Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 19. 04. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на четвърти април, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка С., като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 5360 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. П.е постъпила искова молба от Т.П. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *********,
против Г.М.С. и И.М.А., с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска 321,64 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано ч. гр.д № 1787 /
2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът
по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено
възражение, което породило необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване
на вземането си. Съдът е сезиран с
искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
ИЩЕЦЪТ Т.П. ЕАД, редовно призовани, представляват
се от юрк. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ Г.М.С. и И.М.А. редовно призовани, не се явяват.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Дружеството е депозирало заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжниците. Съдът се е
произнесъл, като е разпоредил Г.М.С., ЕГН**********
*** и И.М.А., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.ЕАД
с ЕИК114005624 с адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител Й.В., следните суми:
Г.М.С.,
ЕГН********** ***, - сумата от 145,74лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2016г. до 30.04.2017г., лихва върху
главницата в размер на 30,16лв. за периода от 03.01.2017г. до 02.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 12.03.2018г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 12,50лв. д.т. и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25лв./ на осн чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8/2017г./,
И.М.А.,
ЕГН**********,***, - сумата от 145,74лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2016г. до 30.04.2017г., лихва върху
главницата в размер на 30,16лв. за периода от 03.01.2017г. до 02.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 12.03.2018г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 12,50лв. д.т. и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25лв./ на осн чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8/2017г./.
Вземането произтича от следните обстоятелства: длъжниците са ползвали доставената от
дружеството топлинна енергия за периода,
без да заплатят горепосочената сума.
В срока по чл. 414 от ГПК, са депозирални възражение против заповедта за изпълнение, с оглед на което,
съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В
законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за
установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ против длъжниците.
Съгласно
чл. 150, ал.
1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна
енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация
- П.ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор
между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д, изискано и приложено към делото.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване
на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за
предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно
доказване на твърдяните от него факти.
Ответниците следва да
докажат плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно
изпълнение на поетото задължение, което
не е направено.Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
по реда на чл. 422
от ГПК положителен установителен иск е процесуално допустим, основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид,
че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума не е изплатена от
ответниците, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени
доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на
задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това
обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални
действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът,
на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските по делото, съобразно представения списк по реда на чл. 80
от ГПК.
По изложените
съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че Г.М.С., ЕГН**********,*** и И.М.А.,
ЕГН**********,***, дължат на
кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.ЕАД с
ЕИК114005624 с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител
Й.В., сумите, както следва:
Г.М.С., ЕГН********** ***, - сумата от
145,74лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2016г. до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 30,16лв. за
периода от 03.01.2017г. до 02.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата
12.03.2018г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 12,50лв. д.т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25лв./ на осн
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8/2017г./,
И.М.А., ЕГН**********,***, - сумата от
145,74лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2016г. до 30.04.2017г., лихва върху главницата в размер на 30,16лв. за
периода от 03.01.2017г. до 02.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата
12.03.2018г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 12, 50 лв. д. т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25лв./ на осн
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8/2017г./.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.М.С., ЕГН**********,*** и И.М.А., ЕГН**********,***, да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.ЕАД с ЕИК114005624 с адрес
на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от общо 225 лв, представляваща
направените деловодни разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: