РЕШЕНИЕ
№ 2331
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120106742 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Резиденции Изток“
ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град ...............,
представлявано от управителя Е..М..Я.., чрез адвокат С. Ц., против „Релацо
България“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град ............,
представлявано от С..С.., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
4 584 лева, дължима на отпаднало основание поради разваляне на договор за
изработка и монтаж на слъцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с
площ от 20 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за
осъждане на ответника да плати на ищеца разноски, направени по водене на
делото.
Твърди се от ищеца, че с договор от месец юни 2024 година ищецът,
чрез представляващ, е възложил на ответното дружество, чрез предсталяващ
изработка и монтаж на слъцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с
площ от 20 кв.м. срещу цена от 4 584 лева с включен ДДС като за целта
изпълнителят е издал фактура № .....от 08.06.2024 година. Договорената цена е
платена от възложителя на 12.06.2024 година и на 03.07.2024 година
изпълнителят е монтирал тентата на уговореното място – град .............. и е
издал окончателна фактура № ********** от 04.072024 година.
Ищецът излага, че при първия по – сериозен дъжд на 20.07.2024 година
тентата е задържала вода и е провиснала. След три дни, на 23.07.2024 година
отново след проливен дъжд тентата е задържала още повече вода.
Представители на възложителя са провели многократни разговори с
1
управителя на ответното дружество и са го информирали за възникналите
проблеми и са поискали отстраняване на недостатъците на изработената
тента, но не са получили адекватно решение и компетентна намеса. Предвид
това са поискали писмено изпълнителят да поправи за своя сметка
извършената работа в тридневен срок от поканата, а в случай, че не извърши
това възложителят е отправил изрично предупреждение, че ще счита договора
за изработка за развален на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД, предвид
съществените недостатъци на процесната тента и неотстраняване на
недостатъците в дадения тридневен срок.
Поради това процесуалният представител на ищеца излага от името на
доверителя си, че плащането на сумата 4584 лева е направено на отпаднало
основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД с оглед на което ответникът дължи на
ищеца платената сума по договора за изработка, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на исковата молба.
Моли се да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4584 лв., платена при отпаднало
основание – развален договор за изработка и монтаж на слъцезащитно платно
SOLIDAY - Austrosail Concept, на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от завеждане на исковата молба – 03.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който изразява становище за недопустимост на предявения иск,
както и оспорва исковата молба като неоснователна.
Сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е спорно, че ищецът
отправя искане ответникът да му заплати посочената сума като последица от
настъпило според него разваляне на договора с изявление, обективирано в
покана, която е връчена на ответника на 30.07.2023 година чрез Частен
съдебен изпълнител Д..Н.. рег. № ...КЧСИ с район на действие района на
Бургаски окръжен съд. Ответникът се позовава на съдебна практика.
Посочва, че в случая възложителят признава, че констатираните според
него недостатъци към 26.07.2024 година, която е датата на получаване на
поканата са били отстраним, тъй като е поканил ответника в тридневен срок
да поправи за собствена сметка посоченото слъцезащитно платно. Посочено е,
че в съответствие с разбирането на посочена съдебна практика на ВКС „на
основание чл.265, ал.2 от ЗЗД възложителят има право да развали договора за
изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение“.
Поради това ответникът излага, че ищецът недопустимо се е позовал на
разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора, защото сам е
поискал поправка на констатираните според него недостатъци на платното, а
освен това в обстоятелствената част на исковата молба отново сам ищецът
твърди, че с устен договор от месец юни 2024 година е възложил на ответника
изработка и монтаж на слъцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с
площ от 20 кв.м. като конкретизира, че договорното предназначение на
2
изработената е защитата на 20 кв.м. от площта на имота на посочения
административен адрес от слънце, а не от дъжд и счита, че това се установява
от водените преговори между страните по смисъла на чл.12 от ЗЗД, като
излага довод, че видно от приложената към писмения отговор електронна
кореспонденция между страните от 08.06.2024 година, че представителя на
дружеството изпълнител е заявил, че ще бъде поставено слънцезащитно
платно над посочената от възложителя площ, тъй като на тази площ е
ползвана за паркиране на автомобил, който силно се нагрява от силното лятно
слънце.
Посочено е, че в същата електронна кореспонденция представителят на
изпълнителя добросъвестно и изчерпателно е разяснил на възложителя
възможните неблагоприятни последици, ако слънцезащитното платно не се
ползва съгласно договореното предназначение за защита от слънце. Посочено
е, че изложеното се преповтаря и в отговоря на поканата, изпратен от
ответника до адвокат Р..и адвокат Н.., който отговор е представен с исковата
молба.
Излага, че от обстоятелствената част на исковата молба се установява,
че слънцезащитното платно не е свалено в дни в които според ищеца е валял
по – сериозен дъжд. Изложено е, че посочените дати от ищеца съвпадат с
датите, посочени от НИМХ в отговор на заявление с вх. № ОД – 08 -37 от
13.01.2025 година за предоставяне на метрологична информация, подадено от
представител на ответника. В писмения отговор е изложено още, че в случай,
че съдът приеме иска за процесуално допустим отправя искане изтъкнатите по
– горе доводи, факти и възражения да бъдат ценени като изложени срещу
основателността на иска. На следващо място в писмения отговор е посочено,
че доколкото основателността и допустимостта на иска по чл.55, ал.1,
предложение трето от ЗЗД са обусловени от решението на съда по предявения
иск по чл.265, ал.2 от ЗЗД излага, че ще се съобразят и с решението на съда по
обусловения иск на ищеца с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето
от ЗЗД.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцовото
дружество, който поддържа предявения иск и моли за негово уважаване.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответното
дружество, който поддържа подадения писмен отговор на исковата молба,
като оспорва същата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена фактура №********** от 08.06.2024 г. с
посочен купувач „РЕЗИДЕНЦИИ ИЗТОК“ ЕООД и продавач „РЕЛАЦО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посоченото наименование на стоките и услугите е „аванс
за слънцезащитно платно SOLIDAY – Austrosail concept“ с площ от 20 кв.м. и
сума 3820 лв. или 4584 лв. с ДДС. В тази връзка е приложено и платежно
нареждане за посочената сума, от което е видно, че същата е заплатена на
ответното дружество от ищцовото.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена от
3
ищцовото дружество до ответника за това в тридневен срок от получаване на
поканата да отстранят за своя сметка провисналата тента, доставят нова тента,
която да отговаря на договореното предназначение. В случай, че това не бъде
извършено в дадения тридневен срок, ще считат договора за изработка за
развален, в който случай молят да се върне заплатената от ищцовото
дружество сума в размер на 4584 лв. Поканата е получена от ответника на
30.07.2024 г., видно от приложена към исковата молба разписка за връчване,
което е осъществено чрез ЧСИ Д..Н... Във връзка с поканата е изпратен
отговор на същата от страна на ответното дружество, в което оспорва
твърдението, че слънцезащитното платно е негодно за използване по
предназначение, защото то е да създава сянка, а не да пази от дъжд.
По делото е представена извадка от електронна кореспонденция между
представителя на ищцовото дружество и такъв на ответното.
По делото е разпитан свидетел.
В показанията си св. П..Б.., без родство и дела със страните, заявява, че е
запознат със случая със слънцезащитното платно. Открили фирмата в
интернет. Имало сайт, на който имало снимков материал, където се виждало,
че изготвяли слънцезащитни тенти, без конструкция, което за тях било важно,
с оглед на естеството на имота, в който щяла да се ползва тази тента. На
03.06.2024 г. свидетелят се свързал с управителя на ответното дружество, за да
направят оглед на място и да им дадат заданието, което искали да бъде
изпълнено. След огледа тя предложила два варианта, като те не одобрили
единия, пожелали другия и тя казала, че е изпълним. Твърди, че
управителката на ответното дружество била запозната, че искали платното да
запазва както от дъжд, така и от слънце. Свидетелят сочи, че нямало никакво
оттичане, при първия по - обилен дъжд единият крепежен елемент не
издържал и се компрометирал. Обадил се, предложил варианти как да
променят ъгъла на захващане, за да продължи да се полза тентата, но да имало
оттичане на вода. Крепежният елемент не издържал на натоварването. Два
били компрометираните елементи. Единият просто се скъсал, а другият, който
е за 4-точкова фиксация, монтажникът го фиксирал на две места, които към
днешна дата също били компрометирани. Твърди, че имали разменена
електронна кореспонденция, включително такава, в която представителката на
ответното дружество заявявала следното: „Уважавам избора на клиента, но
съм длъжна да спомена още веднъж, че предвид площта на платното и
непропускливостта му е невъзможно и ще има леко провисване на платното,
където ще се задържа и вода при дъжд. Ние при монтажа ще дадем
максимално възможния наклон, който ще позволява оттичане“. Свидетелят
поддържал, че нямало никакво оттичане.
Управителката на ответното дружество дава обяснения по реда на чл.176
от ГПК. Същата твърди, че техническото задание, което й било дадено е, че
там се паркира автомобил, който се нагрява много от слънцето и трябва да му
се осигури сянка и предложението било за платно, което давало 95%
засенчване, на малки дупчици, които позволявали, ако вали водата да минава
през платното. Тъй като платното е с обща квадратура 20 кв.м., това било
нейната препоръка, за да не се налага неговото сваляне, когато вали. Въпреки
4
това, било избрано друго платно. Написала е: „Може би ще се събира вода и
когато има дъждове платното следва да се откача“. Била уверена, че в
къщата винаги има някой и че може платното да бъде освободено, което
можело да стане много лесно. Предложила на клиента, ако те искат, да
продупчат закупеното платно, за да не се задържа вода. Управителката нямало
как да направи сама това, защото това би противоречало на нейните
договорни отношения с фирмата, от която закупува платното.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по съдебно –
техническа експертиза, съгласно което след извършен оглед на място се
установило, че по процесното платно нямало настъпили недостатъци. Същото
било без разкъсвания и повреди. Недостатък било окачването на платното в
една част, като по време на експлоатация стоманеното въже се разхлабило и се
откачило от уличния стълб, при което платното станало неустойчиво и с
недобро закрепване. Констатираните недостатъци касаели закрепването на
процесното платно и били отстраними.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.3 от ЗЗД. Тази
разпоредба постановява, че всеки, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз
основа на същата се разпределя и доказателствената тежест по делото, като
ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото /Така и Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
В случая по делото се установява, че между страните по делото е била
налице валидно възникнала облигационна връзка по повод на сключен между
тях договор за изработка. За това обстоятелство между страните по същество
не е налице спор, като безпротиворечиво също така се установява от приетите
по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания и
обясненията на управителя на ответното дружество.
Спорът между страните е дали договорът за изработка е бил развален от
ищцовото дружество на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл.265, ал.1 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
възложителят разполага с възможностите по чл. 265 ЗЗД: да иска от
изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
за[1]плащане; да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаляване на възнаграждението, което се дължи на изпълнителя.
Съгласно ал.2 на чл.265 от ЗЗД ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, възложителят може да развали
договора, като претендира и вреди от неизпълнението на договора. Когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
5
цитираната разпордеба да развали договора и също така иска връщане на
даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД наред с обезщетение за
вредите от неизпълнението по чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Не е необходимо
поръчващият да доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на
договора, счита се, че такова изявление е направено, когато поръчващият заяви
претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото или
обезщетение за вредите от неизпълнението /Така Решение № 452 от 16.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се има предвид, че хипотезата на чл.265, ал.2 от ЗЗД е частен
случай на тази на чл.87, ал.1 и сл. от ЗЗД. И в двете цитирани разпоредби се
касае до разваляне на двустранни сделки, но както се приема и в съдебната
практика когато има предвидени от законодателя хипотези на разваляне на
конкретни договори в особената част от ЗЗД или в други граждански закони, те
изключват приложението на общите правила, вкл. и тези по чл.87, ал.1 от ЗЗД
/В този смисъл Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г.,
IV г. о., ГК/. Именно такъв е и случаят с нормата на чл.265, ал.2 от ЗЗД, която
предвижда особени правила на разваляне на изпълнен договор за изработка,
при наличие на явни или скрити недостатъци. Следва да се посочи, че правата
на възложителя и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера
на констатираните недостатъци и отражението им върху годността на
извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. За да се приеме, че недостатъците на изработеното са толкова
съществени, че го правят негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение и го приравяват на пълно неизпълнение, тези
недостатъци следва да бъдат и неотстраними – отстраняването им да създава
сериозни затруднения или да е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно (Решение № 157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 1135/2009
г., II т.о., ТК).
Съобразно изложеното, съдът намира, че по делото не се установяват да
са налице предпоставките на чл.265, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора за
изработка. Следва да се има предвид, че по делото не се установяват
наличието на недостатъци на изработеното, които да са до толкова
съществени, че да го правят негодно за предвиденото в договора
предназначение или да не могат да бъдат отстранени. Така видно от приетата
по делото съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обосновано, пълно и компетентно, по процесното платно
нямало настъпили недостатъци. Имало недостатък в част от окачването на
платното, но същият бил отстраним. Това съответства и на заявеното от
управителката на ответното дружество, че окачването можело да бъде
сравнително лесно оправено, както и че платното можело да се сваля без
особени затруднения, дори и от човек, като става ясно, че не се изисква
особена и специална техническа подготовка за това.
По делото също така се установява, че основното предназначение на
платното, което е видно и от приетите по делото писмени доказателства, е
защитата от слънце, което личи както от самото наименование на продукта,
който е доставен, така и от разменената между страните кореспонденция,
6
която е приложена по делото. Видно е също така, че самата управителка на
ответното дружество е предупредила ищеца /всъщност очевидно свидетеля по
делото/, че „… е длъжна да спомене още веднъж, че предвид площта на
платното и непропускливостта му, е възможно и ще има леко провисване на
платното, където ще се задържа и вода при дъжд… поривите на силни
ветрове също биха представлявали проблем, така че е необходимо да
сваляте платното в началото на есента и при екстремни ветрове..“.
Последното се установява и от вещото лице, което споменава в съдебно
заседание, че окачването е било изложено не само на дъжд и слънце, но и на
вятър.
Видно от това, а и от останалите приети по делото доказателства,
уговореното от страните предназначение на платното е било предпазването на
паркирания в имота автомобил от въздействието преди всичко на слънчеви
лъчи. Поради това, съдът не кредитира в тази им съответна част показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото те противоречат на останалите,
приети по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира в
своята съвкупност. Следва да се има предвид и очевидната заинтересованост
на разпитания по делото свидетел, доколкото очевидно същият е водил голяма
част от разговорите с ответното дружество, като и самият той заявява, че е
близък до управителката на ищцовото дружество. Всичко това следва да се
има предвид при оценка на неговите показания. Така или иначе обаче от тях не
се установя такава негодност на слънцезащитното платно, която да е
неотстранима или да е толкова съществена, че то да не може да се използва за
уговореното от страните предназначение – предпазване от слънчева светлина.
Именно поради това и в изпратения от управителката на ответното дружество
до ищеца имейл се споменава изрично, че платното следва да се сваля през
есента и при по – силни ветрове, което не се и оспорва от ищцовото
дружество.
При това положение, съдът намира, че ищецът не доказа при условията
на пълно и главно доказване наличие на предпоставките за разваляне на
договора за изработка по чл.265, ал.2 от ЗЗД, на която норма се позовава
ищцовото дружество, поради което и не би могло да се приеме, че заплатената
сума в размер на 4584 лв. е лишена от правно основание, поради неговото
отпадане с обратно действие.
От горното следва извода, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3
от ЗЗД, поради което и предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени направените от ответното дружество
разноски в исковото производство, които са в размер на общо 1400 лв.
Съобразно т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
7
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.
Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по
обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски,
направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Отделно, за тях не се съдържат и
доказателства, представени от ответното дружество /относно разноските за
заличаване на наложените обезпечителни мерки пред ЧСИ/, поради което и
дължими се явяват само разноските в общ размер на 630 лв. /по 300 лв. за
адвокатско възнаграждение и по 15 лв. за държавни такси, поисани в т.1-5 от
представения списък на разноските/. Общо дължимите от ищцовото
дружество суми са в размер на 2030 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Резиденции Изток“ ЕООД ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: град ......... представлявано от управителя
Е..М.. Я.нков.против „Релацо България“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: град ..., ул. ....., представлявано от С..С.., за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 4 584 лева, дължима на отпаднало
основание поради разваляне на договор за изработка и монтаж на
слъцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с площ от 20 кв.м., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.10.2024 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Резиденции Изток“ ЕООД ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: град . ...., представлявано от управителя Е..М..Я.., ДА ЗАПЛАТИ
на „Релацо България“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
град . ....., представлявано от С..С.., сумата от 2030, 00 лв. /две хиляди и
тридесет лева/, представляващи сторените съдебно – деловодни разноски в
исковото и обезпечителното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8