Р Е
Ш Е Н И Е №980
гр. Перник, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 929 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Община Перник срещу “Боско строй” ЕООД, ЕИК ********* (в несъстоятелност), с която се иска да бъде установено спрямо ответното дружество, че в полза на последното не съществува право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. Перник, с идентификатор № 55871.514.2014, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, тъй като същото е погасено по давност поради неупражняването му в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС.
Ищецът твърди, че страните по делото сключили договор, по силата на който Община Перник учредила в полза на ответното дружество право на строеж върху гореописания имот. От датата на учредяване на суперфицията до настоящия момент ответникът не е упражнил правото си, вкл. не били извършени никакви строителни дейности в имота. В тази връзка ищецът твърди, че срокът по чл. 67 ЗС е изтекъл, което е довело до погасяване на учреденото ограничено вещно право на строеж.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество не е постъпил отговор на исковата молба.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор № 89 от 24.07.2007 г. се установява, че от същата дата Община Перник е учредила в полза на “Боско строй” ЕООД право на строеж върху част от терен - частна общинска собственост, представляващ УПИ VIII, отреден “за стопански и обслужващи дейности”, целият с площ 3000 кв. м., със 70 % застрояване от зоната на застрояване на парцел (1838), представляващи площ от 1287 кв. м., съгласно действащия застроителен и регулационен план на гр. Перник – кв. “Изток”, като за парцела е съставен акт за общинска собственост № 5509/2007 г., находящ се в кв. 65 “б” по действащия застроителен и регулационен план на гр. Перник, кв. “Изток”, при граници: север – р. Струма; изток – УПИ IX, кв. 65 “б”; юг – улица; запад – УПИ VII, кв. 65 “б”.
По делото са представени заверени преписи от акт
за частна общинска собственост № 5509 от 25.01.2007 г., акт за частна общинска собственост № 11626 от 20.10.2016 г., скица №
15-59904-31.01.2018 г. и скица на УПИ VIII, находящ се в кв. “Изток” (кв. 65 “б”) в гр. Перник, от
които документи се установява, че описаният имот в договор № 89 от 24.07.2007 г., сключен между страните по
делото, е идентичен с имота, който е описан в исковата молба - недвижим
имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. Перник, с идентификатор №
55871.514.2014по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Перник, одобрени със заповед
РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза, от което се потвърждава изводът за идентичност между процесния имот
и имота по представените документи за собственост. Вещото лице е посочило, че
няма започнато строителство. Според експерта имотът е неограден, затревен и
частично засипан със земни маси и строителни отпадъци. Съдът кредитира изцяло
изготвеното заключение, тъй като вещото лице подробно и обосновано е отговорило
на поставените му задачи. Освен това същото кореспондира с приложения по делото
констативен протокол от 11.07.2016 г. Предвид изложеното съдът приема, че за
периода от учредяване на вещното право на строеж до подаване на исковата молба,
не са извършвани никакви строителни дейности в процесния имот.
След
извършена от съда служебна справка в търговския регистър, а и от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество се намира в
производство по несъстоятелност, което е открито на 08.01.2016 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ е предвидено, че след откриване на производство по несъстоятелност, е
недопустимо образуването срещу длъжника на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела, освен за защита на
правата, посочени в т. 1, т. 2 и т. 3. Забраната е установена за вземания,
предмет на имуществени граждански или търговски дела, които да могат да се
предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685,
ал. 1 ТЗ - за притезателни права (вземания) и то парични.
Допустимо е образуване срещу
ответник, след откриване на производство по несъстоятелност, на съдебни и
арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела, които нямат
за предмет вземания, които могат да се предявят в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, за които претендираното право
може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да разреши. Такива са
делата, образувани по конститутивни искове; дела, с които се предявяват потестативни
права - иск по чл. 19 ЗЗД, иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, иск по чл. 517, ал. 3 ГПК;
дела, образувани по установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за собственост,
за прогласяване на нищожност на договор; дела, образувани по иск за
възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за
послужване вещ - по всички тях правата, претендирани от ищеца, не могат да
бъдат защитени, ако се предяви вземането пред синдика в производството по
несъстоятелност на ответника, тъй като права от такъв характер не могат да
бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността. (в този смисъл
Определение № 285 от 8.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1072/2016 г., II т. о.,
ТК). В случая се касае за предявен
отрицателен установителен иск за липсата на съществуване на ограничено вещно
право на строеж върху имот, поради погасяването му по давност. Правното
естество на защитаваното право не представлява парично вземане, поради което
няма как да се приложи разпоредбата чл. 685, ал. 1 и чл. 637, ал. 6 ТЗ. В този смисъл
предявената искова претенция е допустима.
По същество на спора:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 67, ал. 1 ЗС, с който ищецът иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че е погасено по давност правото на
строеж на ответника върху собствения на ищеца поземлен имот.
Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС смисълът на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, като давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния.
В настоящия случай давностният срок е започнал да тече на 24.07.2007 г., когато е сключен договора за учредяване на правото на строеж. По делото се установи, че в имота не са извършвани никакви строителни дейности. Това налага извод за неупражняване на учреденото право на строеж в продължение на повече от пет години, което води до неговото упражняване. В този смисъл исковата претенция е основателна и като такава следва да се уважи.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по спора не може да бъде уважено, тъй като на първо място същото не е заявено своевременно, а едва след даване ход на делото по същество. Наред с това, не е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК, а именно с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства искът да се явява вероятно основателен. Това е така, защото при предявен отрицателен установителен иск ищецът не носи доказателствена тежест, а ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на всички положителните факти, включени в предмета на доказване по делото. С оглед на изложеното, от ангажираните от ищеца доказателства не може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск.
По разноските:
Ищцовата страна е направил разноски в обща размер на 919,67 лева, от които 469,67 лв. за държавна такса, 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. депозит за вещо лице. С оглед изхода на делото тези разноски следва да се заплатят от ответното дружество.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ срещу „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Боянска река“, № 14, отрицателен установителен иск, че ответникът „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Боянска река“ № 14 НЕ ПРИТЕЖАВА ограничено вещно право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, находящ се в гр. Перник, с идентификатор № 55871.514.2014 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА „Боско строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Боянска река“, № 14 ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ сумата в размер на 919,67 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: