.д.
№523/2024г., по което на 02.04.2024г. съдът издал Заповед №262 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Със същата разпоредил на длъжника „**“ООД да заплати на
кредитора А. Г. А. сумата в размер на 1081,92 лева главница- неплатено задължение по
Договор №332/01.06.2022г. за наем на земеделска земя, сумата от 236,40 лева- лихва за
забава от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
01.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в
размер на 242,37 лева. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл.414 от
ГПК в което заявил, че не дължи изпълнение на сумите посочени в издадената заповед за
изпълнение. С оглед на това, за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице
Клани Н., съгласно сключения между страните договор за стопанската 2019/2020г.
наемателят е следвало да заплати на наемодателя наемно възнаграждение в размер на 40
лева на декар или общо 1081,92 лева. Съгласно представените по делото РКО, касаещи
въпросната стопанска година, по ВКО №105/13.08.2019г. са заплатени 1082 лева, а с РКО
№147/18.08.2020г. са заплатени 1217,20 лева, като е посочено „ав.20/21+допл.“. Тъй като
сумата във втория ордер не е разделена по отделни плащания, не може да се каже
4
категорично каква част от нея е за доплащане за стопанската 19/20г. и каква е за аванс за
стопанската 20/21г. Може да се направи обосновано предположение, че с РКО
№105/13.08.2019г. е платена цялата сума по договора за стопанската година 2019/2020г., а с
РКО 147/18.08.2020г. е платена цялата сума по договора за стопанската 2020/2021г. в размер
на 1082 лева и е доплатена сума в размер на 135,20 лева за стопанската 2019/2020г. По този
начин общо плащанията на стопанската 2019/2020г. биха били по 45 лева на декар.
За стопанската 2020/2021г.дължимият наем е в размер на 1081,92 лева. За тази
стопанска година са платени суми по два РКО. С РКО №147/18.08.2020г. – 1217,20 лева и с
РКО 80/03.08.2021г.- 1325,40 лева. С първият РКО е платена цялата сума за наем през
стопанската 2020/2021г. в размер на 1082 лева. С вторият РКО е платен авансово наема за
стопанската 2021/2022г. в размер на 1082 лева и е доплатена сума от 243,40 лева за
стопанската 2020/2021г. По този начин за тази стопанска година са били платени по 49 лева
на декар.
Дължимият наем за стопанската 2021г./2022г. е в размер на 1081,92 лева. С РКО
80/03.08.2021г. е платена сумата от 1325,40 лева, а с РКО 210/18.08.2022г. е платена сумата
от 2163,80 лева с основание „г.ас- ав.22/23 +допл.2021/22“. С първия РКО е платен целия
наем за стопанската 2021/2022г. в размер на 1082 лева. С втория РКО е заплатен авансово
наема за стопанската 2022/2023г. от 1082 лева и е доплатена сума в размер на 1081,80 лева за
стопанската 2021/2022г. Така плащанията за тази стопанска година биха били по 80 лева на
декар.
За стопанската 2022/2023г. наемодателят е предоставил на наемателя общо 27,048 дка
земеделска земя срещу наемно възнаграждение от 40 лева на декар или общо 1081,92 лева.
Съгласно РКО 210/18.08.2022г. на ** А. са били заплатени 2163,80 лева с основание „г.ас-
ав.22/23 +допл.2021/22“. Сумата не е разделена по отделни плащания и не може да се каже
каква част от нея е за доплащане за стопанската 21/22г. и каква е аванс за 22/23г.
По процесните четири договора ответникът е заплатил на ищеца общо 5788,40 лева.
Дължимата сума за периода на четирите стопански години от 2019г. до 2023г. е в размер на
общо 4327,68 лева.
В счетоводството на ответното дружество няма осчетоводени надвнесени суми по
договорите на отделните получатели на рента. Осчетоводяват се само плащания, които са в
по-голям размер от дължимото по договорите. Не са отразявани счетоводно доначисления и
доплащания по договорите за наем на земеделска земя за стопанските 2020/2021г.,
2021/2022г. и 2022/2023г. Извършените плащания са осчетоводени в ответното дружество
във финансовата година, в която са направени, но общо, без да се води аналитичност по
отделни получатели.
Задълженията за плащане към А. А. по договорите за наем за стопанските
2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г. са осчетоводени като част от общите задължения към
всички рентополучатели за съответната година по счетоводна сметка 499 „Други
кредитори“. Аналитична отчетност на задълженията по отделни лица- получатели на рента,
не се води. Не са налице осчетоводени надвнесени суми по същите договори. Осчетоводяват
5
се самите плащания, извършени в съответната финансова година, които са в по-голям
размер от дължимото по договорите, поради доплащане в зависимост от добива за
съответната година.
Представено и прието е и допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, в което вещото лице представя втори вариант на заключението си относно
общата сума платена от ответника по всички сключени четири договора за наем на
земеделска земя за периода от четири стопански години 2019г. до 2023г. Съгласно този
вариант, ако се приеме, че осчетоводяването на платените суми се прави в годината на
изплащането им / с изключение на годината, през която е сключен първия договор/ без да се
отнася частично за следващата, то общата сума платена от ответника е в размер на 5788,40
лева разпределена, както следва: за 2019/2020г.- 2299,20 лева; за 2020/2021г.- 1325,40 лева, за
2021/2022г.- 2163,80 лева, а за 2022/2023г. няма платена сума.
Вещото лице посочва, че по отношение на други двама наемодатели на земеделска
земя- ** Х. А.а и ** А.ов А., ответникът за стопанската 2020/2021г. и 2021/2022г. е платил
повече от договореното наемно възнаграждение от 40 лева на декар, като на първия
наемодател за първата стопанска година е платил по 49 лева на декар, а за втората стопанска
година- 80,29 лева за декар. На втория наемодател е платено по 49 лева на декар за първата
стопанска година и по 80,19 лева на декар за втората стопанска година.
Съгласно заключението на назначената по делото графологична експертиза, при РКО
№210/18.08.2022г. ръкописният текст „/18.08.2022г.- аванс 22/23г.+допл.2021/22г.“ е изписан
с една химикална паста. Останалият ръкописен текст и подписът под „Съставил“ е изписан с
друга химикална паста.Подписът под „Получил сумата“ е положен с трети вид химикална
паста. При ръкописният текст на трети ред след“12“ първоначално е изписано „6“ и върху
него е добавено „8“.
При РКО №80/03.08.2021г. ръкописният текст „** ООД 03 08 21г.“ е изписан с един
вид химикална паста. Ръкописният текст „80“, изписан на втори ред и след „Разходен касов
ордер“ е изписан с втори вид химикална паста. Останалият ръкописен текст и двата подписа,
положени след „Гл.счетоводител“ и „Ръководител“ са изписани с трети вид химикална паста.
Ръкописният текст, с който са попълнени РКО №210/18.08.2022г. и РКО
№80/03.08.2021г. е изпълнен от едно и също лице. Ръкописният текст и в двата РКО- обект
на експертизата, е изписан със среден натиск, което води до изводи за приблизително средна
плътност. До този момент няма методика, с която да се установи кога, като времева
последователност е изписан даден ръкописен текст.
По искане на страните, за изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
допусна до разпит свидетелите ** А.ов А., ** Х. А.а и Н. Х. М., посочени от ищеца, както и
***, посочени от ответника
Видно от показанията на свид.** А.- баща на ищеца, синът му имал земеделска земя
в землищата на с.***. С ответника сключил първия договор през 2019г., като се договорили
да му се предостави бонус от 40 лева при първото подписване на договора, а след това се
изплащала рента. За 2019/2020г. първоначално получили пари при подписването, а през
6
м.август 2020г. получихме и съответната рента за годината. Ответникът обработвал
земеделските земи на ищеца през периода от 2019г. до 2023г., когато той решил да се при
друг арендатор. Поради това рентата за стопанската 2022/2023г. не му била платена. Според
свидетелят, плащанията по всеки договор се извършвали при подписването му, като
получавали рентата. Заявява, че за 2019/2020г. получили рента по 45 лева на декар. За
2020/2021г. рентата била 50 лева на декар. За 2021/2022г. му платили по 80 лева на декар.
Твърди ,че за 2023г. синът му не бил получил рента. Посочва ,че винаги рентата получавали
в края на стопанската година. При подписване на новите договори за следващата година
получавали и рентата си. Получавали рентата за предходната година.
Според показанията на свид.А.а- баба на ищеца, през 2019г. получили рента по 40
лева на декар. Като това било защото предоставили земите си за обработване от ответника.
За всяка година се сключвал нов договор. РКО №105/2019г. бил подписан от нея, като тя
получила и парите по него. Рентата винаги се изплащала след прибиране на реколтата, като
тогава се подписвал и договора за следващата година. Подписът в РКО №147 бил неин. В
РКО №80/2021г. не виждала свой подпис, но парите били получени. В РКО №210/2022г.
подписът бил на сестра й. В него било записано 2022-2023г., но това не било вярно, тъй като
за тази стопанска година не били получили рента. Сумата от 2163 лева била получена но за
стопанската 2021/2022г. Заявява, че сумите по 4бр.РКО били получени.
От своя страна, свид.М.- леля на ищеца, твърди, че след като през 2023г. напуснали
кооперацията, от нея не им била изплатена рента. Тя била подписала РКО №210/2022г., като
получила посочената в него сума от 2163,80 лева, която била рента за 2022г. Не видяла какво
пише като основание в ордера. За 2023г. рента не била платена, тъй като напуснали
кооперацията. Заявява, че през годините получавали различни суми за рента. Основната сума
била от 40 лева на декар, като в зависимост от добива им се доплащали 50, 52 или 80 лева на
декар. За никоя година не били получили само първоначално платените 40 лева на декар, тъй
като винаги били реализирани добиви.
В своите показания свид.** твърди ,че работи като агроном в ответното дружество.
Познавал ищеца, като пари по сключените от него договори носел и в гр.Хасково. Първата
година предал рентата лично на майка му.
Видно от показанията на свид.**, същата не познавала лично ищеца, а само неговите
баба, баща и леля. Всички ренти за периода му били изплатени. Заявява, че рентите се
изплащали авансово, като през настоящата година се плащала рента за следващата стопанска
година. Ищецът имал четири сключени договора с ответника, като свидетелят въвеждала
данните от тях по програма в компютъра. Първото плащане на рента било авансово
изплатено, когато е сключен договора, за следващата стопанска година. РКО №№ 105,147, 80
и 210 били писани от нея. Подписът на ордер №210/2022г. бил на Н. М., която получила
сумата от 2163,80 лева. Това било авансово плащане за ищеца за следващата стопанска
година 2022/2023г. С РКО №147/18.08.2020г. била авансово платена рента за стопанската
2020/2021г. В ордера било записано, че се плаща допълнително за стопанската година при
сключване на следващ договор, като управителя решавал какви суми да доплати. С РКО
7
№105 авансово била заплатена рентата за стопанската 2019/2020г. Всеки от сключените
договори за наем на земеделска земя предвиждал плащане на рента от 40 лева за декар,
които се изплащали авансово. За доплащанията решението било на управителя.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№262/02.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
**град по ч.гр.д.№523/2024г.
По делото няма спор, че ищецът А. Г. А. е сключил общо четири договора за наем на
земеделска земя за стопанските 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г. с
ответника „**“ООД. Не се спори между страните, че ответникът е заплатил на ищеца на
13.08.2019г. сумата от 1082 лева, на 18.08.2020г. е заплатил сумата от 1217,20 лева, на
03.08.2021г.е заплатил сумата от 1325 лева и на 18.08.2022г. е заплатил сумата от 2163,80
лева, като за всяко от тези плащания дружеството е издало съответен Разходен касов ордер-
4бр., приложени като доказателства по делото. Безспорно установено е, че за стопанската
2023/2024г. договорните отношения между страните не са подновени, като ищецът е
предоставил под наем земите си на друг наемател.
Спорно по делото е платен ли е бил от страна на ответника уговорения в Договор за
наем на земеделска земя №332/01.06.2022г. наем за предоставените му от ищеца земеделски
земи през стопанската 2022/2023г. Видно от съдържанието на Договора е, че А. А. е
предоставил под наем на „**“ две свои ниви в землищата на с.***, с обща площ от 27,048
дка.
Съгласно чл.2 от Договора, срока на същия е за една стопанска година, като наемното
ползване започва от 01.10.2022г. и приключва на 30.09.2023г.
Срещу предоставеното ползване на земеделската земя наемателят се задължил да
извърши плащане на възнаграждение във вида, размера и сроковете, уговорени с договора.
Видно от чл.5 от Договора, земеделската земя се предоставяла на наемателя срещу
годишно наемно плащане в размер на 40 лева на декар, наета земя. Плащането на наемното
възнаграждение се извършвало авансово при подписване на договора. Наемодателят имал
право да получи наемното възнаграждение в натура или пари в размера, сроковете и при
условията на договора /чл.6/. Същевременно, наемателят бил длъжен да извърши плащането
на наемното възнаграждение в уговорения вид и срокове /чл.12/.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем на земеделска земя
№332, същият е бил сключен между страните по настоящото дело на 01.06.2022г. В тази
връзка, на основание чл.5 ал.2 от Договора за наемателя е възникнало задължение да заплати
на наемодателя наемно възнаграждение в размер на 40 лева на декар, като това е следвало
да стане авансово при подписване на Договора. Предвид това, че ищецът е предоставил под
наем на ответника 27,048 дка земеделска земя, то дължимия за нея наем за стопанската
2022/2023г. е бил в размер на общо 1081,92 лева.
8
По делото безспорно се установи, че след сключване на процесния договор на
01.06.2022г. и преди началото на наемното ползване на земеделските земи на 01.10.2022г.
ответното дружество е платило на А. А. сумата от 2163,80 лева, за което е бил съставен РКО
№210/18.08.2022г. В същия е посочено, че сумата представлява „аванс
22/23г.+допл.2021/22г.“. Ордерът е бил изготвен и подписан от свид. ** **, която работи
като касиер- домакин в ответното дружество.
С оглед на това, съдът приема, че сумата по РКО от 2163,80 лева съдържа два
компонента, без сумите по тях да бъдат конкретно посочени, а именно уговореното с
процесния договор от 01.06.2022г. авансово плащане по чл.5 ал.2 за стопанската 2022/2023г.
и доплащане на възнаграждение за наемното ползване на земеделските земи през
стопанската 2021/2022г. В този смисъл, за стопанската 2022/2023г. ответникът е заплатил
авансово на ищеца сумата от 1082 лева, като разликата над тази сума до размера от 2163,80
лева или сумата от 1081,80 лева представлява допълнително плащане за стопанската
2021/2022г., като платения наем за същата е в размер на 80 лева за декар. За стопанската
2022/2023г. е извършено единствено плащане на уговореното в Договора наемно
възнаграждение от 40 лева на декар, като няма правено допълнително плащане в края на
същата стопанска година. Горепосоченият извод се установява освен от представените по
делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Предвид изложеното съдът счита, че дължимото наемно възнаграждение по Договор
за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г., сключен между страните по делото, е било
платено на ищеца с РКО №210/18.08.2022г. Съгласно така подписаният Договор, плащането
на наемното възнаграждение е трябвало да се извърши авансово при подписване на
договора. Процесният договор е бил сключен от страните на 01.06.2022г., като е имал
действие за времето от 01.10.2022г. до 30.09.2023г. Предвид площта на земеделските земи,
отдадени под наем от ищеца, както и уговорената между страните наемна цена от 40 лева на
декар, дължимото наемно възнаграждение по Договора е в размер на 1081,92 лева. Същото е
било платено от ответното дружество на ищеца с горепосочения РКО №210/18.08.2022г.,
съгласно който на А. А. е изплатена сумата от 2163,80 лева, представляваща аванс за
стопанската 2022/2023г. и доплащане за стопанската 2021/2022г., като няма спор, че тази
сума е била реално изплатена на наемодателя. По този начин ответникът е изпълнил
задължението си по договора по чл.5 ал.2 и чл.12, като е изплатил авансово, преди започване
на стопанската 2022/2023г., уговореното наемно възнаграждение. Действително в процесния
РКО от 18.08.2022г. е посочено, че платената на А. А. сума е в размер на 2163,80 лева, като
не е конкретизирано каква част от нея е аванс за стопанската 2022/2023г. и каква част е
доплащане за стопанската 2021/2022г. Доколкото обаче въпросния аванс за стопанската
2022/2023г. е конкретно определен в процесния договор, като е посочено, че следва да се
заплати на наемодателя изцяло при сключване на договора, съдът счита за установено, че
неговия размер е именно 1081,92 лева. Остатъкът от платената по този РКО сума в размер
на 1081,88 лева в случая представлява доплащане за стопанската 2021/2022г., като с него
уговорения наем за същата от 40 лева на декар е увеличен на 80 лева на декар. В подкрепа
9
на този извод следва да се има предвид, че съгласно коригираното допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, ответното дружество е заплатило на други двама от
своите наемодатели на земеделски земи – ** Х. А.а и ** А.ов А. за същата стопанска година
освен договорените 40 лева на декар и допълнително по 40,29 лева на декар, съответно
40,19 лева на декар, като общо платеното им възнаграждение е било в размер на 80,29 лева
на декар, респ.80,19 лева на декар, което съответства на това платено за същия период на
ищеца /включително доплащането по РКО №210/18.08.2022г. от 1081,92 лева/.
Поради недължимостта на сумата от 1081,92 лева, представляваща неплатени
годишни наемни вноски по Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г. за
стопанската 2022/2023г., ответникът не дължи плащане и на обезщетение за забава за
периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г. в размер на 236,40 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от 01.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на това, предявения иск, с който се иска съдът да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1081,92 лева, представляваща неплатени годишни
наемни вноски по Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г. за стопанската
2022/2023г., обезщетение за забава за периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г. в размер на
236,40 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №262/02.04.2024г.
по ч.гр.д.№523/2024г. по описа на РС-**град, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на настоящото производство, с отговора на исковата молба, „**“ООД предяви
против А. Г. А. насрещен иск за осъждането му да заплати на ищцовото дружество сумата от
1515,64 лева, представляваща разликата между дължимите му за стопанските 2020/2021г.,
2021/2022г. и 2022/2023г. 3245,76 лева и платените му по трите договора за наем на
земеделска земя, наемни вноски на стойност 4761,40 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от 1515,64 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-
30.09.2024г. до окончателното плащане на сумата.
В насрещната искова молба ищецът „**“ООД твърди ,че въпросната сума от 1515,64
лева е била платена на ответника поради допусната от ищеца техническа грешка. Видно от
приетите като доказателство по делото Договор за наем на земеделска земя
№461/28.05.2019г., №332/07.06.2020г., №332/07.06.2021г. и №332/01.06.2022г. страните са се
договорили А. Г. А. да предостави под наем на „**“ООД свои земеделски земи с площ общо
27,048 лева срещу наемно възнаграждение от 40 лева на декар за всяка една от стопанските
години, за които са сключени договорите. В този смисъл за всяка една от стопанските години
наемателят е следвало да заплаща на наемодателя наемно възнаграждение в размер на
1081,92 лева. По делото, няма спор, че така уговореното възнаграждение е било плащано
авансово за всяка стопанска година на ответника по насрещния иск. Не се спори между
страните и относно това, че за всяка стопанска година ищецът е заплащал допълнителна
сума, определяна от управителя на дружеството, съобразно получената реколта и
реализираната при продажбата й цена. Последното обстоятелство се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и тези ангажирани от самия ищец.
10
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че за стопанската 2019/2020г.
на ответника е била заплатена допълнително сумата от 135,20 лева или наемното
възнаграждение е станало 45 лева на декар. За стопанската 2020/2021г. му е било заплатено
допълнително наемно възнаграждение от 243,40 лева, като това за декар е станало 49 лева.
За стопанската 2021/2022г. на ответника е била заплатена допълнително сумата от 1081,80
лева, като наемното възнаграждение е станало 80 лева на декар. По същият начин
експертизата установява, че за всяка от стопанските години с аналогични суми е било
увеличено и наемното възнаграждение на други двама наемодатели на земеделски земи,
предоставили ги под наем на същото дружество- ** Х. А.а и ** А.ов А..
В хода на производството по делото ищецът по насрещния иск не посочи в какво се
изразява твърдяната от него техническа грешка при изплащане на сумата от 1515,64 лева в
полза на А. Г. А.. Не бяха ангажирани никакви доказателства относно действително
допусната такава при извършените плащания по процесните три договора за наем на
земеделски земи. Не се събраха доказателства относно това кога и от кого е била
констатирана въпросната техническа грешка и взети ли са по отношение на нея мерки за
отстраняване. Налице ли е била такава техническа грешка и относно извършените плащания
към ** Х. А.а и ** А.ов А. и други наемодатели на земеделски земи.
Предвид изложеното съдът намира така предявения главен насрещен иск за осъждане
на А. Г. А. да заплати на „**“ООД сумата от 1515,64 лева, платена му поради допусната
техническа грешка за неоснователен и недоказан, поради което същия следва да бъде
отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния насрещен иск съдът дължи произнасяне по
предявените от „**“ ООД евентуални насрещни искове с правно основание чл.55 и чл.59 от
ЗЗД.
С първият евентуален насрещен иск, ищецът иска съдът да осъди ответника да
заплати на „**“ООД сумата от 1515,64 лева, платена му без основание, ведно със законна
лихва, считано от 01.10.2023г., до датата на плащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или
с оглед неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.
В производството по делото безспорно се установи, че между страните са били
сключени общо четири Договора за наем на земеделска земя №461/28.05.2019г.,
№332/07.06.2020г., №332/07.06.2021г. и №332/01.06.2022г. Всеки от тези договори е бил
сключен за срок от една стопанска година, като е била уговорена наемна цена от 40 лева на
декар. Въпросната цена е била плащана от страна на наемателя в полза на наемодателя в
уговорения в договорите срок. Освен сумата от 1081,92 лева за всяка стопанска година,
„**“ООД е изплащало ежегодно на А. Г. А. и допълнителна сума, като общия й размер за
процесните стопански години е 1515,64 лева. Съгласно чл.16 ал.1 от всеки договор,
наемателят е можел по своя преценка да изплати на наемодателя и допълнително
възнаграждение в натура. Чл.6 ал.1 от всеки един договор обаче предвижда, че наемодателят
има право да получи наемното възнаграждение в натура или в пари. От показанията на
11
разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и тези ангажирани от страна на „**“ООД безспорно
се установи, че през процесните години по решение на управителя на дружеството, с оглед
реализираната през годината реколта и получената за нея цена, на наемодателите е
изплащано допълнително наемно възнаграждение към уговореното и изплатено при
сключване на договора основно такова. Предвид това, получената през процесните
стопански години от А. А. допълнителна сума от общо 1515,64 лева не му е била платена
без основание, а по решение на управителя на дружеството –наемател, което касае както
ответника така и останалите наемодатели.
По отношение на останалите две хипотези на разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, а
именно че неоснователното обогатяване на ответника с получената от него сума от 1515,64
лева се дължи на получаването й на неосъществено или отпаднало основание, ищецът по
насрещния иск не ангажира никакви доказателства, нито заяви твърдения за съществуването
на тези предпоставки.
Предвид изложеното предявения при условията на евентуалност насрещен иск с
правно основание чл.55 от ЗЗД се явява недоказан и неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен се явява и втория предявен в условията на евентуалност насрещен
иск, с който се иска на основание чл.59 от ЗЗД съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1515,64 лева, с която се е обогатил без правно основание за сметка на
„**“ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба- 30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Както съдът вече посочи, получената от А. А. сума от 1515,64 лева му е платена като
допълнително възнаграждение по сключени между страните четири договора за наем на
земеделски земи. Плащането на тази сума не е извършено от ищеца без основание,
доколкото е извършено по сключени между страните договори за наем на земеделски земи и
освен на ответника такава е била плащана и на останалите наемодатели, което се установява
от събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното, съдът счита, че и предявения в условията на евентуалност
насрещни искова против А. А., с правно основание чл.55 и чл.59 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото, предвид отхвърлянето на главния иск и насрещните искове,
съдът счита, че в полза на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№523/2024г. по описа на РС-**град, в размер на 300
лева.
Водим от горното, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.**, ул.**, ап.32, против
„**“ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в с.** община **град, ул.“**,
представлявано от управителя ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на **“ООД, с ЕИК **, че дължи на А. Г. А., с ЕГН **********,
сумата от 1081,92 лева /хиляда осемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща неплатени годишни наемни вноски по Договор за наем на земеделска земя
№332/01.06.2022г. за стопанската 2022/2023г., обезщетение за забава за периода от
02.06.2022г. до 31.03.2024г. в размер на 236,40 лева /двеста тридесет и шест лева и
четиридесет стотинки/, както и законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №262/02.04.2024г.
по ч.гр.д.№523/2024г. по описа на РС-**град, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**“ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
в с.** община **град, ул.“**, представлявано от управителя ***, ПРОТИВ А. Г. А., с ЕГН
**********, от гр.**, ул.**, ап.32, насрещен иск, с който се иска съдът да осъди А. Г. А., с
ЕГН **********, да заплати на „**“ООД, с ЕИК **, сумата от 1515,64 лева /хиляда
петстотин и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, платена му поради допусната
техническа грешка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от „**“ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в с.** община **град, ул.“**, представлявано от
управителя ***, ПРОТИВ А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.**, ул.**, ап.32, насрещен иск с
правно основание чл.55 от ЗЗД, с който се иска съдът да осъди А. Г. А., с ЕГН **********,
да заплати на „**“ООД, с ЕИК **, сумата от 1515,64 лева /хиляда петстотин и петнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/, платена му без основание, ведно със законна лихва,
считано от 01.10.2023г., до датата на плащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от „**“ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в с.** община **град, ул.“**, представлявано от
управителя ***, ПРОТИВ А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.**, ул.**, ап.32, насрещен иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, с който се иска съдът да осъди А. Г. А., с ЕГН **********,
да заплати на „**“ООД, с ЕИК **, сумата от 1515,64 лева /хиляда петстотин и петнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/, с която А. Г. А., с ЕГН **********, се е обогатил без
правно основание за сметка на „**“ООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
13
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.**, ул.**, ап.32, да заплати на „**“ООД,
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в с.** община **град, ул.“**, представлявано
от управителя ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№523/2024г. по описа на РС-**град.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **град: _______________________
14