№ 4919
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110151091 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Същото е образувано по искова молба (уточнена с молба от 13.10.2023 г.), подадена от Д.
Б. А., чрез адв. К. К. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу Л. Г. М., с която са
предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за задължаване на ответницата М. да прекрати неоснователното
действие, с което й пречи да упражнява своето право, като отстрани повредите в
притежавания от ищцата А. недвижим имот, а именно апартамент № 41, находящ се в адрес;
2. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата в размер на 200 лева - частичен иск от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на виновното поведение на
ответницата и нарушаване правото на собственост на ищцата, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното плащане; и 3.
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
сумата в размер на 100 лева - частичен иск от 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на виновното поведение на
ответницата и нарушаване правото на собственост на ищцата, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата Д. А. е собственик на апартамент № 38, находящ
се в адрес, видно от приложения към исковата молба нотариален акт за собственост върху
недвижим имот от 2004 година. От година и половина в апартамента на ищцата са налице
непрекъснати течове и влага, а произходът им е от горния апартамент, а именно апартамент
№ 41, находящ се в адрес, който е собственост на ответника. Обяснява, че именно поради
поведението на ответницата са налице неблагоприятни последици в жилището на ищцата,
предвид което и ищцата не един път се е свързала със своя застраховател - ЗЕАД "ФИРМА".
Сочи, че на 31.01.2022 г. в апартамента на ищцата (стая, коридор, всекидневна и баня) са
установени увреждания от представители на дружеството - застраховател. На 04.07.2022 г. е
1
установено проникване на вода в жилището на ищцата от горното жилище. Вследствие на
това били увредени тавана и стените на банята. На 13.10.2022 г. е съставен нов протокол от
застрахователя, според който вследствие на аварирала тръба на етаж 6 прониква вода и
нанася увреждания в банята. Твърди, че се е опитала по добронамерен път да разреши
проблема с констатираните повреди в апартамента, но същият останал неуспешен, въпреки
многократните разговори. Посочва, се с покана от ЧСИ Б. е помолила ответницата да вземе
мерки за поправяне на компрометираната част от апартамента си. Поканата е връчена на
ответницата лично на 09.01.2023 г. Заключава, че с течение на времето течовете се засилват
и все по-осезаемо пречат на пълноценното ползване на имота. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на Л. Г. М. за отговор, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, чрез адв. З. С., с пълномощно,
представено към отговора. Ответницата оспорва както допустимостта, така и
основателността на ищцовите претенции. Първо намира, че исковете са недопустими,
предвид допуснато разминаване в имената на ответната страна - веднъж се сочи Л. М.,
а друг път - Н. Т.. Освен това намира, че претенцията по чл. 109 ЗС е недопустима като
в тази връзка навежда, че трябва да се събере допълнителна държавна такса.Относно
основателността на претенции, счита, че такава не е налице, посочвайки, че
действително през 2022 година е имало проблеми с течове, но именно в тази насока и
за тази цел се провело събрание на ЕС. На ОС било взето решение за ремонтиране на
покрива, който бил в изключително лошо състояние. Ответницата твърди, че през
целия процесен период е откликвала на молбите на ищцата за съдействие и я е
допускала до своя апартамент. Счита, че и твърденията във връзка с представените от
дружеството застраховател документи са заблуждаващи, доколкото същите са
изготвени само по информация на застрахования, тоест на ищцата. Счита, че не е
налице фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. С оглед изложените доводи, моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че претенциите на ищеца са недопустими или
неоснователни. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Към настоящия момент не са налице права и обстоятелства, които да се признават от
страните, респективно да не се нуждаят от доказване.,
В тежест на ищцата по иска по чл. 109 от ЗС е да докаже пълно и главно следните
обстоятелства:
1. че е собственик на имота, описан в исковата молба;
2. че ответникът осъществява неправомерни въздействия/бездействия, в резултат на
които възпрепятства възможността му да упражнява нормално правото си на
собственост;
3. както и с какво точно поведението на ответника ограничава правата на ищеца.
В тежест на ответницата по иска по чл. 109 от ЗС е да установи положителните
факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищцата по осъдителните искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже
пълно и главно следното:
1. осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с необходимите елементи, а
именно: деяние, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина;
2. наличие на причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилите за
2
ищцата имуществени вреди - разходи за преглед и консултация при съдебен
психиатър;
3. размера на имуществените вреди, както и размера на претендираните
неимуществени вреди;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В тежест на ответницата по осъдителните искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже
фактите, на които основава своите искания и възражения, включително оборването на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, чрез провеждане на обратно доказване.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира,
че следва да бъдат приети представените към исковата молба и към отговора по чл. 131
от ГПК писмени доказателства. Основателна е претенцията за допускане на СТЕ, която
да отговори на въпросите на ищцата, а също и на въпросите на ответницата. Следва да
се допусне по един свидетел при режим на довеждане за всяка от страните, като на
основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, поисканият от ответницата втори свидетел ще бъде
допуснат само ако призованият не установи спорния факт. Доказателственото искане
на ответника по чл. 192 от ГПК е нередовно заявено, във връзка с което съдът ще даде
изрични указания до ответната страна, а при неизпълнение ще я санкционира с
последиците на чл. 101, ал. 3 от ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно и кумулативно съединени искове, както
следва: 1. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за задължаване на ответницата М. да
прекрати неоснователното действие, с което й пречи да упражнява своето право, като
отстрани повредите в притежавания от ищцата А. недвижим имот, а именно
апартамент № 41, находящ се в адрес; 2. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 200 лева - частичен
иск от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
вследствие на виновното поведение на ответницата и нарушаване правото на
собственост на ищцата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното плащане; и 3. иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на
100 лева - частичен иск от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на виновното поведение на ответницата и
нарушаване правото на собственост на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда /14.09.2023 г./ до окончателното плащане.
Към настоящия момент не са налице права и обстоятелства, които да се
признават от страните, респективно да не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата по иска по чл. 109 от ЗС е да докаже пълно и главно
следните обстоятелства:
1. че е собственик на имота, описан в исковата молба;
2. че ответникът осъществява неправомерни въздействия/бездействия, в резултат
3
на които възпрепятства възможността му да упражнява нормално правото си на
собственост;
3. както и с какво точно поведението на ответника ограничава правата на
ищеца.
В тежест на ответницата по иска по чл. 109 от ЗС е да установи положителните
факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищцата по осъдителните искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже
пълно и главно следното:
1. осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с необходимите елементи,
а именно: деяние, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина;
2. наличие на причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилите
за ищцата имуществени вреди - разходи за преглед и консултация при съдебен
психиатър;
3. размера на имуществените вреди, както и размера на претендираните
неимуществени вреди;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В тежест на ответницата по осъдителните искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да
докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, включително
оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, чрез провеждане на обратно
доказване.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване
на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9
ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните
постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА по един свидетел на всяка от страните при режим на довеждане за
установяване на сочените от всяка от тях обстоятелства, като на основание чл. 159, ал.
2 от ГПК съдът ще допусне втория свидетел на ответника, ако първият не установи
спорния факт.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по чл. 192 от
ГПК, като му УКАЗВА в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение,
да представи по делото нарочна писмена молба за третото неучастващо по делото лице
ЗЕАД "ФИРМА" по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ГПК, препис от която да се изпрати на
последното. При неизпълнение в срок и на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, съдът ще
счете, че не е сезиран с такова искане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени
в исковата молба и отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на общо
300 лева, от които 200 лева следва да бъдат внесени от ищеца, а 100 лева - от
ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице Д. А., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
4
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.04.2024 г. от
11:10 часа, за когато да се призоват страните, свидетелят и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5