О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260300
08.03.2021г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, II-ри състав
на осми март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
При секретаря: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия-докладчик Златев
частно гражданско дело №1109 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по
повод настъпила в законния 1-седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба
от заявителя “Ф.И.” ЕАД със седалище и адрес на управление-гр.С. против
Разпореждане №261298/29.12.2020г.,поставено
по ч.гр.д. №4856/2020г. по описа на
РС-С.З., с което е отхвърлено заявлението му против длъжника О.Н.С. *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист.
Частният жалбоподател излага фактически и правни доводи за неправилност на
първоинстанционния акт и противоречащ на
процесуалния закон. Счита,че обжалваният акт противоречи на разпоредбата на чл.410,ал.3
от ГПК и в рамките на заповедното
производство не е налице законово задължение да се представя договор за цесия.Твърди,че
кредиторът е длъжен да докаже,че е титуляр на претендираните права и съдът
следва да направи проверка единствено дали в договора има неравноправни клаузи
и дали заявлението е редовно от външна страна. Не споделя тезата,че договорът
за цесия трябва да бъде приложен към договора за кредит и смята, че са налице
всички предпоставки за издаване на заповедта.
Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното Разпореждане и да
постанови издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
претендираните суми, както и да му бъдат присъдени разноски в настоящото
съдебно производство в размер на 15,00 лв.-държавна такса и 50,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба,данните от
първоинстанционното производство и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намери за установено и доказано следното:
Първоинстационното
производство е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от заявителя “Ф.И.” ЕАД – гр.С. срещу О.Н.С. *** за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане на следните суми: 547,16
лв.-главница; 144,73 лв.- договорна възнаградителна лихва от 20.03.2018г. до
20.09.2019г.; 122, 09 лв.-лихва за забава от която 103,81 лв. е начислена за периода от
21.03.2018г. до 13.03.2020г. и 18,28 лв.
е начислена за периода от 14.07.2020г. до 13.11.2020 г. и законна лихва от 24.11.2020г.
до изплащането на вземането. В заявлението е посочено,че вземането произтича от
договор за потребителски кредит с номер
CREX-15270672 от
21.09.2017г., цедиран съгласно договор за цесия от 11.12.2019г. Посочено е, че кредиторът
отпуснал сума в размер на 549,00 лв., а кредитополучателят се е задължил да я
върне, ведно с уговорените
лихви. Изплащането на кредита било разсрочено на 24 месечни погасителни вноски.
Длъжникът не е изпълнил задължението си изцяло и на 20.03.2018г. е настъпил
падежът на първата неплатена вноска. На 20.09.2019г. станал изискуем целият
неизплатен остатък от задължението. С договор за цесия от 11.12.2019г., кредитодателят
е прехвърлил вземанията си към длъжника на заявителя “Ф.И.” ЕАД-гр.С..
Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 25,00 лв.-държавна
такса и 50,00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд се е разпоредил на
заявителя да представи доказателства относно извършената продажба на задължения-именно
договора за цесия. В указания 3-дневен срок е постъпила молба от заявителя чрез
която той не е представил необходимия договор и смята,че договорът за цесия не би
трябвало да се прилага,тъй като производството по чл.410 от ГПК не било налице
законово задължение да се представя такъв, необходимо било да се представи
договор за кредит, когато вземането произтича от договор сключен с потребител.
С обжалваното Разпореждане №261298/29.12.2020г., РС-С.З. е приел,че не са налице изискванията по
чл.410 ГПК,тъй като заявителят не е отстранил допуснатите нередовности и не е
изпълнил указанията на съда, поради което е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по договор за кредит. При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Частната
жалба е подадена в законния 1-седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което е
процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по
същество на направеното оплакване. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна, тъй като цесията представлява договор за прехвърляне на вземане от
кредитора (цедент) на трето лице (цесионер),
като цесионер може да бъде както физическо, така и юридическо
лице и при подписването на договора той всъщност става новия кредитор на
длъжника. По силата на договора, цесионерът има пълното право да претендира
плащане от длъжника и разпоредбата на чл.411,ал.2 от ГПК задължава заповедния
съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона и добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В конкретния казус заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който длъжникът-физическо лице има качеството
на потребител и процесният договор попада в приложното поле на потребителската
защита. Заповедното производство е формално и като такова не следва да се сочат
и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат
индивидуализирани дължимите вноски и да е в съответствие с разпоредбата на
чл.410 от ГПК. В приложения договор за потребителски кредит от 21.09.2017г. изрично
е упоменато, че кредитодателят има право да прехвърля, изцяло или частично
правата си на трето лице. Разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД е диспозитивна и
има функцията да оповести на длъжника на кого да изпълнява. Доколкото
уведомление до длъжника е изпратено и е наведено като твърдение в
обстоятелствената част на заявлението,същото е редовно от външна страна за
целите на чл.410 от ГПК. Изискването за съобщаване на сключения договор за
цесия на длъжника цели да гарантира неговите интереси,тъй като той не е страна
по договора,но последиците на договора засягат неговата правна сфера. От
момента на съобщаването от цедента, договорът за цесия поражда действие и по
отношение на длъжника и той не може да се освободи от задължението, като
престира на първоначалния кредитор. В случая доколкото се касае до заповедното производство,
достатъчно е изложението в заявлението по чл.410 от ГПК на конкретни данни за
извършено уведомяване на длъжника.
От
съдържанието на процесния договор CREX-15270672/21.09.2017г.
съдът прави извод,че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.4 от ЗПК, тъй като същият е сключен в изискуемата писмена форма и
съдържанието на неговите клаузи,с които длъжникът е запознат са съобразени със
специалната уредба на този вид договори. От съдържанието му се установява,че “Б.П.П.Ф.” ЕАД е предоставило
на кредитополучателя заем в размер на 549,00 лв.,като с този договор той е поел
задължението да погаси вземането си по заема. Следователно между страните е
възникнало облигационно отношение,произтичащо от договор за потребителски
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с
обезщетение за забава,като в конкретния случай това право принадлежи на
цесионера. Също така въззивният съд
счита, че всички вземания на кредитора “Б.П.П.Ф.” ЕАД са били валидно прехвърлени на заявителя “Ф.И.” ЕАД, чрез договор
за цесия от 11.12.2019г. и са спазени формалните законови изисквания предвид
разпоредбата на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Поради
което частната жалба се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, като
атакуваното с нея Разпореждане на РС-С.З., като незаконосъобразно и неправилно следва да се отмени със законните последици от
това.
В настоящото
въззивно заповедно производство не се дължат разноски, тъй като то се развива
без участието на длъжника и още не е окончателно приключено.
Това въззивно Определение
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Ето защо водим
от горното и на осн. чл.252-254 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният Окръжен
съд-С.З.
О П Р Е
Д Е Л И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №261298/29.12.2020г.,поставено
по ч.гр.д.№4856/2020 г. по описа
на Районен съд-С.З., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК,като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на “Ф.И.” ЕАД, ЕИК:***** със седалище и
адрес на управление в гр.С.,ул.“ *****за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу О.Н.С.-ЕГН:********** *** за сумата от 547,16
лв.- главница ; 144,73 лв.-договорна възнаградителна лихва от 20.03.2018г. до
20.09.2019г. и законна лихва от 24.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: