№ 157
гр. Ямбол, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. И. от гр.******, подадена от
пълномощника му адв.К., против Решение №404/16.07.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №972/2024г. по описа на този съд, с което на основание чл.59 ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на ЕТ „Георги И. Тенев“ сумата 4 427,70лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ожънване на реколта
пшеница за стопанската 2023/2024г. на ожъната площ от ПИ 40484.20.37 с площ от
10,775дка и от ПИ 40484.20.118 с площ от 2,444дка и сумата 500 лв.- заплатено
възнаграждение на агроном за посещението му на място.
Оплакването в жалбата е за неправилност и необоснованост на решението на
първата инстанция. Въззивникът излага, че твърдението на ищеца в исковата молба, че той е
ожънал имотите му, засети с пшеница, е напълно недоказано по делото, при което
неправилно съдът е приел, че ответникът се е обогатил неоснователно, ожънвайки
посочените площи. За да направи този свой извод съдът се позовавал единствено на
показанията на свидетеля М. Б., който е работник при ищеца, в известна степен е
заинтересовано лице и дадените от него показанията не били логични и безпротиворечиви,
като в тези показания имало и съществени разминавания. Посоченото от свидетеля, че има
разлика в междуосовото разстояние на комбайна на ищеца и това на комбайна на ответника,
както и начина на ожънване, не установило, че ответникът е извършителят на ожънването и
за установяване на този факт не била извършена експертиза. С показанията на втория
свидетел също не се установила съпричастността на ответника към ожънването на площите.
Неотносима към предмета на спора била и извършената експертиза от вещо лице, което дало
заключение за размера на обогатяването. За изготвяне на заключението експертът използвал
като база за изчисленията си само представените две фактури за продажби, като не събрало
сведения от счетоводството на фирмата на ищеца относно средната цена на продажбите на
продукцията от пшеница, произведена от ищеца.
1
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемия
Г. Т., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Георги И. Тенев, представляван от адв.К.. С
отговора жалбата е оспорена като неоснователна, като изразеното становище е за правилност
и законосъобразност на обжалваното решение на ЯРС, с искане за неговото потвърждаване.
Според изложените от въззиваемия съображения, с показанията на св.****** той е провел
нужното доказване за уважаване на предявения иск, като с исковата молба е поискал разпит
на трима свидетели, но съдът допуснал само един свидетел, поради процесуалното
поведение на ответника, който не подал отговор на исковата молба с оспорване на иска.
Обстоятелството, че процесиите имоти не били ожънати от ищеца било установено и с
констатациите на агронома в съставения протокол и снимките на терен, както и с разпита на
агронома в съдебно заседание. Правилно с решението ЯРС приел, че за стопанската
2022/2023г. ищецът е този, който е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти,
като ги е засял с пшеница и е направил разходите във връзка с всички агротехнически
обработки, с пожънването на имотите от ответника е била ограничена възможността на
титуляра на вещното право да получи гарантираното му от закона материално благо и е
налице обедняване за ищеца за сметка на обогатяването на ответника. Размерът на
обедняването на ищеца бил доказан от приетото и неоспорено от ответника заключение на
вещото лице - икономист, след попълване на делото с всички нужни доказателства от
счетоводството на едноличния търговец - фактури и справки, като неоснователно било
твърдението в жалбата, че вещото лице не е посетило счетоводството на ищеца.
В о.с.з. въззивникът се представлява от пълномощника адв.К., който пледира за
уважаване на жалбата и за отмяна на оспореното решение на ЯРС като неправилно.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв.К. в с.з. оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявения от Г. И. Т. от
с.******, упражняващ търговска дейност като ЕТ“Георги И. Тенев“, срещу Д. С. И. от
гр.****** иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
4 427,70лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ожъната през
стопанската 2022/2023г. реколта – пшеница от площи на два ползвани от ищеца земеделски
имоти – 10,775дка от ПИ 40484.20.37 и 2,444дка от ПИ 40484.20.118 и сумата 500лв. –
заплатено възнаграждение на агроном за посещение на място.
Ответникът Д.И. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК, който срок е изтекъл на 07.05.2024г. Подал е писмен отговор след изтичане на срока,
на 08.05.2024г., с който, както и в първото по делото открито съдебно заседание чрез
пълномощника си, е оспорил иска с възражението, че не е ожънал площите на ищеца, тъй
като също е земеделски производител и обработва земи в масив, който граничи с
обработвания от ищеца масив.
С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло иска в предявения
размер. След анализ на доказателствата по делото ЯРС е приел, че по делото е доказан
фактическият състав на наеснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като ищецът е
имал правото през стопанската 2022/2023г. да упражнява фактическата власт върху
процесните два имота, засял е същите с пшеница и е извършил всички агротехнически
обработки, но е обеднял с пазарната стойност на неполучената реколта, тъй като ответникът
без основание е получил това благо като е пожънал площите на ищеца и така се е обогатил
за сметка на ищеца. Съдът е счел, че ищецът има право и на направените разходи за
възнаграждение на агроном.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правамощия като възизвна инстанция, ЯОС намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
същата е непроменена пред настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК въззивният
съд препраща към фактическите констатации на районния съд.
Предвид оплакванията в жалбата и спорния пред въззивната инстанция предмет,
релевантната фактическа обстановка е следната:
Установено е от представения Договор за наем на земеделски земи № 30/
15.02.2022г., че същият е основанието ищецът да получи правото за временно възмездно
ползване от 01.10.2022г. до 01.10.2023г. на десет земеделски земи в землището на с.*******,
един от които имоти е нива в м.“Бахчите“ с площ от 3 000дка– ПИ 40484.20.118г. На
основание вписан Договор за аренда на земеделски земи от 30.07.2021г. (с нот.заверка на
подписите) на ищеца е предоставено правото за временно възмездно ползване за срок от 20
стопански години, считано от 02.09.2022г. и на нива в м.“Бахчите“ в землището на с.*******
с площ от 11 565 дка - ПИ 40484.20.37.
На 10.07.2023г. ищецът е подал жалба до РУ на МВР Тунджа, с която е уведомил,
че на 03.07.2023г. ползваният и засят от него с пшеница имот – нивата от 11 565кв.м. в м
“Бахчите“ в землището на с.*******, е ожънат от ответника Д.И., като с жалбата ищецът е
поискал извършване на проверка и установяване дали има извършено престъпление от общ
характер. С Уведомление от 29.08.2023 прокурор от ЯРП е уведомил ищеца, че по подадения
от него сигнал е образувана преписка вх. №3664/2023г. по описа на РП- Ямбол и на
29.08.2023г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.195, ал.1,т.4,
вр.чл.194, ал.1 НК. По делото не са налице данни за хода на досъдебното производство.
Ищецът е представил съставен от агронома Д.Г.а протокол от 13.07.2023г., видно
от който по искане на ЕТ“Георги И. Тенев“ на посочената дата е бил извършен оглед на
нивата в м.“Бахчите“ от 11 565 дка - ПИ 40484.20.37, който оглед е бил осъществен от
агронома, съвместно с инж. Тихомир Тодоров, който е извършил трасиране на имота.
Според протокола, констатациите от огледа са, че е била извършена жътва на 13, 219 дка, от
която обща площ 10, 775 дка са пожъната площ от ПИ 40484.20.37, а останалите 2,444 дка са
пожъната площ от ПИ 40484.20.118. Отразено е в протокола, че извършената жътва е била с
комбайн с широчина от гума до гума 2, 34 метра и хедер с широчина 6 м., като пшеницата е
била пожъната високо. При огледа, според протокола ищецът е извършил жътва с негов
комбайн на 4, 65 дка площ, намираща се непосредствено до оспорваната площ, при което
ожънване е бил изчислен средния добив, възлизащ на 770кг./дка. След съпоставка на
техническите данни на комбайна на ищеца, размерите на остатъчните стебла на пшеницата
и оставените следи при извършената преди огледа жътва и тази, осъществена от ищеца, с
протокола е установено, че ожъната площ от 13, 219 дка от ПИ 40484.20.37 не е пожъната с
комбайна на ищеца. Към протокола от 13.07.2023г. са представени протокол за трасиране,
означаване и координиране на граници на ПИ 40484.20.37, геодезическо заснемане и
координатна система, съставени от инж.Тодоров.
Разпитана в качеството на свидетел по делото, агрономът Д. Г., която е
извършила огледа на имота на ищеца и е съставила протокола от 13.07.2023г., е дала
показания, с които е потвърдила всички констатации по протокола. Поддържала е, че на
датата 13.07.2023г. по молба на ищеца е посетила спорните имоти в землището на с.*******,
заедно с геодезиста, който е извършил измерване на имотите и на пожънатата площ, като се
е установило, че били засегнати два имота, единият над 10 дка, а вторият над 2 дка. Като
агроном свидетелката измерила пожънатите ниви, както и извършила измервания на
височината на стърнището и на остатъчното стебло. В нейно и на геодезиста присъствие
ищецът с неговия комбайн извършил жътва на съседен имот, като целта била да се направи
3
разлика между двете жътви. При извършената от ищеца жътва не оставало стърнище и
следи, имало около 10 см. остатъчно стебло, остатъчното стебло при предходната жътва
било около 30 см., имало разлики в широчината на хедера и в метрите в оста от колело до
колело, при което според заключението на свидетелката двете жътви били извършени от
различни комбайни. От ожънатата от ищеца на място площ от 4дка била добита пшеница от
770кг/дка.
Вторият разпитан по делото свидетел М. Б., който е работник при ищеца, е
установил с показанията си, че ищецът обработва 250 дка в м.“Бахчите“ в с.*******.
Свидетелят е поддържал, че на 03.07.2023г. той и негов колега отишли да жънат техен (на
работодателя) блок и минавайки по пътя за гората видели червен комбайн Кейс, фадрома и
голямо ремарке да жънат техния блок. Тази земеделска техника била на ответника Д. и сина
му Станко, като бащата жънел, а синът транспортирал. Тогава свидетелят се обадил на
ищеца и му казал какво е видял и че отивайки на място е установил пожънато. Тези
пожънати ниви били засети от ищеца и всички блокове наоколо били негови. Във фирмата
на ищеца имало един комбайн марка Клас, хедера бил 9.30 м., а свидетелят видял червен
комбайн Кейс с хедер 6 м., като единствено и само тези земеделски производители –
ответникът Д. и синът му Станко имали такъв комбайн.
Според св.******, в м.“Бахчите“ в с.******* само ищецът имал засети площи с
пшеница, а другите имоти били засети със слънчоглед.
Ищецът е представил по делото две фактури – от 26.07.2023г. и от 28.07.2023г., с
които е установил, че пшеница реколта 2023г. той е продал на цена 435лв./т. по първата
фактура и на цена 445лв./т. по втората фактура.
Вещото лице-икономист С. Д., извършило назначената от първата инстанция
съдебно-икономическа експертиза, е дало заключение, според което от ожънатата през
2022/2023г. площ от 10, 775 дка от ПИ 40484.20.37 и от 2, 444 дка площ от ПИ 40484.20.118,
ищецът би реализирал добив на пшеница в размер на общо 10178,63кг., от което общо
количество - 8 296,75 кг. от ПИ 40484.20.37 и 1881,88 кг. от ПИ 40484.20.118. За тези
изчисления експертът ползвал като база констатациите от извършения оглед и съставения
протокол от 13.07.2023г., с който е установен размера на ожънатите площи и добива на
пшеница от 770 кг./дка от ожънатата на място при огледа площ. На база съставения протокол
от 13.07.2023г. и определения добив в размер на общо 10 178,63кг., при изчислена средна
продажна цена на пшеницата от 440лв./т. съгласно двете фактури за продадена от ищеца
пшеница през 2023г., вещото лице е дало заключение, според което ако ищецът бе ожънал
процесните площи и бе реализирал добив от пшеница в размер на 10,178тона, от продажбата
им би получил приход от общо 4 478,32лева.
При тази установена по делото фактическа обстановка и съобразно твърденията
на ищеца, правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г. Пленумът на ВС е разрешил
въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато не са налице
елементите на никой от трите фактически състава по чл.55 от ЗЗД (получено при начална
липса на основание; с оглед на бъдещо основание или на отпаднало с обратна сила
основание), а е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго, обеднелият
разполага с иска по чл.59 от ЗЗД. В случаите, когато собственикът на един имот или лицето,
което има правото да ползва този имот, неправомерно е бил лишен от възможността да го
ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от
имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се
увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило, само защото облагата е
останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е.
неправомерно е ползвало чуждия имот, се е обогатило. Пропусната полза, изразяваща се в
реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на
собственика на вещта или на лицето, имащо правото да я ползва, на основание чл.59, ал.1
ЗЗД. (В този смисъл е даденото разрешение в Решение №719/27.12.2010г. по гр.д.
№532/2010г. на ВКС, трето Г.О.) .
Разглежданият случай попада под посоченото разрешение и въззивният съд
споделя изцяло решаващите изводи на първата инстнанция, че е налице неоснователно
4
обогатяване на ответника, което е в пряка връзка с обедняването на ищеца. Определящи за
тези изводи са безспорните по делото доказателства, установяващи, че през стопанската
2022/2023г. ищецът е бил този, който на основание сключените договор за наем и договор за
аренда е имал правото на временно възмездно ползване на двете ниви в м.“Бахчите“ в
землището на с.******* - нивата от 3 000дка – ПИ 40484.20.118г. и нивата от 11 565 дка -
ПИ 40484.20.37. С показанията на св.****** по делото е установено, че тези две ниви са
били обработени и засяти с пшеница от ищеца, като реколтата от 13,219 дка от площта на
нивите без правно основание е била ожъната и получена от ответника. Налице е
неоснователно обогатяване от ответника, защото използвайки чуждата земя той е
реализирал приход, с който се е обогатил за сметка на ищеца, който поради тези действия на
ответника е бил лишен от възможността да реализира приход. В това се изразява неговото
обедняване.
Неоснователно е твърдението на ответника, сега въззивник, че ожънването от
негова страна на ищцовите имоти е недоказан по делото факт. Както въззивният съд
посочи, този спорен факт е установен с показанията на св.******, който е пряк свидетел,
очевидец на жътвата на ищцовите имоти, извършена от ответника и сина му с
притежаваната от тях земеделска техника. Съдът кредитира изцяло показанията на
посочения свидетел, тъй като намира показанията му за логични и достоверни, ценейки ги
съвкупно с показанията на св.Г.а и писмения протокол от 13.07.2013г., без да констатира
разминавания със същите. Неоснователно е оплакването на въззивника, че показанията на
св.******* не следва да се приемат безкритично и не следва да се кредитират. Свидетелят не
е роднина на ищеца, а нает от него персонал по трудово правоотношение, няма никакви
данни този свидетел да е заинтересован в полза или вреда на някоя от страните, показанията
на свидетеля не са оспорени и оборени от ответника, който носи доказателствената тежест за
това, с други доказателствени средства, ангажирани от ответника, включително посредством
съдебна експертиза. С оглед на това, не е налице основанието по чл.172 ГПК свидетелските
показания да не бъдат ценени поради възможната им заинтересованост. С показанията на
св.Г.а и съставения от нея протокол е установено, че жътвата в спорните имоти не е
извършена от ищеца с притежаваната от него техника, а свидетелят Бончев е посочил
именно ответника за лицето, ожънало ищцовите площи с притежаваната от него техника.
Ответникът не е посочил и установил друго лице, което да е извършило жътвата, при което
по делото е установено неправомерното му поведение – източник на обогатяването му.
Установено е като размер и обедняването на ищеца. При изчисляване размера на
обедняването определящо следва да е остойностяването на ползата, която имотите през
стопанската 2022/2023г. са могли да дадат на ползващия ги ищец. В случая това е средната
пазарна цена или средната продажна цена на пшеницата в землището, която ищецът е имал
право да получи, но същата е добитата от ответника. Като количество ожъната от ответника
пшеница е установена с протокола и свидетелските показания на агронома Г.а, с протокола и
геодезическото заснемане от геодезиста, като ищецът е претендирал средната реализирана
от него продажна цена на пшеницата през стопанската 2022/2023г. и ответникът не е
оспорил претенцията, формирана по този начин. Средната пазарна цена е изчислена в
размер на 4 478,32лв. от назначеното вещо лице, изготвило заключението въз основа на
приетите по делото две фактури за извършените от ищеца продажби на пшеница през 2023г.
Ответникът, чрез упълномощения от него адвокат, е присъствал в съдебното заседание при
изслушване на експертното заключение, не го е оспорил с доводи, че заключението не е
пълно и ясно или че не е обосновано, настоял е заключението да бъде прието, при което
неоснователно е оплакването му пред настоящата инстанция, че вещото лице не е
извършило проверка в счетоводството на ищеца и не е събрало сведения за средната цена на
продажбите на пшеница от ищеца. Или в размера на сумата 4 478,32лв. искът е доказан, при
което правилно същият е уважен от първата инстанция в предявения размер, който е по-
нисък - 4 427,70лв.
Предвид тези изложени съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции за осъществяване състава на чл.59 ЗЗД и основателност на предявения иск,
решението на ЯРС следва да бъде потвърдено като правилно в частта на присъдената на
ищеца сума в размер на 4 427,70лв. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без
уважение.
5
В частта, с която е оспорено първоинстанционното решение, с което на ищеца е
присъдена сума в размер на 500лв. като възнаграждение за агроном, въззивната жалба е
бланкетна и в нея няма въведени конкретни оплаквания. При подадена бланкетна въззивна
жалба въззивната инстанция се произнася само по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение и по приложението на императивните материалноправни
норми (в този смисъл е определение № 50519/12.10.2022 г. по т. д. № 2427/20 г., ВКС, I ТО;
определение № 50968/21.12.2022 г. по гр. д. № 1277/22 г. на ВКС, III ГО; определение №
832/25.05.23 г. по гр. д. № 3827/22 г. на ВКС, IV ГО и др.). В случая решението в
обжалваната му част за сумата 500лв. е валидно и допустимо и не се установи при
постановяването му да са нарушени императивни материалноправни норми, поради което
следва да се потвърди и в тази му обжалвана част.
При този изход на делото, право на разноските пред въззивната инстанция има
въззиваемият – ищецът. Същият е доказал разноски за реално платено адвокатско
възнаграждение от 600, 00 лева за въззивната инстанция, която сума следва да му се присъди
като разноски.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №404/16.07.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №972/2024г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА Д. С. И. от гр.******, с посочени по делото данни за адрес и ЕГН, да
заплати на Г. И. Т., упражняващ търговска дейност като ЕТ“Георги И. Тенев“, с посочени
седалище, адрес на управление и ЕИК, сумата 600,00 лева, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6