№ 1412
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104771 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие .
Делото е образувано по молба на Ж. Ш. А. с ЕГН ********** от
гр.Пле*** №33 против Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6 ап.14.
Молителката твърди, че е живяла с ответника на семейни начала в
продължение на две години и половина. Твърди, че ответникът по молбата
употребява синтетични наркотични вещества, от които става агресивен, в
резултат на което започват ежедневни скандали. Твърди, че я заплашвал, че
ако се разделят ще я изкорми и ще я убие, заради което няма спокойствие.
Обижда я с нецензурни думи. Молителката твърди, че живее с дъщеря си и
седемгодишния си внук и се страхува за живота и здравето си.
Моли съда да и бъде предоставена защита по ЗЗДН и да бъде издадена
заповед за незабавна защита. Към молбата е представена декларация. В
представената към молбата декларация не е посочена дата на упражненото
домашно насилие. С разпореждането за насрочване, съдът е указал на
молителката да представи декларация, в която е отразена датата на
1
упражненото над нея насилие. Декларация не е представена. В съдебно
заседание молителката заяви, че последният акт на насилие е бил на
06.09.2022г.
В съдебно заседание страните се явяват лично и без адвокат.
Молителката поддържа молбата и моли съда да и бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие. Твърди, че след образуване на делото
и получаване на заповедта за незабавна защита е живяла отново с ответника.
Ответникът не оспорва твърденията в молбата. Навежда доводи, че е
зависим от наркотични вещества, а след употреба на такива става агресивен и
не може да се контролира. Твърди, че на 06.09.2022г. отишъл в дома на
молителката и поискал да му върне негова вещ. Тя му предложила да влезе да
си я вземе сам, той отказал и започнал да я обижда и заплашва. Твърди, че
след употреба на наркотици не може да контролира емоциите си, обиждал е
молителката и я е заплашвал. Заяви, че молителката е единственият му близък
човек, тъй като няма родители, нито роднини. Изразява съжаление за
поведението си. Твърди, че след като си тръгнал, останал на спирката близо
до жилищния блок, където живее молителката. Тя отишла при него и му
занесла храна и пари.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3 т.2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което е било във фактическо съпружеско съжителство.
Между страните не се спори, че страните са живели на съпружески
начала. При това положение съдът счита, че молбата за защита от домашно
насилие, упражнено спрямо молителката, се явява подадена срещу надлежна
пасивно легитимирана страна при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Установи
се, че от фактическа страна, че на 06.09.2022г. ответникът отишъл в дома на
2
молителката, за да си вземе негови вещи. Тъй като употребил наркотични
вещества, под тяхно въздействие проявил агресия към молителката и я
заплашил, че ще я убие и изкорми. След като молителката се обадила в
полицията, органите на реда пристигнали на място и ответникът си заминал.
По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от Ж. Ш. А., в
която се сочи, че ответникът я заплашвал, че ще я убие.
С оглед твърденията на страните, съдът приема за безспорно, че на
06.09.2022г. ответникът Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6 ап.14 е
упражнил домашно насилие спрямо молителката Ж. Ш. А. с ЕГН **********
от гр.Пле*** №33, изразяващо се в заплаха с убийство. Тези действия
представляват психическо и емоционално насилие, извършени от ответника
спрямо молителката.
В повечето случаи, домашното насилие се извършва в отсъствието на
свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за
доказване извършването му от страна на пострадалото лице. В случая
твърденията в молбата се потвърждават и от ответника, който не ги оспорва.
Посочената форма на домашно насилие засяга психологическата
неприкосновеност на молителката, причинявайки у нея страх за живота и
здравето, стрес и негативни емоции.
При така изложеното, съдът приема, че молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена. С оглед приетото, че с деянието си на 06.09.2022г.
ответникът е упражнил спрямо молителката психическо насилие изразяващо
се в заплахи за живота и здравето и, съдът счита, че са налице основания за
предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Съдът намира, че
адекватни, с оглед вида и степента на упражненото насилие, са мерките по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН
да забрани на ответника да я приближава на по-малко от 50 метра, както и да
приближава на по-малко от 50 метра адреса по местоживеене – гр.П***.
Посочените мерки ще осигурят защита в значителна степен на пострадалото лице.
Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв. По отношение на
мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН съдът счита, че т ези мерки следва да бъдат
наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
3
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25
лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Д. Г. Д. с ЕГН
********** от гр.*** вх.Г ет.6 ап.14 да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Ж. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Пле*** №33.
ЗАБРАНЯВА на Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6 ап.14, да
приближава молителката Ж. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Пле*** №33 и
жилището й, находящо се в гр. *** №33, за срок от осемнадесет месеца,
считано от 04.10.2022гг.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на
основание чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6
ап.141, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА ответника Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6
ап.14, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв.
ОСЪЖДА ответника Д. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Г ет.6
ап.14, да заплати по сметка на Плевенския районен съд глоба в размер на 200
лв.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се
връчи на *** към ***
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПлОС.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5